МОТИВИ
към Присъда по НЧХД № 7355/2018 г. по описа на ПРС
ХVІІ н. с.
Тъжителката
М.И.Ч. е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимата П.Г.Г.
за престъпление по чл.130 ал.2 от НК за това, че на 16.10.2018 г. в *** е
причинила на М.И.Ч. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по
двата горни крайника, представляваща болка и страдание без разстройство на
здравето, и за престъпление по чл.148 ал.1
т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК за това, че на 16.10.2018 г. в *** е обидила публично М.И.Ч. ***,
като е казала нещо унизително за честта и достойнството на Ч. в нейно
присъствие.
По делото не са приети за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявен от
тъжителката М.И.Ч.
против подсъдимата П.Г.Г. граждански иск
за сумата от 1500 лв., която да представлява обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2018
г.
Повереникът на тъжителката прави искане до съда да
постанови осъдителна присъда за подсъдимата по повдигнатото й обвинение и по
двете престъпления, като не конкретизира искането си относно определянето и
налагането на евентуалните наказания нито по вид, нито по размер.
Тъжителката М.И.Ч. поддържа становището на процесуалния си
представител.
Служебният защитник на подсъдимата иска от съда да
оправдае изцяло подзащитната й по повдигнатото й обвинение за престъплението по
чл.130 ал.2 от НК, като навежда доводи за действия на Г. при неизбежна отбрана,
а за обвинението по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК заявява искане за
прилагане на института на реторсията.
Подсъдимата П.Г.Г. се явява в съдебно заседание, не се
признава за виновен, дава обяснения, като отрича да е удряла и обиждала
тъжителката.
Съдът като съобрази доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе, прие за установено
следното:
Подсъдимата П.Г.Г. е
родена на *** г.
в ***, живуща ***, б., с б. г.,
неомъжена, със средно образование, неработеща, неосъждана, с ЕГН **********.
Тъжителката М.И.Ч. живее със семейството си в *** на ***. Тя
има две деца, по – голямото от които – М. – роден на *** г., бил ***, за
който имало издадено експертно решение на ТЕЛК – ***, за вид и степен на
увреждане – 95% с чужда помощ. Заради заболяването му, детето М.,
което растяло доста по – едро за възрастта си, не общувало с други лица, имало
нужда от специализирана помощ, като за това тъжителката Ч. го водела ежедневно
на посещения в ***, намиращ се в центъра на ***.
Сутринта на 16.10.2018 г. М.Ч.
закарала със семейния им автомобил детето си М. на занимания в ***. Тя
била още и с по – малкото си дете, и с майка си – свидетелката Л.С.Л.
Автомобилът тъжителката паркирала на обособено за *** място на обществен
паркинг, като на името на *** й дете имало издадена *** карта за паркиране ***
- ***, валидна до 01.04.2020 г.
Около 11.00 ч. след като
заниманията на М. приключили тъжителката с двете й деца и майка й се насочили
към автомобила им, за да се прибират. От лявата страна на автомобила на Ч. бил
паркиран друг автомобил – марка „Пежо“, модел „206“, по такъв начин, че жената
не можела да си влезе от шофьорската врата. Автомобилът „Пежо“ бил паркиран от
подсъдимата П.Г.Г., която с детето си – ***, отишла за кафе до своя приятелка.
Децата на М.Ч. се качили на задните седалки в автомобила й, а тя през предна
дясна врата влезнала в колата, за да се премести на шофьорското място. В това
време към автомобила си се приближила и подсъдимата Г.. Тъжителката излезнала
от колата си, направила забележка на подсъдимата за това как била паркирала и
колко време трябвало да я чакат, поискала от нея да премести автомобила си, при
което П.Г. заявила да чака, че ще я премести, когато реши. Отправени били към
подсъдимата неколкократни искания за преместване на автомобила, но вместо да
стори това Г. отправила обидни думи към тъжителката, наричайки я ***, посегнала
и нанесла удари с ръце в областта на главата, тялото, по горните крайници – по
двата горни крайника били причинени кръвонасядания – по предна повърхност на
ляво рамо, по предна повърхност на дясната мишница в горна трета, по предно –
външна повърхност на дясна предмишница в средна трета, по задна повърхност на
лява предмишница в долна трета. Тъжителката Ч. също започнала да посяга да
удари подсъдимата, към двете спречкали се жени се насочила св. Л. с намерение
да ги разтърве, но и към нея подсъдимата насочила агресивното си поведение,
също наричайки я ***. Тъжителката била ***. Около тях се насъбрали много хора,
но никой не се намесил да ги разтърве, а се опитвали да увещават подсъдимата да
си премести автомобила, за да може тъжителката да си тръгне с децата. Детето М.,
ставайки свидетел на тези сцени, започнал да буйства, да се клати в автомобила,
да излиза и пак да влиза в колата, да се залива с вода, като опити да бъде
успокояван опитвала да прави майката М.Ч., въпреки разправията й с подсъдимата.
П.Г. се обадила на брат си
– свидетелят П. Г. Г., който с колелото си отишъл до мястото на свадата на ***.
Св. Г. се опитал да се свърже с работодателката си, за която знаел, че има
приятел ***от РУ ***, за да иска помощ от него, но не успял да се свърже.
Сестра му се обадила на полицията за съдействие и след около 25 минути
пристигнал ***, в чийто състав били свидетелите Д.Г.К. и Х.А.Л.. При
пристигането на *** и тъжителката Ч., и подсъдимата Г. били все още там, като и
на двете били съставени протоколи за полицейско предупреждение на основание
чл.65 от ЗМВР. Протокол за предупреждение бил съставен и на св. Л. Полицейската
намеса се ограничила само до тези действия, след което *** си тръгнали.
Действията на тъжителката Ч.,
на подсъдимата Г., на свидетелката Л., както и развитието на всичко случило се
от приближаването на подсъдимата до колата й до идването на *** станало
достояние на свидетелката П.С.Р. – непозната и за двете жени Ч. и Г.,
присъстваща на центъра на квартала по същото време, тъй като чакала час за
фризьор.
На следващия ден тъжителката М.Ч. се освидетелствала в
Отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. Пловдив, а на
19.11.2018 г. повдигнала с тъжба обвинение спрямо П.Г., въз основа на която е
образувано и настоящото наказателно производство.
Според заключението на вещото лице по изготвената СМЕ
/л.55 – 56/ на М.И.Ч. са били причинени кръвонасядания по двата горни крайника. Описаните травматични
увреждания са били причинени от действието на твърди, тъпи предмети. Тези
травматични увреждания е възможно по начин и време да са възникнали при
визирания в тъжбата инцидент, станал на 16.10.2018 г. Начинът на получаването
им отговаря на механизма на тяхното възникване. Установените кръвонасядания
всяко поотделно, както и по съвкупност, са довели до болка или страдание, без
разстройство на здравето.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: частично от обясненията на подсъдимата, от
показанията на свидетелите Р., Л., К. и Л., частично от показанията на св. Г.,
от заключението на вещото лице по СМЕ, съдебномедицинско удостоверение, копие
на експертно решение, на карта за паркиране за хора ***, от справка за
съдимост, карта за обвиняемо лице, от вещественото доказателство по делото – 1 бр. магнитен носител –
преносима памет, тип флашка, с надпис SP Silicon Power 8 GL на едната страна, на другата Drivo, приложена
към кориците на делото.
При анализа на доказателствата по делото и
съпоставката на тези доказателства едни спрямо други съдебният състав прие, че
по делото общата доказателствена съвкупност е категорична и несъмнена относно
време и място на възникнал между Ч. и Г. инцидент, за това, че тъжителката е
била паркирала автомобила си на *** място на центъра ***, за да заведе, а след
това и да изчака да прибере детето си от занимания, оказвани му в ***, че
подсъдимата е била паркирала нейният й пък автомобил по начин, че тъжителката
да не може да влезе в колата си от шофьорската си врата, че при идването на
подсъдимата тъжителката й направила забележка за неправилното й с оглед на
близостта да другия автомобил паркиране, че Г. не преместила веднага колата си,
че между двете е възникнал словесен скандал, сборичкване, че се е намесила майката
на тъжителката, че много други странични лица са станали свидетели на случилото
се, че *** дете на тъжителката е започнало да излиза и влиза в колата, да се
клати, да се полива с вода, че са дошли там и брата на подсъдимата, и след това
и двама *** от РУ ***, които пък *** са съставили на трите жени протоколи за
полицейско предупреждение. За тези обстоятелства ангажираните доказателства
както от страна на частното обвинение, така и от страна на защитата са в
синхрон помежду си и не се различават и разминават. За това и както обясненията
на подсъдимата Г., така и показанията на свидетелите Р., Л., Г., К. и Л. в тези
им части за горните безспорни обстоятелства, а за последните трима – от момента
на пристигането им на мястото на възникналия и развил се по – рано между жените
спор, се кредитираха от съда като достоверни, като правдиви, отговарящи на
случилото се в обективната действителност.
Съдът изцяло кредитира и заключението на вещото лице
по изготвената и приета СМЕ като компетентно, сторено с нужните знания и опит в
областта на медицината и неоспорено от страните по делото.
Разминаванията, които се констатираха от съда и които
са за съществени с оглед на предмета на делото по повдигнатото спрямо П.Г.Г.
обвинение за престъпления по чл.130 ал.2 и по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1
от НК обстоятелства, са за това дали подсъдимата е удряла тъжителката Ч. и дали
инициативата за физическа разпра изхожда от нея, както и дали е отправяла
обидни думи или изрази спрямо частната обвинителка. По делото тези разминавания
се извличат от обясненията на подсъдимата Г. и показанията на нейния брат
свидетелят Г. от една страна, а от друга от показанията на свидетелките Р. и Л.
от друга. П.Г. отрича в обясненията си да е удряла или обиждала тъжителката,
единствено твърди, че я била обидила като й казала, че има ***, заради който не
можела да влезе в колата си, а относно физическите й действия заявява, че само
започнала да се отбранява. Свидетелят Г., който не е бил пряк очевидец на
първоначалните действия и реплики на Ч. и Г., а е отишъл след това, след като
бил извикан по телефон от сестра си, първоначално твърди в показанията си, че
бил чул обиди към сестра му – ***, но след това повтаря същите думи *** и ***
като отправени от сестра му към тъжителката и майка й. Братът на подсъдимата
според неговите показания не е възприел действия по побой – „когато аз отидох,
нямаше побой, имаше само спорове, обиди, така.“. Свидетелката Л. твърди, че
подсъдимата е започнала да ги обижда нея и дъщеря й при направена забележка за
спирането й, не заявява да е възприела първите действия на двете жени Ч. и Г.,
тъй като се разправяла в това време с детето, а като се намесила двете се били
спречкали, опитвали се да се ударят, като тя получила няколко шамара от
подсъдимата, конкретизира и нанесени от последната обидни думи и изрази и
спрямо нея, и спрямо дъщеря й. Свидетелката Р. заявява в показанията си за
подсъдимата, че започнала да се кара с тях, че М. я помолила два-три пъти и
подсъдимата се нахвърлила да я удря, след това пък след следваща молба пак се
нахвърлила, започнала да дърпа М., за отправени към Ч. и Л. обиди – *** ***,
същата свидетелка конкретизира и детайлно действията на подсъдимата по
отношение на нанасяните удари спрямо тъжителката – „удряше я по главата и по
бузите, тя беше зачервена цялата – с шамари, с юмруци, скубеше я за косата. По
рамената я удряше“.
При тези две противоположни позиции на ангажирани
гласни доказателства съдът прие за достоверни тези показания на свидетелите Л.
и Р. и то от една страна, заради това, че показанията на тези две свидетелки
взаимно се допълват и не си противоречат, а едната от тях – П. Р. е лице
непознато към обследвания момент и за двете страни по делото – и за
тъжителката, и за подсъдимата, което при възпроизвеждане на възприятията й от
16.10.2018 г. не е обременено от никакви субективни фактори – като страничен за
страните очевидец излага и съответно обективно и незаинтересовано фактите от
обективната действителност, а и от друга страна – поради това, че показанията
им се подкрепят и от писмени доказателства по делото – на наличните по делото
съдебномедицинско удостоверение и съдебно – медицинска експертиза. От тези
удостоверение и експертно заключение /последното кредитирано от съда по
аргумент изложен по – горе/ е безспорно за съдебния състав наличието на
причинени на тъжителката М.Ч. телесни увреждания по двата горни крайника – кръвонасядания – по предна
повърхност на ляво рамо, по предна повърхност на дясната мишница в горна трета,
по предно – външна повърхност на дясна предмишница в средна трета, по задна
повърхност на лява предмишница в долна трета,
като времето на причиняването им и механизмът на причиняването им съответства
на този описан в тъжбата, с която е обвинена подсъдимата, съответства и на
това, което разказват в показанията си свидетелите Р. и Л. По делото няма
никакви други доказателства, вкл. и които да са ангажирани от страна на
защитата, за евентуална възможност тези телесни наранявания на пострадалата Ч.
да са причинени по друго време, на друго място, от друго лице или по друг
начин, различен от сочения от тези две свидетелки и затвърден с писмените
доказателства. За това и съдът прие да се довери на казаното от свидетелките Р.
и Л. за случилото се между Ч. и Г. и по – точно за това, че Г. е ударила най –
напред тъжителката, че й е нанасяла удари по главата, ръцете, раменете. При
положение, че се счете, че тези показания са достоверни за обстоятелствата по
физическо насилие от страна на подсъдимата над тъжителката, то и съдът прие да
ги кредитира и в останалата им част – за това, че подсъдимата е отправила към
тъжителката обидни думи и изрази – ***. По тази и причина обясненията на
подсъдимата Г. и показанията на брат й свидетелят Г. в тази им част, като
противоречащи на писмените доказателства, а съответно и на приетите за
обективни показания на другата група свидетели, съдът не ги кредитира. Счетоха
се за неистински, насочени към създаване на възможност за отпадане евентуалното
реализиране на наказателна отговорност за подсъдимата по повдигнатото й
обвинение.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прие,
че с действията си подсъдимата П.Г.Г. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 16.10.2018 г. в *** е
причинила на М.И.Ч. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядание по
двата горни крайника, представляваща болка и страдание без разстройство на
здравето.
От обективна страна с действията си подсъдимата П.Г. ***
е ударила с ръце по глава, тяло и горни крайници тъжителката М.Ч., с което й е
причинила кръвонасядания
– по предна повърхност на ляво рамо, по предна повърхност на дясната мишница в
горна трета, по предно – външна повърхност на дясна предмишница в средна трета,
по задна повърхност на лява предмишница в долна трета. Причинените травматични увреждания – кръвонасядания – по предна
повърхност на ляво рамо, по предна повърхност на дясната мишница в горна трета,
по предно – външна повърхност на дясна предмишница в средна трета, по задна
повърхност на лява предмишница в долна трета,
са причинили болка или страдание, без разстройство на здравето на пострадалата,
което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Престъплението по чл.130 ал.2 от НК е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни последици.
Доказателство за прекия умисъл са броя – като интензитет, на нанесените удари и
това, че същите са нанесени в различни части на тялото – и по двата горни
крайника.
За съдебния състав действията на подсъдимата Г. по
причиняване на телесна увреда на тъжителката Ч. не могат да се приемат като
действия при неизбежна отбрана по см. на чл.12 ал.1 от НК, доколкото доказателствата
по делото сочат, че подсъдимата се е нахвърлила към тъжителката и е започнала
да я удря с ръце, а освен това и по делото не са ангажирани от страна на
предаденото на съд лице доказателства за евентуално противоправно поведение
спрямо Г. от страна на пострадалата по делото Ч., което противоправно поведение
да е мотивирало подсъдимата да действа по този начин на причиняване на телесна
повреда – лека по см. на чл.130 ал.2 от НК.
Освен престъплението по чл.130 ал.2 от НК съдът прие,
че с поведението си подсъдимата П.Г.Г. е осъществила от обективна и субективна
страна и състава на престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, тъй
като на 16.10.2018 г. в *** е
обидила публично М.И.Ч. ***, като е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Ч. в нейно присъствие.
От обективна страна на 16.10.2018
г. подсъдимата П.Г. в присъствието на тъжителката М.Ч. на публично място – ***,
около 11.00 ч., я е нарекла ***, които думи и израз са станали достояние на
множество хора.
Думата ***, използваният
израз *** са унизителни за честта и достойнството на засегнатата,
противоречат на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, и съставляват обида нанесена чрез думи – устно. Обидата е нанесена в
присъствието на пострадалата, била е възприета лично от нея непосредствено при
отправянето й.
От обективна страна е налице по – тежко наказуем
състав на обидата – по см. на чл.148 ал.1 т.1 от НК, а именно, че е нанесена
публично, доколкото е отправена на обществено място – на центъра на квартала,
на обществен паркинг, в присъствието на много хора – деца и възрастни.
От субективна страна това престъпление е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни последици.
Съдът не прие за основателно искането на защитника за
прилагане на разпоредбата на чл.148 ал.3 вр. чл.146 ал.2 от НК – за ненаказване
на подсъдимата, доколкото прие, че по делото не са налични доказателства –
ценени като правдиви и обективни, за нанесени словесно или по друг начин от
страна на тъжителката Ч. към подсъдимата Г. обиди – обидената да е отвърнала
веднага с обида спрямо подсъдимата. За такива както се посочи и по – горе сочи
само подсъдимата, но нейните обяснения в тази им част се дискредитираха от
останалите ползвани като годни гласни и писмени доказателства по делото.
Липсата на доказателства за такова противоправно поведение от страна на Ч.
спрямо Г. прави невъзможно прилагане на исканата от защитата разпоредба в
случая на чл.148 ал.3 вр. чл.146 ал.2 от НК.
С оглед на така посочената правна квалификация на
извършеното от подсъдимата *** и като съобрази целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК, за да определи и наложи на извършителката справедливи и
съответстващи на деянията и дееца наказания, съдът прие, че наказанията следва
да бъдат определени и наложени при условията на чл.54 от НК. Съдът отчита едни
и същи смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и за двете
престъпления – по чл.130 ал.2 и по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК –
каквито са чисто съдебно минало, липса на доказателства за други
противообществени прояви на подсъдимата, това, че е безработна и че се грижи за
малко дете. Като отегчаващо отговорността обстоятелство за престъплението по
чл.130 ал.2 от НК съдът прие по – голямата му обществена опасност, изведена от
това, че телесните наранявания по ръцете на пострадалата са причинени спрямо
лице в присъствие на малолетните му деца, едното от които *** със специални
потребности и грижи. За това и настоящата инстанция счете, че съответстващо на
обществената опасност на извършителката Г., на обществената опасност на
извършените от нея престъпления е наказание глоба в размер на 150 лева за
престъплението по чл.130 ал.2 от НК /при предвидено наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева/, както и
наказание глоба в размер на 1500 лева за престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр.
чл.146 ал.1 от НК, които наказания по вид и размер в най – пълна степен биха
изпълнили своята индивидуална и генерална превенция.
Тъй като се касае за множество престъпления и
извършването им е преди да има постановен осъдителен съдебен акт за което и да
е от тях, то и съдът с присъдата си прие, че са налице основанията на чл.23
ал.1 от НК за групиране на наложените на подсъдимата наказания от един и същи вид
глоба като определи и наложи едно общо най – тежко измежду наложените на П.Г.Г.
наказания глоба, а именно глоба в размер на 1500 лева. Това така определено и
наложено едно общо най – тежко наказание според съда би възпряло подсъдимата да
извърши друго престъпление и би послужило за урок, както на нея, така и на
обществото за въздържане от подобни престъпни деяния.
Подсъдимата П.Г.Г. следва да заплати по сметка на РС
Пловдив в полза на Висш съдебен съвет сумата от 20 лева, представляваща
направени по делото разноски – за доплащане възнаграждение на вещо лице,
изготвило приета по делото СМЕ.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът с настоящия си
акт присъди в тежест на подсъдимата Г. да заплати на тъжителката по делото М.И.Ч.
сумата от 97 лева, представляващи направени от тъжителката разноски по делото –
за завеждане на делото, за издаване на удостоверение, за възнаграждение на вещо
лице по СМЕ.
Вещественото доказателство – 1 бр. магнитен носител –
преносима памет, тип флашка, с надпис SP Silicon Power 8 GL на едната страна, на другата Drivo, приложена
към кориците на делото, съдът прие с присъдата си, че следва да се върне на
защитника на подсъдимата Г. – адв. Р.П. *** – като лице, представило вещта за
приемането й по делото като веществено доказателство.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.