№ 417
гр. ***, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430106631 по описа за 2021 година
Обективно и активно субективно съединени искове с правно основание
чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от ИЛ. П. Б.,
ЕГН**********, *** и В.Г.М., ЕГН**********, действаща чрез своята *** и
*** ИЛ. П. Б., ЕГН**********, *** против Р. Р. Д., ***, ***, в която се
твърди, че на ***г. около 18,30 часа И.Б. се движела с двете си деца в посока
от *** към дома им. Държала за ръка голямото дете В.Г.М., ЕГН **********,
а малкото дете К.Г.М., ЕГН**********, било в детска количка. Твърди, че на
кръстовището в *** образувано между улиците „***“ и „***“ предприела с
децата си пресичане по пешеходна пътека, като се движили след други
пешеходци, които също пресичали. Всички автомобили от двете страни на
пешеходната пътека били спрели и изчаквали изтеглянето на пешеходците.
Твърди, че в момента, когато били стигнали до средата на пешеходната
пътека ответницата, която управлявала лек автомобил марка „***,“
модел“*** ЦДИ рег.№ ***, в пълно нарушение на чл.116, чл.119, чл.5,ал.2 и
чл.20,ал.1 от ЗДвП неочаквано подала газ и автомобила й бързо потеглил,
като ищцата успяла единствено да блъсне количката на малкото дете напред,
за да избегне удара. Твърди, че последвал силен удар от автомобила върху
И.Б. и голямото дете. Тя паднала на земята странично до автомобила.
Твърди, че когато успяла да се изправи, с ужас видяла, че детето В. се
намирало под предната част на автомобила, който бил вече спрял. Започнала
да крещи ужасена на ответницата да изтегли автомобила назад за да извади
детето, но тя я гледала и не реагирала. Твърди, че помощ оказал непознат
водач на МПС, който веднага спрял, започнал да избутва автомобила на
1
ответницата назад и помогнал, като извадил детето изпод автомобила и го
подал на ***та. Твърди, че детето до този момент било толкова шокирано, че
не можело да издаде никакъв звук. Едва когато го прегърнала започнало да
крещи и плаче неудържимо и дълго време ***та не можела да го успокои,
като повтаряло,че не иска да умира. Твърди, че след подаден сигнал, на място
дошли линейка и полицейски автомобил, като Б. и децата били откарани в
Спешна помощ, където я прегледали, констатирали, че няма счупвания и я
освободили, а детето В. било изпратено за преглед при педиатър. Твърди, че
на следващия ден ***та и малолетната й дъщеря посетили съдебен лекар,
където били освидетелствани. Твърди, че в резултат на предизвиканото
виновно от ответницата ПТП и последвалия удар от МПС на И.Б. и детето В.
били причинени сериозни наранявания, както следва: на И.Б.- охлузване на
подбедрицата на десен крак на площ 22/4-5см, насинявания с оток и
палпаторна болка и кръвонасядане всяко от които с площ4/4-5см в областта
на последните поясни прешлени, в областта на дясна тазобедрена става и
бедро. На детето В. М.-охлузвания на носа, на шията 4/4см, на лява лакетна
става 7/3см, на десен лакет-2/2см, на задна повърхност на ляво рамо, лява
лопатка и под лява и дясна лопатки с различни размери, охлузвания в лява
страна на поясно тазовата област. Твърди, че и при двете, посочените
увреждания са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за
живота. Твърди, че от деянието на ответницата, както ***та така и детето
търпяли през продължителен период от време сериозни болки, страдания и
ограничения. Особено тежки били негативните психологически изживявания
за тях- ***та изживяла силна уплаха за живота си и най-вече този на
малолетните й деца, изпитала неописуемо чувство на ужас при вида на
намиращото се под автомобила на ответницата дете. Твърди, че за седмици
бил нарушен нормалния им ритъм на живот, имала силно главоболие,
изпитвала силен страх да излезе от дома си, ужас, че отново може да им се
случи това и то на пешеходна пътека, не била в състояние да спи, да води
нормалния си живот, изпитвала чувство за безнадежност и нежелание да
прави каквото и да било, не можела да се концентрира и да води дори
обикновен раззговор, изпитвала нежелание да контактува с хора, изпитвала
страх и притеснение за здравето на детето си. Детето било шокирано,
ужасено, дълго време не желаело да излиза от стаята, отказвало да пресича
пътно платно, макар че двамата с *** й я държали за ръка, не можела да
заспива нощем сама, плачела без никакъв повод. Твърди, че тъй като обзелия
***та ужас бил непреодолим се наложило да посети психиатър, който й
предписал лечение. Твърди, че така описаните негативни изживявания, болки,
страдания, стрес и ограничения, представляват по естеството си
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с виновното и
неправомерно поведение на ответницата и оценява на по 3000 лв. за всяка от
ищците. Счита, че ответницата, при управление на МПС лек автомобил марка
„***“ модел *** ЦДИ“ рег.№ *** на пешеходна пътека виновно е нарушила
правилата за движение регламентирани в чл.5,ал.1, чл.6 и чл.119,ал.1 от ЗДвП
2
и по непредпазливост им е причинила описаните по-горе увреждания.
Настъпването на вредоносния резултат се дължи изцяло на изключителната
вина на ответницата, която нарушавайки визираните правила за движение по
пътищата е предизвикала процесното ПТП, при това на пешеходна пътека, на
която правомерно ***та се намирала с децата. Същият е в пряка причинна
връзка с нейното противоправно поведение, а съгласно чл.51,ал.1 от ЗЗД,
обезщетение за вреди от непозволено увреждане се дължи за всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Моли ответницата Р. Р.
Д., ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на ищцата И.Б. обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, което
виновно причинила на *** г. в размер на 3000 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от***г. до окончателното й изплащане, както и
да заплати на В.Г.М., като малолетна чрез нейната *** и *** ИЛ. П. Б.
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на същото
ПТП, в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от ***г до окончателното й изплащане. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
взема становище, че предявения иск е допустим допустими и не оспорва
предявените искове по основание. Оспорва същите само по размер за
претендиралите суми от по 3000 лв. за всеки от ищците. Счита, че исковете са
завишени по размер и са неоснователни за така посочените суми. Не оспорва
фактът, че на *** г. в гр. ***, ж.к. ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул.
„***“ е станало пътно-транспортно произшествие (ПТП) с участието на
пътно-превозно средство (ППС), управлявано от доверителката ми Р. Р. Д. и
ищците ИЛ. П. Б. и В.Г.М.. За станалото ПТП е съставен констативен
протокол от 24.09.2021 г. от *** при ОД на МВР ***, в който са описани
обстоятелствата по това произшествие. На ответницата е съставен *** cep.
GA с бл.№*** от *** г., а впоследствие е издадено Наказателно
постановление *** от 04.10.2021 г. на *** към *** ***, ***. В описаните *** и
НП е прието, че на *** г. около 18,25 ч. в ***, на кръстовището на ул. „***“ и
ул. „***“, като водач на лек автомобил *** *** с per. №***, Р. Р. Д. е
извършила нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснала
преминаващите пешеходци ИЛ. П. Б., 29 г. и В.Г.М., 7 г., при което ги удря,
като реализира ПТП с леко ранени. За това нарушение с описаното НП на
ответницата е наложено административно наказание — глоба в размер на 200
лв., която глоба Р.Д. е заплатила изцяло. Твърди, че от съставените от
компетентните органи документи за настъпилото ПТП е видно, че теста за
алкохол на ответницата е отрицателен, че същата има валидно свидетелство
за управление на МПС, както и валидна и действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. На следващо място не оспорва
обстоятелството, че при описаното ПТП на ищците са били причинени
травми, под формата на охлузвания и отоци, представляващи разстройство на
здравето временно и неопасно за живота. Твърди, че непосредствено след
3
настъпилото ПТП, ответницата е съдействала на пострадалите за оказване на
първа помощ, за транспортиране с дошлата линейка, като самата тя е била в
състояние на силен стрес и шок от станалото. Твърди, че ответницата е *** -
*** в *** гр.***, с място на работа ***, с дългогодишен стаж, като
хирургична сестра (40 г.). Твърди, че в дните след инцидента Р.Д. ежедневно
се е обаждала на близките на пострадалите лица, за да се интересува от
здравословното им състояние и особено това на детето В.. Веднага след ПТП
е изразила пред близките на пострадалите своето искрено извинение и
дълбоко съжаление за станалото. Твърди, че извършеното деяние е такова по
непредпазливост. Съгласно отразено в съставените *** и НП, ответницата не
е успяла да види преминаващите по пътното платно лица, поради заслепяване
от слънцето, което е ниско и залязва в този час на деня. Ответницата Р. Р. Д.
не оспорва предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за
присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди по основание. Оспорва исковете само относно размера на
претендираното обезщетение за сумата от по 3000 лв. за всеки от ищците,
като счита същите за завишени.
Третото лице-помагач *** оспорва иска по основание и размер. Оспорва
началния момент на мораторната лихва, като се позовава на чл.497 КЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване,
че на *** г. в гр. ***, ж.к. ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ е
станало пътно-транспортно произшествие (ПТП) с участието на пътно-
превозно средство (ППС), управлявано от Р. Р. Д. и ищците ИЛ. П. Б. и
В.Г.М.. За станалото ПТП е съставен констативен протокол от 24.09.2021 г.
от *** при ОД на МВР ***, в който са описани обстоятелствата по това
произшествие. На ответницата е съставен *** cep. GA с бл.№*** от *** г., а
впоследствие е издадено Наказателно постановление *** от 04.10.2021 г. на
*** към *** ***, ***. В описаните *** и НП е прието, че на *** г. около 18,25
ч. в ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, като водач на лек
автомобил *** *** с peг. №***, Р. Р. Д. е извършила нарушение на чл. 119 ал.
1 от ЗДвП, като не е пропуснала преминаващите пешеходци ИЛ. П. Б., 29 г. и
В.Г.М., 7 г., при което ги удря, като реализира ПТП с леко ранени. Тези факти
се установяват и от Констатинен протокол за ПТП с пострадали лица от
28.09.2021г. с приложена план-схема.
Видно от Медицинско удостоверение за пред съда № ***г., при
прегледа на 17.09.2021г. И.Б. съобщила, че на ***г. около 18,30 часа на
пешеходна пътека била блъсната от кола. При прегледа е установено добро
общо състояние. На предната повърхност на подбедрицата на десния крак на
площ 22/4-5 см. има червеникаво охлузване, покрито с тънка коричка. По
кожата в областта на последните поясни прешлении в областта на дясната
4
тазобедрена става има бледовати насинявания с разляти граници, лек оток и
палпаторна болка на площ 4/4-5 см. всяко. Други външни увреждания не са
установени. Уврежданията са в резултат на тъпи травми. Могат да бъдат
получени по начина, срока и обстановката, за която се съобщава. Описаните
травми са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
Видно от Медицинско удостоверение за пред съда № ***г., при
прегледа на 17.09.2021г. И.Б., като *** на детето В. М., на 7 години,
съобщила, че на ***г. около 18,30 часа на пешеходна пътека била блъсната от
кола. При прегледа е установено добро общо състояние. На носа в дясно има
червеникаво малко охлузване 1,5/0,5 см. На шията в долна дясна трета
охлузване червеникаво 4/4 см. Външна повърхност на лакътна става лява ръка
на площ 7/3 см. има неправилно червеникаво охлузване. Подобно на малка
площ 2/2 см. има и на другия лакът. На гърба в областта на дясна задна
повърхност на ляво рамо, лява лопатка, под лява лопатка, под дясна лопатка
има червеникави охлузвания с неправилна форма на площ 4/4-5 см. всяко. В
поясно-тазовата област на ляво малки охлузвания 2/2 и 1,5/2 см. Други
външни увреждания не са установени. Уврежданията са в резултат на тъпи
травми. Могат да бъдат получени по начина, срока и обстановката, за която
се съобщава. Описаните травми са довели до разстройство на здравето
временно и неопасно за живота.
Описаните в горепосочените медицински удостоверения травми се
установяват и от представените амбулаторни листи.
От етапна епикриза се установявава, че на дата 21.09.2021г. И.Б. е
посетила ***, съобщила е за претърпяното ПТП и е установено, че се чувства
уплашена. Притеснява се да пресича улицата с децата. Няма други
оплаквания. Леко напрегната. Мисловният процес е доминиран от пътния
инцидент. Апсихотична.
Видно от Сметка № *** от 01.07.2021г., като и от контролен талон
/л.21-22 от делото/, за управлявания от ответницата автомобил към датата на
процесното ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със
застраховател ***.
Съдът дава вяра на показанията на св. Р.Н.П. като преки, логични и в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях е
установява, че на ***г. св.П. е била очевидец на настъпилото ПТП. Видяла е,
че И.Б. с двете си деца е пресичала пътното платно на пешеходна пътека,
когато кола я е блъснала. Едното дете, което е било в количка е останало
невредимо, а другото, което е било водено за ръка е попаднало под
автомобила. Шофьорът на автомобила се била паникьосала. Спрели
движението и с помощта на присъствали мъже, са отместили автомобила и
извадили детето. То било изплашено и казало, че е щяло да умре. И. също
била паднала на пътното платно. Била изплашена за детето си и викала:
„детето ми, детето ми“. Тъй като св.П. работи в една фирма с И.Б., разбрала,
че тя на следващия ден не е била на работа. Била е в болнични. От сестра й,
5
която също работи там, разбрала, че има охлузвания и е стресирана най-вече.
Споделила, че детето е много уплашено. Имало е период, в който детето се е
страхувало да пресича, но вече го било преодоляло.
Съдът кредитира показанията на св.Г.В.М. въпреки, че е заинтересован
от изхода на делото като *** на В. и *** на И.. Показанията му са логични,
непротиворечиви и в съответствие с останалите, събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че И.Б. веднага след ПТП-то му се
обадила към 18,30 часа. Той я попитал дали е звъняла на тел.112 и тя казала,
че се е обадила. Той отишъл веднага на място и видял И. да седи на тротоара,
имала охлузвания, а децата плачели. По детето В. също имало охлузвания.
След това пристигнала спешна помощ. Ответницата седяла „като паметник“ и
не предприемала нищо. Взели ги в спешна помощ за да ги прегледат. На
следващия ден също ходили на лекар. Детето в следващите дни било зле,
било натъртено и с охлузвания по тялото и било трудно да бъде преобличано.
И.Б. също имала охлузвания по единия крак и по кръста. Детето в началото не
искало да излиза. После започнало да ходи на училище, но първо не пишело.
Освободили я от танци и физическо. Говорела постоянно за това и я возели с
колата до училище, въпреки, че живеят близо. Не искала да пресича улицата и
когато трябвало да излезе от колата започвала да плаче. И. била зле в
началото- стресирана, не искала много да говори. С времето нещата бавно се
подобряват. Била си е взела болнични за една седмица, след което отново е
започнала работа. Водили един път на психиатър детето В..
Съдът дава вяра на показанията на св. Р.Г.П. като незаинтересовани,
преки и съответни на другите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че детето В. и детето на св.П. са били заедно в детска градина.
Два дни след инцидента се чули по телефона и И. заедно с детето В. отишли
на гости на св.П.. Детето ходело със сгъната ръка пред тялото защото била
ожулена и не я ползвало изобщо. Боляло я много. Имала е други наранявания,
пазела се да не я докосват, че я боляло на много места. Отишли на гости за да
може детето покрай другите деца да преодолее стреса. И. била с подгънат
крачол на единия крак, тъй като имала голямо охлузване. Психологически
била доста стресирана. Споделила, че е шокирана, както и че са й казали, че
държавата не може да съди жената, тъй като нямали счупено пострадалите.
Разказала за инцидента. След тази среща се видели след седмица и В. не се
била възстановила още напълно. Изпитвала още страхове за ръката си. И. вече
се била възстановила от случилото се. Била се успокоила. Детето поне
седмица не е посещавало училище.
Съдът възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза,
депозирано в писмен вид и уточнено и допълнено в открито съдебно
заседание като обективно, безпристрастно, обосновано и компетентно. От
него се установява, че на пострадалите В. М. и И.Б. са причинени множество
охлузвания и насинявания по тялото и крака на И. и на тялото и крайниците
на детето. Описаните увреждания са травматични , отговарят да са получени
по начин и време, както се съобщава- съприкосновение с движещ с елек
6
автомобил и последвало падане. В своята съвкупност, същите са довели до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота поне за 20-30 дни.
Освен това инцидентът се е отразил негативно на психиката им, определено
от психиатър като посттравматично страхово разстройство, което може да
продължи поне 2-3 месеца, със съответно лечение.
По делото са представени и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние
/действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и причинената вреда и вина. Основният състав на
чл.45 от ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди другиму. За да
се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи
от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си,
действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да
е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника.
Елемент от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно ал.2
на чл. 45 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на
противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в
умисъл или непредпазливост, което извършителят на неправомерното
действие или бездействие има към своето противоправно поведение и
произтичащия от него резултат. Задължение на дееца е да обори това
твърдение като докаже липсата на вина, като само доказана липса на вина го
освобождава от отговорност.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в настоящото
производство е установен с обективните си характеристики, включително и
от гледна точка на вида и естеството на увреждането като установена е и
вината на ответника. Фактите се признават от ответницата по делото и са
признати за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.
Ответницата не оспорва иска по основание, а само по размер.
Противоправното поведение на ответницата, както и връзката с претърпените
от ищците вреди се установява и от представените протокол да ПТП и
наказателно постановление, които са подписани от ответницата и не се
оспорват.
В настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от
деликта неимуществени вреди – преживените от ищците болки и страдания,
техния интензитет и продължителност.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
(имуществени и неимуществени). Обезщетението при деликтна отговорност е
парично. Размерът на обезщетението при причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и
морални ценности (неимуществена ценност - здравето, засегната психическа
сфера, душевен мир, намалена трудоспособност).В настоящия казус е
засегната неимуществената ценност - здравето на ищците, както и психичната
им сфера.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне на размера напретърпените от ищеца
неимуществени верди са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане
на лечението; психическата травма, както при причиняване на увреждането,
така и впоследствие.
Посочените обстоятелства са подробно, конкретно описани, както в
приетите по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице,
така и чрез депозираните по делото свидетелски показания.Тези
обстоятелства определят вида на засегната неимуществена ценност и степента
на нейното засягане (конкретността на случая) и обосновават извода на съда
относно размера на обезщетението, който съдът определя.
Съдът като се съобрази с горепосоченото и със задължителната
практика на ВС относно задължителното обсъждане на обективните
обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - Постановление №
4/1968 г., намира, че установените по делото обстоятелства- ответницата по
делото е причинила на всяка от ищците лека телесна повреда, изразяваща се
за детето В. в: На носа в дясно има червеникаво малко охлузване 1,5/0,5 см.
На шията в долна дясна трета охлузване червеникаво 4/4 см. Външна
повърхност на лакътна става лява ръка на площ 7/3 см. има неправилно
червеникаво охлузване. Подобно на малка площ 2/2 см. има и на другия
8
лакът. На гърба в областта на дясна задна повърхност на ляво рамо, лява
лопатка, под лява лопатка, под дясна лопатка има червеникави охлузвания с
неправилна форма на площ 4/4-5 см. всяко. В поясно-тазовата област на ляво
малки охлузвания 2/2 и 1,5/2 см., а на ищцата И.Б.: На предната повърхност
на подбедрицата на десния крак на площ 22/4-5 см. има червеникаво
охлузване, покрито с тънка коричка. По кожата в областта на последните
поясни прешлении в областта на дясната тазобедрена става има бледовати
насинявания с разляти граници, лек оток и палпаторна болка на площ 4/4-5
см. всяко. Събразно съдебно-медицинската експертиза физическите травми
отшумяват за срок от 20-30 дни, а психическите такива за срок от 2-3 месеца.
Съдът съобрази,че ситацията е била стресова и за двете ищци, тъй като детето
е попаднало под колата и е било много изплашено поради това, а ***та И.Б. е
изживяла силен стрес при установяването на детето под автомобила, който
стрес обаче, макар и силен по интензитет е бил краткотраен доколкото детето
е било извадено бързо и тя е разбрала, че то е живо и няма много сериозни
физически наранявания. За детето се установи, че то по-дълго време около 2
седмици е било доста стресирано, докато от св.П. беше установено, че И.Б.
около седмица след инцидента вече е била по-добре психически, а още при
първата им среща 2 дни след него е била адекватна и е обсъдила наред с
разказа за преживяното и възможните варианти за търсене на отговорност на
причинителката на процесното ПТП. Посочените в медицинската експертиза
периоди на преодоляване на психическия стрес са хипотетични и отразяващи
общия случай, а не конкретно за двете ищци по делото. Всички изложени
съображения, обосновават извод за основателност и доказаност на исковата
претенция на И.Б. до размер от 2100,00 лв., а за В. М. в размер на 2300 лв.
Настоящият състав счита, че тези размери са справедливи и напълно
отговарят на действителното причинените болки и страдания, на техния вид,
степен и продължителност на засягане.
Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като
определянето на този момент е задължение на съда. Поради това искането за
такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за
мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи
размера и при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената
на иска. Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния
9
процес към момента на плащане на главното задължение./Решение № 1048 от
18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о./.С оглед разпоредбите
на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът дължи
законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради изложеното,
следва да бъде осъден оветника по делото да заплати на И.Б. сумата 2100,00
лв. за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от деня на
увреждането -***г. до окончателното изплащане на сумата, а на В. М. сумата
2300,00 лв. за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от
деня на увреждането -***г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеците направените деловодни разноски за ДТ, депозит за ВЛ и
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на исковете в
размер на 784,67 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, отвтеницата има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но въпреки представени
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, не е
направено искане за присъждане на такова, поради което съдът не дължи
произнасяне.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД Р. Р. Д., ***, *** да плати на ИЛ. П.
Б., ЕГН**********, *** сумата от 2100,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на ***г. в
гр.***, ведно със законната лихва от ***г. до окончателно изплащане на
сумата, като за разликата до предявения размер от 3000,00 лв. отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД Р. Р. Д., ***, *** да плати на
В.Г.М., ЕГН**********, чрез нейната *** и *** ИЛ. П. Б., ЕГН**********,
*** сумата от 2300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на ***г. в гр.***, ведно
със законната лихва от ***г. до окончателно изплащане на сумата, като за
10
разликата до предявения размер от 3000,00 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. Р. Д., ***, *** да плати на
ИЛ. П. Б., ЕГН********** и В.Г.М., ЕГН**********, чрез нейната *** и ***
ИЛ. П. Б., ЕГН**********, *** сумата от 784,67 лв. на правени по делото
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ЗЕАД
„***“ *** на страната на ответницата Р. Р. Д., ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
11