Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 13.11.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 494 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД
от „ПРОФИ КРЕДИТ България„ ЕООД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.»….я »№ .., бл.53Е, вх.В,
срещу С.Б.Д., ЕГН ********** *** за установяване на съществуване на вземане в
размер на 5 593,37 лв. - непогасено задължение по договор за потребителски
кредит № ==========., включващо
2 285,34 лв. главница; 1056.10 лв. договорно възнаграждение; 2251,93 лв. възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги, както и законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. Иска се и осъждането на ответника за заплащането на
сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ищецът
твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № 30=======14186154/11.11.2016г.,
, на ответника била предоставен кредит на стойност 2350 лева, която той е
следвало да върне за 24 месеца при месечна вноска от 145,28 лева. Освен това е
уговорено закупуване на пакет от допълнителни услуги в размер на 1999,92 лева,
като общият размер на задължението на ответника възлиза на 2349,84 лева.
Ответникът не изпълнил задължението си за връщане на дадената в заем сума,
поради което договорът е бил едностранно прекратен
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който обаче не взема
становище по иска и по представените доказателства, а заявява, че желае да
отложи делото.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 80/2019 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 33/04.02.2019 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 2 285,34 лв. главница, представляваща
непогасено задължение по договор за потребителски кредит № =============., 1056.10 лв. договорно възнаграждение; 2251,93лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги; 16,35 лв. законна лихва за забава от 27.01.2017г. до 04.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. Длъжникът е възразил срещу заповедта
за изпълнение с твърдението, че е изпълнил задължението си.
По
делото е представен Договор за потребителски кредит № ********** от 11.11.2016
г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и С.Б.Д., по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя парична сума от 2350 лева, за срок от 24
месеца при вноска от 145,28 лева, при годишен лихвен процент от 41,17 %, и
годишен процент на разходите – 49,89 %, като общият размер на всички плащания е
3486,72 лева. В договора е посочено и допълнително възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 2349,84 лева, по който размерът на
вноската е 97,81 лева, като общото задължение по кредита и пакета от допълнителни
услуги е 5836,56 лева. По делото е представен погасителен план към
договора за потребителски кредит
**********, в който са посочени вноските за главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителен пакет услуги. Падежът на цялото задължение е на
26.11.2018 г.
Съгласно
представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
същите се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства
От
приложените общи условия към договора за кредит /т. 12.3./ се установява, че при просрочие на една месечна вноска с повече
от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора и се обявява
неговата предсрочна изискуемост без да е необходимо да се изпраща уведомление
до длъжника.
От
представеното платежно нареждане, което не е оспорено от ответника, се
установява, че на 11.11.2016 г. на С.Д. е била преведена сумата от 2350,00 лева
по посочената от него банкова сметка
***ечение
от сметката по договора за потребителски кредит, той е платил една месечна
вноска в размер на 243,19 лева.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „Профи Кредит България“ ЕООД и С.Д.
по договор за предоставяне на паричен заем. В тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението си за връщане на получената в заем сума.
Ищецът "Профи Кредит България" ЕООД претендира като главница
сумата от 5836,56 лв., в която обаче е включил освен реално отпуснатата
главница по кредита, която е била усвоена, договорна лихва и възнаграждението
по допълнителния пакет услуги. Въпреки, че претендираните вземания произтичат
от един договор за кредит дължимостта на всяка от тях обаче следва да бъде
преценена отделно, тъй като произтича от различни договорни клаузи.
По отношение на претенцията за установяване на
вземане, представляващо възнаграждение за закупуване на "пакет допълнителни
услуги" съдът приема следното:
Според съда тази клауза в общите условия е
неравноправна на основание чл. 146, ал.1
от Закона за защита на потребителите, поради което и нищожна. Между страните е
сключен договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 12 от ЗПК, за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148
ЗЗП. Съгласно чл. 143
ЗЗП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. Съгласно Решение № 23 от 07.07.2016г. по
т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС, съдът
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
В настоящия случай, клаузата за заплащане на възнаграждение
за допълнителен пакет услуги, не отговаря на изискванията за добросъвестност,
тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите. В чл. 143, т. 5 ЗЗП е
предвидено, че са неравноправни клаузите, които задължават потребителя при
неизпълнение на задължение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравновесието между правата на
търговеца и тези на потребителя в случая се изразява в това, че за ползването
на една сума, потребителят трябва да заплати веднъж възнаграждение под формата
на договорна лихва, втори път – обезщетение за забавеното плащане и трети път –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, които няма данни да е ползвал.
Това възнаграждение на практика се равнява на получената в заем сума и подобна
уговорка е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I Г. О. на ВКС е
посочено, че решение, съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода
на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави. Понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е
налице, когато насрещната престация е практически нулева. В настоящия случай
съдът намира, че се касае именно за такава драстично изразена липса на
еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни услуги се
равнява на стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана, а същевременно
по делото няма данни ответникът да се е възползвал реално от този допълнителен
пакет услуги. Приоритетното разглеждане на искането за кредит и
изплащане на самия кредит, се покрива с действие, което така или иначе е
дължимо от кредитора - да осъществи преценка за наличие на условията за
отпускане на кредита, и се различава единствено по срочността си.
Приоритетността на разглеждането на искането за отпускане на кредит не е
очертана чрез обективни параметри, така че е невъзможно да се прецени, че в
действителност заемодателят е осъществил подобна услуга. По делото няма данни
кредитополучателят да се е възползвал от възможността за отлагане или намаляване
на вноските или да е искал предоставяне на подобна възможност Затова и според
съда е налице нееквивалентност между престациите, което води до нищожност на
споразумението за допълнителни услуги към договора за кредит. Затова и искът за установяване на вземане,
представляващо възнаграждение по ползван пакет от допълнителни услуги в размер
на 2251,93 лева се явява неоснователен.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1
вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
сумата от 2 285,34 лв. главница и 1056.10 лв. договорно възнаграждение съдът приема следното:
Страните са били обвързани от договор за заем
(потребителски кредит) от 11.11.2016 г. При сключване на договора ответникът е
действал в качеството на физическо лице, а ищецът - в рамките на своята
търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.). Съгласието по договора е било
постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. Ищецът като
кредитор, е предоставил на ответника, като потребител, кредит под формата на
заем - 2350 лева, при уговорен годишен процент на разходите от 49,89 %., които
са били общите разходи по кредита за потребителя, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК,
изчислени съгласно Приложение № 1 към ЗПК. Договорът за кредит е бил с
продължителност от 24 месеца. Към момента на сключване на договора, към него е била приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК /ДВ, бр.
35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./, съгласно която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
По делото не се спори, че ищецът, който е небанкова
финансова институция, е предоставил заемната сума. Страните не спорят и че ответникът е изплатил сумата
от 243,19 лева, след което е преустановил плащанията по кредита. В този смисъл
съдът приема, че е установено, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението
си за връщане на получената в заем сума,
ведно с договореното възнаграждение за заемодателя.
За
размера на задължението на ответника следва да се съобрази представения
погасителен план и изплатената от него сума. След като ищецът е заплатил сумата
от 234,19 лева той е погасил изцяло първата вноска за главница и договорна
лихва общо в размер на 145,28 лева и частично втората вноска. Като се съобрази
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съгласно което когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата,
съдът приема, че ответникът е погасил изцяло втората вноска за лихва в размер
на 78,41 лева и частично вноската за главница, като неизплатения остатък
възлиза на 47,97 лева.
Затова и съдът приема, че следва да признае
съществуване на вземането на ищеца за главница в размер на 2 266,44 лв. и договорно възнаграждение в размер
на 977,69 лв., представляващо печалбата на заемателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат както ищецът, така и ответникът.
Ответникът не представя доказателства за направени разноски, поради което и
такива не следва да му бъдат присъждани. В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски съразмерно с уважената част от исковете. В случая нему следва да бъде
присъдена сумата от 391,33 лева, включващи сторените в хода на заповедното и в
хода на исковото производство за заплатени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.Д., ЕГН ********** *** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България„ ЕООД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „..“
№.., бл…, вх.. сумата от 2 266,44 лв. (две хиляди шестдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки) главница договор за потребителски кредит № …….., сумата от 977,69 лв. (деветстотин
седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща договорно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението,
ОТХВЪРЛЯ иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България„ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „…“ №.., бл…, вх.. срещу С.Б.Д. ЕГН **********
*** за установяване на вземане за главница по договор за
потребителски кредит № …………… в размер на 18,90 лв. (осемнадесет лева и деветдесет стотинки), за договорно възнаграждение в размер
на 78,41 лв. (седемдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки), както и за сумата от 2251,93 лв. (две хиляди двеста петдесет и
един лева и деветдесет и три стотинки), представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
ГПК С.Б.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ПРОФИ КРЕДИТ България„ ЕООД,
ЕИК…., със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „…“ № .., бл…,
вх.., сумата от 391,33 лв. (триста деветдесет и един лева и
тридесет и три стотинки) разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/