О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 518
19.12.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №604 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№34635/21.11.2019г. от А.Т.Т. с ЕГН:**********,***, подадена чрез пълномощника адв.А. ***, против Разпореждане №9356 от 06.11.2019г., постановено по в.ч.гр.дело №1879/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от нея частна касационна жалба вх.№26580/10.09.2019г. против постановеното по същото дело Определение №1715/28.08.2019г. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, според които съдът е сезиран с иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата от 20000лв., платена при неосъществено основание и във връзка с водени с ответника преговори, касаещи договор за кредит между банката и трето за спора лице – ЕТ“Т.Т.“, като не са изложени твърдения между А.Т. и П.б. да са възникнали договорни правоотношения, които да са основание за даването/получаването на процесната сума, с оглед на който предмет на делото, същото да следва да се квалифицира като гражданско, тъй като претенцията не е породена и не се отнася до търговска сделка, за да се определи делото като търговско по смисъла на чл.365 от ГПК. При това положение неправилен да е изводът на окръжния съд, че делото е търговско и според цената на иска решението не би подлежало на касационно обжалване, респективно определенията по такива дела също да не подлежат на обжалване пред ВКС. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на окръжния съд с указания за изпращане на касационната частна жалба на ВКС за разглеждане по същество.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.279 във връзка с чл.286,ал.2 от ГПК, разпореждане за връщане на касационна частна жалба, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Районен съд-Пловдив е сезиран с искова молба на А.Т.Т. срещу „П. б.“АД, в която се твърди между страните да са водени преговори за сключване на извънсъдебно споразумение по кредит на търговеца ЕТ“Т.Т.“, в израз на готовност за сключване на каквото на 25.04.2013г. тя внесла сумата от 20000лв., но до сключване на такова не се достигнало, поради което основанието за внасяне на сумата останало несбъднато, и се претендира присъждането й като платена при несбъднато основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. С молба вх.№39502/26.06.2018г. ищецът е поискала да бъде освободена от внасяне на дължимата държавна такса. С Определение №8069/18.07.2019г. по образуваното гр.дело №6457/2018г. на ПРС е постановен отказ от исканото освобождаване. Частната жалба на А.Т. против това определение е оставена без уважение с Определение №1715/28.08.2019г. по в.ч.гр.дело №1879/2019г. на Окръжен съд-Пловдив, в което е посочено то да подлежи на обжалване пред ВКС. Против въззивното определение е подадена от А.Т. касационна частна жалба вх.№26580/10.09.2019г., която, след нейното администриране, е изпратена на ВКС. С Разпореждане №198 от 23.10.2019г. председателят на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е върнал образуваната по жалбата преписка вх.№9659/18.10.2019г. на окръжния съд за изпълнение на дадените указания за проверка допустимостта на касационната жалба, предвид разпоредбата на чл.274,ал.4 във връзка с чл.280,ал.3 от ГПК, с оглед цената на иска от 20000лв., и изпълнение на правомощията по чл.274,ал.4 във връзка с чл.286,ал.1,т.3 от ГПК. След връщане на делото с обжалваното Разпореждане №9356 от 06.11.2019г. окръжният съд е приел, че предмет на делото е търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, тъй като искът обективира претенция за вземане от неоснователно обогатяване в размер на 20000лв., чиято цена обосновава касационна необжалваемост на решението, съответно по силата на чл.274,ал.4 от ГПК и на определенията по такива дела, по които решаващи съображения е постановил връщане на частната касационна жалба.
Настоящата инстанция намира, че понятието „търговско дело“ по смисъла на чл.280,ал.3 от ГПК е по-широко от понятието „търговски спор“ по смисъла на чл.365 от ГПК, на която разпоредба се позовава жалбоподателят. От значение за определяне характера на делото като търговско във връзка с обжалваемостта на решението е дали по него е повдигнат търговски спор, произтичащ от търговска сделка по чл.286,ал.2 от ТЗ сред предвидените от чл.1,ал.1 от ТЗ или основаваща се на търговското качество на едната от страните по нея и свързана с упражняваната от същата търговска дейност по смисъла на чл.286,ал.1 и ал.3 от ТЗ. Предмет очертания с исковата молба спор в случая е парично вземане за сумата от 20000лв. като платена от Т. на „П. б.“АД на неосъществено основание във връзка с водени преговори за сключване на извънсъдебно споразумение по кредит на третото за спора лице ЕТ“Т.Т.“, до сключване на каквото не се стигнало, поради което да се дължи връщане на посочената сума. След като се иска връщане на предварително заплатена сума при провеждане на преговори за сключване на споразумение по кредит, страна по което е ответната банка като търговец, извършваща банкови сделки по кредитиране, съгласно чл.1,ал.1,т.7 от ТЗ, при което споразумението би било във връзка с упражняваната от нея търговска дейност по смисъла на чл.286,ал.1 и ал.3 от ТЗ, то предметът на делото е очертан като търговски. Без значение е обстоятелството, на което акцентира жалбодателят Т., за липса на твърдения за възникнали между нея и ответната банка договорни отношения, които да са основание за даването, съответно получаването на процесната сума. По аргумент от разпоредбата на чл.365,ал.1,т.1 от ГПК търговско е делото, чийто предмет се отнася не само до произтичащи от сключена търговска сделка права, но и такива, касаещи самото сключване на търговската сделка, тъй като нейното сключване би било във връзка с упражняваното от търговеца занятие, в каквато насока изрично е Определение №729 от 20.11.2012г. на ВКС по ч.т.дело №708/2012г. на ВКС, I т.о. При това положение и при цена на иска от 20000лв. решението по въззивното търговско дело не би подлежало на касационно обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, съответно, съобразно чл.274,ал.4 от ГПК, на касационно обжалване не подлежи и въззивното определение, срещу което в случая е подадена касационната частна жалба. Правилно на основание чл.286,ал.1,т.3 във връзка с чл.278,ал.4 от ГПК тя е върната с обжалваното разпореждане, което следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №9356 от 06.11.2019г., постановено по в.ч.гр.дело №1879/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната частна касационна жалба вх.№26580/10.09.2019г., подадена от А.Т.Т. против постановеното по същото дело Определение №1715/28.08.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.274,ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: