Р Е Ш Е Н И Е
№ 440
гр. Враца, 22.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV
състав, в открито заседание на 23 ноември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
при секретаря Д.Монова, като разгледа
докладваното от съдия ЙОРДАНОВ адм. дело № 448 по описа на АдмС – Враца за 2023
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл. 43 ал.4
от ЗПЗП /Закон за подпомагане на земеделските производители/ и решение №
8082/25.07.2023г., постановено по адм. дело № 8687/2022г. на ВАС, с което е
отменено решение № 233/20.06.2022г. по адм.дело № 99/2022г. на АС Враца и е
върнато делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни
указания за събиране на допълнителни
доказателства.
Образувано е по жалба, подадена от „И.“ ЕООД, ***, представлявано от * К.П.К.,
чрез * М.С. ***, против УВЕДОМИТЕЛНО
ПИСМО за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2018г., изх. № 02-060-2600/2681 от 07.02.2022г. на
Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София. С това писмо жалбоподателят
е уведомен, че в подаденото от него Заявление за подпомагане са констатирани
несъответствия с изискванията за подпомагане за прилагане на мярка 13 „Плащания
за райони с природни или други специфични ограничения“ от „Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020г.“, като от фактически поисканото финансово
подпомагане в размер на общо 58 454.46 лв. е отказана сума от общо
51 646.87 лв. и са оторизирани /одобрени/ и изплатени общо 6 807.59
лв. В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо, имащо характер на
индивидуален административен акт, е незаконосъобразно и немотивирано, тъй като
при издаването му е допуснато нарушение на процесуалния и материалния закони.
Поддържа се на първо място, че оспореният акт е немотивиран, тъй като в него не
са изложени всички факти и обстоятелства, както и правните основания, имащи
значение за издаването му. Освен това, в
акта не са посочени конкретните площи, които са приети за недопустими и въз
основа на какво е сторено това. Твърди
се, че всички заявени площи са допустими за подпомагане и отговарят на
всички изисквания, посочени в нормативните актове, в които тази дейност е
регламентирана. Отправя се искане оспореното писмо да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендират се разноски. В с.з. и в писмени бележки
пълномощника * М.С. развива подробни съображения за незаконосъобразността на
оспорения акт и моли за уважаване на
жалбата.
Ответникът по жалбата в писмено становище /л.47 от адм.дело № 99/2022г.
на АС Враца/ и в писмена защита по настоящото дело излага съображения, че
извършените оторизации по схемите и мерките за подпомагане, базирани на площ,
по линия на директни плащания в заявлението на кандидата „И.“ ЕООД са коректни
и в съответствие с разпоредите на чл.16а, ал.6 от Наредба №105 от 22.08.2006г.
и чл.43, ал.3, т.7 от ЗПЗП. Поддържат се доводи за оставяне без уважение на
жалбата, като неоснователна и недоказана. Сочи се, че констатациите в
обжалвания акт са доказани, подведени към приложимите материални разпоредби и
акта е издаден съобразно административно производствените правила. Иска се
жалбата да бъде отхвърлена, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, както и се прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя, при уважаване на жалбата.
Настоящото съдебно производство е образувано след произнасяне на ВАС с
решение № 8082/25.07.2023г., постановено по адм. дело № 8687/2022г., с което е
отменено решение № 233/20.06.2022г. по адм.дело № 99/2022г. на АС Враца, по
силата на което е отменено УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г., изх. №
02-060-2600/2681 от 07.02.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“
гр.София. За да постанови този резултат съставът на ВАС е приел, че решението
на АС Враца е неправилно, поради постановяването му при неизяснена фактическа
обстановка и без да са събрани релевантни доказателства, при неизпълнение на
задължението на съда по чл.171, ал.4 от АПК. С отменителното решение на ВАС са
дадени задължителни указания за изискване на допълнителна информация от Министерство
на земеделието, храните и горите за две заповеди на министъра, тяхното
връчване, оспорване и влизане в сила, както и доказателства от ОбСЗ Монтана
относно правните основания за заявените парцели в землищата на *** и ***.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите
и съображенията на страните и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл.168 от АПК на оспорения административен акт, приема от фактическа и правна страна следното:
Дружеството жалбоподател „И.“ ЕООД ***, чрез ** К.П.К., е подало общо Заявление за подпомагане за
2018г. с вх.№ 18816467/09.05.2018г. с УРН **/ л.67 от адм.дело № 99/2022г. на
АС Враца/ с дата на обработка 11.05.2018г. Заявени са площи в землищата на ***
1бр. парцел с площ 20.78 ха и 3 бр. парцели в землищата на *** от 25.72ха,
41.28ха и 13.63ха, или общо 101.41 ха. Във връзка със заявлението и при
подаването му са извършени автоматични проверки на въведените данни на
11.05.2018г. Установена е грешка в заявлението, изразяваща се в надвишена площ
от 73.58 ха /л.85/ и данни по ЗДП
/л.87/. Подадено е второ Заявление на 31.05.2018г. /л.93/ с редакции по
схеми/мерки за директни плащания. Отбелязано е, че се добавят 4бр. нови парцела
/л.97/. Общата заявена площ отново е 101.41 ха /л.97/, като в Таблица за
отглежданите животни 2018 /л.98-103/ са отразени 124 бр. коне в два
животновъдни обекта, със съответна ушна марка и пол, като е посочено, че са
собствени на заявителя. Извършена е нова автоматична проверка /л.129/, като е
установена надвишаваща площ 75.91 ха. и данни по ЗДП /л.131/. Със Заповед №
364874/12.10.2018г. /л.192 гръб/ на Н. о. Р. т. и. – *** към ДФ“Земеделие“ е
наредено извършване на проверка на място. Изготвен е Доклад за проверка на
място „Натура - 2018“ /л.193/, която е извършена на 19.10.2018г. в присъствието
на представител на жалбоподателя – брат на управителя на „И.“ ЕООД. На
16.11.2018г. е извършена проверка на място чрез ДК /дистанционен контрол/, за
което са изготвени Доклади за проверка на площи /л.151 и л.160 – л.196 и
л.201/. Установено е, че измерената площ съответства на заявената. С писмо изх.
номер от 26.03.2019г. /л.187/ ДФ“Земеделие“ уведомява жалбоподателя за съмнения
за създадени изкуствени условия по мярка 13 и наличие на данни за свързаност
с ЮЛ и ФЛ. Жалбоподателят е уведомен на
02.04.2019 г. и в отговор е изпратил „Обосновка“ вх. номер от 05.04.2019г.
/л.189/, в която отрича съмненията.
Приемайки, че от заявените и декларирани площи – площите с правно основание са само общо 27.85
ха, а общо 75.91 ха са наддекларирани, без правно основание, ответникът
е издал оспорения пред съда административен акт – УП изх. № 02-060-2600/2681 от
07.02.2022г. /л.26/. Заявените суми по подмярка 13.1/НР, подмярка 13.2/НР,
мярка СЕПП и мярка 12/Натура са отказани напълно, по мярка СПП вместо заявената
сума от 4126.5 лв. е оторизирана сумата 3346.27лв., като е извършено намаление
от 780.23лв., по схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/
вместо заявената сума 12743.42лв. е оторизирана сумата 3421.09лв., като е
извършено намаление от 9322.33лв. и от ФД е възстановена сумата 40.23лв.
/Таблици 14 и 15 от УП/. Основанието за частичния отказ е посочено и разяснено
в Таблица 1 от УП. Посочено е като причина за наддеклариране „Площи без правно
основание предоставени от МЗХГ с писмо с вх. № 07-0400/216 от 27.11.2018г.
Прието е, че от заявените площи /8 парцела/
от общо 103.74 ха, площите с правно основание от МЗХГ са само общо 27.85
ха, които са и одобрени за допустими площи. Въз основа на установените
допустими площи, по съответните схеми/мерки, базирани на площ и допълнителни
условия за допустимост, са посочени и оторизираните суми по СЕПП /Схема за
единно плащане на площ/ 0.00 лв., по Подмярка 13.1/НР1 - /Компесаторни плащания
в планински район/ 0.00 лв., по Подмярка
13.2/НР2 - /Компесаторни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни ограничения/ 0.00 лв., Схема за преразпределително плащане /СПП/
3 346.27 лв. и Схема за селско-стопански практики, които са благоприятни
за климата и околната среда /ЗДП/ 3 421.09 лв., като е уточнено за всяка
схема/мярка съответните текстове от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 на
Комисията и разпоредби на Наредба № 6/24.02.2015г. и Наредба № 3/17.02.2015г. В
Таблица 3 са посочени площите по ЗДП. Посочено е, че за площите, заявени по
мярка 12 – Компесаторни плащания по натура 2000 и рамковата директива за водите
/Натура 2000/, се прилагат допълнителни нормативни изисквания за допустимост,
посочени и уточнени в съответната Таблица 9 на УП. В таблица 12 е уточнен
размера на финансово подпомагане по мярка 12 Натура 2000 и рамковата директива
за водите. В Таблица 13 от УП е посочен размера на финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, а в Таблица 13.1 размера
на възстановена финансова дисциплина /ФД/. Посочени са и разяснени начислените
неудържани санкции в размер на общо 30 391.52 лв. В Таблица 14 са посочени
оторизираните суми /в лева/, които суми са преведени по банковата сметка на
жалбоподателя, а именно общо 6 807.59 лв. Посочени са исканите суми по
схема/мярка и намаленията. В Таблица 15 са посочени извършени плащания /в
лева/, по схеми, дата на плащане, оторизирана сума и изплатена сума.
За всяка една таблица в оспореното УП /общо 8 таблици/ е разяснено за
всяка една колона съдържането й, с цитиране на съответни разпоредби от ЗПЗП, Наредба № 3/17.02.2015г., Наредба №
6/24.02.2015г., Наредба № 105/ 22.08.2006г., Регламент /ЕС/ № 1307/2013г. на
Европейския Парламент, Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 на Комисията и
на Съвета от 17.12.2013г., и Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията.
От страна на жалбоподателя със жалбата са представени и приети, като
доказателства по делото 2 бр. Договори за наем на земеделска земя /на л.8 и л.10
от делото, единия от които за земл. на ***/ и по уважено искане - писмо със
справка от Общинска служба по “Земеделие“ /ОСЗ/-Враца /л.212-213/.
В
изпълнение указанията на ВАС в отменителното решение по адм.дело №8687/2022г.,
съдът по настоящото дело е изискал от Изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие“ копие от административната преписка в нейната
цялост, а именно – таблица/таблици, представляващи неразделна част от писмо с
вх. № 07-400/216 от 27.11.2018 г., цитирано в оспореното уведомително писмо, заповед
№ РД 46-504/12.12.2018 г. и заповед № РД 09/229 от 01.03.2019 г., и двете
издадени от министъра на земеделието, храните и горите, както и дали същите са
били връчени на оспорващото дружество и съответно дали са били оспорени/влезли
ли са в сила. От Общинска служба „Земеделие“ – *** са изискани доказателства
относно правните основания за заявените парцели от „И.“ ЕООД с ЕИК ** в
землищата на *** и ***, общ. ***, за кампания 2018 г., от която с писмо вх.№
2592/17.08.2023г. е постъпил отговор, че данни за заявените парцели за
съответната кампания и правни основания за ползване се съхраняват в МЗХ.
С молба
вх.№2830/13.09.2023г. от ДФ „Земеделие“, в отговор на указанията на съда, е
изпратена таблица, неразделна част от писмо вх.№ 07-400/216 от 27.11.2018г.
само по отношение на жалбоподателя „И.“ ЕООД, според която от заявените площи
/8 земеделски парцела/ от общо 103.74 ха, площите с правно основание са общо
27.85 ха. Представени са Заповеди с № РД 46-504/12.12.2018 г. и № РД 09/229 от
01.03.2019 г., и двете на министъра на земеделието, храните и горите /л.34-38
от наст.дело/, с посочено правно основание за издаването им чл.25, ал.4 от
Закона за администрацията във вр. с Наредба № 105/22.08.2006г. за условията за
създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за
административен контрол, които са предназначени „за сведение и изпълнение
от съответните длъжностни лица“, както е
посочено в тях. С първата се одобрява проект на специализиран слой “Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2018г., с указания да се създаде
организация за запознаване на заинтересованите земеделски стопани с обхвата на
физическите блокове или части от тях, които стопанисват и са заявили за подпомагане,
и в срок до 07.01.2019г. да подават възражения относно непопадането на заявени
парцели в проекта на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2018г., както и за извършване
на проверки по възраженията с оглед коректно определяне обхвата на
специализирания слой. С втората заповед е одобрен окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018г., който се предоставя на
Разплащателната агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки,
съгласно чл.37 и чл.43 от ЗПЗП на подадените през Кампания 2018г. заявления за
подпомагане, извършване на финална оторизация и плащания на площ за 2018г. Не
са представени доказателства относно връчване, оспорване и влизане в сила на
двете заповеди.
По искане на ответника е задължена на основание
чл.192 ГПК във вр. с чл.144 от АПК Община *** да предостави информация за
извършвани проверки на „И.“ ЕООД към 01.02.2018г. съгласно чл.37м, ал.1 и
чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ и за проверки на договори за пасища, мери и ливади от ОПФ, сключени със собственици или
ползватели на регистрирани животновъдни обекти /ЖО/ в ИИС на БАБХ за 2018г.
От Община *** е представен
Протокол от 07.02.2018г. в заверено копие /л.49/ на комисия за извършване на
проверка за спазване разпоредбата на чл.37м, ал.1 във вр. с чл.37и, ал.4 от
ЗСПЗЗ, съгласно който за юридическо лице „И.“ ЕООД с адрес *** е отразено:
наемател на регистриран животновъден обект № **, ***, ПИ с идентификатор
12961.427.251 м.***, с 4 броя коне конвенционални, ЖЕ 4,0 и наемател на
регистриран животновъден обект № **, ***, ПИ с идентификатор 12961.427.251 м.***
със 119 броя коне конвенционални, ЖЕ 119,0. Видно от Приложение №1 /л.53 гръб/
към този Протокол за „И.“ ЕООД са отбелязани правни основания – договор №
59/01.06.2017г. за 902.8 дка и договор № 97/21.07.2017г. за 158.359 дка.
От ОДЗ *** с писмо
/л.23/ са представени регистрирани в ОСЗ *** ИРМ *** :
- договор № 59/01.06.2017г. за наем на земеделска
земя публична и частна общинска собственост за срок от 01.10.2017г. до 01.10.2023г.
на ПИ с идентификатор 12961.60.317 с площ 475262 кв.м., НТП - пасище и
12961.6.322 с площ 427455 кв.м., НТП-пасище, сключен между Община *** и „И.“
ЕООД. Договорът е вписан в СлВп *** на 07.06.2017г. и прекратен с Допълнително споразумение
от 19.03.2019г.
- договор №
97/21.07.2017г. за наем на земеделска земя публична и частна общинска
собственост за срок от 01.10.2017г. до 01.10.2018г. на ПИ с идентификатор
12961.60.32 с площ 158344 кв.м., НТП-пасище, сключен между Община *** и „И.“
ЕООД.
-Справка с правни
основания за стопанската година от 01.10.2017г. до 30.09.2018г., в която са
отразени цитираните два договора, като правни основания за ползване на наетите
с тях имоти.
По делото е допусната
и изслушана съдебно-техническа експертиза, оспорена от пълномощника на
жалбоподателя, от заключението на която се установява, че от жалбоподателя са
заявени да подпомагане площи от общо 103.74 ха, представляващи сбор от площта
на общо 8 земеделски парцели, със съответни идентификатори. Вещото лице е
посочило, че Разплащателна агенция е намалила или отказала финансово
подпомагане на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП и разпоредбата на чл.13 от Наредба
№ 6/24.02.2015г. за прилагане на мярка 13 от ПРСР 2014-2020г. В констативната
част на експертизата са пренесени дословно данните от констатациите на
ответника относно несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2018г. след извършени проверки за допустимост по Схема за единно
плащане на площ /СЕПП8, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за
млади земеделски /МЗС/, Схема за
специално плащане за култура /памук/, Компенсаторни плащания в планински райони
/Подмярка 13.1/НР1/ и Компенсаторни плащания за др.райони, засегнати от
природни ограничения/Подмярка 13.2/Нр2/. Експертът е посочил, че от
декларираните за подпомагане площи от 103.74 ха, с правно основание са 27.85
ха, а без правно основание площи са 75.89 ха.
При така установената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт,
съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е индивидуален
административен акт, засягащ права и законни интереси на жалбоподателя „И.“
ООД – ***, като участник в административното производство,
независимо от наименованието
“Уведомително писмо” /УП/. Видно от съдържането му, с УП е формирано
волеизявление, съгласно което на жалбоподателя е отказано частично финансово подпомагане за кампания 2018г. по
детайлно посочени схеми и мерки, посочени са ставките за схемите и мерките за
кампания 2018г., извършените плащания и начислените неудържани санкции.
Оспорването е извършено в законоустановения преклузивен срок. Писмото е връчено
на жалбоподателя на 10.02.2022г. /л.46 от адм.дело № 99/2022г. на АС Враца/, а
жалбата е депозирана в АдмС-Враца и заведена с вх. № 559/21.02.2022г., като е
подадена по куриер също на 21.02.2022г. /л.15/, поради което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Преди да разгледа основанията за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, съобразно задължението по чл.168 ал.2 от АПК, съдът следва
да се произнесе по отношение на неговата валидност. Съгласно чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП
оправомощеният орган да се произнесе по заявлението за финансово
подпомагане е Изпълнителният директор на Фонд “Земеделие”, в качеството му
на Изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция /РА/. С оглед изложеното оспореното уведомително писмо е издадено от
компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в
предвидената писмена форма.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Налице е материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
следните съображения:
Безспорни по делото са фактите, че
жалбоподателят "И." ЕООД с УРН ** е
подал заявление за подпомагаме за кампания 2018г., като е заявил площи от общо 101.41 ха в землищата на *** и ***. По
декларираните
данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки, според
които не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за
кампания 2018, както и при извършена на бенефициента проверка на място, не са установени
недопустими за подпомагане площи.
Подадено е редактираното заявление от
31.05.2018 г., с което площта на заявените по схеми и мерки за 2018 г. площи за
подпомагане е 103.74 ха - за 8 бр. парцела и в резултати от автоматични проверки на въведените данни като вид грешка е
посочено, че заявената площ надвишава със 75.91 ха допустимата
площ с правно основание, а заявените площи с правно основание са 27.85 ха.
Спорен
по делото е въпросът съществува ли правно основание за ползваните от заявителя,
жалбоподател имоти, претендирани от него за подпомагане за кампания 2018г. като площи от
общо 103.74 ха, съответно законосъобразна ли е констатацията на
административния орган за липса на такова по отношение на площи от общо 75.91
ха, посочено като основание за отказ за финансово подпомагане.
Отговорът следва да
се изведе като се анализират относимите правни норми и допълнително събраните
при новото разглеждане на делото доказателства, а именно:
Съгласно
разпоредбата на чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и
ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда
по реда на чл.
24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на
БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по
пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд
се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения,
както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен
фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл.
37в, ал. 3, т. 2.
Установи се, че
жалбоподателят е сключил с Община *** на основание чл.37и, ал.12 и 13 от ЗСПЗЗ два
договора за наем на земеделска земя публична и частна общинска собственост,
съответно договор № 59/01.06.2017г. за срок от 01.10.2017г. до 01.10.2023г. за
два ПИ - пасища, с площ 475262 кв.м. и площ 427455 кв.м, прекратен с
Допълнително споразумение от 19.03.2019г., както и втори наемен договор №
97/21.07.2017г. за срок от 01.10.2017г. до 01.10.2018г., касаещ ПИ с площ
158344 кв.м., пасище. Тези два наемни договора, сбора от площта на земите по
които се равнява на 106.11 ха са отразени и в Справка с правни основания на
жалбоподателя „И.“ ЕООД, издадена от ОСЗ ***, за стопанската година от
01.10.2017г. до 30.09.2018г., като правни основания за ползване на наетите
имоти.
Ответникът поддържа, че са налице
основания за прекратяване на двата договора по смисъла на чл.37м, ал.5 от
ЗСПЗЗ, която разпоредба постановява, че договорите за наем или аренда по ал.1
не се смятат за правно основание съгласно чл.41, ал.1 от ЗПЗП, когато при
извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването
им. Нормата на чл.41, ал.1 от ЗПЗП посочва, че за подпомагане за схемите по чл.
38а, ал. 1 може да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани съгласно чл. 7,
чрез подаване на заявление за подпомагане за съответната календарна година.
Страните не спорят, че жалбоподателят е регистриран земеделски стопанин и
именно в това качество е подал заявлението.
По делото е
представен Протокол от 07.02.2018 г. от комисията, назначена със Заповед на
кмета на община *** и справка за наличните животни в животновъдния обект на
дружеството. Съгласно извършена от комисията проверка в
животновъден
обект **и животновъден обект ** са били налични съответно 4 броя коне – 4.0 ЖЕ
и 119 коне - 119,0 ЖЕ.
От справка за животни
в ОЕЗ, издадена от ОДБАБХ /л.54-55/ е потвърдено, че обектите са регистрирани и
в тях са били налични посочените по-горе животни. От справката е видно, че към
01.02.2018 в животновъдния обект на дружеството е имало 123 броя коне.
Разпоредбите на чл.
43, ал. 3 от ЗПЗП предвиждат изчерпателно няколко хипотези, в които Разплащателната
агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за
директни плащания и те са, когато: кандидатът стопанисва площи и/или земеделски
парцели с размери, по-малки от определените в чл. 38в; установи, че за съответните площи
не са спазени изискванията за кръстосано съответствие; кандидатът възпрепятства
извършването на проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не
стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост
за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40; за една и съща площ са
подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено;
заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.
33а, ал. 1 - за площите, които не са били обект на проверки по реда на чл. 37,
ал. 3 и 4 за съответната година; кандидатът за подпомагане не е ползвател на
заявените земеделски площи; кандидатът за подпомагане не отговаря или не е
спазил специалните изисквания, определени с наредбата по чл. 38а, ал. 4;
установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане; заявените за
подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за
подпомагане при проверките, извършвани по реда на чл. 37, ал. 3 и 4.
В конкретния случай
не е налице нито едно от изброените основания за отказ на плащането, в частност
твърдяното от административния орган липса на правно основание за ползване на
заявените за подпомагане площи, каквото цитираната разпоредба дори не предвижда.
Не може да се приравни хипотезата на т. 7 от чл.43, ал.3 ЗПЗП - кандидатът за
подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи, на липса на правно
основание за ползване, тъй като фактическият им състав е различен. Ползването е
фактическо действие по използване на чужда вещ съобразно нейното предназначение
и получаване на добиви от нея, без тя да се променя съществено по аргумент от
чл.56 от ЗС, което може да се осъществява и самоволно /не по установения в
закона ред/ и без валидно учредено правно основание /затова може да се
придобива и по давност – чл.55 от ЗС/. Правното основание за ползването на
наетите в случая поземлени имоти е правомерен юридически факт - сделка /двустранен
договор/, която легитимира ползвателя /наемател/ като такъв и му предоставя
право да използва имотите по предназначение, срочно и възмездно.
Съдът споделя
доводите на дружеството жалбоподател, че разполага с валидно сключени и вписани
договори за наем, с които са му отдадени под наем общински пасища и мери.
Договорите са вписани в Службата по вписвания и представляват годно правно основание
за ползване на имотите от датата на сключването им – съответно 01.06.2017г. и
21.07.2017г. и през цялата стопанска 2017-2018г., предвид посочения в тях срок.
Макар първият от тях да е прекратен преди изтичането му с Допълнително
споразумение от 19.03.2019г., то това прекратяване е за вбъдеще и не може да
има отношение към валидността на договора за периода на кампания 2018г. Изложеното
налага извода, че жалбоподателят разполага с годно правно основание - сключени
по съответния ред, в предписаната от закона писмена форма, регистрирани на
основание чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ в ОСЗ *** договори за наем на общински
поземлени имоти, легитимиращи го като техен ползвател /наемател/, поради което
не е налице твърдяното от органа основание за отказ за плащане по схемите и
мерките за директни плащания.
Следва да бъде
посочено, че контрол върху представените доказателства за правото на ползване
на заявените парцели е недопустим както за административния орган, така и за
административния съд. Договорите за наем са облигационни договори, прекратяването
им може да се осъществява на основанията предвидени в гражданските закони, в
частност ЗЗД, както и на тези предвидени в самите договори. Намеса в гражданскоправни
отношения, които по дефиниция са на равнопоставеност, от субекти извън страните
по същите е недопустимо, в т.ч. и от субекти на публичното право, притежаващи
административни властнически правомощия. Такава намеса може да осъществява само
граждански съд, при съответно сезиране от субект, страна в съответното
гражданско правоотношение.
Установи се и факта,
че жалбоподателят разполага с регистрирани животновъдни обекти, а при извършена
проверка за спазване разпоредбите на чл.37м, ал.1 във вр. с чл.37и, ал.4 от
ЗСПЗЗ, обективирана в Протокол от 07.02.2018г. на Община *** са констатирани в
двата животновъдни обекти общ брой на отглежданите коне 123.
Жалбоподателят
отговоря и на условията, предвидени в разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗПЗП,
съгласно която Земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва
към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на
земеделските стопани съгласно чл.
4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, което се удостоверява с правно
основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи. Наличието на валидно правно основание и
регистрирането му в ОСЗ, както предвижда чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ са категорично
установени по делото.
По отношение писмо на
МЗХГ с вх. № 07-0400/216 от 27.11.2018г. на ДФЗ, което в УП е посочено като
основен мотив за отказ, съдът приема, че в случая МЗХГ няма право да
определя размер на площите с правно основание, като част от процедурата
за регистрация на правното основание по смисъла на чл.41 от ЗПЗП и за нуждите
за схемите/мерките за директни плащания. Цитирания законов тест не предвижда
такава процедура, а единствено регистрация на правните основания. Действително в
чл.37м, ал.5 от ЗСПЗЗ е посочено, че договорите за наем или аренда по
ал.1 не се смятат за правно основание, съгласно чл.41 от ЗПЗП, когато при
извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването
им. Съгласно чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ Кметът на общината, съответно директорът на
ОДЗ ежегодно извършва проверки за спазване условията по чл.37и ал.4, 7 и 9 ЗСПЗЗ
по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния
и общинския поземлен фонд. Следователно дали един договор ще бъде правно
основание или по силата на чл.37м, ал.5 от ЗСПЗЗ не следва да се счита за
такова, независимо от това, че формално е прекратен, се констатира не от МЗХГ,
а от компетентните съгласно закона органи – Кмет на Община за ОПФ /общински
поземлен фонд/ или от Директора на ОДЗ за ДПФ /държавен поземлен фонд/. В
случая няма данни по делото да са извършени такива проверки и още по-малко
данните по тях да са отразени, като входни данни в софтуерните продукти,
регистриращи, обработващи и предаващи към ИСАК данните за регистрираните
„правни основания“, на които да има разлика между регистрираните от
жалбоподателя правни основания и тези предадени на ИСАК. В случая такъв
юридически факт, който да води до намаляване на площите с правно основание по
реда на чл.37м от ЗСПЗЗ въобще не е бил констатиран от компетентните органи.
Ответникът развива в
представената писмена защита довод, че употребата на термина "площи с
правно основание" по смисъла на ЗПЗП означава да са налице регистрирани
договори за ползване на земеделска земя по местонахождение на имотите за
годината, за която се иска подпомагане и площта на тези договори да отговаря на
наличните животни във животновъдния обект. Счита също, че макар
формално да е налице договор по чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ това не означава валидно
правно основание, тъй като не е налице втората кумулативна предпоставка един
договор да се приеме за правно основание по смисъла на чл.37м, ал.5 от ЗСПЗЗ -
наличие на определен брой животни в животновъдния обект.
Правилността на този
довод не следва да бъде обсъждана, тъй като в административният акт не са
изложени фактически и правни основания в тази насока, което означава и липса на
такива мотиви. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност
и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание
за отмяна на издадения административен акт. Недопустимо е във фаза
съдебен контрол да бъдат излагани допълнителни фактически съображения, а
липсата им не може да се запълва
посредством развиване на допълнителни доводи в ход по същество на делото.
Оспореният административен акт не е мотивиран достатъчно пълно, ясно и
разбираемо, макар и да са посочени фактическите и правни основания за
издаването му, в уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно
материално-правните основания за приетите за наддекларирани площи, без правно
основание и извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Не е изложено
въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице недопустими за
подпомагане парцели, които дори не са конкретно посочени, като
месторазположение, за да се изследва съответстват ли на представената заповед №
РД 09/229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с
която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2018г., който
се предоставя на Разплащателната агенция за извършване на задължителните
кръстосани проверки, съгласно чл.37 и чл.43 от ЗПЗП на подадените през Кампания
2018г. заявления за подпомагане. Липсва
и яснота как е изчислен размерът на отказаната и оторизирана сума за
подпомагане по отделните схеми/мерки. Съдът намира,
че е нарушено императивното изискване на закона административният акт да е
мотивиран, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ
неговата незаконосъобразност.
По делото не се установяват и доказват и конкретни нарушения от страна
на жалбоподателя „И.“ ЕООД на изискванията на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на
Европейския парламент и Регламент /ЕС/ № 1307/2013 на Европейския парламент.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното уведомително
писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на
чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване на изложеното в мотивите на
съдебното решение указания по прилагането на закона. Административният орган
следва да съобрази разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗПЗП за наличието на валидно
правно основание за ползване и регистрирането му в ОСЗ, както предвижда чл.37и,
ал.12 от ЗСПЗЗ, да изложи конкретни факти и правни основания за издаването на
акта, за кои точно парцели и въз основа на какви фактически и правни изводи е
прието, че са площи без правно основание, попадат ли в площите на заповед № РД
09/229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която
е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2018г., както и
доказателствата, с които е извършено установяването на нередностите на
заявлението.
При този изход на спора съдът намира за
основателно направеното от оспорващото дружество искане за присъждане на
разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнагражданието за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал акта. В случая установените разноски са в размер на общо 2650,00
лева, съгласно списъка по чл.80 ГПК, включващи при първоначалното разглеждане
спора по адм.дело № 99/2022г. на АС Враца внесена държавна такса в размер на
50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, платеното
адвокатско възнаграждение от 1000,00 лева в настоящото производство пред
АдмС–Враца, както и адвокатско възнаграждение от 1000,00 лева пред ВАС. В тази
връзка направеното от страна на процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, предвид разпоредбата на чл.
8, ал. 1 във вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и установения материален
интерес от 51 646.87
лева. По тези съображения, ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е
издателят на акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващото дружество
направените по делото разноски в общ размер на 2650,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 вр. чл.146 т.3 и т.4 от АПК и чл. 226 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. с изх. №
02-060-2600/2681 от 07.02.2022г. на
Изпълнителен директор на ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания
в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ЕООД ***, с
ЕИК ** сумата от общо 2650.00 лв., представляваща деловодни разноски по
адм.дело № 99/2022г. на АС Враца, по адм. дело № 8687/2022г. на ВАС и по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез АдмС-Враца пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14
/четиринадесет/ - дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание
чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: