№ 682
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500689 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. ИВ. Г. против Решение № 262602/07.12.2021г.,
пост. по гр.д.№ 14839/2020, ПдРС, с което e постановено унищожаване в полза на К. П. К.
на извършения от Г. ИВ. Г. отказ от наследство, останало му от покойния му баща И.И. Г.,
починал на 26.10.2007 г., вписан в особената книга на ПдРС под № 445 по описа на Пд с
Определение № 8614/26.08.2020 г., по ч.гр.д. № 10729/2020 г., III гр. с., ПдРС, като са
присъдени и разноски.
Жалбоподателят Г. ИВ. Г. е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закони.
Поддържа, че от мотивите в решението не става ясно кой от сроковете, визирани в нормата
на чл.56, ал.2 от ЗН е приел съда, както и от коя дата е започнал да тече съответния срок.
Поддържа, че по делото е останал недоказан моментът, в който ищецът е разбрал за
извършеният отказ от наследство, като приложените в тази връзка доказателства не
удостоверяват този момент, доколкото взискателят не е изрично уведомен от съдебния
изпълнител. На следващо място поддържа, че по делото не е проведено пълно доказване на
факта дали към момента на завеждане на иска, длъжникът е имал достатъчно имущество за
удовлетворяване на кредиторите. Прави оплакване и че съдът не е обсъдил в детайли
събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова, с което отхвърли предявения иск.
1
Въззиваемата страна К. П. К. е подала отговор на въззивната жалба, в който
поддържа нейната неоснователност. По отношение на посочените оплаквания счита, че
правилно съдът е изследвал всички събрани доказателства и ги е обсъдил като е достигнал
до правилния извод за основателност на предявения иск. По отношение имущественото
състояние на длъжника, ответник в производството поддържа, че от приложеното копие на
изпълнително дело се установява, че след проучване на имущественото състояние на
длъжника Г. се установява, че не притежава лично имущество. По отношение на датата, на
която е узнал за отказа от наследство, извършен от длъжника, поддържа, че се установява от
съобщението, изпратено от ЧСИ, с което го уведомява за този факт. Според страната е
очевидно, че е спазен едногодишния срок от узнаването на отказа, при което и предявеният
иск се явява допустим. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически
твърдения и е дал търсената защита.
Производството е образувано по иск за унищожаване в полза на кредитор на
извършеният от длъжника отказ от наследство, доколкото имуществото на последния не е
достатъчно за удовлетворяване на вземането му. Правното основание на предявеният иск е
чл.56 от ЗН. Това е конститутивен иск, с който кредиторът на наследник може да поиска
унищожаване в своя полза на извършен от наследника отказ от наследство. Това право може
да бъде упражнено само при условие, че наследникът не разполага с достатъчно имущество
да удовлетвори вземането на кредитора. Така на първо място следва да се докаже наличието
на ликвидно вземане, доколкото преценката за наличието на достатъчно имущество изисква
съпоставяне на стойностите на имуществото на длъжника-наследник и на задължението му
към кредитора. Тежестта да докаже наличието на достатъчно имущество е на длъжника, т.к.
в негов интерес е установяване на тези факти. Искът следва да бъде предявен в срока по чл.
56, ал. 2 ЗН – едногодишен от узнаването от кредитора и тригодишен от извършеният отказ
от наследство. Те се различават от началните моменти, от които започват да текат.
Тригодишният срок започва да тече от деня на извършване на отказа от наследство от страна
2
на длъжника, а едногодишният - от деня на узнаването от кредитора за това. Узнаването е
свързано с фактическо достигане до знанието на кредитора на факта на отказ.
Така , в настоящия случай, при постановяване на обжалваното решение, районният
съд е приел, че е налице изискуемо вземане, което не може да бъде удовлетворено от лично
имущество на длъжника, както и че са спазени преклузивните срокове за предявяване на
иска, поради което и го е уважил.
Безспорно от приложеното копие на изпълнително дело №728/2018, ЧСИ М. Кирова
се установява ,че Г.Г. е осъден да заплати на К.К. сумата от 15 000лв., ведно със законната
лихва от 01.11.2018г. Така се установява наличието на изискуемо и ликвидно вземане. При
справките от банкови институции по изпълнителното дело не се установяват банкови сметки
с налични средства в тях. От справка н общинската администрация се установява, че
длъжникът е собственик на 1/6ид.ч. от сгради, находящи се в общ. Марица. От служебно
извършена справка се установява, че длъжникът притежава лек автомобил Москвич 407,
както и на Фолксваген Голф. По наложения запор на трудово възнаграждение работодателят
е отговорил, че длъжникът получава възнаграждение под несеквестируемия минимум.
От УН на И. Г., поч.27.10.2007г. се установява, че Г.Г. е наследник, заедно с майка си
и брат си на починалия си баща. Представени са доказателства – разрешение за строеж, с
което на И. Г. е отстъпено право на строеж в парцел в с. Радиново.
С молба от 31.08.2020тг. длъжникът Г. е представил съдебно удостоверение за
извършен отказ от наследство от починалия И. Г. вписано в особената книга на съда под №
445/2020, съгл. удостоверение от 27.08.2020г. С молбата длъжникът е поискал отмяна на
насрочения опис на притежаваната от него идеална част от наследствения имот. За
извършения отказ от наследство взискателят е уведомен чрез електронна поща на
01.09.2020г., като на същата дата е изпратено отново по електронна поща и становище във
връзка с извършения отказ. По молба на взикскателя е спряно изпълнителното
производство във връзка с предявения иск по чл.56 от ЗН. Исковата молба е подадена на
05.11.2020г.
При тези фактически данни по делото , съдът намира, че предявеният иск по чл.56 от
ЗН е в рамките на преклузивните срокове , регламентирани в ал. 2 , т.к. към момента на
предявяване на иска не е изтекла нито една година от узнаването от кредитора за
извършения отказ / на 01.09.2020г./, нито три години от извършване на самия отказ от
длъжника /27.08.2020г./ В този смисъл оплакванията във въззивната жалба са голословни, не
почиват на установените факти по делото, поради което и са и неоснователни.
Както вече бе коментирано от приложеното изпълнително дело се установява наличие
на изискуемо и ликвидно вземане в размер над 15 000лв. / доколкото се дължи и законна
лихва/. В същото време по делото не е установено имущество на длъжника, което да е
достатъчно да задоволи вземането на кредитора. При доказателствена тежест на ответника-
длъжник , в исковото производство не са събрани доказателства относно неговото
имущество. Същото се установява от извършените в изпълинтелното производство
3
проучвания и се заключава в притежавани две МПС, които не са на значителна стойност /
предвид дължимия за тях данък/, както и идеалните части от недвижимия имот, останал в
наследство от бащата на длъжника, по отношение на които обаче действа отказа от
наследство. При това положение, съдът намира, че се доказва твърдението, че длъжникът не
притежава достатъчно имущество, което да послужи за удовлетворяване на вземането. Така
се установяват основанията за уважаване на предявения иск.
Постановеното от първата инстанция решение съдържа същите фактически и правни
изводи, поради което като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирано с оглед възражението за прекомерност и
действителната фактическа и правна сложност на делото.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Решение № 262602/07.12.2021г., пост. по гр.д.№ 14839/2020, ПдРС.
Осъжда Г. ИВ. Г., ЕГН **********, да заплати на К.П. К., ЕГН **********, сумата
от 300лв. разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4