Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260087
гр.Русе, 01.04.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на втори март през две хиляди
двадесет и първа година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Боян Войков-мл.с.
при
секретаря и в присъствието на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 769 по описа за 2020год,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Х.А.Х. обжалва Решение № 260211 от
09.10.2020г, постановено по гр.д.№ 452/20 по описа на РРС, с което на основание
чл.227,б.“В“ ЗЗД, е отменено дарение, направено от Д.Б.А. и съпругът й А.Х.А.
,починал на 15.08.2019г, с НА № 148,т.ХLII,д.№
13653/97г на нотариус при РРС, с което същите са му дарили недвижим имот,
находящ се в с.Басарбово,ул.“В.Л.“ № **, представляващ масивна двуетажна
сграда, състояща се от първи етаж-две стаи, кухня, антре и тоалетна с
пристроена към тях лятна кухня, втори етаж-три стаи, кухня и антре, застроена в
дворно място, цялото с площ от 670кв.м., представляващо парцел І-906 в кв.24 по
плана на селото, до размер на ¼ от имота, както и е осъден да заплати
разноски в размер на 920лв. Излага оплаквания за неправилност на съдебното
решение, тъй като не са налице предпоставките на закона да бъде отменено
направеното в негова полза дарение На първо място ищцата не се нуждае от
издръжка и освен това не е налице проява на непризнателност когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, поради достатъчни средства и с
даването им надареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка
по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Иска от съда да постанови
решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови
друго, с което искът за отмяна на дарението са отхвърли. Претендира направените
по делото разноски.
Въззиваемата
Д.Б.А. счита жалбата за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния
съд решение за правилно. Претендира направените във въззивната инстанция
разноски.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С НА за дарение на недвижим имот № 148,т.ХLII,д.№ 13653/1997г на Нотариус при РРС А.Х.А. и Д.Б.А.
даряват на сина си Х.А.Х. 1/2ид.част от двуетажна масивна жилищна сграда,
състояща се от първи етаж-две
стаи,кухня, антре и тоалетна с пристроена към тях лятна кухня; втори етаж-три
стаи, кухня и антре, застроена в дворно място, находящо се в
с.Басарбово,Русенска област, цялото с площ от 670кв.м., съставляващо парцел І
-906 в кв.24 по плана на селото.
На 15.08.2019г А.А. е починал.
На 08.10.2019г дарителката е поканила
надарения Х.Х. чрез Телепоща да започне да й плаща месечна издръжка в размер на
180лв по посочена в поканата банкова сметка ***-то число на всеки месец,
считано от м.октомври 2019г. Същият е уведомен, че след смъртта на съпруга й нейната
пенсия не и позволява да се издържа сама и да покрива нуждите си за
храна,отопление,вода, облекло и лекарства и има нужда от парична помощ от
негова страна.
Към 01.09.2019г пенсията, която Д.А.
получава е в размер на 219.43лв, а според представеното във въззивната инстация
писмо от ТД на НАП-Варна, офис Русе от м.януари 2021г е в размер на 300лв. Ноторно
известен факт е, че от м.август 2020г всички пенсионери получават и добавка към
пенсиите в размер на 50лв. месечно.
Видно от представените по делото
писмени доказателства Д.А. е с 65% нетрудоспособност заради заболяване „
хронична исхемична болест на сърцето“, страда и от „неинсулинозависим захарен
диабет без усложнения“, както и от „старческа катаракта“ и „първична глаукома с
отворен ъгъл“ . Видно от представените амбулаторни листи същата е
медикаментозно лечение. По делото е представено и копие от рецептурната й
книжка,от която е видно, че същата закупува всеки месец по 6 медикамента.
В периода от 19.02.2019г до 19.02.2019г е
била на лечение в отделение –очни болести към УМБАЛ“Канев“-Русе за оперативно
отстраняване на катаракта. В периода от 06.06.2019г до 08.06.2019г и от 09.01.2020г
до 11.01.2020г е била на лечение в същото отделение по КП „ други операции на
очната ябълка с голям обем и сложност“ и диагноза“ птергиум“. На 22.04.2019г и
е правено ренгеново изследване на лява колянна става със заключение
„левостранна гонартроза 3-та степен“. В периода от 28.10.2019г до 05.11.2019г е
била на рехабилитационен курс във връзка с това страдание в МЦ“медика
експерт“ЕООД-Русе.
Според приетото по делото заключение по
назначената съдебно-икономическа експертиза, в периода от 01.10.2019 до
31.03.2020г същата е имала разходи в общ размер на 3100.42лв,а приходите й в
същия период са в размер на 2239.70лв./ с включените 7лв допълнителен доход от
съпруга й/. Според вещото лице в периода
от 01.10.2019г до 31.12.2019г дохода и е включвал пенсия в общ размер на
1022.22лв,коледна добавка към пенсията в размер на 40лв, социална помощ от
ДСП-73.08лв или общо 1135.30лв, което формира средномесечен доход в размер на
378.43лв при обявена от правителството линия на бедност за този период 348лв, а
в периода от 01.01.2020 -31.03.2020г дохода й се е формирал от пенсия в общ
размер на 1022.22лв, социална помощ от ДСП-75.18лв или общо 1097.40лв или
средномесечен доход 365.80лв при обявена от правителството линия на бедност
363лв. В периода от 01.10.2019г до 31.03.2020г, според заключението на вещото
лице, само разходите и за лекарства е в общ размер на 353.54лв или около 60лв
месечно. Според приетата съдебно медицинска експертиза месечния разход за
лекарства на ищцата е между 87.99лв и 109.16лв.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели също се установява,че ищцата от години има здравословни проблеми, но
от смъртта на съпруга й и обтегнатите отношения с ответника и неговото
семейство, те се влошили като се влошило и психическото й състояние. За
последното е представен амбулаторен лист от 14.04.2020г с диагноза
„рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен период-умерено тежък“, за което
й е предписана терапия. А във въззивната инстанция е представена и епикриза, от
„ЦПЗ-Русе“ ЕООД-отделение „дневен стационар“, от което е видно, че същата е
била в отделение в периода от 25.01.2021-15.02.2021г за същото заболяване.
Предписано и е лечение.
От свидетелските показания е установено,
че св.Б.Х. помага на майка си в ежедневието й, но същият е онкоболен и не може
да й помага финансово. Св.Г.Н. също и помага да я закара до магазина, тъй като
не може да се движи добре, както и и пазарува, понякога и цепи дърва. Според
св.С.Г., които е тъст на ответника, здравословното състояние на Д.А. е идеално,
което обаче твърдение на свидетеля очевидно не съответства на установеното от
медицинската документация здравословно състояние на ищцата. От неговите
показания се установява, че след смъртта на съпруга на ищцата, тя започнала да
иска издръжка от сина си Х., както и че същият счита, че щом не живее при нея,
не и дължи такава. Според този свидетел зет му получава около 800лв брутна
заплата в „Приста ойл“, а съпругата му около 600-700лв месечно. Дъщеря им била
студентка в гр.Варна за придобиване на второ висше образование.
При така установената фактическа
обстановка и от първоинстанционния съд, правилно същият е приел, че дарителката
Д.А. се нуждае от издръжка.За покриване на всичките и месечни разходи са и
необходими още около 143лв, които не достигат от получаваните от нея приходи,
според приетото по делото заключение на вещо лице. До същият извод, че доходите
на ищцата не могат да покриват ежемесечните и разходи за лекарства,
консумативи, храна, облекло се стига и при съобразяване на размера на пенсията,
която получава понастоящем, в това число и с включване на добавката от 50лв,
получавана от българските пенсионери от м.08.2020 и към настоящият момент. Дори
и същата да получава интеграционни добавки в размер 25.41лв, за което
жалбоподателят не е искал събиране на доказателства в първата инстанция, отново
разходите й значително надвишават приходите й. Правилно е съобразено от
първоинстанционния съд, че дарителката е възрастна жена, както и че същата има
много заболявания, които значително нарушават качеството й на живот. Заради
същите дарителката се нуждае от помощ в ежедневието си, която очевидно не
получава от надарения, който счита, че не и дължи такава щом не живее при нея и
щом същата има и друг син, от който може да иска издръжка.
При формиране доходите и разходите на
ищцата, вещото лице и съдът са извършили преценка и на продадените от нея
земеделски земи.Част от тях са продадени в периода от 2005г до 2011г,т.е в
период много преди възникване от нуждата и от издръжка, поради което са
неотносими към правния спор. Продадените през 2018-2019 земеделски земи са на
такава стойност, че очевидно не биха могли да покрият разходите на ищцата и са
в период от преди отправяне на покана до ответника за издръжка.
Не е доказано в процеса, че надареният
е в невъзможност да дава на майка си поисканата от нея издръжка, от която тя се
нуждае, както и че с даване на издръжка той ще постави себе си и лицата, които
издържа по закон, в по неблагоприятно положение
от дарителката. Същият не е представил в първата инстанция доказателства,
установяващи действителното получавано от него трудово възнаграждение към
момента на поискване на издръжката от страна на дарителката. Представеното
допълнително споразумение е от 19.08.2013 и установява получаваното от него
допълнително трудово възнаграждение към този момент, но не и към 2019г-2020г. От
показанията на св.С.Г. би могло да се приеме, че месечният доход на ответника е
около 800лв, въпреки че този факт следва да се установи с писмени
доказателства. Дохода на съпругата на ответника е около 600-700лв. Въззивният
съд не обсъжда дали надарения работи на частно и дали настоящото му
здравословно състояние му позволява изпълнение на тази допълнителна дейност,
тъй като по делото не са събрани достатъчни доказателства за това. От друга
страна представените амбулаторни листи сочат, че към м.февруари 2020г ответника
има болки в кръста, но същите не установяват трайна невъзможност за движение,
която да окозва влияние на неговата работоспособност. По делото няма
доказателства надареният да има безусловно задължение за издръжка към други
лица. Не са представени доказателства същият да издържа пълнолетната си учаща
дъщеря, а от друга страна следва да се отбележи, че същият може да заплаща
издръжка на пълнолетната си дъщеря,ако учи във висше учебно заведение и не е
навършила 26 години, но това задължение не е безусловно, а само доколкото
доходите му позволяват. В този смисъл правилно е прието, че надарения може да
осигури необходимата издръжка на дарителката, както и че същият след покана от
нейна страна, не е направил това. По делото няма доказателства за твърденията
на ответника, че е давал издръжка на майка си след поканата, обратното самият
той че майка му няма нужда от издръжка. Не е установено същият да й е закупувал
дърва на стойност 680лв и кога-преди или след поканата , както и да е погасявал нейни кредити. По отношение на
кредитите св. Г.не дава изобщо показания, а по отношение на това закупуването
на дървата показанията на св.Г.и на св.Б.Х. си противоречат. Установено е по
категоричен начин,че за зимата на 2020г ищцата сама е закупила дърва за
отопление. Очевидно е, че след като от няколко години ищцата всяка година тегли
кредити, които изплаща от пенсията си, то доходите й не стигат за покриване на
разходите й , а с ежемесечните вноски по кредитите, доходите й за задоволяване
на минимално необходимите й нужди са значително ограничени.
С оглед на изложеното правилно
първоинстанционният съд е приел, че са налице кумулативните предпоставки,
визирани в чл.227,в.“Б ЗЗД, а именно дарителката да има нужда от издръжка и
надареният след покана да отказва да и дава такава издръжка,поради което правилно
искът за отмяна на дарението до размер на1/4 ид.ч., колкото са правата на
дарителката, направено на 19.12.1997г с НА № 148,т.XLII,
д.№ 13653/97г на Нотариус при РРС, е основателен и е уважен. Решението е
правилно и следва да се потвърди изцяло. Съдът правилно е определил и
разноските, който ответника дължи по делото.
Жалбоподателят дължи на въззиваемата и
разноските, направени от нея във въззивната инстанция в размер на 600лв.
Мотивиран така, окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
260211 от 09.10.2020г, постановено по гр.д.№ 452/20 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН ********** ***,
ж.к.Здравец-изток, ул.“Р.“№ 6, бл.“К.“, вх.1, ет.1 да плати на Д.Б.А., ЕГН **********
*** сумата от 600лв, направени във въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: