Р Е Ш Е Н И Е
№
2131 30.10.2018 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На девети октомври две
хиляди и осемнадесета година
В
публично съдебно заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 3770 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Етажната собственост в жилищна сграда, находяща
се в *****, представлявана от управителя М.С.Г., срещу Г.Г.Г.
с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 981/22.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1889/2018 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 105.90 лв. – сбор от
припадащата му се част от стойността на извършен ремонт на асансьора и от
таксите за поддръжка на общите части в етажната собственост, за периода от
01.11.2016 г. до 20.03.2018 г., ведно със сборна мораторна лихва в размер на
5.25 лв., начислена за периода от 01.01.2017 г. до
20.03.2018 г., както и законната лихва от 21.03.2018 г. до окончателното
плащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения, че ответникът, в качеството му на
етажен собственик, следва да участва в
разходите за ремонт на асансьора и поддръжка на общите части, като същият спрял
да извършва плащания от 01.11.2016 г. В исковата молба надлежно е разбита
претенцията по пера за съответните месеци, като се търсят такси за поддръжка в
периода от ноември 2016 г. до март 2018 г. включително, както и такса за ремонт
на асансьора в размер на 15 лв.
Правното основание на исковете е чл.
6, ал. 1, т. 8, 9 и 10 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Със същия се сочи, че никога не е отказвал да плаща търсените от
него суми, като единствено е отказал да заплати каквито и да било разходи за
асансьора и по-конкретно да плати 15 лв., поисканите му в края на 2016 г., тъй
като същият бил със заварени врати и всички живущи на втория етаж, никога не
били плащали такси за него и било неморално такива да се търсят от тях. Отделно
от това се твърди, че М.Г. не била легитимирана да предяви иск, тъй като
решението й за избор на председател на етажната собственост от 2015 г. било
отменено със съдебно решение. Също търси присъждане на направените по делото
разноски.
Наведените доводи за липса на процесуална легитимация
за воденето на делото не се споделят от съда, тъй като видно от приложенията
към исковата молба с последващо решение от 2016 г.,
за което липсват твърдения и доказателства да е отменено, М.Г. е избрана отново
за председател на етажната собственост.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата
молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна
по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че ответникът е
собственик на апартамент, находящ се в *****.
На проведено общо събрание на етажните собственици на
16.04.2014 г. са взети решения, сред които това, сумата от 800 лв., дължима за
кабелите на асансьорите, да бъде събрана съразмерно с притежаваните от всеки
собственик идеални части от общите части на сградата. Прието е също така
решение, че всеки живущ е длъжен да заплаща разходите и таксите в пълен размер,
като при плащане само на част от тях, пари да не се приемат.
На последващо проведено общо
събрание на 27.04.2017 г. е разгледана молбата на ответника за освобождаването
му от разходи за ремонт на асансьора, която не е приета.
Не е спорно по делото, че ответникът дължи сумите за
месечна поддръжка, както и че е предлагал плащането им, като е отказано
получаването на сумата, именно поради решението на общото събрание в този
смисъл от 16.04.2014 г.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 6 от ЗУЕС изброява задължения на
собствениците
на самостоятелни обекти, в сграда с режим на етажна собственост, сред които
това да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост;
да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части, както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата.
В тази връзка и по повод на доводите на ответника за недължимост на сумата за ремонт на асансьора, следва да се отбележи, че същите представляват по съществото си оспорване на решението на общото събрание за дължимостта й от всички етажни собственици. Същевременно по отношение на взетите решения на общото събрание следва да се отбележи, че не се твърди и доказа те да са били отменени. Незаконосъобразността, а дори и нищожността на решенията на общото събрание, не може да бъде установявана безсрочно и същност само в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС може да се иска отмяната им, независимо дали се твърди нищожност или незаконосъобразност. /В този смисъл е практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК - решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК/. При това положение, възраженията на ответника за недължимост на сумата не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като по съществото си съставлява оспорване на решение на общото събрание, което е извършено много след изтичане на срока за това и не по предвидения в ЗУЕС ред. След като решението за плащане на сумите за асансьор от всички етажни собственици съобразно дела им от общите части не е оспорено по надлежния ред и в сроковете, предвидени в ЗУЕС, то се преклудира възможността това оспорване да бъде направено по-късно, по повод на възникнали за етажния собственик задължения въз основа на взети решения на общото събрание на етажната собственост. Или иначе казано с оглед на взетото валидно решение в този смисъл сумата от 15 лв. за ремонт на асансьора е дължима от ответника. Друг е въпросът, че съгласно законът /чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността/ асансьорът е обща част и съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗС всеки собственик е длъжен да участва съразмерно с дела си в общите части в разноските, необходими за поддържането и възстановяването им, дори и в полезните разноски, за които е взето решение на общото събрание. Чл. 6, т. 9 от ЗУЕС също предвижда задължение за заплащане на разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Или сумата от 15 лв. е дължима от ответника и същият следва да я заплати. Не се спори за дължимостта на останалите търсени суми, при което съдът с оглед на гореизложеното, приема, че искът за главницата като основателен следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на заявлението. Неоснователна се явява претенцията за мороторна лихва в размер на 5. 25 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 20.03.2018 г., тъй като липсват данни за падеж на търсените задължения, както и за отправянето на нарочна покана за плащането им до ответника преди 01.11.2016 г.
При този изход на спора частично основателна
се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и
следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да му заплати
сумата от 357. 28 лв., с оглед уважените искове. Действително ответникът е
искал да заплаща част от сумите, като е получил отказ за приемането им, поради
решението на общото събрание за неделимост на плащанията, което същият съгласно
чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС следва да изпълнява. За същото няма данни да е
отменено, като отново важи постановката по въпроса за неоспорените решения на
общото събрание, изложена по-горе, поради което и това не може да бъде отчетено
като недаване на повод за завеждане на делото и частично признание на иска /чл.
78, ал. 2 от ГПК/, което пък от своя страна да бъде съобразено при
отговорността за разноските. Така и чл. 66 от ЗЗД предвижда, че кредиторът не
може да принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.
При това се налага извода, че се дължат и част от направените
в заповедното производство разноски в размер на 309. 64 лв., които съгласно
дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 666.
92 лв.
Съответно частично основателна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото с оглед на
отхвърления иск и същият има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи
сумата от 17 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че Г.Г.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, дължи на Етажната собственост в жилищна сграда, находяща
се в *****, представлявана от управителя М.С.Г., сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 981/22.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1889/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 105.90 лв. – сбор
от припадащата му се част от стойността на извършен ремонт на асансьора и от таксите за поддръжка на общите части в
етажната собственост, за периода от 01.11.2016 г. до 20.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 105.
90 лв. от 21.03.2018 год. до окончателното плащане на вземането, като отхвърля иска за сборна мораторна лихва
в размер на 5.25 лв., начислена за
периода от 01.01.2017 г. до 20.03.2018 г.
Осъжда
Г.Г.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Етажната собственост в
жилищна сграда, находяща се в *****, представлявана
от управителя М.С.Г., сумата от 666. 92
лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и 92 ст./ за направените по делото разноски, от които 357. 28 лв. за гр.д. № 3770/2018 г. и 309. 64 лв. за
ч.гр.д. № 1889/2018 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Осъжда
Етажната собственост в жилищна сграда, находяща се в *****,
представлявана от управителя М.С.Г., да
заплати на Г.Г.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 17 лв. /седемнадесет лева/ за
направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно
с оригинала!
К.К.