РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7894 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Р.И.Д. твърди, че на 25.07.2015 г. претърпяла ПТП като пешеходец –
стояла на тротоара до спирка на Столична компания за
градски транспорт / СКГТ/ на бул.“*******“ в гр. София, когато била ударена от лек автомобил
марка „Ауди“, модел „80“, рег.№ ********, управляван от собственичката си В.Б.В..
Гражданската отговорност на водачката била застрахована, според твърденията в
исковата молба, при ответното застрахователно дружество З. „Б.И.“ АД, по
застрахователна полица № 02114002852139, валидна от 29.11.2014 г. до 28.11.2015
г. Вината, противоправността и деянието
били установени с влязло в сила Решение
по н.а.х.д. 234/2016 г. на СРС, НО, 108 състав. Ищцата твърди, че в пряка причинна връзка с горното
ПТП е претърпяла следните вреди: неимуществени вреди, подробно посочени в
исковата молба; имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване в
размер на 11 862.93 лева, както и вреди,
равняващи се на разликата между трудово
й възнаграждение за периода 25.07.2015
г. до 06.12.2016 г. и изплатените й
обезщетения за временна неработоспособност, които вреди са в размер на 9043.75 лева. Съобразно с изложеното
моли съда да постанови решение, с което да осъди З. „Б.И.“ Ад да й заплати
сумата от 110 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 25.07.2015 г. до
окончателното изплащане; сумата от 11 862.93 лева – обезщетение за сторените
разходи за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба – 22.06.2017 г., до окончателното
изплащане, както и сума в размер на 9043.75 лева, представляваща загуба на част
от трудовото възнаграждение на ищцата за периода 25.07.2015 г. до 06.12.2016 г., ведно със законната лихва
считано от датата на исковата молба – 22.06.2017 г., до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът „Б.И.“ АД оспорва исковете
по основание и размер. Поддържа, че не е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените искове, тъй като не се явявал застраховател на
гражданската отговорност на виновната водачка В.В.. Изтъква, че претенцията за
неимуществени вреди е завишена по размер, тъй като не отговаряла на критериите
за справедливост. По отношение на претенцията в частта й за имуществени вреди,
навежда възражение, че само една част от
разходите стоят във връзка с лечението на травмите от ПТП. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от влязло в законна
сила на 10.03.2016 г. , Решение от
23.02.2016 г. по н.а.х.д. № 234 по описа за 2016 г. на СРС, НО, 108
състав, подсъдимата В.Б.В. е призната за виновна за това, че на
25.07.2015 г. около 19.50 часа в гр.
София на бул."*******-ти", при управляване на моторно превозно средство
- лек
автомобил марка „Ауди", „модел"80" с peг. № ******** с
посока на
движение от бул."Овча купел" към бул. "Никола Петков", нарушила
правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), както
следва: чл.20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”
при извършване на маневрата „десен завои” загубила контрол над управлението на
автомобила, като навлязла на десния тротоар на бул. „*******-ти“ в района на
спирка на СКГТ № ****„кв. Овча купел" и реализирала пътно-транспортно
произшествие със стоящата на тротоара в района на спирката пешеходка Р.И.Д.,
ЕГН ********** и по непредпазливост й причинила средна телесна повреда, по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: 1.
счупване на шийката на бедрената кост в ляво, причинило на пострадалата Д.
трайно затруднение на долен ляв крайник за повече от 30 дни от датата на
травмата; 2. Счупване на дясната раменна кост, причинило на пострадалата Д.
трайно затруднение в движението на горен десен крайник за повече от 30 дни от
датата на травмата. Престъплението е квалифицирано като такова по чл. 343а, ал.
1, б.“а“, пр.2 вр. с чл. 343, ал. 1, б.“б“,пр.2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК. Подсъдимата е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено
административно наказание по чл. 78а НК – глоба в размер на 1000 лева.
За установяване на претендираните за обезвреда
неимуществени вреди и причинната им връзка с горното ПТП, по настоящото дело и
на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, е изслушана съдебно – медицинска експертиза
/СМЕ/. Заключението й не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
безпристрастно, компетентно и пълно. СМЕ сочи, че ищцата Р.Д. е претърпяла следните травматични увреждания:
Контузии на главата и лицето. Счупване на шийката на дясната раменна кост. Счупване
на шийката на лявата бедрена кост. Счупване на акромиалния израстък на дясната
лопатка. Охлузвания на горните и долните крайници. Травматичните увреждания на
ищцата били тежки по вид и трудни за лечение. Същите били получени и имали
пряка причинна връзка с претърпяното ПТП
на 25.07.2015 г. Установените травми били типични такива за ударени от МПС
пешеходци, като се получавали от директен удар по тялото и крайниците от твърди
тъпи предмети, от които е изградено купето на автомобила. Вследствие на удара
пък пешеходците обикновено губели равновесие и падали върху пътната настилка,
където получавали мекотъканни увреждания на главата и крайниците. Получената
фрактура на шийката на дясната раменна кост е довела до трайно затруднение на
движенията на горния десен крайник при ищцата за срок от 6 месеца. Полученото
счупване на шийката на лявата бедрена кост е причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок до 1 година. Счупването на акромиалния израстък на дясната лопатка е
причинило затруднение на движенията на горния десен крайник за 2 месеца. Мекотъканните увреждания са
причинили болки и страдания. Относно лечебния и възстановителния период СМЕ
установява, че ищцата Р.Д. е била оперирана
на 28.07.2015 г., като в един планов порядък са извършени две костни
операции: открито наместване на счупената раменна кост и стабилизиране на
фрактурата с метална плака и винтове. Наместване на счупената бедрена шийка и
стабилизиране с 3 бр. АО – спонгиозни винтове. Включена била инфузионна,
антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия.
Пострадалата била изписана от болницата на
07.08.2015 г. След това е провеждала
рехабилитация в СБХ – Кюстендил в
периода 14.12.2015 г. до 19.12.2015 г.
В периода 02.08.2016 г. – 05.08.2016 г. ищцата отново е постъпила за операционно лечение във ВМА за
отстраняване на металната плака и винтовете от зарасналата раменна кост,
извършено на 03.08.2016 г. След като се установило окончателно зарастване и на
лявата бедрена шийка, пострадалата Д. е била оперирана отново на 19.10.2016 г. във ВМА. Оперативно били извадени
трите спонгиозни винта. В периода от 16.03.2016 г. до 23.03.2016 г. Р.Д. е провела рехабилитация в СБФР –
Велинград. Общо оздравителния период бил
приключил за срок от 1 година и 4 месеца - или 501 дни по болнични листи.Предвид това,
че пострадалата били останали трайни ограничения на движенията на увредените
крайници, ищцата Д. била освидетелствана
с Експертно Решение № 0632/051 от
23.03.2017 г., като й били определени 60% процента
на загубена работоспособност за срок от 3 години – до 2020 година. СМЕ
дава заключение на следващо място, че през първите 3-4 месеца непосредствено
след злополуката и около 2-3 месеца по време на проведената рехабилитация
болките на ищцата са били с по – интензивен характер. През останалото време е търпяла
периодично явяващи се болки при обща преумора на десния горен и левия долен
крайник и най – вече при рязка промяна на времето – при
студено и влажно време. Тогава ищцата е ползвала седативни и обезболяващи
средства. Лечението на ищцата през първите 6 месеца е било на постелен режим,
през който е имала и нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си
дейности. След извършен преглед на ищцата на 21.03.2018 г. вещото лице е
установило следното: от раната в челната област на главата е останал козметичен
белег с дължина 1 см. От охлузванията не били останали белези. Дясната раменна
кост била зараснала окончателно. От извършената костна операция на горната
предна част на дясната мишница имало остатъчен козметичен белег с дължина 8 см.
и ширина 0.7 см. Относно движенията на дясната раменна става СМЕ установява, че
са както следва: флексия в намален обем от 10 градуса, абдукция / отвеждане
настрани/ - дефицит от 15 градуса. Движенията на дясната лакътна става са в
норма. Движенията на лявата тазобедрена става са както следва: флексия и екстензия
– в норма, а абдукция в намален обем с 10 градуса. Ищцата има затруднения при
клякане и изкачване на стълби. Придвижва се самостоятелно без помощни средства
с щадяща походка. Заради описаните ограничения на ищцата е определен процент на
загубена работоспособност.
Рехабилитацията, проведена от ищцата е била необходима. Относно
приложените по делото документи за сторени от ищцата Р.Д. разходи за лечение и
възстановяване, вещото лице дава заключение, че са правомерно извършени.
Изслушана е и съдебно – счетоводна експертиза
/ССЕ/, със задача да съпостави в периода
от 25.07.2015 г. – датата на ПТП, до 06.12.2016 г., размера на трудовото
възнаграждение, което ищцата би получила, ако е полагала труд и размера на полученото от Р.Д. обезщетение
за временна неработоспособност. Заключението е неоспорено от страните, а съдът
го кредитира като пълно, компетентно и обективно. ССЕ заключава, че ищцата за
сочения период 25.07.2015 г. - 06.12.2016 г., е била в отпуск по болест, като
за този период би получила чисто трудово възнаграждение в размер на
24 029.88 лева. За същия този период е получила обезщетения и помощи в
размер на 14 598.33 лева. При тези
изчисления ССЕ установява, че размерът
на трудовото възнаграждение на ищцата за периода 25.07.2015 г. - 06.12.2016 г. ако беше полагала
труд, надвишава размера на полученото обезщетение за временна
неработоспособност със сумата от 9 431.55 лева.
Сторените
разходи за лечение и медицински изделия,
се установяват от приетите по делото писмени документи на л. 40 – л. 50, в общ
размер на 2847.33 лева. В тази сума не се включват: сумата по фискален бон на л. 47,
за сумата от 22.50 лева, поради неотразяване в разходния документ за какво е
платена тази сума, както и сумата по фискален бон на л. 49 в размер на 8.30
лева, по същите причини – липса на основание за плащане и съответно възможност
да се установи причинната връзка с лечебния и възстановителен период при ищцата.
Видно от Експертно Решение № 0632/051 от 23.03.2017 г. на СБАЛОЗ ЕООД,
гр.София, ( л. 83) на ищцата Р.Д. е определен за период от 3 години – до
01.03.20120 г. процент на временно загубена работоспособност – 60%. Водещата
диагноза и общото заболяване съответстват на описаните по – горе травми, получени
вследствие на процесното ПТП.
Събрани
са и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите В. В.В.и Г. И.А.. Свидетелката В. установява, че е видяла
ищцата веднага след инцидента.Отишла в
болницата, а Р. била в ужасно състояние. Ищцата била много зле и психически, и физически. Според свидетелката
имала рани навсякъде. Не можела изобщо да става и да мърда, като изпитвала
сини болки, независимо от болкоуспокоителните. В. В. помагала на Ж. - другия свидетел, с когото ищцата съжителства на
съпружески начала, да се грижат за пострадалата. Ако Г. трябвало да излезе, се
обаждал на В. и тя отивала при Р.. Ищцата
не можела да става и да се храни сама. Не можела дори
да се среши или да си върже косата.
Свидетелят А. установява, че с ищцата живеят на съпружески начала от 2005 г. След като му се обадили
за инцидента от 2015 г. отишъл в спешното на ВМА, където заварил ищцата с разрязана рокля, с белези, на носилка. В
безпомощно състояние. Св. А. излага, че Р.Д. видимо била зле. Плачела и охкала. Всяко едно
движение било придружено с болки и страдание. Свидетелят Г. А. бил изцяло с пострадалата в болницата, тъй като тя не можела да става и
да се обслужва. Сочи, че Р. е била 5-6 месеца на легло, през което време за нея
се грижели свидетелят, сестра й и приятелки. След това ищцата започнала да става. Заявява, че на Р.Д.
й е било трудно психически също. Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, преценявайки ги и по реда на чл. 172 ГПК, като намира същите за непосредствени, достоверни и неопровергани от
останалия доказателствен материал.
Ответникът З. “Б.И.“ АД е задължен от съда по
реда на чл. 190 ГПК да представи по делото заверено копие от застрахователна
полица № 02114002852139, сключена за лек автомобил марка „Ауди, модел „80“,
собственост на виновния водач В.В.. Предвид неизпълнението на това задължение
от страна на ответното застрахователно дружество, съдът на основание чл. 161 ГПК приема, че към датата на ПТП – 25.07.2015 г. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена за сочения лек автомобил, управляван от В.Б.В..
Отбелязване за наличие за застрахователно правоотношение се съдържа и в
Констативен протокол № К-612 от
25.07.2015 г. на СВДР – отдел „Пътна полиция“.
Други допустими и относими
доказателства, които съдът да взема предвид
не са ангажирани.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия
иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените вреди и 4./ наличието
на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. По силата на чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят на гражданската отговорност на прекият
причинител на вредата отговаря за причинените от
него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
На
основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда има доказателствено значение за
вината, противоправността и деянието на извършителя на престъплението
относно деянието, за което му е било
наложено съответно наказание. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че същото
значение имат спогодбата в наказателното производство, както и Решението, с
което деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Това е така, тъй като предмет на изследване в наказателното дело е
поведението на увредителя. Тази преценка за извършеното от него, е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Ето
защо и предвид наличието на влязло в законна сила Решение
от 23.02.2016 г. по н.а.х.д. № 234 по
описа за 2016 г. на СРС, НО, 108 състав, установяващо сочените елементи от
фактическия състав на деликта, в предмета на доказване по настоящото дело са
останали: претърпените имуществени и неимуществени
вреди, техният размер и пряката им причинна връзка с установеното ПТП. Последното е извършено виновно от
делинквент - В.Б.В.,
управлявала увреждащо МПС, застраховано
при ответника З. „Б.И.“ АД.
В тази връзка съдът след съвкупна преценка на доказателствения материал по
делото ( СМЕ, ССЕ, свидетелски показания, писмени доказателства - всички обсъдени подробно по - горе), намира, че твърдените имуществени и неимуществени
вреди и тяхната причинна връзка с ПТП, настъпило на 25.07.2015 г., са
установени в своето основание. Налице са кумулативните елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като процесния
деликт се явява и покрит застрахователен риск. При това положение съдът следва да определи размера на тези вреди.
По неимуществените вреди:
Съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Критерият „справедливост”
съгласно задължителната и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с
ППВС № 4 от 1968 г. разяснения,
преценката на съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, например: характерът, вида и броя на уврежданията, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия,
обстоятелствата, при които са причинени вредите, и др. Предвид изброените критерии, настоящият
състав на съда следва да съобрази конкретно понесените от ищцата Р.Д. болки и страдания както следва: 1. брой, вид и тежест – според СМЕ това са
следните травматични увреждания - Контузии
на главата и лицето. Счупване на шийката на дясната раменна кост. Счупване на
шийката на лявата бедрена кост. Счупване на акромиалния израстък на дясната
лопатка. Охлузвания на горните и долните крайници. Травматичните увреждания на
ищцата били тежки по вид и трудни за лечение; 2.продължителност на лечебния и
възстановителен период – Общо оздравителния период е приключил за
срок от 1 година и 4 месеца, като ищцата е претърпяла три операции,
съответно на 28.07.2015 г., на 03.08.2016 г. за отстраняване на металната плака и винтовете от
зарасналата раменна кост и на 19.10.2016 г., когато са извадени трите спонгиозни винта.
Ищцата Д. е провеждала рехабилитация в СБХ – Кюстендил в периода 14.12.2015
г. до 19.12.2015 г. За периода от 16.03.2016 г. до 23.03.2016 г. Р.Д. е провела рехабилитация в СБФР – Велинград; 3.последиците за здравето на ищцата,
интензитета на търпените болки и страдания; търпените неудобства и ограничения –
през първите 3-4 месеца непосредствено след злополуката и около 2-3
месеца по време на проведената рехабилитация болките на ищцата са били с по –
интензивен характер. През останалото време е търпяла периодично явяващи се
болки, за които е ползвала седативни и обезболяващи средства. Лечението на
ищцата през първите 6 месеца е било на постелен режим, през който е имала и
нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности. Свидетелите
установяват, че Р.Д. не можела да става и да се храни сама. Не
можела дори да се среши или да си върже
косата, не можела изобщо да става и да мърда, като изпитвала
сини болки, независимо от болкоуспокоителните. Чувствала се зле психически. СМЕ
установява, че от раната в челната област на главата е останал козметичен белег
с дължина 1 см., на дясната мишница имало остатъчен козметичен белег с дължина
8 см. и ширина 0.7 см. Движенията на дясната раменна става са ограничени – флексия в намален обем от 10
градуса, абдукция / отвеждане настрани/ - дефицит от 15 градуса. Движенията на
лявата тазобедрена става са както следва: флексия и екстензия – в норма, а
абдукция в намален обем с 10 градуса. Ищцата има затруднения при клякане и
изкачване на стълби. Заради установените травматични увреждания на Р.Д. са
определени 60% процента временно загубена работоспособност за период от 3
години – до 01.03.2020 г. Съдът на следващо място
съобразява и възрастта на пострадалата – 53 години към датата на ПТП,
като отчита, че ищцата е била в трудоспособна възраст и заради травматичните
увреждания е ползвала общо 501 болнични, като към настоящия момент е
трудоустроена. От значение при определяне размера на обезщетението са и
стандартът на живот в страната, официалните средностатичическите показатели на НСИ за доходи на лице по време на възникване на
увреждането – 2015 г., които са в размер на 4886 лева. Нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът
съобразява само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за
икономическата конюнктура. Предвид изброените конкретни обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливо
обезщетение, което да репарира в пълен обем
претърпените от ищцата болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, е сумата от
85 000 лева. До тази сума искът е основателен и доказан, като
следва да се отхвърли за разликата над присъдените 85 000 лева до пълния
предявен размер от 110 000 лева.
Частичното
уважаване на иска за сумата от 85 000 лева обосновава уважаване на
акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница, считано от
датата на ПТП – 25.07.2015 г., до окончателното изплащане.
По имуществените
вреди:
Както е посочено и по –
горе на основание чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят на гражданската
отговорност на прекият причинител на вредата отговаря за причинените от него на трети лица имуществени вреди. Установените по делото
такива – представляващи разходи за лечение и възстановяване, включително
лекарства и медицински изделия, са в размер на 2847.33 лева. СМЕ установява за
последните , че са правомерно извършени и са в причинна връзка с ПТП. До размера
на тази сума от 2847.33 лева искът
следва да бъде уважен, а за горницата до пълния претендиран размер от
11 862.93 лева да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху
присъдената главница се дължи и законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 22.06.207 г., до окончателното изплащане.
Ищцата е претендира и присъждане
на обезщетение в размер на 9043.75 лева за периода 25.07.2015
г. - 06.12.2016 г., през който е била в болничен поради временна
неработоспособност, като претендираната сума съставлява разликата между
трудовото възнаграждение, което би получила ищцата за сочения период и изплатените й обезщетения
за временна неработоспособност. Възможността за присъждане на тези вреди произтича,
не само от законовата разпоредба на чл. 223, ал. 1 КЗ/отм./, а е призната с
ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Изслушаната ССЕ експертиза изчислява тази разлика в
размер на 9431.55 лева. Предвид диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК,
претенцията е основателна и доказана до пълния претендиран размер от 9043.75
лева, тъй като съдът не може да се произнася „свръх петитум“. Върху тази сума
се дължи законна лихва, считано от датата на исковата молба – 22.06.207
г., до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата, на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е освободена от задължението за внасяне на държавна
такса и разноски по делото, като е сторила и претендирала репариране на такива
единствено за адвокатско възнаграждение. Видно от договор за правна защита и
съдействие на л. 115 от делото на процесуалния представител на ищцата е
заплатено договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно
на уважената част от исковете, ответникът З. „Б.И.“ АД следва да бъде осъден да
заплати на ищцата разноски в размер на 888.18 лева – възнаграждение за адвокат.
На ответника разноски се следват на основание чл. 78, ал.
3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска. Представен е договор за правна
защита и съдействие на л. 111 от делото, в който е вписана сума в размер на
10 000 лева без ДДС, като плащането й е уговорено да се извърши по банков
път. В тази връзка е представено и
Платежно нареждане по референция FT ********* от 16.03.2018 г, с посочени - за наредител: З. „Б.И.“ АД – Клон Ловеч, и получател-
адвокат М.И.Г.. Съдът намира, тази претенция за неоснователна, поради
незавършеност на фактическия състав на безкасовото плащане
по смисъла на чл. 305 ТЗ, което се
извършва чрез задължаване и заверяване на банковите сметки на платеца и
получателя на превода. Не са представени доказателства, че е заверена сметката
на адвокат М.Г.с уговорената сума в размер на 10 000 лева, а още по –
малко със сумата в размер на 11 250 лева, отразена в горното платежно
нареждане. Съгласно задължителното за
съобразяване Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, когато плащането на адвокатския хонорара се извършва по банков
път доказването му се извършва със съответните банкови документи. Допълнително
следва да се обоснове и това, че в договора за правна защита и съдействие, банковата сметка на адвокат М.И.Г., по която следва да
се преведе договореното възнаграждение, не е посочена с индивидуализиращите я белези,
и в частност липсва т.нар. IBAN. ***и титуляр на посочената в платежното
нареждане сметка с описания там IBAN
***т
Г.. Други разноски от ответника не са понасяни в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и във
връзка с чл. 72, ал. 2 ГПК, ответникът З.
„Б.И.” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 3875.64
лв. – държавна такса за уважената част от иска и 381.36 лева - депозити за вещи лица по СМЕ и ССЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Р.И.Д., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 85 000 лева/ осемдесет и
пет хиляди/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
25.07.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.07.2015
г., до окончателното изплащане, като
отхвърля исковете за разликата над сумата от 85 000 лева до пълния заявен
размер от 110 000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената
разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Р.И.Д., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2847.33 лева / две хиляди
осемстотин и четиридесет и седем лв. и
тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди-
разходи за лечение и възстановяване, за периода от 25.07.2015 г., претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на 25.07.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 22.06.2017 г., до окончателното
изплащане, като отхвърля исковете за
сумата над 2847.33 лева до пълния претендиран
размер от 11 862.93 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената
разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Р.И.Д., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 9043.75 лева/ девет хиляди
четиридесет и три лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща имуществена
вреда, претърпяна вследствие на ПТП, настъпило на 25.07.2015 г., и съответстваща на разликата между
трудовото възнаграждение на ищцата за периода 25.07.2015 г. – 06.12.2016
г., и изплатени обезщетения за временна неработоспособност за същия период, ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба – 22.06.2017 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
З. „Б.И.“ АД, ЕИК
********, да заплати на Р.И.Д., ЕГН **********, сумата от 888.18 лева – разноски по делото за
заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 3875.64 лева
/ три хиляди осемстотин седемдесет и
пет лв. и шестдесет и четири стотинки/ – държавна такса за уважените искове, и сумата от 381.36
лева / триста
осемдесет и един лв. и тридесет и шест
стотинки/ - депозити за вещи лица по СМЕ
и ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: