Решение по дело №1673/2010 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             06.07.2010 г.                           гр.Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд                               гражданско отделение – шести състав

на 29.06.2010 г.

в публично заседание в състав:

                                                                                             Районен съдия: Искра Пенчева

Секретар:Ив. Т.

като разгледаха докладваното от съдията

Гр.дело № 1673 по описа за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание чл.144 СК.

Ищецът Е.В.К. излага в исковата си молба, че  е навършила пълнолетие, но продължава обучението си в средно учебно заведение. Твърди, че не разполага с доходи и имущество, от които да се самоиздържа и за нейните нужди средства осигурява единствено майка й, с която живее. Майка й имала задължение за издръжка и по отношение на друго дете – малолетно, 6 месечно бебе. Баща й бил лишен от родителски права спрямо нея, но това не го освобождавало от задължението му да й осигурява издръжка, а нуждите й от такава били завишени с оглед възрастта й и предстоящото завършване на средно образование, свързано с посещение на извънкласни форми на обучение и езикова подготовка. Моли по реда на настоящото производство съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва, считано от падежа до окончателното изплащане. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски.

            Ответникът В.Д.К. оспорва предявения иск. Твърди, че реализираните от него доходи са недостатъчни за задоволяване на собствената му необходима издръжка, тъй като поради икономическата обстановка в страната работел на половин работен ден. Освен това имал задължение за издръжка и по отношение на друго дете – Александра на 5 г., с майката на която живеели на фактически семейни начала без сключен брак. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Ищцата е навършила пълнолетие на 18.03.2010 г. Тя е била ученичка в 11 клас на Езикова гимназия „Проф. Д-р Асен Златаров” В. Търново през учебната 2009/ 2010 г. и продължава обучението си до завършване на 12 клас. Представена е служебна бележка, че през учебната 2008/ 2009 г. е посещавала курс по немски език, за който е заплатила такса в размер на 396 лв. Живее заедно с майка си и малолетната си сестра Ева, родена на *** г., като към настоящия момент майка й ползва отпуск по майчинство и доходите й се формират от получаваното обезщетение. Бащата – ответникът по делото – е лишен от родителски права спрямо ищцата с Решение № 1477/ 03.04.2007 г. по описа на ВТРС поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка. Същият работи по трудово правоотношение с „Мултиклима” ООД София като „монтажник хладилни и климатични инсталации” на половин работен ден при трудово възнаграждение в размер на 277 лв. Притежава в съсобственост с трети лица шест земеделски имота с обща площ около 16 дка в землището на с. Камено поле, Обл. Мездра, които земи са отдадени под аренда от 2005 г. с договорена годишна рента от по 30 кг. зърно на декар. Ответникът има и друго дете – малолетната Александра, родена на *** г. – удостоверение за раждане, издадено от Община Монтана въз основа на акт за раждане № 58/ 03.02.2005 г., чиято майка – съжителстваща с ответника – е безработна, регистрирана от 03.11.2009 г. в Д „Бюро по труда” гр. Берковица като търсеща работа.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.144 СК: Съгласно цитираната разпоредба родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст и в случай, че даването на издръжка не съставлява особени затруднения за родителите. Т.е. престирането на издръжка спрямо пълнолетно дете не е безусловно, както това е по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, а зависи от едновременната даденост на няколко предпоставки. В настоящия казус безспорно се констатира наличието на следните предпоставки – ищцата е пълнолетна – навършила е 18 г. на 18.03.2010 г., довършва образованието си в средно учебно заведение редовна форма на обучение и не разполага с имущество или други доходи, които да й позволяват да се самоиздържа. Съдът намира, че е налице и другата кумулативно изискуема предпоставка, визирана в чл.144 СК, без която фактическият състав не може да бъде запълнен – наличието на доходи на задължения за даване на издръжка родител, които да му позволяват да осигурява такава без особено затруднение. Ответникът си остава задължен за заплащането на издръжка независимо от обстоятелството, че по силата на съдебно решение е лишен от родителски права спрямо своята дъщеря. Съдът счита, че макар ищецът да полага труд по трудово правоотношение само в рамките на половин работен ден, с оглед притежаваната от него квалификация, обосновала назначаването му на работа като „монтажник хладилни и климатични инсталации”, той е в състояние да реализира доходи поне в рамките на средната за страната работна заплата – 500 лв. При това положение същият би могъл да осигурява издръжка от 60 лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска – 15.04.2010 г. до настъпване на прекратителното условие – завършване на средното образование от ищцата. Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата от издръжка, но съдът следва да държи сметка за възможностите на задължения родител. При определяне на издръжката за пълнолетни лица съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142 ал.2 СК, а единствено следва да прецени, дали с оглед икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице. В случая съдът счита, че ответникът може да осигурява издръжка от 60 лв. месечно без това да му създава затруднение, включително и след престиране на издръжката, която той безусловно дължи, на другото свое малолетно дете. Исковата претенция за разликата от 60 лв. до търсените 100 лв. следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, а именно в размер на 30 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 28.80 лв. върху платежите на издръжката за периода м.04.2010 г. – м.05.2011 г., когато поради завършване на средното образование на ищцата задължението му за издръжка се прекратява по силата на закона.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

                       

            ОСЪЖДА В.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплаща на Е.В.К. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лв., считано от 15.04.2010 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва от падежа на всяка вноска до окончателното изплащане, както и сумата 30 /тридесет/ лв. – направени по делото разноски съобразно уважената част от иска.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.В.К. против В.Д.К. иск за издръжка на пълнолетно лице, продължаващо средното си образование от уважения размер 60 лв. до пълния претендиран размер – 100 лв., като неоснователен и недоказан в тази му част.

            ОСЪЖДА В.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ВТРС държавна такса върху платежите на присъдената издръжка в размер на 28.80 лв. /двадесет и осем лв. и 80 ст./

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от 16.07.2010 г., на която дата съдът в съдебно заседание е постановил, че ще обяви своя акт.

 

                                                                                  Районен съдия: