РЕШЕНИЕ
гр.
Момчилград, 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградския
районен съд в публичното заседание на 02.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
|
при секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 288/ 2019г.по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид следното: |
|||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба
от „******“ЕАД-гр.София,представлявано от Изпълнителният директор В.С., срещу
Наказателно постановление № НЯСС- 183/ 03.10.2019г.
на Заместник- председател
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на
основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 и ал.4 от Закона за водите, на
жалбоподателя е наложена административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 4 000 лева, за
неизпълнение на предписание по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190
„а“ ал.1 т.3 от Закона за водите.
Жалбоподателят развива доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното с жалбата
наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила- не бил описан фактическият състав на нарушението,
посочената норма не съдържала състав на нарушение, нямало е и повторност по смисъла на закона, и други. Предвид на това моли
съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, респ. да се намали размерът на
наложената санкция до законовият минимум.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.
Административнонаказващият орган– Заместник-председателят на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез
процесуален представител, се оспорва така предявената жалба, а НП се счита за законосъобразно,
обосновано и правилно издадено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2019г.
е извършена проверка от св.М.К. и
св.Ц.И.- служители в РО
„НЯСС“- Южна централна България при ДАМТН, с месторабота в гр.Кърджали, на язовир „******“, намиращ
се в имот, находящ се в землището на с.******, общ.Момчилград,
собственост на жалбоподателят „******“ ЕАД, за установяване на изпълнението на
дадените предписания за изпълнение на мерки за осигуряване на безопасна експлоатация на
язовирната стена и съоръженията към нея с Констативен протокол с цитираните
номер и дата на издаване / КП № 07-04-
622/ 16.10.2018г./, както следва; „Да се
възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател“, с краен срок
за изпълнение 08.05.2019г.- при проверката се установило, че не били
изпълнени тези предписания.
При проверката, която е реализирана чрез обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея, служителите на ДАМТН- описани по-горе,
констатирали, че основният изпускател е
в лошо състояние и не работи/ респ. входната шахта на основният изпускател е
затапена с бетон и същият не е в изправност“/.
За установеното при проверката бил съставен констативен
протокол № 08-02- 41/ 10.05.2019г.
/приложен по делото/. При извършване на проверката на място е присъствал и
представител на дружеството- жалбоподател, който се е подписал за установеното,
като самият протокол е изпратен с писмо на дружеството и респ. е получен от
него и жалбоподателят е запознат с предписанията и сроковете за изпълнение.
Въз основа на тези констатации и след като контролните
органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, че даденото предписание не е
изпълнено, приели, че това е нарушение на чл.190 „а“ ал.2
от Закона за водите, а субект на нарушението е собственикът на
проверения обект, на 01.07.2019г. е съставен от св.К. АУАН № 08- 043/ 01.07.2019г. против дружеството-жалбоподател, за
това, че на 09.05.2019г. било установено, че нарушителят „******“ ЕАД, в
качеството си на собственик на язовир „******“, не е изпълнил даденото на
основание чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите- Да се
възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател“, с краен срок
за изпълнение 08.05.2019г. Актът е съставен в отсъствието на
нарушителя, който е бил надлежно поканен с писмо за явяване за неговото
съставяне- като поканата е връчена на същият / този смисъл е обратната разписка,
която е приложена по делото/. АУАН е редовно връчен
на законния представител на
нарушителя на 23.07.2019г., като същият е посочил, че има възражения по него.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № НЯСС - 183 от 03.10.2019г.
от Заместник
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
основание чл. чл.201 ал.12 и
чл.200 ал.1 т.39 и ал.4 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева, за неизпълнение на
предписание по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3
от Закона за водите, а именно за това, че на 09.05.2019г. е
било установено, че „******“ ЕАД, в качеството си на собственик на язовир „******“,
не е изпълнил даденото на основание чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите- Да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател“, с краен срок
за изпълнение 08.05.2019г.
Изложената фактическа обстановка е установена от
представените по делото писмени доказателства- обсъдени по-горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели- актосъставителят К., св.И. и св.О. /която е присъствала
само при съставянето на АУАН, но не и при проверката/. Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите, относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали
в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като безпротиворечиви и логически последователни, както и са
съобразени с останалите доказателства по делото.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановеният срок. Жалбата
е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
При
съставяне на АУАН и издаване на процесното
наказателното постановление съдът не констатира да са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл.42 и сл.
от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон
жалбоподател, след като въпреки надлежно изпратена покана за съставяне на акта
за установяване на административно нарушение, не е бил изпратен представител.
Впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено
за целта лице е осигурена възможност чрез него представляващият по закон
жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото в случая
съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние
бездействие, а именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са
твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и
датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да
тече давностният срок.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен
начин.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200 ал.1 т.39 вр. чл.190 „а“ ал.2 вр.ал.1 т.3
от ЗВ се изразява в неизпълнение
на задължително предписание на контролен орган на собствениците на язовири
и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Нарушението в случая е осъществено, чрез бездействие, с особен субект –
собственик на язовир /за което има съставен акт за частна държавна собственост,
приложен по делото/, като по отношение на това качество на жалбоподателят
липсва спор.
В този смисъл, когато процесното
предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на
закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като
индивидуален административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на
предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административно- наказателната
отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с
разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка
законосъобразността на процесното НП. В конкретната
хипотеза процесното предписание до жалбоподателят, е дадено
с констативният протокол- който е цитиран по-горе, и е следвало да бъде изпълнено най – късно на
датата, посочена от контролните органи, а деянието, с което е осъществен
състава на административно нарушение по
чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, осъществено при бездействие продължава да се
извършва, до предприемане на съответното действие, в случая до изпълнението на
същото.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по цитираната
разпоредба, както правилно деянието е квалифицирано от АНО. Вмененото нарушение
е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво
и категорично е установено.
Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93 т.9 от НК.
Действително, в настоящият случай не се установява да са настъпили някакви
вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така
извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до
маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това
дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано
с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 ЗАНН релевантни са не само
липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите
обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно
обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на
хората, могат да настъпят вследствие на неподдържан в добро техническо и
експлоатационно състояние язовир. В случая съдът намира, че АНО неправилно е
определил размерът на санкцията, като не е съобразил всички обстоятелства, визирани
в чл.27 от ЗАНН. За конкретното нарушение на чл.190 „а“ ал.2 от ЗВ,
санкционната норма на чл.200 а.1 т.39 ЗВ предвижда
„имуществена санкция“ в размер от 1 000 лева до 20 000 лева, при
което наложената на „******“ЕАД „имуществена
санкция“ в размер на 4 000 лева
се явява неоправдано висока, предвид извършеното, а и не е установена повторността /приложеното копие на наказателно
постановление за подобно деяние, без да се представени доказателства дали
същото е влязло в законна сила, не води до този извод, а и от това решение е
видно, че се касае за допуснато нарушение по отношение на друг такъв обект/.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде изменено, като бъде
намален размерът на наложената „имуществена санкция“ от 4 000 лева към минимално предвиден в текста на закона размер
от 2 000 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление № НЯСС- 183/ 03.10.2019г., издадено от Заместник
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
основание чл.201 ал.12 и чл.200
ал.1 т.39 и ал.4 от Закона за водите, на „******“ ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.******, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева, за неизпълнение на задължения
по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона
за водите, като НАМАЛЯ размера
на имуществената санкция от 4 000 лева
на 2 000 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК, пред Административен съд-Кърджали, в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател :