РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 577
гр. Пловдив, 05.03. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА П.
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3831 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба предявена от „Нивелиа-1“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Никола Вапцаров“ № 145, представлявано от
управителя И.К.Ш., чрез процесуалния представител адвокат Н.Д. срещу Решение № 1965
от 29.10.2019г. на Пловдивския районен съд, V – ти н.с. постановено по АНД № 2782 по
описа на същия съд за 2019г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/
№ 16-002228 от 15.10.2018 г., издадено Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „Нивелиа
1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Никола Вапцаров“ № 145, на основание чл. 416 ал.5, вр.
чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ му е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1 ал.2 КТ.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от НПК вр. чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в случая са налице основания за определяне на
санкцията в минималния предвиден размер, което, неправилно не е съобразено от
първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление,
алтернативно да бъде намалено наложеното наказание до законоустановения
минимум. Ангажират се доказателства. Претендира се присъждане на сторените по
разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба –
Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител е
на становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Нивелиа-1“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Никола Вапцаров“ № 145,
представлявано от управителя И.К.Ш. срещу наказателно постановление /НП/ № 16-002228 от 15.10.2018 г., издадено Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на дружеството, на
основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414 ал.3 от Кодекса
на труда /КТ/ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 62
ал.1, вр. чл. 1 ал.2 КТ.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № 16-002228/10.09.2018г., съставен от Ц.Г.М.на длъжност
главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив.
Първоинстанционният съд е възприел изцяло обективираните в АУАН фактически констатации, като е приел
за установена следната фактическа обстановка ::
На 22.08.2018 г. Ц. М., заемаща
длъжността „главен инспектор” при ДИТ Пловдив, заедно със своя колега – А.П.,
извършили проверка на обект – бистро „Нивелиа”, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Гоце Делчев” № 1,
стопанисвано от дружеството. Повод за извършената проверка бил постъпил сигнал
в ДИТ Пловдив. Първоначално двамата свидетели посетили заведението като
клиенти, без да се легитимират. След приключване на сметката, двамата се
представили като служители на ДИТ Пловдив. П. извършил проверка на лицата,
работещи на бара, между които и А.С.. М. извършила проверка на лицата, работещи
в кухнята. При влизане в кухненското помещение, М. възприела С., която миела
чинии. Г. и С. излезли от кухнята и седнали на служебната маса. През това време
пристигнала и Е., която била до близкия магазин. На всички работници били
предоставени декларации по чл. 402 КТ, с които да декларират обстоятелства,
свързани с трудовите им правоотношения с работодателя. Такъв вид декларация
попълнила и А.С., в която вписала саморъчно наименованието на работодателя,
считано от 19.08.2018 г., работното си време, уговорено трудово възнаграждение
и работните смени от момента на постъпване на работа. След като попълнили
декларациите, Г., Е. и С. се върнали на работните си места.
Една от работничките се свързала с
управителя на дружеството – работодател по телефона, който провел и разговор с
Ц.М.. Последната му обяснила по какъв повод се извършва проверка.
М. връчила призвока
на служителите, управителят на дружеството да се яви в ДИТ Пловдив на
10.09.2018 г., за да представи документи.
На 27.08.2018 г. бил сключен трудов
договор между „Нивелиа 1” ЕООД и А.С., за което било
подадено Уведомление по чл. 62 ал.5 КТ до ТД на НАП Пловдив.
На 10.09.2018 г. управителят на
дружеството се явил в ДИТ Пловдив и представил поисканите документ. При
извършване на преглед на същите, Ц.М.констатирала, че към датата на извършване
на проверката – 22.08.2019 г., една от работничките – А.С., нямала сключен
трудов договор. За извършената проверка на документи 10.09.2018 г., Ц.М.съставила
Протокол за извършена проверка изх. № 1829137/10.09.2018 г., с който били
дадени предписания на дружеството – жалбоподател.
7.С оглед изясняване на релевантните за
спора факти и обстоятелства, в хода на първоинстанционното
производство е разпитан съставителя на АУАН – Ц. М., която е потвърдила
фактическите констатации в акта за нарушение. Разпитани са и свидетелите А.Г., И.С.,
М.Е.и А.С., като свидетелите са поставени и в очни ставки.
8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
че от страна на касатора
е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно
нарушение,изразяващо се в нарушение на чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ. Съдът е приел също така, че наказателното постановление е
издадено при спазване на административнопроизводствените
правила, и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението.Приел е, че случаят не е маловажен, като изрично, в
специалната норма на чл. 415в ал.2 КТ
посоченото нарушение – по чл. 61 ал.2 КТ, е изключено от приложеното поле на
маловажния случай.
IV.
За правото :
9. Противно на твърденията на касатора, първоинстанционният съд
правилно е установил фактическата обстановка по спора, като е направен анализ
на всички събрани доказателства по делото, в съответствие с нормативно
установените изисквания за тази дейност на съда, регламентирани в процесуалния
закон. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните
гласни доказателства по делото, които първоинстанционния
съд правилно е оценил, и въз основа на правилно установената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е достигнал до
обосновани изводи относно наличие на осъществен от касатора
състав на административно нарушение изразяващо се в нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, липса на основания за квалификация на
деянието като маловажен случай по
смисъла на чл.415в от КТ, и за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на
АУАН и издаване на НП, водещи до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. В тази насока фактите по делото са обсъдени по отделно и
в тяхната съвкупност. Както фактическите констатации, така правните изводи
формирани от първостепенния съд в обсъжданата насока се споделят напълно от
настоящата инстанция. Мотивите на решението в
тази насока са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение
последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10.
С оглед доводите на касатора за липса на осъществен състав на административно
нарушение, следва да се посочи, че такива оплаквания са релевирани
още в първоинстанционното производство и по тях
решаващият съд дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до законосъобразен извод относно осъществен
състав на административно нарушение, като е формирал правилно вътрешно
убеждение. Оплакванията на касатора в обратния смисъл
са неоснователни и не се споделят от състава на съда.
11. Ооснователни
обаче са оплакванията на касатора за явна
несправедливост на определеното от съда наказание, което според него, не
съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. В случая
при определяне размера на наложената санкция, както административнонаказващия
орган, така и първоинстанционния съд са допуснали
нарушение на правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието,
регламентирани в разпоредбите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН и оплакванията на касатора в този смисъл са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1
от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на
този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съгласно ал.3
от въпросната разпоредба смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по
- леко наказание, а отегчаващите на по - тежко наказание.
12.
Няма никакъв спор и
съмнение между страните по делото, че в конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция на дружеството - касатор в границите, предвидени в санкционната норма на чл.414,ал.3
от КТ, съгласно
която норма работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.В казуса обаче наказващия
административен орган е определил имуществената санкция в размер над
законоустановения минимум от 1 500 лв., като съставът на съда счита, че по
отношение на така определения размер наказателното постановление е
незаконосъобразно.
В тази насока следва на първо място да
се посочи, че в наказателното постановление не са изложени конкретни
съображения, които са наложили определянето на санкцията в посочения размер от
2 000 лв. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция е останала
непълно неясна както за жалбоподателя,
така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия
орган не е мотивирал решението си да наложи имуществена санкция в определения
от него съответен размер – 2000 лева, която надвишава предвидения от закона
минимум.
Дори нещо повече, нито към административнонаказателната преписка, нито по делото са
налице доказателства, които да обосноват
определянето на санкцията в този размер. Напротив, от данните по делото не се установява
да са настъпили каквито и да е вредни последици от нарушението, нито, че нарушението
не е първо такова по своя вид за санкционираното лице. Не са налице и конкретни
данни за наличие на каквито и да е отегчаващи обстоятелства по смисъла на
чл.27, ал.3 от ЗАНН.
При съобразяване на тези обстоятелства
по делото, според настоящият съдебен състав, наказанието следва да се определи
в минималния предвиден размер в санкционната норма на чл.414,ал.3 от КТ, а именно в размер на 1 500 лв. Този
размер съответства напълно на тежестта на извършеното нарушение и като такъв
способства в най - пълна степен за постигане на целите на наказанието.
13. Не това обаче е сторил първоинстационния съд, поради което и постановеното от него
решение е неправилно и незаконосъобразно. То ще следва да бъде отменено, като
се постанови решение, с което да се измени наказателното постановление, като се
намали размера на наложената имуществена
санкция от 2 000 лв. на 1 500 лв. V.
За разноските:
14. При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на сторените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 360 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2019г.
Водим от горното,
Пловдивският
административен съд, деветнадесети касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1956 от 29.10.2019г. на Районен съд гр. Пловдив V н.с., постановено по АНД № 2782 по описа на съда за 2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 16-002228 от 15.10.2018 г., издадено Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „Нивелиа
1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Никола Вапцаров“ № 145, на основание чл. 416 ал.5, вр.
чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ му е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1 ал.2 КТ. като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 2 000
лв. на 1 500лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, да заплати на „Нивелиа-1“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Никола
Вапцаров“ № 145, представлявано от управителя И.К.Ш. сумата от 360 лева,
съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.