№ /30.06.2022
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 915 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.Д.Г. ***, срещу Решение № 03/04/1/0/02848/3/01/04/01 на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с което е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 620 660 лева.
Жалбоподателката твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта му. Твърди, че на 16.11.2017 година е сключила с държавен фонд „Земеделие“ – София договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година. Твърди, че с Анекс от 11.08.2020 година е поела задължение да отглежда една или няколко култури от група ІІ на Приложение № 4 върху площ от 252,54 дка. Твърди, че с Анекс от 09.09.2020 година срокът на договора е удължен до 15.03.2021 година. Твърди, че отказът за изплащане на финансова помощ по договора и анексите към него е основан на неизпълнение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора, поради неправилното му тълкуване. Твърди, че в посочената разпоредба не е предвиден срок за изпълнение на поетото с договора задължение. Твърди, че отглеждането на пипер на открито е агротехническа дейност, която може да се осъществи в определен период. Отделно от това твърди, че в бизнес планът към Анекс ІІІ дейността по засяване на културата не е сред дейностите, които бенефициерът е длъжен да осъществи през срока на действие на договора. Твърди, че тази дейност следва да бъде извършена през първата година, след изпълнение на останалите дейности по договора. Отделно от това твърди, че с отказа не се създават условия за повишаване на доходите на земеделските производители. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от 09.06.2022 година излага становище за основателност на жалбата и претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът не изпраща представител. В писмено становище от 09.06.2022 година изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, при отмяна на акта, прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
административното и съдебното производство писмени документи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспореното решение е връчено на жалбоподателката на 19.01.2022 година (л.1899а от административната преписка (АП)), поради което подадената на 02.02.2022 година, чрез куриерска служба (л.375а от адм.д. № 1667/2022 година по описа на Адинистративен съд–София-град), жалба е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Между страните е сключен договор № 03/04/1/0/02848/16.11.2017 година за отпускане на безвъзмездна помощ по Подмярка 4.1 „Инвестици в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (договора) (л.1-30 от адм.д. № 1667/2022 година по описа на Адинистративен съд–София-град).
Със Заявка за плащане № 03/04/1/0/02848/3/1 (л.43-48 от АП) жалбоподателката е заявила финансова помощ в размер на 620 660 лева, при направени разходи в размер на 1 090 162,81 лева.
С Решение 03/04/1/0/02848/3/01/04/01/02.11.2021 година Заместник директорът на Държавен фонд „Земеделие“ – София е отказал да изплати пълния размер на заявената със Заявка за плащане № 03/04/1/0/02848/3/1 в размер на 620 660 лева. За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора, тъй като не е извършила една от подпомаганите дейности – инвестиция в сектор „Плодове и зеленчуци“, поради което са налице предпоставките по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 година за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година (Наредбата). Приел е, че всички заявени активи са въведени в експлоатация най-късно до 15.02.2021 година, поради което към датата на извършване на проверката на място - 23.06.2021 година жалбоподателката е следвало да извършва дейността. Приел е, че след като с инвестиционното си предложение жалбоподателката е отдала приоритет, поради което и същото е получило 19 точки при подбора, на инвестиции в сектор „Плодове и зеленчуци“, отглежданата култура пшеница, вместо пипер представлява несъответствие на инвестицията с целите по Наредбата.
Решението е издадено от компетентен орган – Заместник директора на Държавен фонд „Земеделие“ – София, арг. чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на замеделските производители, вр. Заповед № 03-РД/1734/18.06.2021 година на Изпълнителния директор на Държавен фовд „Земеделие“-София. Актът е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. ал. 2 от АПК. Съдържа ясни мотиви и съответен на тях диспозитив.
Между страните няма спор по фактите. От данните в регистъра на земеделските производители е видно, че жалбоподателката е заявила за отглеждане през 2020/2021 година пипер на открито. Със Заповед № 431073/26.05.2021 година (л.112 от АП) е възложена проверка на място в периода 26.05. – 08.06.2021 година. Видно от доклада за извършената проверка на 23.06.2021 година и 23.09.2021 година (л.1113-1176 от АП) жалбоподателката не отглежда пипер на открито върху 252,54 дка. Отглежданата култура към 23.06.2021 година е пшеница.
Спорът е правен и се свежда до това кой е момента на изпълнение на задължението за засаждане на пипер на открито върху 252,54 дка.
По силата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от договора, изменен с Анекс ІІІ/11.08.2020 година (л.3637 от адм.д. № 1667/2022 година по описа на Адинистративен съд–София-град) жалбоподателката е поела задължение да обработва земеделска земя в размер на 252,54 дка, като отглежда една или няколко култури от група І на Приложение № 4 и да доказва това обстоятелство, чрез един от способите по чл. 24, ал. 1 от Наредбата. Периодът на изпълнение на задължението е от датата на сключване на договора, а когато това е неприложимо – от въвеждане на инвестицията в експлоатация до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от договора – 3 години, арг. чл. 16, ал. 1 от договора и чл. 22, ал. 9 от Наредбата, при данните, че жалбоподателката, като земеделски производител попада в обхвата на понятието „малко предприятие“, дадено в чл. 3, ал. 2 от Закона за малките и средни предприятия. Анализът на договорните разпоредби и на чл. 22, ал. 9 от Наредбата налага извод, че задължението за засаждане на площ от 252,54 дка с пипер е за периода след сключване на анекса, т.е. 2021 година, при съобразяване на агротехническите срокове за засаждане на културата. Обработването на земеделската земя, като част от инвестиционното предложение, не е изрично обвързано със закупуването на машини, поради което и да е отложено за изпълнение след въвеждане на инвестициите в експлоатация. Такова отлагане не е налице в нито един от сключените анекси. Следва да се отбележи, че отношенията между страните детайлно са уредени в сключения договор и анексите към него, поради което извод за отлагане на засаждането не е обоснован. Отделно от това жалбоподателката, заявявайки засаждането на културата, е приела задължението, като подлежащо на изпълнение през 2021 година. Инвестиционното намерение попада в сектор „Плодове и зеленчуци“ и е оценено с 19 точки при одобряването на цялостния проект. По време на действието на договора жалбоподателката е длъжна да извърши всички дейности, представляващи инвестиционни намерения, арг. чл. 14, ал. 2, т. 3 от договора и същите не са отложени нито с бизне- плана, нито с анекса. Засаждането на културата е едно от инвестиционните намерения, предмет на договора, видно от Анекс ІІІ от 11.08.2020 година и непосочването на дейността в бизнес-плана не обосновава извод за липса на такова задължение. Засаждането на площите с пшеница сочи на изпълнение на други инвестиционни намерения, извън предмета на договора. Последното следва да се квалифицира като нарушение по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата, тъй като предметът на инвестицията не се използва в сектор „Плодове и зеленчуци“.
Изплащането на финансова помощ по договора по същество представлява възстановяване на направени инвестиционни разходи, съобразно цялостния предмет на договора. В конкретния случай изплащането на помощта е обвързано с изпълнение на задължението по чл. 16, т. 1 от договора, вр. Анекс ІІІ от 11.08.2020 година – засаждане на пипер на открито, заявено от жалбоподателката за стопанската 2020/2021 година.
Предвид горното съдът намира, че административният орган правилно е отказал изплащане на финансова помощ в размер на 620 660 лева, заявена като последно окончателно плащане, на основание чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 4 Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 78, ал. 8 Гражданския процесуален кодекс в размера определен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Г., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 03/04/1/0/02848/3/01/04/01 на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с което е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 620 660 лева.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Държавен фонд „Земеделие“-София сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването от страните.
СЪДИЯ: