№ 41551
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110150502 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. А. Т. срещу „фирма“ ООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит №
690282/10.06.2022г., съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от
800лв. със срок на погасяване 16.09.2022г. Размерът на ГЛП бил 40,05%, а на ГПР
49,93%. В чл. 5 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът да
бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ, или с банкова
гаранция. При неизпълнение се дължала неустойка от 283,42лв., която била начислена.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил
посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване
на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил
посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като
неустойката трябвало да бъде включена в него. Евентуално посочва, че клаузата за
заплащане на неустойка е нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите
нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен,
а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 11 от договора е нищожна, както и
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5,00лв. като частична претенция от
такава в общ размер от 283,42в., представляваща недължимо платена сума по кредита,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Счита,
че производството е недопустимо, тъй като е налице злоупотреба с права от страна на
ищеца, доколкото бил образувал няколко сходни дела за други договори пред СРС.
Посочва, че са налице условията на чл. 213 ГПК. Излага съображения и за
неоснователност на исковете, като поддържа, че договорът отговоря на изискванията
на ЗПК, и включвал ясно посочване на ГПР с неговите компоненти. Твърди, че
уговорената клауза за неустойка е действителна и обезпечава неизпълнението на
задължението на ищеца. Последният разполагал с възможност да се откаже от
договора и черпил права от собственото си неправомерно поведение. Поддържа, че е
налице индивидуално и добросъвестно договаряне. Посочва, че това бил пореден
1
договор между страните и на ищеца му били известни клаузите. Счита, че всички
платени суми от ищеца са на годно правно основание.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявените искове са допустими. Няма основание за приложение на чл. 213
ГПК, доколкото другите дела са по-рано образувани и именно по тях следва да се
направи това искане. Отделно от това, нормата на чл. 213 ГПК предвижда възможност,
която съдът намира, че в случая не следва да бъде прилагана.
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на сочените императивни норми на закона, а по евентуалните искове –
наличието на посочената клауза, която има неравноправен характер, противоречи на
императивни правни норми и на добрите нрави; плащане на суми по договора в полза
на ответника.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни
клаузи или индивидуалното им договаряне и годно правно основание за получаване на
сумите.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, тъй
като същите са необходими за изясняване на релевантни за спора обстоятелства и
изискват специални знания.
Останалите искания следва да бъдат оставени без уважение, тъй като не е
необходимо съдебно съдействие на ищеца, за да се снабди с посочената информация –
и без съдебно удостоверение може да се снабди с информация от БНБ и „Изипей“ АД.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 213 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2024г.
от 10:50ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи.
2
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 350лв., вносими от
ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него
информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на
чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3