Р Е Ш Е Н И Е
23.04.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание, проведено на пети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия:Евгения Стамова
При участието на секретаря Галина Кирилова, след като разгледа докладваното от съдия Стамова,т. д. № 104 по описа за 2019 по описа на КнОС и за се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от К. В.М., ЕГН ********** с адрес *** чрез адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“,БУЛСТАТ *********, с №********** по единния регистър, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Три уши“№8, ет.4, представлявано от адв.С.Ч. срещу Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, район“Лозенец“, бул.“Джеймс Баучър“№87, представлявано от С. С.П.и К.Д.К., съдържаща искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата от 50 000 лева, представляваща част от общо дължимо обезщетение в размер на 200 000 лева, като обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната баба М.В.С., настъпила при ПТП на 01.02.2016г. в гр.Дупница, причинено виновно от С.Й.К., при управление в нарушение на правилата за движение по пътищата на автомобил, марка „Фолксваген Поло“, с д.к.***, за който към момента на настъпване на инцидента е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество.В исковата молба са описани обстоятелствата при които е настъпило събитието, а именно на 01.02.2016г. С.Й.К., управлявал л.а марка“Фолксваген“, модел „Поло“, с д.к.***, в гр.Дупница, на ул.“Венелин“ срещу №47 водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците при което причинил ПТП, като реализирал удар с пешеходката М.В.С., като вследствие на удара настъпила смъртта и.Посочено е, че деянието е извършено от деликвента виновно при форма на вината непредпазливост, както, че във връзка с инцидента има влязла в сила присъда №2 по нохд №562/2016г., с която С.Й.К. е признат за виновен, за това, че на 01.02.2016г. около 07.15ч. в гр.Дупница, при управление на МПС л.а марка“Фолксваген Поло“, с ДК***, движейки се по ул.“Венелин“ с посока на движението от центъра към ж.п. рампа, срещу дом №45 е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва чл.116, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.В.С..Заявено е, че ищцата е внучка на починалата.След като разбрала за смъртта й, изпаднала в шок.Стресът бил изключително силен за младото момиче, за която починалата е полагала изключително много грижи, била установена трайна и дълбока емоционална връзка, отношения на особена близост, изразяващи се в полагана грижа и помощ, емоционална и материална подкрепа и доверие, много по – силна от обичайната връзка между баба и внучка.Ищцата поддържа, че бабата е изпълнявала основна роля в отглеждането и възпитаването на своята внучка, в осигуряване на издръжката й и полагането на всички необходими грижи за К., която била силно привързана към баба си.Между тях съществува особено силна дълбока и трайна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, тъй като докато била малка бабата е водела К. на детска градина и училище, учила я да чете и пише, двете обичали да прекарват време заедно.Смъртта й е източник на страдание за ищцата, която не спира да плаче, осъзнавайки липсата на баба си, смъртта е била внезапна, съпроводена с изживяване различно от посрещане смъртта на близък след неговото продължително боледуване, като събитие което поставя край на най-ценното човешко благо, тя е станала причина за неописуема мъка, душевни болки и страдания у ищцата, която е загубила един от най- близките си хора, които продължават и ще продължават за в бъдеще.Ищцата е развила стресова реакция и душевно разстройство.В обстоятелствената част на исковата молба ищцата заявява, че обезщетение в размер на 100 000 лева, би било справедливо обезщетение за претърпените от нея душевни терзания, дълбока болка и мъка.Подчертано е, че отговорността на ответника произтича от факта, че за управлявания от деликвента автомобил към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, съгласно полица №02115001659349, валидна от 02.07.2015г. до 01.07.2016г., а правото на обезщетение на ищцата е обосновано с твърдението, че са налице обстоятелствата за това съгласно ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. постановено по т.д.№1/2016г.Върху посочената сума от 50 000 лева се претендира и законната лихва, считано от деня на увреждането – 01.02.2016г. до окончателното изплащане.Заявена е претенция за присъждане на сторените от ищцата по водене на делото разноски.
Ответникът в писмен отговор на исковата молба, с вх.№821/04.02.2020г. е оспорвал исковата молба.Оспорвал е допустимостта на иска, поради това, че липсва отправено до застрахователя преди подаване на исковата молба искане за заплащане на обезщетение от събитието в съответствие с предвиденото в чл.498, ал.3 КЗ, извънсъдебна претенция, която да отговаря на изискванията по чл.496 вр. с чл.380 КЗ.По същество е оспорвал правото на ищцата да получи обезщетение от смъртта на С., тъй като липсва твърдяната връзка, обуславяща това право.Оспорил е твърденията, че ответника е отговорен за заплащане на обезщетение във връзка с процесното ПТП и механизма на ПТП.Противопоставил е становище, че уврежданията са настъпили и по причина на самата С. – поради нейното виновно поведение, приносът и е такъв, че прекъсва причинно – следствената връзка между поведението на водача и настъпване на събитието.Заявява, че починалата не е спазила правилата, посочени в разпоредбата на чл.113, ал.1 т.1 и 2 и чл.114, т.1 и 2 от ЗДвП.Счита, че тя като пешеходец, ако преди навлизане на платното за движение се бе съобразила приближаващото МПС, което е можела да възприеме, като опасност, не бе удължила ненужно пътя и времето за пресичане, то до вредоносния резултат не би се стигнало.Поддържа, че пресичането е извършено извън кръстовището, на място, което не е обозначено и няма пешеходна пътека, както и при ограничена видимост с оглед часа на настъпване на ПТП и липсата на улично осветление на мястото на пресичане, като по този начин тя сама се е поставила в риск и е създала предпоставките за настъпване на самото ПТП, както и на вредите от него, вредоносния резултат е последица на нейното собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на императивните норми на ЗДвП.По този начин според ответника основанията за ангажиране на неговата отговорност са изключени, а при условията на евентуалност това поведение е основания за намаляване размера на търсеното обезщетение, доколкото ако правилата на ЗДвП бяха спазени това би осуетило настъпването на вредите или би ограничило тежестта на телесните увреждания и не би се стигнало до смърт.Според ответника съпричиняването от ответницата е в размер на 50%.Претендираната сума определя, като завишена, несъответстваща на действителните обстоятелства и причини, поради които е настъпило процесното ПТП, на конкретното обществено – икономическо положение в страната, на техния интензитет и проявление, които оспорва.Сумата е според ответника надхвърля обичайно присъжданите в подобен случай обезщетения.Излага съображения за това, че при определяне размера на обезщетението, то следва да е съобразено с конкретно причинените вреди, тъй като няма наказателен характер, с всички обстоятелства в случая липса на достатъчно близка връзка между ищцата и С..Визира противоречие в исковата молба, в която е фиксиран размера на обезщетението, което ищцата счита за справедливо, като са посочени сумите 100 000 лева и 200 000 лева.Лихви според ответника не се дължат, тъй като не е било отправено извънсъдебно искане за заплащане на обезщетение, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.497 КЗ, като е изключена датата на настъпване на увреждането, както и поради погасяване на вземането поради изтекла давност, относно лихвите за периода от настъпване на ПТП до 3 години преди подаване на исковата молба.В отговора се съдържа искане за отхвърляне на исковата претенция, за намаляване на обезщетението при отчитане на 50% съпричиняване от пострадалата.Заявена е и претенция за заплащане на сторените по делото разноски.
В допълнителна искова молба ищцата е оспорила възраженията на ответника относно механизма на ПТП, тезата за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, твърдението за допуснати от същата нарушения на правилата за движение по пътищата и тези нарушения да се намират в причинна връзка с настъпване на ПТП, тезата, че не е от кръга на лицата, които имат право да предявят искане за присъждане на обезщетение и възражението, относно настъпването на вредите.Относно размера на претендираното обезщетение е посочено, че същото е в рамките на присъжданите за сходни случаи.С допълнителната искова молба е отправено искане за обявяване за безспорен факта, относно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП №02115001659349 за периода 02.07.2015г. до 01.07.2016г. с ответника.
В отговор на допълнителна искова молба ответникът е признал факта, че към датата на ПТП за процесния автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение с полица №BG/02/115001659349, сключена в ЗД“Бул инс“ АД, за периода от 02.07.2015г. до 01.07.2016г.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
С влязла в сила на 29.01.2019г. присъда №2/16.01.2018г. на Кюстендилския окръжен съд по нохд №562/2016г. по описа на КнОС подсъдимият С.Й.К. ***, роден на ***г. е признат за виновен в това ,че на 01.02.2016г. около 07:15ч., в гр.Дупница, обл.Кюстендилска при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фолксваген Поло“, с ***, движейки се по ул.“Венелин“ с посока на движението от центъра към ж.п.рампа, срещу дом №45 е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: по чл.116 от ЗДвП, като не бил внимателен и предпазлив към пешеходката М.В.С. от гр.Дупница, по чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и по чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта и не е спрял при възникнала опасност за движението – пресичаща пътното платно пешеходка М.В.С. и по непредпазливост е причинил смъртта на М.В.С., ЕГН ********** от гр.Дупница, поради което и на основание чл.343, ал.1 б.“в“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години, и е оправдан по повдигнатото обвинение, че е нарушил правилото на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП.,на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл.343г, вр. с чл.343, ал.1 б.“в“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.37, ал.1 т.7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години.Присъдени са разноски.
Видно от удостоверение за наследници №697/08.02.2016г. издадено от Община Дупница, удостоверение за родствени връзки №742/10.02.2016г. и удостоверение за раждане №322676/ 21.06.2000г. издадено от Община Дупница е, че починалата М.С. е майка на М.К.М., ЕГН **********, която пък от своя страна е майка на ищцата К.В.М. т.е починалата М.С. е баба на К.М..
Няма спор между страните за това, че към датата на настъпване на ПТП за управлявания от С.К. автомобил е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, за която съществува полица №BG/02/115001659348 със срок на действие от 02.07.2015г. до 01.07.2016г. видно от справка от базата данни от 17.03.2016г. наИнформационния център към Гаранционен фонд.
За инцидента е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№348р-1406/01.02.2016г. , към който е съставен план схема от съставителя В.П., подписани от същия- отразено е, че местопроизшествието е посетено около 07:15ч.Описанието към план схемата, относно метеорологичните условия е, че е било облачно, осветлението изкуствено, регулиране със знаци, както, че произшествието е станало срещу дом №47.Скицата към протокола също е изготвена на 01.02.2016г., като час на изготвяне е посочен 11.00ч.Протоколът е оспорен от ответното дружество относно удостовереното в същия обстоятелство, че мястото, пътя е бил осветен с изкуствено осветление.
В приложеното досъдебно производство се съдържа протокол за оглед на пътно – транспортно произшествие, съставен на 01.02.2016г. от разследващ полицай, в присъствието на поемни лица и техническо лице.Огледът е започнал в 08:15ч. и е завършил в 09:00ч.Отразено е, че пътя е гладък дребнозърнест асфалт, прав участък от пътя.Пътното платно е двупосочно с по една лента за движение, във всяка посока, непрекъсната разделителна лента, при широчина на пътните ленти 5м. за всяка от тях, и широчина на тротоара 3 м. от двете страни.В протокола е описано местоположението на автомобил „Фолскваген поло“, с ДК***, спирачни следи, отразено, че не е направен огледа на трупа, описани увреждания на превозното средство.Изготвена е скица и е съставен фотоалбум.
В досъдебното производство е приложен акт за установяване на администратимно нарушение по отношение на С.Й.К. – в който същият е дал обяснение, че е било неосветено и не е видял пешеходката, настилката е била мокра и хлъзгава.
Видно от писмо с вх.№4813/24.07.2020г. от МВР, ОД на МВР – Кюстендил е, че първият сигнал за настъпилото на 01.02.2016г. в гр.Дупница, ул.“Венелин“, срещу дом №47 пътно – транспортно произшествие е получен в 07:16ч., което е отразено и в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
От писмо рег.№ОД- 03-78-1/05.10.2020г. на Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Кюстендил се установява, че на 01.02.2016г. в гр.Дупница, слънцето е изгряло в 07 и 42 минути и залязло в 17 часа и 41 минути.На 01.02.2016г. сумрака е бил с продължителност 30 минути, времето преди изгрева на слънцето, което се изважда от момента на изгрева, време през което разсеяната от горните слоеве на атмосферата слънчева светлина осветява земната повърхност.
Свидетелят Г.П. – на 01.02.2016г. е чакал автобус за „Енергоремонт“ на спирка в гр.Дупница, на ул.Венелин, откъм страната по посока на движение на автомобила към 6-7 часа, спирката е в близост до „чепкалото“ – „дарак“, бил с колегата К..Видял пешеходката, която било облечена с тъмно яке, която пресичала от другия тротоар, идвала отгоре, от ъгъла, минала малко по надолу спрямо мястото от което идва и пресичала улицата.Била на около 5-6 м. от спирката, сама.На мястото където пресичала нямало очертана пешеходна пътека, не е видял други хора да пресичат.Автомобилът се движел в неговото платно, не е видял други автомобили.Чул удар, обърнал се и видял, над колата да хвърчи тяло на жена, не знаел, че е жена на колега.Заявява, че е видял пострадалата с периферното зрение- идваща отгоре, на отсрещния тротоар и продължаваща по тротоара надолу, но не я е видял да пресича, тялото се спряло от дървото пред сградата отразена на снимките т.нар.“Чепкало“.Автомобилът минал покрай тях с висока скорост, не е спирал, не е чул спирачки, направо чул удар.
Свид.Г.П. разказва пред съда, че на 01.02.2016г. бил очевидец на ПТП в гр.Дупница, при което починала К. С..Инцидентът стнала към 6-7 часа сутринта, бил с колегата Красимир, на спирка на ул.“Венелин“и чакал автобуса на „Енергоремонт“.Улицата има 2 – платна едно друго, той живее на тази улица на №64.Спирката е от страната по кято се е движил автомобила.Инцидентът е станала н акръстовище, видял жената да идва отгоре от ъгъла, минала малко по – надолу и започнала да пресича улицата, пресякла другата лента и преди да стигне до тротоара била блъсната.Чул удар, обърнал се и видял над колата да хвърчи тяло.Не е видял друга кола да се движи преди и след тази.Спирките в тази част на улицата са оживени непрекъснато, но не видял да има други хора и друга кола.Там където тя е пресичала нямало пешеходна пътека, било просто път, било сумрачно, почти светло, жената била облечена с тъмно яке, не знаел, че е на колега жена.Автомобилът бил на 20-30 метра от тях, сив имал светлини.Не е видя момента в който тръгва да пресича, последният момент в който я видял, тя се намирала от другата страна на тротоара, малко по- надолу до дърво, била спряла.Тялото след удара спряло от дървото, намиращо се пред сграда известна като „Чепкалото“.Автомобилът минал покрай тях с висока скорост, не е спрял, не са чули спирачен път.Когато я видял на тротоара тя се движела спокойно.
Свид.К.С.– съпруг на М.С. разказва, че от раждането и то смъртта на съпругата му ищцата К. е живяла с тях, обусловено от факта, че родителите, ангажирани със стопанисване на заведение, работели по 24 часа,финаkсиране, хранене, спане било поето от тях, родителите я виждали само вечерно време за около 2 часа.Свидетелят заявява, че до 4-5 клас починалата е водела и прибирала К. от училище, която е живяла при тях до 7 клас, след което е отишла да учи в гр.София, в хореографско училище, като се прибирала през съботите и неделите отсядала при баба си и дядо си, ходела и до родителите си да се види и с тях.Бабата посещавала всички родителски срещи и и изяви в НДК.Съпругата му работела в „Мони текстил“, от 15 години от 2001г., като шивачка с работно време от 8.30ч. до 17.30ч., в 8:30ч.излизала от работа, а в 9:00ч. започвала работа, като учела К. занятията и започвали от 7:30ч., не знае доколко са продължавали.К. учела в училище „Отец Паисий“, намиращи се в района на Транспортната болница в Дупница и на около 1км. от дома им .Когато съпругата му не можела да вземе К. от училище, я взимал той.М.излизила един час по- рано, на края си го отработвала.К. има брат, който е на 16 години, живял с родителите си през първите две години, все пак съпругата му поела грижи към К., като момиче, след това и брат й живял при тях.Заедно ходели на почивка предимно на планина, където били придружавани,от семейството на една от дъщерите им и приятелско семейство.Смъртта на съпругата му се отразила зле на К., която и към момента не е превъзмогнала загубата, учи дистанционно но живее при свидетеля.Отношенията между тях били превъзходни, идеални, като К. била по привързана към баба си отколкото към майка си.Свидетелят заявява, че майката на К. се е грижила за нея, чисто финансово са се справяли, не е лишавана от нищо – събота и неделя вечерно време ходела при майка си и баща си.
Свид.С.С.заявява, че познава К. от бебе, приятел е на баща й.М.е баба на К..Знае, че К. е живеела при баба и, при баба и нощувала, защото родителите и били ангажирани със заведение и не можели да я гледат.Бабата я водела на детска градина, после на училище, водела я в заведението на родителите й.Отношенията между тях по негова преценка били много добри, не е имало скандали и пререкания.Не знае къде живее К. след смъртта на баба й, не знае до кой клас я водела на училище.Приятелството му с бащата на К. е от 20 години, след смъртта на М.е виждал К., виждал я е преди смъртта й – преди била по – весела, сега е по затворена.Заведението на родителите на К. се намира на ж.п гарата в гр.Дупница, с бащата на К. се е виждал всеки ден в заведението, където е виждал бабата да води К., за да се видят, двете си седяли, смеели се.Дава противоречиви сведения за това в коя детска градина и в кое училище е учила К., първо заявява, че не знае, в която детска градина и училище са учили, а след това, че е мисли, че е учила в Отец Паисий. Двете престоявали в заведението около половин час след което си тръгвали.
Свид.Е.Й.е работила с починалата за периода от 2003 -2004 до 2007-2008г. в „Мони текстил“ гр.Дупница.Знае, че бабата е полагала основно грижи за К. от бебе до училище, сутрин я водела на детска градина, след това на училище от споделено от починалата.Отношенията им били много близки, М. я отглеждала като майка.Работното им време било от 7:30ч. до 4:00ч, с половин час обедна почивка от 12:00ч. до 12:30ч., тя постоянно тичала, М.споделяла, че води К. на детска градина и на училище.В близост до предприятието в което работят имало детска градина и училище.Не е виждала М.да излиза на обедната почивка.М.винаги тичала.Виждала е М.след работа да прибира внучката си от детска градина не и на обяд, в детската градина, в която и свидетелката е водела своите деца.Виждала я поне веднъж седмично.Участвала е в семейни празненства, провеждани в заведението на родителите на К., с които свидетелката също станала близка, поне 2- 3 пъти била ходила в дома на М.но от тези посещения няма впечатления за това дали К. е живяла при баба си.След смъртта й продължила да общува с родителите на К., от време на време пазарува храна от тях.Събират се по поводи.Вижда К. от време на време, станала по –мълчалива, по – затворена.Впечатленията и са, че внучката и бабата били много близки.
От заключение с вх.№260642/26.01.2021г. изготвено от в.л.инж.Г.К.И., въз основа на данни от огледен протокол- намерен лек автомобил марка“Фолксваген поло“ с ДКН ***, като десните гуми са на 1 м от десния бордюр на „Венелин“ по посока на огледа и движението на автомобила, задна дясна гума на 11.50м. след линията на ор.1 и предна дясна гума – на 13.80м., счупена предна решетка, деформиран преден капак, в дясната предна част, счупено предно стъкло в долния десен ъгъл с косми по отвора и спирачни следи с дължина 11.20м. приема, че пешеходката се е движела по влевия тротоар на ул.“Ген.Вазов“ в посока към ул.“Венелин“, където двете улици се пресичат перпендикулярно една спрямо друга, като образуват кръстовище.След пристигане до левия тротоар на ул.“Венелин“по посока на огледа, където двата тротоара се съединяват и образуват извивка, пешеходката прави крачка две в ляво и продължава движенето си напречно по пътното платно на ул.“Венелин“, след началото на извивката на левия тротоар към десния тротоар на ул.“Венелин“ по посока на огледа, след което да продължи по ул.“Ген.Вазов“ и да отиде на работа.Вещото лице заключава, че както и да се движила пешеходката – при бавен ход, обикновен ход или бърз ход съответно със скорост 3,35 км/ч, 4,68 км/ч и 5,51 км/ч и в трите случая удара е бил предотвратим.Като има предвид, че мястото на допуснатото ПТП е прав участък с широчина 10 м.,и тротоари с широчина по 3м., при което видимостта на водача на МПС и пешеходката е била добра, при всички случаи тя е могла да види светещите фарове на автомобила, дори и при конкретната установка – рано сутрин, сумрак, дори и при липсващо улично осветление, тъй като късите фарове би трябвало да осветяват до 40м., а дългите над 100м.С оглед мястото на удара – в лентата на движение на лекия автомобил на разстояние 1,50м. от десния бордюр на пътното платно по посока на огледа и посока на автомобила и на 1,5 -2 м. преди линията на ор.№1, определя че пешеходката се е движела по продължение на тротоара на ул.“Ген.Вазов“.На мястото на ПТП има само разделителна линия, разделяща пътното платно на ленти за двупосочно движение, всяка една от тях с широчина 5 м.С оглед скоростта на движение на пешеходката и скоростта на движение на автомобила с 55 км/ч вещото лице, заключава, че в момента в който водачът е възприел пешеходката, като опасност, тя се е намирала на 15,76 м.преди мястото на удара, а пешеходката на 1,83м. от мястото на удара, което е на 1,5м. от десния тротоар на ул.“Венелин“ и на 1,5-2 метра преди линията на ор.№1 – водачът на автомобила е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако бил видял пешеходката по- рано, като намали скоростта на движение на лекия автомобил или извърши маневра леко заобикаляне в ляво, като по този начин е могъл да избегне допуснатото ПТП.Пешеходката според вещото лице е имала техническа възможност да възприеме автомобила, да пропусне преминаването му, след като да предприеме пресичане на пътното платно но не е преценила правилно конкретната ситуация.В с.з. с оглед скоростта на пешеходката, на бавен ход вещото лице определя, че за пресичане на пътното платно са и били необходими – 9,13 секунди.Тъй като автомобилът е бил на 140 м., когато тя е тръгнала да пресича, то той за 9 секунди при скорост на движение 55 км/ч е изминал 140м., ако се е бил движил с допустимата скорост 50 км/ч то той е щял да достигне до мястото на удара след 15,3 секунди – т.е през това време пешеходката е могла да достигне до отстрещния тротоар.Вещото лице обяснява, че при осветеността на автомобила до 40м., при скорост на движение 50 км/ч то той може да спре при опасна зона 38м., спирачните следи започват на 18м. от линията на ориентира, като се махнат 2,60м. което показва, че водачът не е възприел пешеходката по-рано от13м. преди удара, при необходими му 40м. за да предотврати ПТП.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира предявените искове за неоснователни.Съображения:
За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс- пар.22 от КЗ(ДВ бр.102/2015г) – съдът намира, че претенцията основаваща се на произтичащо от договор сключен през 2015г. задължение за ответното дружество следва да бъде разгледана при приложение на дадената в КЗ(отм) регламeнтация за тези случаи – предмет на настоящото разглеждане са искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм) и по чл.226, ал.1 КЗ(отм) вр. с чл.223, ал.2 от кодекса.
Съгласно чл.226,ал.1 –увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Според ал.2 застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна по закон, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 4 и чл. 191, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 4 и чл. 190, ал. 4, а според ал.3 по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Съгласно чл.223, ал.2 – касаещи всички видове договори за застраховка“гражданска отговорност“- „застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1. За отговорност за пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно задължение застрахователят
Относима към казуса е и нормата на чл.257 КЗ(отм) – в ал.1 до ал.3 от която е предвидено, че обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.За трети лица се смятат всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
При задължение от непозволено увреждане каквото несъмнено е налице при настъпили в резултат, на управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата неимуществени вреди, деликвентът дължи лихви за забава и се смята в забава без покана – чл.84, ал.3 ЗЗД.
Причиняването на смърт при ПТП, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена /биологична/ или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятните последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди.Кръгът на лицата, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, е очертан с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с приетото Тълкувателно решение № 1/2016 г. от ОСНГТК на ВКС.
В
Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС – т.3 неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения
вследствие на увреждането.
Кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
С Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на
ВС, имат право на обезщетение за неимуществени
вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако
единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала.
Според Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г това постановление не се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а се включват и лицата, установили помежду си същите отношения, които представляват фактическият състав на правно регламентираните и оформени отношения при осиновяването и сключването на брак. Това са трайно установени близки отношения, които не са оформени по съответния ред. Братята и сестрите не са включени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г., защото родствената връзка между тях не е така близка и пряка, както е при роднините по права линия - родител и деца. Не са включени и роднините по права линия, възходящи по втора и по-горна степен - дядо, прадядо, и низходящите - внуци и правнуци, въпреки че са в много по-близка родствена връзка, отколкото братята и сестрите. Още повече, че сега в болшинството от случаите децата се отглеждат и възпитават от дядовците и бабите при живи родители на децата.В това постановление изрично е изключено право на обезщетение на внуци от смъртта на дядовци и баби при живи родители, дори и тогава когато те са отглеждани и възпитавани от дядовците и бабите.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК -материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.Постановление №2 от 30.11.1984г. е обявено за изгубило сила. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В ДИРЕКТИВА
2012/29/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково
решение 2001/220/ПВР на Съвета дадените в които разрешения са взети предвид във
връзка с постановеното Тълкувателно решение в чл.2, пар.1 б.“б“ се съдържа
определение за „членове на
семейството" - означава
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна
интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите
и издържаните от жертвата лица;
В настоящото производство с оглед влязла в сила присъда, с която водачът на застрахован при ответното застрахователно дружество автомобил е признат за виновен в причиняване смъртта на родственицата на ищцата, настъпила при ПТП, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и при безспорния факт, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за застраховка“гражданска отговорност на автомобилистите“ то следва, че ищецът е доказал, че за причинени неимуществени вреди следствие смъртта на М.В.С., настъпила на 01.02.2016г. при управление на застрахован при ответното дружество автомобил, ответникът дължи обезщетение.
Спорът по делото е концетриран по отношение правото на ищцата да претендира обезщетение, което е оспорено от ответника (активната материално правна легитимация е оспорена поради липса на твърдяната връзка със С. – което означава оспорване както на твърдяната родствена връзка, така и на твърдяната емоционална връзка) , по размера на дължимото обезщетение и наличието респ. отсъствие на основание за намаляването му поради съпричиняване от ответника.
По първия спорен въпрос твърдението в исковата молба е, че между ищцата и бабата е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, отношения на особена близост, изразяващи се в полагана грижа и помощ, емоционална и материална подкрепа и доверие, много по – силна от обичайната връзка между баба и внучка. Бабата е изпълнявала основна роля в отглеждането, възпитаването на своята внучка, осигуряване на издръжка и полагането на всички необходими грижи, довело до изключителна привързаност, ищцата страда за своята баба – липсва и във всеки един момент – не спира да плаче и отказва да приеме случилото се, докато К. е била малка М.я водила на детска градина, на училище, учила я да чете и пише, двете обичали да прекарват много време заедно.Смъртта й е източник на страдание за ищцата, която не спира да плаче, осъзнавайки липсата на баба си, смъртта е била внезапна, съпроводена с изживяване различно от посрещане смъртта на близък след неговото продължително боледуване, като събитие което поставя край на най-ценното човешко благо, тя е станала причина за неописуема мъка, душевни болки и страдания у ищцата, която е загубила един от най- близките си хора, които продължават и ще продължават за в бъдеще.Ищцата е развила стресова реакция и душевно разстройство.
Съдът намира, че ищцата не е ангажирала доказателства, които да създадат у съда убеждение, че между двете е съществувала връзка от такъв характер, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия ,а претърпените болки и страдания са продължителни и е справедливо да бъдат обезщетени.
В съдебната практика, наличие на основание за присъждане на обезщетение на внук/ внучка респ. обстоятелства водещи до признаване наличието на трайна и дълбока емоционална връзка са разгледани и приети, както следва:с решение №70/21.02.2020г. по т.д.№199/2019 и т.д.№200/2019г. на ОС Бургас – внуците са живели в едно домакинство с техен дядо, родителите им са били разделени, поведението на бащата е било такова, че на практика дядото е играел ролята на глава на семейството, при съвместно съжителство в семейството на баба в едно домакинство, дори и след сключване на брак, при живи родители и продължителни страдания – решение от 18.12.2020г. на ОС – Ямбол по гр.д.№325/20г., съвместно съжителство в едно семейство, при разделени родители – решение №17 от 11.03.2019г. по т.д.№81/2018г. на ОС – Ловеч, решение №260016/21.10.2020г. по т.д.№300/2019г.по описа на СОС, близост, породена от грижи, включително и във връзка с претърпяна оперативна интервенция, проявявана с чести контакти, търсене на близост, парично подпомагане. – решение №64 от 20.02.2020г. на ОС –Бургас по т.д.№426/2019г.
В решение №5071 от 21.08.2020г. на СГС по гр.д.№10384/2019г. се приема и е посочено решение №1148 от 08.06.2020г. на САС по гр.д.№5226/2019г., че за възникне активна материално- правна легитимация на ищеца( внук на починала при ПТ) следва да е установено, че той е изградил със своята починала родственица, такава духовна и емоционална връзка ,сходна с тази между син и майка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на по- възрастната родственица да са с по – висок интензитет от обичайните, както и да се продължили в относително дълъг период от време.Такъв житейски контекс се приема, че би възникнал когато отношенията между внук и баба са били сходни с тези съществуващи между родител и дете – при смърт на родител( биологичен или осиновител), при лишаване от родителски права, при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от неговото дете(вкл.когато виновно трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка), продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се грижи и възпитава детето си, като в тези случаи бабата и дядото изцяло заместват родителската грижа и отговорност.В тези случаи когато внукът възприема своята баба, като изключително близък човек, на когото основно да е разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този близък родственик би довела до травматични последици в психиката на внука, които би следвало да бъдат обезщетени. В решението на САС се съдържа тълкуване и на понятието „изключителен“, като съдът е посочил, че терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално). В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материална подкрепа.Посочено е, че духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния случай между баба и внук) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост. В обратната ситуация - когато преживелият родственик е в състояние в един сравнително кратък период от време (когато неблагоприятните емоционални последици за неговата духовна сфера от кончината на негов близък - баба и дядо, са преодолими и той би могъл да възстанови не само социалните си общувания, но и радостта от живота, свързана с преодоляване на ежедневни трудности в своята професия, бит и най-близък семеен кръг) да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то изживените болки и страдания при трагичната кончина на негов близък не биха се отличавали с изключително висок интензитет,
Съдът намира, че по делото не са представени доказателства – убедителни и достатъчни, за да формират у съда убеждение, за създадената необичайна ситуация по повод отглеждането и грижите за ищцата К., довело до създадена трайна и дълбока емоционална връзка на К. с баба и, предвид която смъртта й е довела до продължителни болки и страдания.
Доказателства са източниците на сведения относно релевантни за спора факти.Свидетел е лице, което без да участва в делото, като страна се призовава за даде показания за своите възприятия за юридически и доказателствени факти по делото.Свидетелите не се създават от страните, а от връзката им с предмета на делото.Ролята на ищеца е да намери своевременно създадените от обективните обстоятелства свидетели и да съдейства по най – добрия начин за получаване на информацията, с която разполагат.В случая по делото са ангажирани показанията на три лица – свид.С.Симеонов, дядото на ищцата и свид.Е. Г..
От показанията на свид.Е. Г. не може да се направи категоричен извод, че ищцата е живяла в едно домакинство с баба си и дядо си, за характера на взаимоотношенията им, за факти и обстоятелства – относно характера на преживените страдания и тяхната продължителност.Свидетелката се основава на споделено и от М.С., веднъж седмично е виждала С. да води К. на детска градина, когато тя е водела децата си на детска градина, като впечатленията на свидетелката за това обстоятелство.Казва, че след смъртта и е виждала К. от време на време, сторила и се по затворена и по мълчалива – не е ясно впечатленията й какъв период касаят.От показанията и не могат да се направят извод дали бабата е водела К. на училище, в кое училище, с каква форма на обучение – целодневно или полудневно.
От показанията на свид.С.С.се установява, че бабата на ищцата е водела ищцата в заведението на родителите й – това е факт, който е възприет пряко от свидетеля, а другият факт е, че бащата на К. работи до 10-11ч. в заведението.Бабата и К. престоявали около половин част в заведението – не е ясно за какъв период от време се отнасят показанията му.Останалите дадени от него сведения се основават на казаното му от майката на К. и М., и съдът не го кредитира.Според него ответницата сега е по затворена, не е такава каквато е била преди смъртта на бабата.
Свидетелят С. излага твърдения,че от раждането на К. живее с баба си и дядо си, същевременно, че от 2001г. – 1 година след раждането на К. и преди навършване на възрастта за постъпване в детска градина, съпругата му работи с работно време от 8.30ч. до 17.30ч.Ясно е, че грижещия се за дете до 3 години, което не може да бъде оставено без непосредствено наблюдение, не може да работи едновременно и на пълен работен ден.Не се споменава детето да е посещавало детска ясла.При това остава неизяснено кога все пак ищцата се е установила да живее при баба си и дядо си, когато е тръгнала на детска градина или по – късно до кой клас, като се има предвид, че повечето родители на учащи се са работещи, както и починалата, какво е обуславяло живеенето на ищцата при баба и и дядо и, след завършване на начално образование, като се има предвид, че родителите на ищцата стопанисват заведение – сами определят работното си време, а починалата е била с утвърдено работно време от 8.30ч. до 17.30ч. според съпруга й, респ. от 7.30ч. до 4 часа според свид.Г. с обедна почивка от половин час.Свидетелят заявява, че финансово са били поели грижи за внучката си а също, че майката на М.се грижила за нея, финансово са се справяли, не са я лишавали от нещо.Прави впечатление декларативния характер на показанията на този свидетел, категоричност както за това, че детето от раждането е отглеждано от бабата, така и за това, че до 7 клас е живяла при тях, същевременно липса на знание за това, в каква форма на обучение е била ангажирана К. до 4 клас, което не е без значение, при твърдението, че бабата я е водела и прибирала от училище, като се има предвид, че е била работеща, с половин час обедна почивка.Като се прибавят и показанията на свид.С.ако се прибавят показанията на свид.С., който заявява, че е виждал М.да води К. в заведението на родителите, а свид.К., че съпругата му е взимала К. от училище до 4 – 5 клас, но не я водел в заведението на баща й.Остава неясно как се е грижила М.за братчето на К., което е било поверено на грижите на 2 години, като е ходела на работа, в детска градина се постъпва при навършени 3 години, а твърдения, че това дете е посещавало детска ясла липсват.Съществуващите неточности, противоречия, липсата на сведения как точно е било организирано работното време на родителите на К., как е бил уреден живота в жилището на баба й дядо й, имала ли е собствена стая, кога точно К. е заживяла при баба си и дядо си, за какъв период, формират у съда извод, за неодказаност на тезата, че К. е била отглеждане от баба си е дядо си, вместо от родителите си, при което е създадена дълбока емоционална връзка между нея и починалата, за настъпили неблагоприятни последици от това вкл. душевно разстройство, с такъв интензитет, че е справедливо да бъдат обезщетени.
Предвид изложеното и като споделя вижданията в цитираното решение на САС предявените искове, включително претенцията за търсеното обезщетение от 50 000 лева, така и за претендираната законна лихва от датата на ПТП, като неоснователни съдът ще отхвърли, като отчита, като ненужно обсъждането и на направеното възражение за съпричиняване.
С оглед отхвърлянето на исковете и разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК искането на ищцата за заплащане на деловодни разноски е неоснователно.
На основание чл.78, ал.2 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски възлизащи на 180.00 лева – платен депозит за вещо лице.Доказателства за платено адвокатско възнаграждение по делото липсват, поради което такива разноски не могат да бъдат присъдени.Единственият договор за правна помощ е на л.43 от делото и в него не е отразено плащане на адвокатско възнаграждение – договорено на 6 636 лева,но без да е отразено,че е платено в полза на адвокатско дружество „Андреев, Христов и партньори“.
На основание чл.77, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата над 180.00 лева до 219.60 лева, която му е указано да внесе, като част от одобреното възнаграждение за в.л. и не е внесена
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от К. В.М., ЕГН ********** с адрес *** чрез адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“,БУЛСТАТ *********, с №********** по единния регистър, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Три уши“№8, ет.4, представлявано от адв.С.Ч. ***“ АД, ЕИК831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, район“Лозенец“, бул.“Джеймс Баучър“№87, представлявано от С. С.П.и К.Д.К.,искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм) и чл.226, ал.1 КЗ(отм) вр. с чл.232, ал.1 КЗ(отм) за сумата от 50 000 лева, представляваща част от общо дължимо обезщетение в размер на 200 000 лева, като обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната баба М.В.С., настъпила при ПТП на 01.02.2016г. в гр.Дупница, причинено виновно от С.Й.К., при управление в нарушение на правилата за движение по пътищата на автомобил, марка „Фолксваген Поло“, с д.к.***, за който към момента на настъпване на инцидента е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество, за което К. е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд№562/2016г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 50 000 лева, считано от 01.02.2016г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА К. В.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, район“Лозенец“, бул.“Джеймс Баучър“№87 деловодни разноски в размер на 180.00 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, район“Лозенец“, бул.“Джеймс Баучър“№87 да заплати по сметка на съда за възнаграждение на в.л. Г.К.И. сумата над 180.00 лева до 219.60 лева респ.39.60 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 1 – седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: