Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 22.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 02.03.2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Г.Н.
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
8193 по описа на съда за 2016г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във
вр. с чл. 414 от ГПК.
Исковата молба е от „Топлофикация Плевен” ЕАД представлявано от изпълнителния
директор Й.В.В., против против Л.И.М., искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
заплащане на сумата от 412.66 лв., главница представляваща незаплатена, но
ползвана топлинна енергия за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016г. и 64.58 лв.,
представляващи лихва за забава за периода 04.01.2014г. – 09.08.2016г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по този повод е
образувано ч.гр.д. № 6207/2016г. на РС Плевен, като съдът е уважил заявлението
и е издал заповед за изпълнение за претендираните суми. Ищецът твърди, че в
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът Л.М. *** е указал на заявителя, че може да
подаде иска по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Твърди се, че на основание чл. 153 от ЗЕ
ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Твърди,
че са спазени условията на чл. 150 от ЗЕ, като общите условия за предоставяне
на топлинна енергия са публикувани във в. „Нощен труд” от 13 – 14.12.2007г. и
в. „Посоки” бр. 239/13.12.2007г. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи
исковите суми, като част от присъдените по заповед за изпълнение издадена в
ч.гр.д. № 6207/2016г. Претендира
разноски.
Ответника оспорва исковите претенции, но заявява, че е заплатил сумите по
тях. Предоставя на съда да прецени дължимостта на разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за
установено следното: На 16.08.2016г. „Топлофикация
Плевен” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е
образувано ч.гр.д. 6207/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 3965/16.8.2016г. С
тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите – 2141,78 лева
главница за периода 01.06.2004г. до 30.04.2016г., сумата от 1457,07 лева лихва
за периода: 03.08.2004г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.08.2016г. до изплащане на вземането, както и 71,98 лева
държавна такса и 180 лева юрисконсултско възнаграждение. По тази заповед
ответникът е възразил в законоустановения срок. Именно това възражение е било
основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането
си, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на
03.11.2016г. Искът е предявен само за част от сумите за лихва и главница: 412.66
лв., главница представляваща незаплатена, но ползвана топлинна енергия за
периода 01.11.2013г. – 30.04.2016г. и 64.58 лв., представляващи лихва за забава
за периода 04.01.2014г. – 09.08.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.08.2016г. до изплащане на вземането Ищецът е представил препис
–извлечение за дължими суми само за исковия период и копие от в. „Посоки”, бр.
239 от 10.12.2007г., в който са публикувани общите условия на „Топлофикация
Плевен” ЕАД, в които, съгл. чл. 31 от ОУ, месечните дължими суми за топлоенергия
се заплащат в тридесетдневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят. Тази разпоредба сочи, че за възникване на задължението за лихва,
покана не е необходима, а тези задължения са възниквали периодично, след
изтичане на 30 дневен срок след отчетния период. Едва след завеждане на
исковата молба, на 22.12.2016г., ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата
от 477.24лв. за главница и лихва по делото, доказателства за което са представени
както от ищеца, така и от ответника.
Това доказателство за плащане, което се
приема за извънсъдебно признание, представеното в исковото производство препис-извлечение
от сметка на абонатен номер 21169 - Л.И.М. сочат, че исковете за лихва и
главница са били дължими от ответника, но погасени чрез плащане, и като такива
следва да се отхвърлят. Следва да се присъди единствено законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на молбата – 16.08.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, доколкото към момента датата на
окончателното плащане е установена - 22.12.2016г., и тази лихва е изчисляема. Служебно
изчислена, с помощта на електронен калкулатор - calculator.bg, лихвата за
претендирания период върху главница от 412.66 лв., възлиза на сумата от 14.82лв.
и именно тази сума следва да се присъди.
Съпоставяйки датата на подаване на
исковата молба - 03.11.2016г. и датата на плащането на исковите суми - 22.12.2016г.,
съдът констатира, че плащането е станало по-късно /това се потвърждава и от
факта, че при плащането, като основание, ответникът е посочил номера на вече
образуваното гр.д. в ПлРС/, и че чрез неплащане на сумите до подаване на иска,
ответникът реално е станал повод за завеждане на делото и дължи разноските,
които ищецът е направил за това. От друга страна, повод за завеждане на делото
е също и подаденото от длъжника възражение в заповедното производство изцяло за
сумите предмет на делото. Всичко това сочи, че разноски, претендирани в заповедното
производство, а после и в исковото, са дължими от ответника на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, т.к. и двата случая неговото поведение е било
причина за завеждане на делата. С оглед обстоятелството, че същият е представил
списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
от сочените в него разноски за исковото производство: претендираните 75.00 лв.
- заплатена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, след като
редуцира юрисконсултското възнаграждение от 300.00 лв. до размер на 100.00лв. поради
ниската сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание .
Т.к. е
налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 6207/16г.
на ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 3965/16.8.2016г.
следва да се обезсили. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. С оглед обезсилването на заповедта за част от сумите, както и след редукция на юрисконсултското
възнаграждение от 180.00 лв. до размер на 50.00лв., на осн. чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, съдът
следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 6207/16г. на ПлРС
в размер на 16.18лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл.
124 от ГПК, ЧЕ Л.И.М. с ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., сумата от 14.82лв., представляваща законната лихва върху главницата от 412.66лв.,
за периода от датата на предявяване на заявлението по ч.гр.д. № 6207/16г. на
ПлРС - 16.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането - 22.12.2016г., КАТО ИСКОВЕТЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ДЪЛЖИМОСТТА
на 412.66 лв., главница представляваща незаплатена, но ползвана топлинна
енергия за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016г. и 64.58 лв., представляващи
лихва за забава за периода 04.01.2014г. – 09.08.2016г., присъдени със заповед
за изпълнение № 3965/16.8.2016г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 6207/2016г.
по описа на ПлРС, ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 415 ал. 2 от ГПК, Заповед за изпълнение № 3965/16.8.2016г. по ч.гр.д. №
6207/2016г. на ПлРС за сумите над 412.66 лв., главница представляваща
незаплатена, но ползвана топлинна енергия за периода 01.11.2013г. –
30.04.2016г. и над 64.58 лв., представляващи лихва за забава за периода
04.01.2014г. – 09.08.2016г.
ОСЪЖДА Л.И.М.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК114005624,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”
№128 с представител Й.В.В., разноски по гр.д. 8193/16г. в размер на 175.00лв. и по ч.гр.д.№ 6207/16г., в размер на 16.18лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: