№ 2945
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100515160 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.10.2021 г., постановено по гр. дело № 50152/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 38 с-в е осъдено „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******* да заплати на А. С. С., ЕГН
********** на осн. чл. 432 КЗ вр. чл. 477 КЗ сумата от 1996,61 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди върху лек автомобил „Шевролет Такума“,
рег. № ******* настъпили вследствие на ПТП на 03.01.2018 г. в гр. София, предизвикано от
виновното и противоправно поведение на водач на л.а. марка „Форд Мондео“, с рег. №
*******, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, страна по който е ответникът, ведно със
законната лихва от 31.07.2018 г. до погасяване на задължението и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 759,86 лева – разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД. Поддържа, че в случая било налице случайно
събитие, тъй като водачът не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне по
адекватен и безопасен начин настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие.
Твърди, че по делото не били доказани два от елементите от фактическия състав:
противоправност и вина. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете -
отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Ответникът по жалбата А. С. С. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Формираните от първоинстанционния съд изводи били правилни и основани на
събраните по делото доказателства. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на ответника по жалбата, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
1
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди
направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка "гражданска
отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "гражданска
отговорност" между този водач и застрахователя /ответното дружество/. Вината се
предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно е по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, в т.ч.
протокол за ПТП № 1701119/03.01.2018 г., съставен от мл.автоконтрольор при Сектор ПП –
ОПП- СДВР /с оглед изявено съгласие от страните, че механизмът на ПТП отговаря на
схемата в посочения протокол/, както и от заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство първоначална съдебна автотехническа
експертиза, която подлежи на кредитиране /чл. 202 ГПК/, съществуването на договор за
застраховка "гражданска отговорност", който има за обект пътно превозно средство "Форд
Мондео" с рег. № *******, като застраховател бил ответното дружество „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“
АД, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП - на
03.01.2018 г., поради недостатъчен контрол над управлението от водача на лек автомобил
Форд Мондео рег. № *******, реализира ПТП в гр. София, по бул. „Рожен“ с посока на
движение от надлез „Надежда“ към ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ с движещия се пред
него лек автомобил „Опел Астра“ рег. № ******* като с предна лява част го удря в
странична дясна част, след което се отклонява в ляво, навлиза в насрещната лента и
реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Шевролет Такума“, рег. №
*******, като с предна част го удря в предна лява част. Този механизъм се потвърждава от
декларациите на участниците в ПТП, както и от влязло в сила на 19.04.2018 г. наказателно
постановление № 18-4332-000617/26.02.2018 г., с което на водача Р.Р., водач на „Форд
Мондео“ е наложено наказание по чл. 185 от ЗДвП глоба за това, че не е контролирал ППС,
което управлява. Следователно налице е противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „Форд Мондео“.
Доводът на въззивника, че в случая се касае за случайно събитие е неоснователен.
Според решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК,
случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в
резултат на непреодолима сила. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче
не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно
поведение. В разглеждания случай, не се установява твърдяното от въззивника случайно
събитие. Противно на доводите му от така възприетата фактическа обстановка посредством
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е
настъпило в резултат от субективните действия на водача на „Форд Мондео“. Този извод се
потвърждава и от приетото по делото основно заключение на САТЕ /т.3/, което при
преценката му преценката по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. Установява се /т. 3 от
САТЕ/, че водачът е имал техническа възможност да управлява със скорост, при която да
спре преди мястото на удара. Следователно по делото не се установява наличие на случайно
събитие, а виновно поведение на водача на л.а. „Форд Мондео“.
На следващо място по делото от приетото първоначално заключение на САТЕ / т. 2/
2
се установява, че процесните имуществени вреди на „Шевролет Такума“, посочени в
протокола за ПТП и опис-заключение по щета на застрахователното дружество са настъпили
в причинна връзка с горепосоченото пътно-транспортно произшествие на 03.01.2018 г.
Настоящият съдебен състав приема, че при определяне на размера на дължимото
обезщетение следва да бъде съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Установено е въз основа на заключението на вещото
лице по първоначалната съдебна автотехническа експертиза, че стойността на щетата,
определен по средни пазарни цени, към датата на ПТП възлиза на 1996,61 лева с вкл. ДДС.
По делото не се твърди, а и не се установява ответникът да е извършил плащане на
процесната сума. Следователно исковата претенция в размер на 1996,61 лева, изменена по
реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 10.09.2021 г. е основателна. Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС - потвърдено,
като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл.
78 ал. 3 ГПК жалбоподателят /ответник/ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
ищец сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство съгласно представен договор за правна защита и разписка от 10.05.2022 г.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.10.2021 г., постановено по гр. дело № 50152/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 38 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******* да заплати
на А. С. С., ЕГН ********** сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3