№ 176
гр. Пазарджик, 27.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
СъдебниЕкатерина И.ова Палешникова
заседатели:Станимир Валентинов Тонев
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Р. Г. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
от общ характер № 20215220200948 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият Р. Ж. М. се явява лично и със защитника си адв.л.м.,
надлежно упълномощен.
За ощетеното ЮЛ „Б.“ ЕООД – редовно призовано, се явява
пълномощникът адв.И.Б., надлежно упълномощен.
Явяват се свидетелите Н. Н. К., М. П. Ил. и Кр. Т. П..
Не се явява свидетелят Т. Кр. П. – редовно призован.
Не се явява свидетелят В. Г. Р. – редовно уведомен от предходното
съдебно заседание.
Не се явява свидетелят Ив. Анг. Л. – нередовно призован. Призовка е
върната в цялост с отбелязване, че лицето е отказало да я получи.
Не се явява вещото лице Ив. Д. Б. – редовно уведомена от предходното
съдебно заседание.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Б..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка. Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. м.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. М.: Да се гледа делото. В предходното съдебно заседание не се
явих, защото жена ми и детето ми бяха с Ковид и бяхме в карантина. Не мога
да го докажа с PCR-тестове. 10 дни след изтичане на карантината жена ми си
прави тест за антитела и има сертификат. Така мога да го докажа. Ние се
поставихме сами под карантина, защото живеем в една къща. Осъзнавам
грешката си, че ме съм уведомил и се извинявам за което. Ако може, да сте
благосклонен. Осъзнавам, че трябваше да направя нещо, но не съм направил и
съжалявам за което. Живея в Панчарево, ***. Това е имот, който е лична
собственост и живея там със семейството ми. От сутрин до 16-17 ч. сме на
работа. Винаги, когато съм призоваван там, съм се отзовавал. Днес бях на
работа. Служител от съда ми се обади и аз казах, че ще дойда. Жената, с
която живея, е с друга фамилия. Малко се посмяхме на това нещо, че са
казали, че живее друго младо семейство там. Аз, жена ми и двете ми деца
живеем там. Ако съдът е благосклонен, моля, да ми се отмени глобата.
Съдът, като съобрази изявлението на подсъдимия, намира, че искането
му за отмяна на наложената в предходното съдебно заседание глоба е
основателно и следва да бъде уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ протоколното си определение от 22.11.2021г., с което на
подсъдимия Р.М. бе наложена глоба в размер на 1000 лв. за неявяване в
съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Н. Н. К. – на 69 години, от с.Калугерово, обл.Пазарджик, българин,
2
български гражданин, женен, пенсионер, без родство с подсъдимия.
М. П. Ил. – на 33 години, от гр.Пазарджик, българка, българска
гражданка, неомъжена, с висше образование, неосъждана, без родство с
подсъдимия.
Кр. Т. П. – на 71 години, от с.Калугерово, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, женен, с висше образование, работещ, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите М.И. и К.П. напуснаха залата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Н.К.:
СВ. Н.К.: Още от 2017 година есента и 2018 година цялата имах 5
декара люцерна. На Р. животните я унищожиха. Той много добре знае. И
коне, даже е имало и крави и овце. Пастир имаше. Най-разни негодни пастири
– или пияни или не знам какъв. К. една имаше и Л. един и той много добре ги
знае /сочи подсъдимия/. Той ги назначава за пастири. Нямаше и с кой да се
разправям. Вървя,т накъдето гледат конете. Люцерната я унищожиха и
оградата ми катуриха. Аз съм оградил с циментови колове. Много телове и
камъни имаше, мрежа имаше и я потрошиха. Той знае. Аз съм се карал поне
10 пъти по телефона. Казваме: „Р., ела“, а той вика: „Ще пратя да ги изкарат“.
Изкарат ги и на другия път пак същото. Прати някой да ги изкара, карат ги
нагоре и през нощта на другия ден пак. Поне 20 пъти съм го виждал. И аз съм
му говорил, и кметът му е говорил, и полицаят му е говорил. Негови са тези
коне. Аз откъде да знам на документи чии са. Не съм видял това. Той
отговаряше и той ги хващаше и хранеше и работниците. Не е било един път, а
две три години е било това да гледа животните. Аз не съм участвал, когато го
предупреждаваше и полицаят. Говорили сме ние. Познаваме се с него и по
една бира сме пили и му е правена забележка. Като съм му правил забележка,
на мен не ми е казвал, че тия коне не са негови, не знам. Те правиха събор с
тия коне. Имаше събор. От цяла България в една местност две години правиха
събори. 10 000 души е имало. Състезания имаше. Той участваше, два коня
имаше много големи. Той се занимаваше, ама дали са негови, дали на чичо
му, на баща му, не знам. Тези коне имаха до телевизионната кула база, цяло
3
ТКЗС, имаше крави - 50 крави, 50 овце имаше, прасета имаше, 10-12 коня
имаше. Аз съм ги изкарвал от люцерната. К. пасеше овцете. Л. кравите. Не
само на мен са правили пакости. Той пакости направи и на други. Не искаха
да дават жалби, защото са му приятели. В.Р. не му е приятел. Всичко бяха
баталясали конете пак. Люцерната му попиляха. К. П.ия има нива. Моята нива
е 5 декара, а неговата е 50 декара. Имаше и просо на неговата нива. Колко
пъти вече, на мен ми омръзна да идвам.
На съборите конете бяха от цяла България и ги караха с бусове. Има
някои докарват и по 100 коня. До 22ч. имаше състезания. Това беше тяхна
организация. Техните коне си бяха техни, а приходящите за събора са
отделни. Тези, които казвам, че са били на базата, бяха много животни като
едно ТКЗС и бяха при телевизионната кула. Тая база беше на едни Евлоги
някога, ама я препродадоха ли или под наем я дадоха и Р. взе да се разправя с
нея. Тая база не знам как са я наричали. В тази база бяха конете. На 3-4 км.
извън селото има база на ТКЗС-то. В самото село има останали бивши
постройки, останали от ТКЗС-то. Р. там не знам дали е гледал коне. Аз знам,
когато бяха нагоре към телевизионната кула. В ТКЗС-то бившето не съм
видял дали има коне и не съм ходил.
Лице с имена В.Б. не познавам.
Пристъпи се към разпит на свидетеля М.И.:
СВ. М.И.: През 2017 година работех в Община Лесичово като експерт
„Управление на програми и проекти“, в частност „Екология и опазване на
околната среда“. Запозната съм с жалби, пускани от хората в селото за
унищожени реколти. Жалбата имаше от г-н В.Р., доколкото си спомням. Бяха
няколко жалби и за г-н Р. се отнасяше за нанесени щети върху пчелина, който
стопанисва и имаше и жалба от дружеството „Б.“ за нанесени щети върху
сорго, а също така имаше и за люцерна, доколкото си спомням, но не помня
от кой беше жалбата. Жалбата беше пусната до Агенцията по храните и до
Общината. От Агенцията беше резулирана жалбата да бъде разгледана от
Общината, тъй като е на тази територия. Тогава си спомням, че съвместно с
местни двама полицаи с г-н К.П. заедно отидохме и аз като представител на
Общината да направим оглед и да съставя протокол, ако има нанесени щети.
Това, което си спомням, е че видях като отидох на място нанесени щети върху
4
пчелина. На място беше г-н Р.. Това, което видях, е че някои от кошерите
бяха обърнати. Имаше капково напояване, което беше унищожено. До
кошерите имаше овощни дървета. Те бяха унищожени. В момента, в който
отидох, не съм видяла животни на пчелина. Р. се оплака, че са тези щети
нанесени от коне и от прасета. В действителност аз лично видях един егрек с
прасета, които по твърдения на г-н Р. той тогава казваше, че тези прасета се
пускат на свобода в самата местност. Наистина имаше хранилки извън егрека,
предполагам, че за конете, направени от палета. Това, което заварихме, бяха
няколко коня, които свободно се ширеха в самата местност. Другото, което си
спомням, че имаше частичен електропастир, който реално беше прекъснат на
едно определено място, т.е. не е вършил функцията си, която трябва да върши
и да ограничава достъпа на животните до съседните селскостопански
насаждения и в случая и пчелина. При втория път, в който ходих във връзка с
въпросното сорго, наистина отчетох нанесени щети и там и самите
насаждения бяха отгризнати, виждаха се следи от копита доста големи,
предполагам на конете. Конете, които видях, бяха с такива едри крака и то
големи. Аз не видях коне в самото сорго, а в далечината, но бяха свободно
пуснати. Бяха 7 или 8 като бройка. Доста време мина от тогава и нямах и
възможност да си прочета показанията за днешното съдебно заседание,
защото вече не работя там. Тези коне местните твърдят, че са на г-н М.. Там
имаше направена една постройка към онзи момент, където могат да се
връзват. Спомням си постройка, в която имаше сено. Даже си спомням една
проверка от пожарната, тъй като на такова място и по подобен начин не би
трябвало да бъде съхранявано сено, тъй като може да възникне пожар, а в
близост имаше и гора. Другото, което помня, че имаше жилищна постройка
като вила. Казваха, че към онзи момент г-н М. е живеел там, но аз лично не
мога да го кажа това. По повод на тази проверки аз не съм говорила с г-н М..
Не успяхме да се свържем с него. Имаше една табела там, само че не си
спомням дали беше „Прабългарско село“ или нещо такова. Имаше една
дървена табела си спомням, но точно надписът не мога да го кажа.
Опит за контакт с М. направиха полицаите. Звъняха на определен
телефон. После звъняха от моя телефона на същия номер. Ходихме до
майката на г-н М.. Тя се намира в края на с.Калугерово, където има като база
за разфасоване на плодове и зеленчуци. Уведомихме я, че има пусната жалба
срещу него и сме извършили проверка и да бъде уведомен и да ни даде
5
телефон, на който да се свържем с него. Тя каза, че ще го уведоми, че телефон
не може да ни даде и аз лично не съм успяла да се свържа и да говоря с него.
За самите животни и постройката си спомням, че при извършена проверка в
Общината излезе още едно име, което не мога да го цитирам към момента и
доколкото знам, всичко това е било записано на въпросното име, а реално
собственик е бил г-н М.. Това е към онзи момент, което си спомням. Сега,
като ме попитахте за името В.Б. дали ми говори нещо, си спомних, че става
дума за това лице В.Б.. Излезе, че там на самата част от собствеността или
определен парцел нерегулиран беше записано на името на този г-н Б.. Така
казваха местните, че се стопанисва от г-н М.. Аз с очите си не съм го видяла.
Единственият животновъден обект в близост беше регистриран с номер по
Закона за пчеларството - въпросният пчелин на г-н Р.. Конете бяха в
далечината, а прасетата нямаха никаква маркировка, нито табела за
регистриран животновъден обект с определен номер.
Аз работих в Общината от 2012 година до януари включително на 2018
година. От тогава работя на друго място. В този период са организирани
събори на Тодоровден. Присъствала съм на един от съборите. Беше извън
селото в местност, която не мога да цитирам. Доколкото знам, в самото село
са разигравали томболи с голяма награда кола. Не съм присъствала на
съборите в селото, но съм била на един в самата местност. Организатор на
тези събори е бил г-н М..
След направената проверка направих констативен протокол за нанесени
щети на пчелина, констативен протокол за соргото на фирма „Б.“ и
констативен протокол за люцерната. Към момента на проверката направих
снимки на конете в далечина, но не мога да я представя тази снимка.
На свидетеля се предявиха 3 броя фотоси, находящи се на л.31 от ДП -
номерация в средата.
СВ. И.: Това са снимките, които направих по повод на посещението в
местността. Аз казах, че конете не бяха в соргото, когато извърших
проверката и снимах. Казах, че са в далечина. Като ми зачитате констативния
протокол сега си спомням, че бяха в соргото, само че не си спомням какво
съм писала в протоколите, защото доста време е минало. Помня, че конете
бяха там, но не си спомням. Това, което е записано в констативния протокол,
е вярно.
6
Аз не можах да установя връзка с г-н М.. Аз търсех господина по
документи за собственост и излезе, че е на г-н Б.. Подчертах и днес, че по
думи на местните твърдя, че тези коне са на г-н М., но не мога да докажа.
Може да не са негови. Как да намеря нещо, което не съм намерила към онзи
момент? Тези коне аз съм ги виждала на въпросния събор от порода
тежковози. Същите коне от тази порода бяха от самата местност. Аз пак не
мога да докажа, че са на г-н М.. Това е по твърдение на местните. На тези
събори не мога да кажа колко коне са били.
Около 6-7 коня си спомням, че бяха, когато бяха нанесени щетите. На
съборите не са съм броила конете. Не мога да кажа колко са били. Не съм си
поставяла за цел да ги броя. Помня, че на тези събори имаше някаква
томбола. Не мога да кажа дали са идвали собственици на коне на тези събори
от други населени места.
Аз се разходих в самото сорго и наистина видях как на самите растения
върховете им са отгризнати и имаше следи от изпражнения и отпечатъци от
копита. Това не помня кой месец е било. Соргорто бяха млади растения.
В това селище „Прабългари“ имаше прасета и кози или овце. Прасетата
бяха в егрек. Имаше един човек там си спомням и ние се опитахме да се
приближим и да се свържем с г-н М. дали е тук на място и човекът просто
отклони въпроса и избяга. Не, че е тръгнал да бяга, а просто влезе някъде и не
се появи и не искаше да ни отговаря. Не разбрахме как се казва този човек.
Полицаите не бяха тогава. Ние няколко пъти ходехме. Местните го познават
този човек. Г-н П. беше тогава. Не си спомням как се е казвал този човек.
Пристъпи се към разпит на свидетеля К.П.:
СВ. К.П.: Синът ми се занимава със земеделие в лесичовската община.
Засява житни култури. Над селото в посока ретранслатора и манастира,
където е и въпросният обект на Р., има по-специално местност „Слатина“ и от
там минава пътят нататък към ретранслатора. Зася се сорго, слънчоглед една
годна, след това жито и сорго. Соргото беше много добре тогава. Аз го
наблюдавах, защото над конюшнята на Р. и кошерите на В., които са
разположени на 20-30 метра, имам лозе с череши и го гледахме много добре
от 75-та - 76-та година. Често минавах натам и гледам и соргото как върви.
Когато дойде време за жътва, Т. отива да жъне с комбайна, защото той знае че
7
соргото му е редовно. Отидоха с тракториста Ц.Ц., който почина по-късно
момчето и като видях, че комбайната отива натам и отидох и аз натам. С мен
беше Ив. Б.. Там беше и Ц. и Т. с комбайната влезе в блока да жъне. Като
видях в какво плачевно състояние е соргото, че навътре в блока имаше група
коне, които наброяваха 7-8 първоначално и стана ясно, че това са конете на
Р.М.. Ние ги познаваме много добре и Б., защото минаваме от там и знаем.
Тези коне участваха няколко години в Тодоровден, който се провеждаше една
година на футболното игрище в Калугерово, а след това организираха
организационен комитет, създаден в местността „Крантовица“, в който
участваха Р. Ч., В. К. и Р.М., които създадоха организация и ставаше добър
празник. Тези коне се познават от цялото село на кой са и кои са. Славеше се
с това, че един от конете е много по-висок от останалите. Това са коне, които
са тежкотоварни, използваха ги за този празник и то не само тези, но и други
от различни места на страната. Провеждаха състезание, наддаваха кой кон ще
излезе най-здрав и най-як да тегли шейна, която товареха с траверси бетонни.
Тяхната работа си я вършеха, въпреки че аз това не го одобрявам. Така стана
ясно, че тези коне са на Р., защото аз лично в конюшнята съм ги виждал и
съм ги броил. Имаше по едно време над 20 коня. Имаше най-голям и по цвят
черен кон и екзотични породи като червен кон с бяла грива и бяла опашка.
Самият той се е снимал и го има в интернет с тези коне на този празник
Тодоровден. Аз съм подготвил едно албумче, което ще Ви го предоставя след
малко и в тях е отразена конюшнята с 12-13 коня, която сме заснели, когато
стана събитието с унищожаването, посочено в жалбата, която беше подадена
от Т. и Юлия – моята снаха. Има три фотографии първо. Тук са само 4-5 коня
в бяг в самото сорго. Тези снимки ги направихме в същия ден, когато
видяхме, че е унищожено соргото и комбайната тръгва да жъне. Аз взех бързо
решение, че трябва да съобщя в Общината и в полицията. Веднага се връщам
и отивам в Лесичово в полицейското управление и там бяха трима полицаи,
на които съм записал имената. Те дойдоха. Те обезпечиха и служител от
Общината - госпожица И., а полицаите са С., Н. и К. от ПУ - Лесичово. Те
дойдоха с тяхна кола. Б. остана в центъра и аз заминах с тях и И. имаше
телефон, с който направи тези снимки. Когато ние отидохме вторият път,
конете не можахме да ги видим, че са в блока и затова отидохме към
конюшнята и от разстояние около 50 метра видяхме, че конете ги няма там.
От там се вижда и пчелинът и вилата, в която живее Р.. Р. ежедневно си
8
пътуваше. Лично той отглеждаше конете. Аз съм го виждал, че ги храни, кара
фуражи натам, караха и за другите животни мисля, че около 60 телета имаше,
свине, овце. Имаше двама работници - единият Л., който почина и една К.,
която мисля, че още е жива, но не ѝ знам фамилията. Те са малко неадекватни,
като клошари са. Всичко е с акъла си и стоят там за една храна, която им се
предоставя ежедневно. К. пасеше стадо овце, Л. със свинете се занимаваше, а
Р. се занимаваше с конете, защото това му е в кръвта предполагам, като хоби.
Нямаше ги там конете и се връщаме отново към комбайната и правихме с И.
снимки на унищоженото сорго и минахме навътре да видим цялата площ от
74 декара. Навсякъде все едно е еднакво унищожено. Искам да кажа, че Т. с
комбайната за няколко часа мина тази площ и нажъна само 200 кг. Очакваше
се понеже за първи път го сееше там мисля, че 500-600 кг. от декар можеше
да се получи. Соргото е между зърно и царевица, голям клас и има тежест.
Като ги нямаше там конете, където трябваше да са, по едно време се появиха.
Там е един скат, от който половината от соргото не се вижда и от там, където
е първата половина, конете се появиха пак, бягайки и скачайки, от към върха,
от който соргото не се вижда. Те са били в другата половина. Като се появиха
и И. ги засне. Направи няколко снимки най-напред на 8 коня, които дойдоха
близко към нас. Обходихме района и дали са били от същата група или други
допълнително, защото в конюшнята се вижда на снимката, че има 12 коня,
която сме направили. Засне ги и направи няколко снимки и на една от
снимките се вижда как няколко коня галопират в соргото. То е повече
омачкано, отколкото опасано. Изпражнения огромни има и копита огромни,
това са тежкотоварни коне. Всички знаем и полицаите знаят, че това са
конете на Р.. Полицаите трима души имат телефони. Започнаха да звънят на
телефоните. Ние се мотахме около половин час от различни телефони звънят
на М. на номера и никой не се обажда. Те знаят, че сертификалната на входа
на Калугерово за зеленчуци и плодове, доставени от производител, където се
сортират отново от работници, за да могат да се почистят и опаковат за
амбалаж, за да стане годен за търговската мрежата, е на майката на Р..
Работеше с тирове и имаше доста работници и полицаите предложиха и
отидохме там включително И.. Намерихме майката на Р.. Представиха се и
казаха момчетата за какво го търсят, че конете му са направи голяма беля в
соргото и тя жената не се учуди и звъня му и тя от нейния телефон. Той също
не вдига няколко пъти звъня. Тя каза: „Той е на блока в Мало Конаре, където
9
има блок с тикви, сега ги берат и вероятно не чува“. Интересното беше, че тя
пред нас всички там заяви: „Абе, той ще се оправи с вас“ - едва ли не, че ще
си плати щетите, аз така го разбрах. Полицаите й казаха: „Щом се появи,
предупредете го да дойде в полицейския участък да се появи и да го
запознаем със ситуацията“. Така, както тогава остана, така и до ден днешен и
нито на полицаите се обадил, нито на Тома, нито на мен. Така бяха направени
тези снимки. Полицаите и И. подготвиха протокол, в който се констатира, че
95 процента от продукцията е унищожена. Това се вижда и от реколтата,
която Т. ожъна - 200 кг., като е повече унищожено, отколкото ожънато.
Р. Ч. е дърводелец и председател на ловната дружинка. Виждал съм Р.,
че ходи на лов в ловната дружинка. Р. е дърводелец и предприемач и строи и
съм свидетел и знам, че лично той построи конюшнята на Р. до моето лозе и
до пчелина на В.Р.. Р. живееше във вила, която мисля, че е закупил, която е
без план построена някога от бивш собственик, която е препродал и съм я
заснел и там живееше и всяка нощ беше там. Дори В.Р. с мен е споделял, че
този човек как там живее, като вечер с едни хора ходят горе, а сутрин с други
излиза. В. ходи на кошерите, засрещат се и се познават. Върнан всеки ден
ходеше. Имаше над 50 кошера там. Ако някой счита, че след като е разтурена
конюшнята и не са оставени следи там, ние сме направени снимки на
конюшнята към момента. Ако може, да ги приемете като доказателства. Тези
снимки са правени вечерта след като беше ожънато, комбайнът е минал и
конете са се прибрали там от Р. Ч.. Аз знам, че те са добри познати с Р. и най-
напред към него се обърнах за съдействие. Р. Ч. е от Калугерово и там живее
и е председател на ловната дружинка. Това е хронологията на събитието,
отразено в снимковия материал.
Това, за което разказах, беше на 05.10.2017г. След този ден не сме се
срещали с Р.. Майката така заяви, че ние ще се оправим, че ще ни намери и
нещо от този род. До ден днешен Р. не се е обаждал. Знам, че и на Т. синът ми
не се е обаждал. Под достойнството ни е. Когато човек е виновен, би трябвало
да дойде да се извини или да каже „сгреших, какви са щетите“, а не ние да
вървим по него и да го молим. Знам само, че да му се обадим ние и той да
обещае, това не означава нищо. Затова не сме го търсили и няма и да го
търсим. Аз не знам дали моят син е говорил с него и да му обещае нещо. Знам
само, че при подготовка на терена за един Тодоровден и моят син беше
изпратил трактор да окоси тревата, където ще е съборът. Не може да се каже,
10
че не се познават с него, аз също го знам и съм го виждал, но един път беше
зимен период и понеже от нас е улицата натам към гората, където е вилата и
конюшнята, прави опит с един стар „Мерцедес“ да излезе от улицата, но не
успяха и аз бях на вратата и видяха ме и изчезнаха след тези събития. Те за
минути могат да се намерят във всяка точка на местността. Второто име на Р.
Ч. е К. мисля. К. се казваше баща му.
Лицето А.Д. го познавам. Мога да кажа, че той докара Р. в Калугерово,
защото беше направил някакъв транспорт с плодове или зеленчуци и така са
се запознали. Единият транспорт осигурява и му беше предложил в тази база
да направи Р. сертификална за плодове и зеленчуци, която е в началото на
селото. Тя е препродадена сега тази база. Мисля, че беше по едно време на
собственичката на „Б.“. А.Д. не знам да е имал коне. В тази база долу в
селото, понеже там се отглеждаха коне няколко години, А.Д. от стопанския
двор на търг спечели сушилня за зърно, която по-късно я използваха за
конюшня. Братът на А.Д. – И. той имаше коне - един или два, защото този кон
и сега го заграждат в стопанския двор. Най-напред беше заградено с
ритловици и се използва за конюшня, но там конете се отглеждаха от А.. Той
ползва един от оборите и има около 100-тина крави и понеже е в съседство с
обора и на тях им трябват коне за транспорт и знам, че той се занимава с тези
коне – А..
Така нареченото селище „Прабългари“ беше изградено 2-3 години
преди събитията, за които разказах. Аз често ходех на лозето си. С годините
все постъпателно караше животни и може би 2-3 години преди събитията
имаше животни. Р. може да каже по-скоро кога е изградил конюшнята.
Лицето В.Б. не го познавам.
Аз изоставих лозето си, защото с времето е появата на тези животни,
които бяха безконтролни и прасета, които бутаха кошерите на В.. Той беше
написал една жалба, която е консултира с мен до Общината. Също от там
минаваха конете. Оградата на кошерите е с една бодлива тел и конете, където
играеха там и с конюшнята, която е на 20-30 метра, правеха му голяма беля и
момчето плачеше, ама сега бяга от отговорност. Той знае всичко това, което
аз Ви разказвам. Някои неща аз от него съм ги научил. Прасетата и те не
знаеха колко са. Имаше стадо овце, които ги пасеше К.. Л. покойният мисля,
че се занимаваше с прасетата. Имаше и птици. То е стопанство, което не е
11
заснето, а е пред един път от другата страна на 20 метра разстояние. Телета
имаше едно стадо към 60 бройки, защото от службите по храните извършваха
проверка по сигнал до областния управител, където аз занесох писмо и
жалбата и от там бяха задействани, та и до общината е изпращана тя.
Предупреждаван е Р. писмено в резолюцията и писмото в отговор до
областния управител. Направил съм и една извадка, която с № 9400113/2017г.
до областния управител, което е заявление от В.Р.. Разбрах, че има резолюция
и че Р. е предупреден, че обектът е без регистрация и там не може да отглежда
такива животни. Що се отнася до това други имало ли е, които са им
унищожени имотите, не мога да кажа конкретно, но хората постепенно си
изоставиха и лозя и черешова градина, защото това нещо беше безконтролно
в района. Аз съм го изоставил също и сега е гора там. Н.К. го познавам.
Блокът със 74 декара беше 80 декара, но 5-6 декара Н. поиска да му бъде
освободено, за да си засее люцерна. Т., където му е мястото, му го остави и си
зася К. и няколко години се мъчи да изкара някоя бала люцерна, но просто не
можеше, защото го чувствах как се мъчи и пъшка, а той има овце и кози. Той
не можеше да изкара люцерна, защото постоянно там минават тези животни –
овце, било то коне. По едно време реагираха от цялото село, че пътищата са
заградени в този район с електропастир, но този електропастир беше
изоставен няколко дни преди това събитие с унищожаването на соргото. Като
ги изоставиш конете и другите животни къде ще идат – там, където има храна
и като се напасят почват да играят там. Имаше първоначално електропастир
и реагираха хората, че трябва като стигнат до него с пружините да се слезе от
колата в местността, да откачи електропастира, да мине с колата и да слезе
пак да закачи. Този електропастир, доколкото знам, Р. го е сложил. Той се е
старал първоначално с тези неща предполагам да си обуздае животните и
конете, но в един момент ги е пуснал да се разхождат свободно. Много добре
знае, че този блок не е ожънат, че соргото е добро и расте. Минава от там по
няколко пъти на ден.
Преди този случай по-скоро с Л. и К. съм разговарял, защото през деня
него го няма, а като отида там са пастирите и гледачът, който се занимава с
другите животни. К. ми е казвал, че му идва да вземе вилата и да дупчи
конете. Не знам дали К. и В.Р. са правили забележка на Р..
От селището „Прабългари“ е премахната само конюшнята. Останалите
постройки, които той ги е купил или ги е наследил за отглеждане на овце и
12
прасета, стоят, но се разрушават. Животните от там, след като започнаха
проверките и разбраха, че сме подали жалба, животните постепенно
изчезнаха от там. Аз не съм виждал Р. или някой да извозва животни от там.
Р. Ч. беше направил едни табели, които обозначаваха пътя към вилното
селище. Вилите там си стоят.
Аз не знам дали е имало проверка от ДФЗ във връзка със соргото.
Соргото си беше сорго заедно с класа. Беше готово за жътва след като
отиваме с комбайна и ремаркето.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да се приемат фотосите.
АДВ. Б.: Да се приемат.
АДВ. м.: Така представените фотоси не следва да се приемат, тъй като
не е ясен произходът им, няма дата, на която са заснети и ако трябваше да се
представят, би трябвало да бяха представени досега.
Съдът намира, че представените от свидетеля К.П. фотоси не могат да
бъдат приети като веществени-доказателствени средства по делото, тъй като
не са изготвени по реда на НПК. Същите евентуално биха имали статут на
веществени доказателства, но пък от друга страна върху тях няма поставена
дата на изготвяне и не могат да бъдат проверени за автентичност, както за
времето, когато са направени и събитията, които отразяват. По тези
съображения съдът ще откаже приемането им, но ще ги остави в кориците на
делото, с оглед контрол на протоколното определение от по-горни съдебни
инстанции
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като веществени-
доказателствени средства или като веществени доказателства на днес
представените от свидетеля фотоси.
ПРИЛАГА същите в кориците на делото.
В момента в залата се явяват свидетелите Т.П. и В.Р..
13
Сне се самоличността на явилите се свидетелите, както следва:
Т. Кр. П. – на 48 години, от с.Калугерово, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, работещ,
без родство с подсъдимия.
В. Г. Р. – на 68 години, от с.Калугерово, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, без родство
с подсъдимия.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят Р. напусна залата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Т.П.:
СВ. П.: Занимавам се със земеделие. Собственик съм на фирма „Б.“.
Стопанисвам около 3600 декара в землището на с.Калугерово. В конкретния
случай през 2017 година при пореден обход минавахме през жътва на
пшеница, слънчоглед, следващото нещо беше жътва на соргото. Преценихме,
че е време и е узряла реколтата, всичко беше наред. Ние ходихме 3-4 дни
преди събитията на местността и видяхме, че е готова за жънене. Всичко
беше наред. В уречената час и дата – 5-ти октомври 2017 година в кампания,
аз съм и механизатор и си карам комбайна и трактори. В случая съм аз
комбайнер. Уговарям се с моя тракторист, който почина – Ц. и както винаги,
той тръгна напред с трактора, а аз с комбайна зад него с по-тежка машина.
Той стига преди мен там и ми звъни по телефона и ми казва: „Тома, ти не
знаеш какво става тука, една камара коне вършеят из соргото“. Казах: „Сега
идвам и ще видим какво става“. Още с обхода с машината от висока виждам,
че са различни стръковете. Конете вече се бяха разбягали - може би от шума
на машината и тракториста. Видях каква е работата. Звъннах на управителя на
фирмата, която беше Ю.З., която беше управител, а аз бях собственик и в
последствие заживяхме на семейни начала и развиваме съвместно земеделие.
От тук насетне на баща ми казах. Община Лесичово информирахме, за да
вземат отношение, за да се установят животните. Те се бяха разпръснали
вече. Виждахме в далечината един два коня. Първото нещо, което направих,
беше да звънна на В. К.. Казвам му: „Бате В., тук има едни коне“. Той казва:
14
„Човек, на Р. са“. Имаше организирани събития във връзка с Тодоровден –
т.нар. кушии и знаех, че се познават с Р.. Още повече, че чрез В. аз се
запознах с Р. преди това по отношение Тодоровден и т.н. Имам техника и
преди събитието пускам да си разширят полянки за коли и така се запознах с
Р. към онзи момент. След като разговарях с В. набрах Р.. Едно позвъняване и
нямаше връзка, второ позвъняване и няма отговор - към онзи момент така
стояха нещата. Съответно баща ми и Юлия бяха информирани, общината,
полицията и идваха на място същия ден и правиха проверка и писаха
протоколи. Конете са в района наистина. Въпреки няколкото повиквания по
телефона в един ден Р. ме видя пред базата, минаваше с неговата кола, спря и
казва: „Томчо, така и така, разбрах за щетите“. Тогава се разбрахме да ми се
възстановят само разходите за оран и обработка – около 4000 лв., без да имам
претенции за друго. Казваме: „станалото – станало“. Р. обеща: „Няма да се
плашиш, ще ги възстановим“. Предполагам за момента не е имал финансова
възможност, но на по-късен етап ще ги възстанови. Не съм го търсил от
тогава и не съм го и видял. Видяхме се, когато започна делото. В този ден
въпреки всичко влезнах да жъна. Беше трагедия. 200 или 300 кг. събрах от
приблизително 80 декара по спомен. За първа година гледах сорго тогава.
Очакванията ми бяха минимум 300 кг. сорго да извадя от един декар. Много
са относителни земеделските култури според прогнозата. На етап развитие и
беше прогнозата там някъде, без да са нанесени щетите от конете. Малко по-
нагоре от масива има черен полски път към телевизионната кула и там имаше
база и имаше обособено пасище горе. В даден момент тези коне буквално
бяха безстопанствени. В тази база съм виждал Р. там. Тя беше до на В.
кошерите. В.Б. нищо не ми като име.
А.Д. го познавам. Доколкото знам, имаха връзка с Р. понеже сме съседи
там и съм виждал конете там. Моята база в селото Калугерово е в началото на
селото, като се влиза от магистралата, минава се бензиностанция и веднага
вдясно. От там насетне от моята база, има един човек и зад него има
обособена площадка в текезесарското и тогава се стопанисваше от Д.. Виждал
съм там конете. А.Д. мисля, че имаше коне, доколкото е казвал, че и той е
имал един кон. Аз съм виждал много повече коне там. Това съм го виждал в
периода 2014-2016 година - от първата организация на Тодоровден и в
последствие. Имаше една постоянна циркулация и в селото и нагоре се
обособи пасище и Р. ги изнесе там конете. Това е периода преди нанесената
15
щета. Тогава бяха горе вече конете. Не мога да кажа кога са преместени
конете нагоре в пасището. Доста време преди да нанесат щетата бяха конете
там, може би от 2015 година да са били. Аз също стопанисвам земи за терени
и площи и съм ги виждал конете горе, но на по-късен етап не знам какво се
случи, но конете бяха безстопанствени. Отношенията между Д. и М. към онзи
момент по мои наблюдения бяха близки приятелски отношения. Не знам дали
са имали общ бизнес.
Като видях конете в соргото, се свързах с В. К. и той ми каза, че това са
на Р. конете. Той по телефона така ми каза. Имаше постройки в обособеното
селище. Не знам Р. дали ги купи или не постройките. През 2017 година
конкретно на този обект не съм ходил, но непосредствено до полския път се
ходи и като си ходя към моя имот нагоре. В този обект имаше изграден навес.
Личеше си, че е нов, защото предишните старите постройки ги знам. Имаше
едно обособяване, имаше дървени палети, имаше хранилки за животни, бали
имаше и прасета и коне. До един момент имаше пастири, може би до 2015
година или началото на 2016 година. Няколко месеца преди събитията
буквално наблюдавахме конете, че са безстопанствени.
Когато отидох за жътва, соргото беше нормално за жътва. Това заварих
там.
Пристъпи се към разпит на свидетеля В.Р.:
СВ. Р.: Пчелинът ми не е унищожен, а повреден. Кошерите пострадаха
от бутане от свине и телета. Беше заградено, но те влизаха по някакъв начин.
Не бяха унищожени, а бутнати. Като се бутне и с пчелите става страшно.
Малко е мястото. Коне имаше до мястото разбира се. Имаше постройка до
пчелина ми. Като съм минавал през тази местност „Слатина“, съм виждал
коне някога повече, други път по-малко в нивата на соргото. Обаче тази нива,
като е в съседство с една друга нива с люцерна и конете и в люцерната
влизаха и в ливада пашуваха, та различни бройки са били. Понякога по-малко
са били в соргото, понякога повече. Тези коне за мен по мое наблюдение
нямаха пастир. Бяха заградени до пчелина ми и имаха една постройка за навес
като конюшня. Прасетата бяха толкова свободно пуснати. Имаше двама
човека пастири, когато се случи това с пчелина – Л. и К.. Тези коне се
говореше, а че съм чел, че са на Р.. Нито съм видял документ, не съм човек,
16
който е проверявал. Р. си идваше там и един друг човек – В.. Мисля, че и
двамата са собственици. Говореше се това в селото. Като стана белята с
пчелина говорих с Р. един път, после с дядо му говорих, викам: „Дай да се
срещнем и да видим, защото е пчелинът е заграден и не бива да се прави
пакост на пчелите“. Той все вика: „Ще се разберете“, но до последно не
можахме да се разберем. Това го казва дядото на Р.. Дядото на Р. не е от
Калугерово, но той идваше там в местността. Мисля, че се срещнахме с Р. и
викам: „Да видим да се озаптят, защото в пчелина като се бутне един кошер и
излизат всички пчели и от другия кошер и не може да се иде до тези
пчелите“. Той се усмихна и вика: „Ще ги оправим“, обаче не се оправи.
Изначално такива стоки на мен - коне и краси са ми отвратителни и
състезания са правени и не съм се интересувал. Пред мен Р. мисля, че не е
казвал, че тези коне не са негови. Аз пуснах една жалба до областния
управител. Първо пуснах до Общината в Лесичово. Аз им казах: „От колко
години съм тук такова безредие не е имало“. От там мисля, че ми отговориха,
че много бързам. Не мога да си спомня. След това видях, че не стават нещата
и мисля, че пуснах до областния управител. След това нещата се решиха.
Мисля, че жалба пусках или на място в Агенцията по храните и идваха от там
доктори, прегледаха, видяха и от тях чух, че в тази местност няма право за
гледане на животни.
В пчелина не винаги често ходя. Зимата не ги наглеждам. Пролетно
време не се ходи. Лятно време се ходи повече. Есенно време се ходи по-рядко
- в седмицата един път примерни. Зависи как съм свободен.
Сложиха една дървена табела, когато докараха кравите и конете, за
селище „Прабългари“. Не мога да си спомня коя година е било. Писал съм ги
тези години в жалбите, които съм пускал. Тези постройки идваха там момчета
4-5 човека и я правиха. Не знам кой е поръчал да ги построят. Сега, ако кажа
П. я е направил или аз или някой друг, казвам фалшиво.
На свидетеля се предяви жалба, адресирана до областния управител на
гр.Пазарджик с копие до директора на ОДБХ – Пазарджик, находяща се на
л.67-69 от ДП.
СВ. Р.: Аз съм писал тази жалба, познавам си почеркът. Аз съм я
подписал. Това, което е написано в жалбата, е вярно. Р. строи. Аз не знам кой
17
е поръчал. Дойдоха строители и почнаха. Конете са на Р. и затова така съм
казал. Той като идва там и значи конете са негови, затова съм решил, че
телетата и прасетата значи са негови.
Като съм се срещал с Р., директно не ми е казвал, че тези животни са
негови. Не ми е казвал и директно, че тези животни не са негови.
Р. Ч. го познавам. Него съм го виждал да строи с 3-4 момчета там.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че с оглед достатъчното данни, че свидетелят
Ц. е покойник, предлагам показанията му, дадени пред друг състав на съда
при предходно разглеждане на делото, да бъдат прочетени.
АДВ. Б.: Поддържам искането на прокурора.
АДВ. м.: Не възразявам.
Съдът намира искането на прокурора за основателно, поради което и на
основание чл.281 ал.1 т.4 пр.последно от НПК
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Цв. Ат. Цв., дадени при предходно
разглеждане на делото от друг състав на съда по НОХД № 1589/2018г. по
описа на РС - Пазарджик и находящи се на л.133 гръб и л.134.
Съдът ПРЕДЛАГА на страните да изразят становище относно това дали
са съгласни към пристъпване прочитане на съдебно-агрономическата
експертиза без разпит на вещото лице в съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Не държа на непосредствения разпит на вещото лице.
АДВ. Б.: Не държа на разпит на вещото лице лично.
АДВ. м.: Доверителят ми държи на разпит на вещото лице.
С оглед непостигнатото съгласие между страните, съдът намира, че не
следва да пристъпва днес към прочитане на заключението на
горекоментираната експертиза.
18
ПРОКУРОРЪТ: Не държа на личен разпит на свидетелите И.Л. и на
Ю.З. също. Предлагам да бъдат четени показанията на свидетелите, като на Л.
да бъдат прочетени дадените показания пред друг състав на съда, а на З. - тези
от ДП
АДВ. Б.: Съгласен съм.
АДВ. м.: М. държи на разпит на тези свидетели и не даваме съгласие за
четене на показанията им.
С оглед непостигането на съгласие между страните, съдът намира, че в
днешното съдебно заседание не следва да бъдат четени показанията на
горекоментираните двама свидетели.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
АДВ. Б.: Въз основа на дадените обяснения днес от свидетелите и
споменаването на хора, запознати с фактите и детайлите, които считам, че ще
изяснят цялата фактическа обстановка, моля, да допуснете в качеството на
свидетели Р. Ч. във връзка с обстоятелства за построяване евентуално и кой е
собственикът, Ив. Б., който беше посочен от г-н П., че е бил с него, когато са
видели конете и евентуално В. К. за обаждането на Т.П. и А.Д., който се
спомена няколко пъти във връзка с конете относно това при него ли са били и
т.н.
АДВ. м.: Не възразявам да бъдат призовани и разпитани свидетелите.
Ссчитам, че ще спомогнат за разкрИ.е на обективната истина. Моля, да бъдат
разпитани като свидетели А.Д., С.М. – майката на Р.М., при която са отишли
Т.П., за да търсят Р.М. за обстоятелства относно собствеността на конете.
Моля, да бъде разпитан и д-р С.С., който е бил личен лекар на животните,
отглеждани от „П.“ с.Калугерово.
ПРОКУРОРЪТ: Мисля, че няма пречка да се допуснат въпросните
свидетели. Техните показания ще доведат до изясняване на фактическата
обстановка и искането може да бъде уважено.
АДВ.Б.: Не възразявам.
19
Съдът намира, че исканията са основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели посочените от частното
обвинение Р. Ч., Ив. Б. и В. К., като ДАВА 7-дневен срок на повереника,
считано от днес, да представи по възможност трите имена на тези лица и
адреси, на които да бъдат призовани.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели посочените от
защитата С. М. М., С. П. С. и Анг. Д. Д., като последните двама за следващото
съдебно заседание бъдат призовани на адресите, както следва: за Д. – ***, за
С. – гр.Стара Загора, Тракийски университет – Ветеринаро-медицински
факултет, а свидетелят М. – при режим на довеждане от страна на защитата.
Съдът намира, че по силата на служебното начало ще следва да допусне
и разпита в качеството на свидетел по делото лицето В. Ст. Бр., поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел В. Ст. Бр., който за
следващото съдебно заседание да се призове на адрес ***.
АДВ. м.: Доверителят ми иска да даде обяснения, ако разрешите.
Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимия Р.М.:
ПОДСЪДИМИЯТ: Не разбирам в какво съм обвинен. Най-вероятно бих
могъл да бъда обвинен за това, че съм бил лоялен към фирмата. Не отричам,
че обичам конете. Не отричам, че съм имал ангажименти по организиране на
празници и т.н. Казвам, че тези коне не са били мои. Това, че И. примерно
казано ми е казал да гледам конете, то тези коне се водят на фирма „П.“, на В.
К., на А.Д., на половината село, на И., А. П.. Всичко в съвкупност са били, не
само горе. Има животновъден обект, регистриран от „П.“ и нает
документално от фирмата на жената на А.Д.. Нейна собственост се води. Това
е обект, който е регистриран в БАБХ като животновъден обект на „П.“. В този
обект не съм се занимавал и не знам дали е вписано, че ще се отглеждат коне.
Разполагаше в началото фирмата само с коне. После се създаде втори обект –
20
въпросното вилно селище, което не съществува. Може да се види по всичко в
общината дали съществува такова нещо. - не съществува. До пчелина на г-н
В. има постройка, която е 800 кв.м., която се води на „П. - 2014“, където се
отглеждаха животни. Аз нееднократно съм ходил там. Старозагорският
доктор С. е идвал, закарвал съм го и е гледал животните на „Прабългари“.
Животните бяха оградени с електропастир и г-н П. каза, че имаше протести,
че електропастирът пречи на преминаването на хората. Аз бях служител на
„П.“. Собственик беше В.Б.. Аз никога не съм хранил животните. Аз се
занимавам с дистрибуция, сертифициране и обработка на земи. Аз лично не
съм се занимавал с тези животни. Фирмата беше с 50-60 човека и всички са се
качвали от персонала. Ние ги ползвахме като за разходки. Фирмата „П. -
2014“ имаше още една вила. Живея в София на ***, която вила е в същата
област. Целта на къщите там и на животните беше за отдих на работниците
така, че всички работници, който и да е от тях, може да каже, че е било за
отдих. Правени са фирмени парите и тийбилдинги. Не притежавам и никога
не съм притежавал там имот. Фирмата, на която бях служител, притежаваше.
Коне никога не съм притежавал, не съм имал мой собствен кон. Организирал
бил съм връзки с обществеността, намирал съм спонсори за празника, но това
ми е било задължение, а и като инициатива в селото. Не съм притежавал
собствен кон. В този период не съм се занимавал с отглеждане на коне. За мен
конете са били като част от фирмата и отивам и разтоварвам. Аз не съм имал
кон, за да продавам.
За цялото нещо искам да изкажа моя извод. Аз се занимавам със
земеделие също така. Сорго се жъне след ноември месец, след като замръзне.
Не разбирам обвиненията защо са насочени към мен. Аз съм контактна
личност, усмихнат, както казаха, на всеки искам да обърна внимание и да
помогна. Това не са неща, свързани с мен. Не виждам защо съм обвинен по
това дело. В състезания на Тодоровден съм участвал като организатор.
Нормално е като част от моето хоби да излезна с някой кон и да кажат моето
име. Аз водя коня, защото е част от фирмата и аз съм служител във фирмата
и отивам да си свърша служебните задължения. Ако някой кон спечели,
обявява се името на коня и неговият собственик или водачът, който го води.
Има случаи, в които кон на дружеството е печелило състезанието. Не мога да
се сетя дали е имало случай да бъде обявявано, че кон на „П.“ е спечелил.
Имало е случай, в който е обявявано, че кон на Р.М. е спечелил, защото аз
21
съм го завел. То не се казва на кой е собственост, а се казва име и водач. Във
всяко състезание се казва име и водач. Като спечели някой кон някаква
награда, дали е на Б. Г. или на И., той си е на И.. Казва се този, който го води.
Такъв събор беше организиран от 2014 до 2018 година. 4 години мисля. Аз
съм водил кон на фирмата всеки път, защото това е хоби. Не само аз, то 20
човека на фирмата са представлявали коне. Фирмата имаше 28-30 коне. Освен
Р.М. може да чуете и Д. П. и И. Г. и П. С., че са носили коне, свързани с
фирмата. Из цяла България съм придружавал коне на фирмата. Не само аз, а и
други. Имали сме тиймбилдинг и отиваме в Разлог 20 човека с 20 коня, всеки
кон различен служител го изкарва. То беше хоби за всички, а не само за мен.
Искам да добавя, че самата фирма си имаше точно определени
структури – хора, които се занимават с животни. Идва докторът, лекува
някакви животни и аз отивам, виждам го доктора, отива в базата, взима си
парите, пуска си документите.
Тази фирма „П.“ през 2019 година я придобих аз от В.Б.. После се
опитах да се занимавам със земеделие лично аз и не ми се получиха нещата и
я продадох. Продадох я мисля, че две години след придобИ.ето й. Не са били
в никакъв случай 6 месеца. След като я придобих имах друга база в
с.Огняново, зареждах „Лидл“ със зеленчуци и след това я продадох. Със
сигурност е повече от година и половина.
На подсъдимия се предяви справка от ОДБХ – Пазарджик, както и
извлечение от интегрираната информационна система на БАБХ за
регистриран животновъден обект, находящи се в материалите по НОХД №
1589/18г. на л.199-204.
ПОДСЪДИМИЯТ: Фирмата имаше два животновъдни обекта. Единият
беше на жената на А.Д., а другият в местността „Припека“. Аз не съм
собственик и не мога да твърдя. Аз бях уведомен, че фирмата има два
регистрирани животновъдни обекта. Знам, че имаше постройка, закупена от
фирмата, за да може там да се отглеждат животни и се отглеждаха там
животни. Нямаше само крави, коне и прасета, а имаше фазани, маймуни,
пауни - това беше създадено с цел всички служители на фирмата да се
развличат там и да използват благата.
22
Съдът, като изслуша обясненията на подсъдимия, намира, че ще следва
да отправи запитване до ОДБХ - Пазарджик с искане да бъде отговорено
колко животновъдни обекта към 31.10.2017г. са били регистрирани на името
на дружеството „П. – 2014“ ЕООД, с ЕИК: *********, като се отговори
детайлно къде са били регистрирани те с посочване на административните им
адреси, както и за какви видове и брой животни са били регистрирани.
За събиране на допълнителни гласни и писмени доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 14.03.2022г. от 13.00 часа, за която
дата и час ощетеното ЮЛ – уведомено чрез повереника адв.Б. и чрез
управителя Т.П., който присъства в съдебната зала. Повереникът адв.Б. –
уведомен. Подсъдимият М. и защитникът адв.м. – уведомени. Да се призоват
допуснатите днес свидетели и неявилият се свидетел Л., както и вещото лице
Б., като в призовките до вещото лице и свидетеля Л. да бъде записано, че при
повторно неявяване без посочване на уважителни причини за това ще бъдат
санкционирани с глоба. Да се изпрати и призовка до Юл. В. З. в ***, тъй като
същата е била разпитвана в ДП, но не е била включена като свидетел в
приложението към ОА. Да се пише писмо до ОДБХ – Пазарджик.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.57 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23