Решение по дело №15137/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22440
Дата: 11 декември 2024 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20231110115137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 22440
/адрес/, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110115137 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, представлявано от А.А. и И.Е., с който е поискало да бъде установено по отношение
на ответниците А. Л. Ф., ЕГН ********** и Р. Л. Ф., ЕГН **********, двамата с адрес
/адрес/, че дължат разделно по 1/2 на ищеца, следните суми: сумата от 4697,47 лв. -
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под
абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение –26.08.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 1092,06 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2018г. до 13.08.2021г., сумата от 21,10 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,57 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 13.08.2021 г.,
като сумите се разпределят както следва:
1. Ответника А. Л. Ф., ЕГН **********, с адрес /адрес/, че дължи следните суми:
сумата от 2348,74 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., за имот, находящ се на адрес:
/адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –26.08.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 546,03 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2018г. до 13.08.2021г., сумата от 10,55 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,78 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018г. до 13.08.2021 г.;
2. Ответника Р. Л. Ф., ЕГН **********, с адрес /адрес/, че дължи следните суми:
сумата от 2348,74 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
1
топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., за имот, находящ се на адрес:
/адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –26.08.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 546,03 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2018г. до 13.08.2021г., сумата от 10,55 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,78 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018г. до 13.08.2021 г..
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като съсобственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В срока за отговора, ответниците по делото не са депозирали такъв.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото е
постъпила писмена молба от Е. Г.- социален работник, назначена за служебен настойник на
ответника Р. Ф., ведно с приложени доказателства за настаняване ответника в ЦНСТ.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящото, ч.гр.дело № 49833/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец, срещу
ответниците, е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 4697,47 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация
**********/аб. № ******, ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 1092,06 лв., за периода от 15.09.2018г. до 13.08.2021 г., сумата
от 21,10 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 5,57 лв., за периода от 31.08.2018г. до 13.08.2021 г. С
възражение от 06.10.2021 г. ответника Р. Ф. е оспорила вземането с мотив, че не дължи.
Заповедта е връчена на длъжника А. Ф. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като с
Разпореждане от 17.02.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си.
Съгласно удостоверение за наследници на Ц.Н. Ф., починала на 18.11.2001г.,
ответниците са нейни наследници по закон.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сгР. с адрес /адрес/, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
2
разпределение в сгР.та да бъде извършвано от „Т.С.“ АД и със същото да се сключи договор.
Такъв е сключен на 15.10.2013г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответниците суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2018г., съобщение към фактура №
**********/31.07.2019г., справка за задължения на абонат.
Съгласно Експертно решение на ТЕЛК Р. Л. Ф. е с поставена диагноза „Тежка
олигофрения-тежка имбецизност“. С Решение 289/15.08.2018г. на РС-Велики Преслав, Р. Л.
Ф. – поставена под пълно запрещение, е настанена в Център за настаняване от семеен тип за
пълнолетни лица с умствена изостаналост (ЦНСТПЛУИ), /адрес/, за срок от три години,
считано от влизане сила на решението. С Решение 91/12.10.2021г. на РС-Велики Преслав, Р.
Ф. е настанена в същия център за още 3г., считано от 22.10.2021г. Представени са 2 бр.
договри за предоставяне на социална услуга от 2018г. и от 2021г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ищеца и
ответника А. Ф., за процесния период, са се намирали в облигационни отношения по
Договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия. Това обстоятелство, както и размера на претенциите на ищеца, не се оспорват от
ответника нито в срока по чл. 131 ГПК, нито в съдебно заседание. С оглед това, съдът
намира, че предявените срещу този ответник искове са изцяло основателни и като такива,
следва да бъдат уважени в пълен размер.
По делото не се установи ответника Р. Ф. да се е намирала в облигационни
отношения с ищеца. Видно от приетите по делото Експертно решение на ТЕЛК, Решения на
РС-Велики Преслав и 2 бр. договори за предоставяне на социална услуга, същата е
поставена под пълно запрещение и за процесния период е била настанена в ЦНСТПЛУИ,
/адрес/, като не е била нито ползвател на процесния имот, нито потребител на доставена от
ищцовото дружеството топлинна енергия. С оглед на това, предявените срещу този ответник
искове са неоснователни като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 49833/2021 г. по описа на
СРС, по което се е развило заповедното производство между страните, съдът намира, че
ответника А. Ф. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 318,95
лв., от които сумата от 243,95 лв. за внесена държавна такса и 75 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Л. Ф., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 2348,74 лева (двe хиляди триста четиридесет и осем лева и
74 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/,
отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.08.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 546,03 лева (петстотин четиридесет и
шест лева и 03 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2018г. до
3
13.08.2021г., сумата от 10,55 лева (десет лева и 55 стотинки), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 2,78 лева (два
лева и 78 стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 13.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№10899/09.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
49833/2021 г. на СРС, 159 състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, за признаване за усатновено по отношение на ответника Р. Л. Ф., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 2348,74 лева,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
под абонатен № ******, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.08.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 546,03 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2018г. до 13.08.2021г., сумата от 10,55 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 2,78 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018г. до 13.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед №10899/09.09.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 49833/2021 г. на СРС, 159
състав.
ОСЪЖДА А. Л. Ф., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 318,95 лева (триста
и осемнадесет лева и 95 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 49833/2021 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 3133/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4