Номер 29903.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:Надежда Н. Янакиева
Мартин Ц. Сандулов
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско дело №
20202200500491 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 666/10.07.2020г. по гр.дело № 5162/2019г. на
Районен съд Сливен, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от
В. И. Б. ЕГН **********от гр. Сливен, кв. „Дружба“ 7-Г-28 иск с правно
основание чл.187 ал.6 вр. чл.185 ал.5 т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от
851,87 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден
труд, положен в периода 30.09.2016г. – 31.12.2017г. Със същото решение е
отхвърлена и претенцията по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 196,29
лева представляваща обезщетение за забава и осъден ответника да заплати
разноски.
Против това решение подадена въззивна жалба от ищеца чрез
процесуалният му представител по пълномощие, в която се твърди, че
съдебният акт е постановен като са допуснати нарушения на процесуалния
закон и неправилно е приложен материалния закон, което водело до
необоснованост на направените правни изводи. Подробно е изложен
доказателствения материал, но съдът неправилно е приел, че към момента на
действие на Наредбата от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределението на работното време за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурства, която не
предвижда ред за преизчисляване на часовете нощен труд, поради което
1
положените часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и
така съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Развиват
се съображения свързани с полагането на нощния труд и заплащането на
извънреден труд след преобразуването му с коефициент 0.143. Сочи се, че
през този период са действали различи наредби уреждащи реда за
организацията и разпределението на работното време за отчитането му и за
компенсирането на работата извън работното време, като се сочи, че при
всички случаи положените часове нощен труд следва да бъдат умножени с
посочения коефициент. Приетото от съда, че липсата на норма уреждаща
изрично преобразуването на часовете нощен труд с коефициент, не следва да
се приема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представляват празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време и
за неговото отчитане. Така в случай при наличието на непълнота в
специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиално да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В
обобщение се твърди, с оглед и на събраните по делото доказателства, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Поради това се иска
да бъде отменено първоинстанционното решение, като се претендират и
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима спрямо държавните служители в
МВР, като техният статут е уреден в специалния закон и издадените въз
основа на него наредби, сред които и Наредбата за организация и
разпределение на работното време, отчитането, компенсирането на работата
извън работно време и за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР. Сочи се, че за държавните
служители в МВР аналогична разпоредба на тази от чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ не е
съществувала и не съществува. Излагат се аргументи, че е неприложима тази
наредба по отношение на държавните служители на МВР. Извежда се изводът,
че законодателят изрично е регламентирал организацията и полагането на
извънреден труд и полагането на нощен труд от служителите по чл. 142 ал. 1 т.
1 от ЗМВР както и тяхното отчитане и компенсиране по специален ред, който
2
дерогира прилагането на общите разпоредби. Излагат се аргументи, че
правилно съдът не е приел субсидиарното приложение на наредбата за
работното време, почивките и отпуските и превръщането на положения нощен
труд в дневен. Преизчислените часове нощен труд с прилагането на
коефициент не са положени от ищеца в повече от установеното за него
работно време. В обобщение се иска да бъде постановено решение, с което да
потвърди обжалваното и се претендират разноски.
В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява. Явява се
процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, оспорва отговора, като
развива сходни на изложените до момента доводи. Претендира разноски за
тази инстанция, представя списък…..
В с.з. за въззиваемия, редовно призован, не се явява процесуален
представител по закон, с писмено становище процесуалният представител по
пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК оспорва въззивната жалба като
неоснователна, поддържа отговора, няма доказателствени или други
процесуални искания. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение,
като го счита за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна..
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
3
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.
Въззивникът през претендирания период за заплащане на извънреден
труд, е в служебно правоотношение с дирекцията, работи като полицай, със
статут на държавен служител в ОД на МВР-Сливен, като местоизпълнението
на служебните му задължения е в териториалната структура на ответника – РУ
Сливен. През процесния период е работил на сменен режим, при сумирано
изчисляване на работното време. Категорично е установено посредством СИЕ,
че за процесния период ищецът е полагал нощен труд. Също така се
установява, че за този период ищецът е положил труд, надвишаващ
индивидуалната му норма. Разликата между действително изработените
часове и индивидуалната норма на ищеца, получена при прилагане на
коефициент 0,143, преобразуващ нощните часове в дневни, при
съобразяването на ограничението до 70 часа извънреден труд на тримесечие,
както и при отчитане на изплатените му часове, възлиза на 149 часа,
представляваща извънреден труд, за който му се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 902,40 лв.
Обезщетението за забава до завеждането на исковата молба върху тази
сума е 212,28 лв.
Единственият аргумент за отхвърляне на исковете е неприложимостта на
преобразуващия нощните часове в дневни такива коефициент 0,143.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за
извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от закона и за нощен. Условията и
редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът – с негова заповед.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 –
4
седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-
часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно
полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение –
ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 188 ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда.
През периода от 01.01.2016г. – 31.12.2018г. са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29. 07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи,
съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични
– при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен
нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана
Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по
адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването
му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата,
предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба №
5
8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143, което обаче, не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била
противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по
неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения. Това представлява празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на
тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време
за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. А както вече
бе посочено – изрично в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР по въпроса за правата на
държавните служители на МВР във връзка с положения нощен труд, се
препраща към закрилата по КТ, описана по-горе. Следователно –
приложимият и в настоящия случай коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 0.143, получен като частно при деление на нормалните им
продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и
7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за
нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват
нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена, се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
6
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 0.143 се явява доказана
по своето основание – правилно е приложена субсидиарно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Единствената корекция, което следва да бъде приложена, е тази,
предвидена в разпоредбата на чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР. Сумата би следвало
да бъде редуцирана до размер на възнаграждението за отработени 70 часа на
тримесечен период, доколкото законодателят е въвел задължение за
работодателя за компенсиране на работа извън редовното работно време чрез
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд при работа на
смени, само до отработени 70 ч. на тримесечие.
В случая е видно от приетото експертно заключение, че такова
превишаване няма.
Така, с оглед казаното дотук, главният иск следва да се уважи в заявения
размер от 851,87 лева . Върху сумата се дължи и обезщетение за забава в
размер на законовата лихва от предявяването на иска до изплащането й.
Обезщетението за забава върху тази сума за посочения период,
предхождащ подаването на исковата молба следва да се уважи в заявения
размер от 196,29 лв.
Поради това въззивната жалба се явява основателна и атакуваното
решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с
което исковете бъдат изцяло уважени.
На ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 600 лв.,
който съдът определя на базата на Наредба №1/04г. в приложимата редакция,
въз основа на направено възражение за прекомерност от насрещната страна,
като отчита вида и сложността на спора.
Ответникът следва да заплати по сметка на съдебната власт сумата 200
лв. възнаграждение за вещо лице и държавна такса в размер на 75 лв.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за въззивната
инстанция следва да се възложи на въззиваемия, който следва да понесе
7
своите както са направени и заплати тези на въззивника в размер на 600 лв. С
оглед заявения интерес, фактическата и правна сложност на делото,
договореното възнаграждение в размер на 1200 лева за двете инстанции се
явява прекомерно, поради което направеното възражение от въззивника се
явява основателно и следва да бъде уважено.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 666/10.07.2020г. по
гр.дело № 5162/2019г. на Районен съд Сливен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СЛИВЕН, с адрес гр.
Сливен, ул. „Ген. Скобелев“ № 5 да заплати на В. И. Б. ЕГН **********от гр.
Сливен, кв. „Дружба“ 7-Г-28 на основание чл.187, ал.6, вр. ал.5, т.2 от ЗМВР,
сумата от 851,87 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от
30.09.2016г. до 31.12.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва, считано от подаване на исковата молба – 30.09.2019г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата 196,29 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва до
подаването на исковата молба.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на В. И. Б.
ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Дружба“ 7-Г-28 направените разноски по
делото за първоинстанционното производство в размер на 300 /триста/ лв., а
по сметка на съдебната власт – 200 /двеста/ лв. възнаграждение за вещо лице и
8
75 /седемдесет и пет/ лева държавна такса.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на В. И. Б.
ЕГН **********от гр. Сливен, кв. „Дружба“ 7-Г-28 направените разноски по
делото за въззивното производство в размер на 300 /триста/ лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9