Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.10.2016
година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и шести септември Две хиляди и шестнадесета година
В закрито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Гр.д.№685 по описа на съда за 2014г.,за да се произнесе взе предвид следното:
По Гр.д. №685/2014г. по описа на ОС-Хасково е постановено Решение №131/11.04.2016г.,с което по два от обективно съединените искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД и по чл.108 от ЗС съдът е приел,че същите са процесуално недопустими ,оставил ги е без разглеждане и е прекратил производството по тези искове.
С Определение №352/23.06.2016г.,постановено по ч.гр.д.№351/2016г. АС-Пловдив отменя Решение №131811.04.2016г.,постановено по гр.д.№685/2014г. по описа на ОС-Хасково имащо характер на определение в ЧАСТТА,в която са оставени без разглеждане и е прекратено производството по делото по исковете,предявени от М.В.Н. против С.И.Т.,М.С.М. и Б.Г.М.,с правно основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД,за признаване за установено между страните по делото,че сключеният на 17.06.2014г. договор за покупко-продажба с НА №24 т.3 рег.№2786,дело №359/2014г. на Нотариус №081, е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД,като привиден,както и искът с правно основание чл.108 от ЗС,предявен от М.В.Н. против С. И.Т. за ревандикация на недвижим имот,съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.738.70.1.1 по КК на гр.Хасково,находяща се в гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 ет.1,който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 77195.738.70.1 в поземлен имот с идентификатор 77195.738.70 ,с предназначение-жилище,апартамент с площ от 130 кв.м. и ВРЪЩА делото на същия съд за извършване на следващите се действия по разглеждане и решаване на спора.
В изпълнение на указанията дадени в отменителното определение на АС-Пловдив съдът насрочи гр.д.№685/2014г. по описа на ОС-Хасково за разглеждане в открито съдебно заседание,с призоваване на страните за 26.09.2016г. и постанови настоящето решение по предявените искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД и чл.108 от ЗС предявен от М.В.Н. против С. И.Т. въз основа на събраните по делото доказателства.
По предявеният иск от М.В.Н. против С.И.Т.,М.С.М. и Б.Г.М.,с правно основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД,за признаване за установено между страните по делото,че сключеният на 17.06.2014г. договор за покупко-продажба с НА №24 т.3 рег.№2786,дело №359/2014г. на Нотариус №081, е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД,като привиден
По настоящето дело е налице обективно комулативно съединяване на предявените искове,като това съединяване е при условията на обусловеност от иска с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД,който иск е обуславящ по отношение на останалите предявени от ищеца по делото искове против ответниците.В този смисъл при неоснователност на предявеният иск за отмяна на дарение на недвижим имот,обективирано в НА №167 т.010,рег.№8064,дело №662/2013г. на Нотариус №353 досежно следния недвижим имот,а именно1/2 ид.част от ПИ №77195.738.70 по КК на гр.Хасково,ведно с апартамент от 130 кв.м. и избени помещения,с административен адрес гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 неоснователен и недоказан се явява и иска по чл. чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД предявен от ищеца против тримата ответници по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД нищожни са всички привидни договори.Привидни са договорите,при които страните нямат воля да бъдат обвързани,както постановява договорът.Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност,които те не желаят,симулацията е абсолютна,като сделката е нищожна.
Привидната сделка е нищожна и не поражда никакво действие между страните и по отношение на трети лица.Много често обаче волята на страните не е свързана само с желание за създаване на една погрешна представа у трето лице относно притежаването на правата,респективно задълженията предмет на едно привидно правоотношение,но и с желание за прикриване на действителните правоотношения между страните.В тези случаи сме изправени пред едно съчетаване на привидна и прикрита сделка,т.е. относителна симулация,при която е налице външно съществуване на едни отношения,които не пораждат действия между страните и вътрешно съществуване на друг тип отношения,които са действителни.
При относителната симулация в отношенията между страните са налице винаги две сделки-първата е привидна,втората прикрита.Съгласно чл.17 от ЗЗД отношенията между страните се определят съобразно правата и задълженията по прикритата сделка.В този смисъл основателността на исковата претенция по чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД е обусловена от наличието на доказателства,които да доведат до извод,че между страните е налице съгласие обективираният в нотариалният акт договор да не породи правни последици,т.е. действие между тях.
Привидността може да е абсолютна,т.е. да не цели прикриване на друг тип правоотношения между страните,но може да е и относителна такава,т.е. да цели прикриване на действителните правоотношения между страните с оглед увреждане интересите на трети лица.От гледа точка на чл.26 ал.2 от ЗЗД типа на симулацията е без значение за това е или не е налице нищожност по отношение на официализираната сделка.Тя обаче от гледна точка на чл.17 от ЗЗД е от значение за защита интересите на трети лица и сигурността на гражданския оборот и при преценка е или не е налице нищожност съдът независимо от волята на страните дължи отговор на този въпрос.
Установяването на привидността с оглед разпоредбите на чл.164 и чл.165 от ГПК по принцип следва да става с писмени доказателства.Събирането на гласни доказателства и по точно разпит на свидетели е възможно единствено в случаите,когато са налице писмени доказателства изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни волеизявления пред държавен орган,които да правят вероятно основателно твърдението за привидност.Безспорно съществуване на симулацията ще бъде налице,когато страните са подписали обратен документ съдържащ изричното им волеизявление за наличие на съгласие официализирания договор да не породи действие,а и евентуално и за наличието на съгласие с него да се прикрие друг тип правоотношения,които са валидни между страните.
В случая обратен документ между страните по договора за покупко-продажба не е съставен.Не са представени и писмени доказателства,от които да се установи информация,която да позволи на съда да направи извод,че между страните по договора за покупко-продажба е постигнато съгласие сключения между тях договор от 17.06.2014г. да не породи действие и дали това съгласие за привидност е постигнато с цел да се прикрият действителните правоотношения между страните и какви са те.
От гласните доказателства по делото-показанията на св.Т.,съпруга на ответника С.Т. се установява,че след влошаване на отношенията между дарител и надарен и възникването на инцидент през м.юни 2014г. съпрузите Тончеви осъзнали,че не могат да съжителстват с ищеца,поради което предприели действия по продажбата на имота при запазване правото на ползване на ищеца.Предприемайки действия по продажбата и отчитайки правото на ползване на ответника разпитаните по делото свидетели,посочени от ответниците установяват как е била уговорена цената за покупко-продажбата на имота в размер на 30 000лв. и поради какви причини тази цена е по-ниска от действителната пазарна стойност на имота.Тази пазарна цена,според допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза към датата на извършване на покупко-продажбата-17.06.2014г.,при отчитане на учреденото право на ползване върху приземния етаж като жилище,представляващи избени помещения,така,както същите са описани в НА №24/17.06.2014г. възлиза на сумата от 54 743лв.Размерът на продажната цена,дори и по-ниска от реалната такава в случая съдът счита,че не обосновава привидност на договора за покупко-продажба,сключен между ответниците,тъй като цената е елемент от съдържанието на договора,който елемент страните по договора определят,доколкото не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави –чл.9 от ЗЗД.В случая съдът счита,че не се установява противоречие на продажната цена на повелителните норми на закона и добрите нрави,а от друга страна са установени и действителните причини за договорената по-ниска цена от пазарната към момента на сключване на договора за покупко-продажба на имота.В самият нотариален акт,в който е обективирана покупко-продажбата на имота е посочено,че имота се продава за сумата от 30 00лв.,която сума продавача е получил от купувача преди подписването на настоящия нотариален акт напълно и по банков път,а участниците в това нотариално производство декларират,че сумата посочена в този нотариален акт е действително уговореното плащане по сделката.Налице е и писмен документ,от който се установява плащането на сумата по банков път в деня на продажбата.
Не води до извод за привидност на сделката и позоваването от ищеца на неплащане на продажната цена,предвид извършена банкова операция от продавача-ответник С.Т. на 17.06.2014г. в полза на ответницата М.,в деня на сключване на договора за покупко-продажба.Незаплащането на продажна цена по договор поражда облигационни отношения между страните по същия,но не е основание за нейната нищожност по смисъла на чл.26 от ЗЗД.Не е основание за привидност и привеждането на сумата от 30 000лв.,получена като цена на имота,от ответника Т. на ответницата М. впоследствие още същия ден,тъй като това действие на продавача,произтича от други отношения между страните,породени от сключен между тях договор за заем,приет и представен като доказателство по делото,който съдът кредитира.
Не води до извод за привидност на сделката с процесния имот и твърдения от ищеца факт,че ответника С.Т. след 17.06.2014г.отново е предлагал имота за продажба в агенция за недвижими имоти.В този смисъл от ангажираните по делото оказателства се установи,че след извършването на покупко-продажбата ответниците М. са влезли във владение на имота,но след възникнал конфликт между тях и ищеца го напуснали.В последствие в имота имало настанен наемател,който отново бил прогонен от ищеца и към момента имота бил заключен и не се ползвал.
Предвид изложеното съдът счита,че ищецът с ангажираните по делото доказателства не установи привидност на покупко-продажбата на процесния недвижим имот,поради което и неговият иск по чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По предявения от М.В.Н. против С.
И.Т.,иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на недвижим
имот,съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.738.70.1.1
по КК на гр.Хасково,находяща се в гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 ет.1,който
самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 77195.738.70.1 в поземлен
имот с идентификатор 77195.738.70 ,с предназначение-жилище,апартамент с площ от
130 кв.
За да се уважи иск с правно основание
чл.108 от ЗС ищецът следва да установи по несъмнен начин наличието на три
комулативно дадени предпоставки,а именно:че е собственик на имота,че този имот
се владее от ответника,както и че се владее от ответника без основание.Липсата
на която и да е от посочените предпоставки е основание за отхвърляне на
ревандикационната претенция.
В конкретния случай с ангажираните доказателства ищецът не установява,че е собственик на имота предмет на договора за покупко-продажба от 17.06.2014г.От доказателствата по делото е установено,че с процесния имот ищецът се е разпоредил на 15.11.2013г. като го е подарил на племенника си и си е запазил правото на пожизнено ползване на приземния етаж .От този момент нататък и предвид неоснователността на претенцията му по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД ищецът не се легитимира като собственик и не установява собственически права върху имота.Към момента на извършването на покупко-продажбата с имота от страна на ответника С.Т. в полза на останалите двама ответника/съпрузи/ ,именно първият се легитимира като собственик на имота и прехвърля собствеността,която е придобил преди това с договор за дарение в полза на приобретателите-ответниците М..
Ищецът не установява също,че процесният имот се владее от ответника С.Т.,тъй като от събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин,че този имот се владее от ответниците Б. и М. М. и то на правно основание-договора за покупко-продажба от 17.06.2014г.
Ето защо съдът счита,че ищецът не
установява наличието на трите комулативно дадени предпоставки за уважаване на
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС против ответника С.И.Т. Т.е.
ищецът не установява,че е собственик на имота.Не установява,че и този имот се владее от ответника Т. и то
без основание В този смисъл ревандикационната му претенция срещу посоченият
ответник е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Н. , ЕГН ********** *** срещу С.И.Т., ЕГН ********** ***, М.С.М., ЕГН ********** и Б.Г.М., ЕГН **********,последните двама с адрес за призоваване гр.Хасково,бул.”Илинден” №24-30 вх.Б ет.6 ап.36,иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД,с който се иска да се признае за установено между страните по делото,че сключеният на 17.06.2014г. договор за покупко-продажба с НА №24 т.3 рег.№2786,дело №359/2014г. на Нотариус №081,е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД,като привиден,като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Н.
, ЕГН ********** *** срещу С.И.Т., ЕГН ********** ***, иск с правно основание
чл.108 от ЗС, да се осъди ответника С.И.Т.
да му предаде владението върху следния недвижим имот,а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №77195.738.70.1.1 по КК на гр.Хасково,находяща
се в гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 ет.1,който самостоятелен обект попада в сграда
с идентификатор 77195.738.70.1,в поземлен имот с идентификатор 77195.738.70,с
предназначение-жилище,апартамент с площ 130 кв.м.,при съседи на имота:на същия
етаж-няма;под обекта-имот
№77195.738.70.1.3 и над обекта-имот № 77195.738.70.1.2,като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: