№ 135
гр. Русе , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200239 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. Г. А. против електронен фиш серия „К“ №
3762838/31.05.2018г., издаден от ОД на МВР-Русе.
Същият моли съда да го отмени като незаконосъобразен.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Постъпило е писмено становище от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 31.05.2018 г. около 15,47 ч. по бул.“България“ в гр.Русе, в района на
бензиностанция „Лукойл“, се движело полуремарке „Ламберет ЛВФС 3“ с ДК№ Е 66 47 ЕА,
задвижвано от неустановено по делото моторно превозно средство (влекач). Това
полуремарке било заснето от стационарно автоматизирано техническо средство, измерващо
скоростта, със скорост от 89 км/ч при максимално разрешени в този пътен участък 50 км/ч.,
като такъв в населено място и освен това обозначен и със забранителен знак със същата
стойност. Бил издаден електронен фиш серия „К“ № 2593100 от с.д. против собственика на
полуремаркето С. А. П. в качеството му на законен представител на „Жокер С.П.“ ЕООД.
1
На основание чл.189 ал.5 от ЗДвП той подал декларация, в която посочил лицето, което е
управлявало полуремаркето към датата и часа на нарушението, а именно жалбоподателят.
Към декларацията било приложено и копие от неговото СУМПС. Този електронен фиш бил
анулиран и впоследствие издаден такъв срещу жалбоподателя, предмет на настоящото
въззивно обжалване, с който му било наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за
нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от 3 км/ч., доколкото
скоростта е била под 100 км/ч.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е основателна. Съдът намира, че неправилно е приложен
материалният закон.
Безспорно по делото се установява, че заснетото от стационарно автоматизирано
техническо средство – радарна установка Sitraffic ERS 400 превозно средство е полуремарке
с ДК№ Е 66 47 ЕА. Не се спори, че това полуремарке е собственост на „„Жокер С.П.“
ЕООД гр.Сандански, чийто законен представител е С. П. и който в декларацията по чл.189
ал.5 от ЗДвП е посочил, че именно на жалбоподателят е предоставил полуремаркето. Следва
да се посочи, че тази разпоредба изисква да се посочи лицето на което е предоставено
моторното превозно средство, а не пътното превозно средство, които се съотнасят като вид
към род по арг. § 6 т.10 и т.11 от ДР на ЗДвП.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на определено лице по реда на чл.189,
ал.4 от ЗДвП следва да бъде установен и посочен в електронният фиш регистрационният
номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. В случая, както
бе казано и по-горе, в обжалвания ЕФ е вписан регистрационен номер на полуремарке,
което безспорно не е моторно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6,
т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "моторно превозно средство" е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за предвижване, с изключение на релсовите превозни
средства. § 6, т.17 от ДР на ЗДвП пък определя "ремарке", като пътно превозно средство,
предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се
приравняват и полуремаркетата, също легално дефинирани в § 6 т.18 от ДР на ЗДвП. Няма
съмнение, че полуремаркето няма как да се придвижва само, без да е прикачено и теглено от
моторно превозно средство – в случая, най-вероятно МПС от категория N 3.
2
Административнонаказващият орган обаче не е ангажирал доказателства,
индивидуализиращи това моторно превозно средство, теглило процесното полуремарке в
момента на заснемането му от видеосистемата за контрол на скоростния режим. В случая е
следвало да се изиска информация от законния представител на „Жокер С.П.“ ЕООД с какъв
влекач е било теглено полуремаркето към момента на нарушението и кой е бил водачът му.
Очевидно тази информация не би затруднила законния представител на дружеството, щом в
декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП е посочил дори точните часове на предоставяне и
връщане на полуремаркето. Фактът, че полуремаркето е предоставено на жалбоподателя, не
означава автоматично, че и влекачът, който го е теглил, също му е бил предоставен или се
намира във фактическото му владение. Всъщност ако се приеме подобна хипотеза, би
означавало да се носи обективна отговорност, ЕФ би почивал само на предположения в
разрез с чл.303 от НПК и би се достигнало, като практически резултат, до разширително
тълкуване на разпоредбите на чл.189 ал.4 и сл.от ЗДвП. Ако се възприема логиката, че на
наказание по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП във връзка с режима на скоростта подлежат
водачите на полуремаркета, което словосъчетание е абсурдно само по себе си, това би
означавало да се възприеме и логиката по този ред да подлежат на санкциониране и
водачите на велосипеди и водачите на ППС с животинска тяга. При това положение,
електронният фиш е бил издаден освен при недостатъчно изяснена фактическа обстановка,
но и в нарушение на материалния закон, поради което същият е необоснован, а като такъв и
незаконосъобразен.
В настоящия случай, за да установи кой е бил влекачът, който се е движил с
отчетената от радара скорост, кой е неговият собственик, евентуално и водач, е било
необходимо административно-наказващият орган да изследва тези обстоятелства, за да може
законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на конкретно
лице. Разпоредбите на чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП обаче не предоставят такава възможност,
каквато е предвидена в чл.52, ал.4 от ЗАНН, поради което, административнонаказателната
отговорност на лицето, извършило нарушението, е следвало да бъде инициирана и
реализирана по общия ред на ЗАНН - със съставянето на АУАН и издаването на НП. Само
по този начин е можело да бъде установено отговорното за нарушението лице, управлявало
влекача, да бъдат събрани необходимите доказателства и изяснени спорните обстоятелства.
При това положение съдът намира, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия „К“ № 3762838/31.05.2018 г., издаден от ОД на
МВР-Русе, с който на К. Г. А. с ЕГН **********, му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 400 лв. за нарушение по чл. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.
3
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски
административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4