Р Е Ш Е Н И Е
Номер 01.12.2021 година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.11. 2021
година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
т.д. № 1326 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба
се посочва, че в резултат на настъпило на 02.12.2019г. ПТП е причинена смъртта
на П.С. У. - майка на ищцата Г.Д.У..
На
02.12.2019 г. около 18:12 ч., по път 1-6, 296 км, общ. П.Б., обл.С.З., се е
движил л.а. „Б.“ с peг. № СТ *** ВА, управляван от водача М.В.Б.. При
приближаване към пешеходна пътека, не пропуснал и блъснал преминаващата по нея П.С.
У., която в резултат на удара е починала на място.
Съставен бил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 284р - 26799/06.12.2019 г. от
РУ на МВР - Казанлък. По случая било образувано наказателно производство - ДП №
284/ЗМ - 1517/2019 г. по описа на РУП Казанлък, което към настоящия момент не
било приключило с краен акт.
За увреждащия
л.а. „Б.“ с peг. № СТ *** ВА, управляван от водача М.В.Б. имало сключена с
ответника застраховка “Гражданска отговорност", обективирана в полица №
BG/11/119000211257, със срок на валидност от 10.01.2019 г. до 09.01.2020 г. По
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованото
лице за причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2019 г.
В изпълнение
на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата Г.У. предявила претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение пред ЗАД “А.“ АД, получена от застрахователя на
30.06.2020 г. и представила всички документи, с които е разполагала. Образувана
била преписка по щета № 10020100101672 Н, но към настоящия момент
застрахователно обезщетение не било изплащано. С оглед на изложеното, за ищцата
били налице предпоставките за предявяване на настоящия иск за ангажиране
отговорността на ЗАД “А.“ АД за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
нейната майка П. У..
В исковата
молба се излагат обстоятелства, че починалата П. У. е била на 70 години, но е
била дейна и работлива жена, в добро здравословно състояние. Била е активна за
възрастта си, като винаги се е занимавала с нещо. П. била опора за дъщеря си,
грижила се всеотдайно за нея и винаги й е помагала, когато е била в нужда.
Ищцата
твърди, че изживява изключително тежко загубата на своята майка. Неочакваната
смърт била съкрушителна за нея и предизвиквала неописуеми душевни страдания.
Отношенията между майка и дъщеря са били изпълнени с чувство на много обич,
уважение, силна привързаност и подкрепа. Двете са били сплотени и задружни,
особено поради това, че Г. е единствено дете на П., а П. е била единствения
родител на Г., тъй като и баща й е покойник, а също и поради това, че самата Г.
не е омъжена. Помагали са си една на друга с каквото могат. П. е участвала при
отглеждането на малката дъщеричка на Г. и я е отменяла когато е трябвало да
остави детето.
Г. загубила
своята майка и опора в живота в момент, когато най-много се нуждаела от нейната
подкрепа. Тя загубила завинаги човекът, който я е отгледал, възпитал и
подготвил да върви достойно по житейския си път. Независимо от възрастта им,
децата винаги имали нужда от грижите и подкрепата на своята майка и поради тази
причина загубата на майката била огромна и непреодолима трагедия за Г..
Моралните
страдания от неочакваната и несвоевременна загуба били огромни и неописуеми и
щели да съпътстват ищцата през целия й живот. Загубата на нейната майка се
отразила изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние,
търпяла много болки и страдания във връзка с причинената смърт. П. загинала
внезапно и поради тази причина несвоевременната загуба била огромен шок и
трагедия за дъщеря й.
С оглед на
изложеното, причинените болки и страдания на ищцата следвало да бъдат
компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и се
оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително
пълен обем психичните и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните
последици, резултат от извършеното деяние.
Вредите на
ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия л.а. „Б.“
с peг. № СТ *** ВА - М.В.Б., а за причинените от него вреди отговарял
ответникът по делото ЗАД “А.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право
на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата бил налице правен
интерес да иска от съда определяне и присъждане на справедлив размер на
обезщетението за причинените й неимуществени вреди. Твърди, че предявеният иск
е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдание от причинената смърт, а от друга страна с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да
постанови решение, с което да приеме, че предявеният иск е основателен и
доказан по размер, и да осъди ответника ЗАД “А.“ АД, да заплати на Г.Д.У.
обезщетение в размер на 100 000 лв. - частичен иск от 200 000 лв. за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно страдание
вследствие смъртта на нейната майка П.С. У., настъпила при ПТП на дата
02.12.2019 г.
Претендира
законна лихва върху обезщетението, считано от датата, на която ответното
дружество е било уведомено от застрахования водач за настъпването на ПТП,
алтернативно - от 30.06.2020 г. - датата, на която е получена претенцията от
ищцата до окончателното изплащане.
Ищцата моли
да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В хода на
производството е направено увеличени на цената на иска като ищцата моли съда да
постанови решение, с което да приеме, че предявеният иск е основателен и
доказан по размер, и да осъди ответника ЗАД “А.“ АД, да заплати на Г.Д.У.
обезщетение в размер на 180 000 лв. - частичен иск от 200 000 лв. за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно страдание
вследствие смъртта на нейната майка П.С. У., настъпила при ПТП на дата
02.12.2019 г., ведно с претендираната лихва от 30.06.2020 г. до окончателното и
изплащане.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който
ответникът взема становище, че предявените искове са процесуално допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва, както по основание, така и в
предявените размери. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва от
датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.
Ответникът
потвърждава наличието на валидно към момента на събитието застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена между ЗАД “А.” и собственика на л.а. „Б." с peг.
№ СТ***ВА.
Оспорва
описания в исковата молба механизъм на настъпилото ПТП.
Твърди, че
водачът на л.а. „Б.“ с peг. № СТ***ВА -М.В.Б. не е виновен за настъпване на
процесното произшествие.
Счита, че в
настоящия случай не са налице доказателства, обуславящи прилагането на чл. 300
от ГПК.
Оспорва
отговорността на водача Б. по основание и размер. Счита, че същият не е
реализирал виновно поведение, в резултат на което да са причинени твърдените
вреди, респективно да е причинено твърдяното ПТП. Оспорва причинно-следствената
връзка между действията на водача Б., респективно твърдяното ПТП и телесните
увреждания на загиналата П. У., както и причинната връзка между телесните
увреждания и настъпилата смърт. Оспорва вредите като факт от обективната
действителност и като размер. Оспорва твърденията за настъпило ПТП.
Оспорва
описания механизъм на ПТП и счита, че същото не е настъпило по описания в
исковата молба начин. Твърди, че абсолютно подвеждащи са твърденията, наведени
в исковата молба, че при приближаване към пешеходна пътека, водачът Б. не е
пропуснал и блъснал преминаващата по нея П. У.. Твърди, че събитието е
настъпило след преминаването на пътеката от водача на лекия автомобил и на
метри от същата.
Оспорва
наличието на вина като субективно отношение и като елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане на водача М.Б. към момента на настъпване на
събитието от 02.12.2019 г.
Оспорва
наличието на противоправност на поведението на М. В. - въз основа на
твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства не би могъл да
се направи безспорен извод относно нарушения на правилата на Закона за движение
по пътищата от страна на водача.
Твърди, че
произшествието е възникнало по вина на загиналата пешеходка. Вследствие на
неправомерното й движение, същата се е ударила в застрахования при ЗАД „А.“ АД
лек автомобил, в резултат на което е получила описаните в исковата молба увреждания.
Твърди, че
получените увреждания не са последица от виновно поведение на водача на
автомобила.
В условията
на евентуалност ответникът твърди, че същият не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като
не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата и за него събитието се
явява случайно. Ударът бил настъпил в опасната зона за спиране на водача и
същият не е имал техническата и професионалната възможност са предотврати
настъпването на удара.
От друга
страна ответникът твърди, че водачът В. е предприел всички възможни мерки, за
да избегне удара. В изпълнение на задълженията, вменени на водача на МПС в
Закона за движение по пътищата, застрахованият в ЗАД „А.“ намалил скоростта си
на движение максимално. В тази връзка, в разглеждания случай не било налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, доколкото не били налице съществени елементи от сложния му
фактически състав.
Отговорността
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност” била
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и
застрахователят дължиал обезщетение за вредите ако и дотолкова, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увредените лица.
Доколкото в
настоящия случай застрахованият в ЗАД „А." АД не бил отговорен за
настъпването на процесното събитие и произтеклите от него негативни последици,
то не следвало да бъде ангажирана и отговорността на дружеството.
Оспорва
размера на претенцията, доколкото счита, че същият бил силно завишен и не
съответствал на обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и от
ВКС, за събития, настъпили през 2019 г. Отделно, в условията на евентуалност,
счита, че предявеният размер не е редуциран с приноса на загиналата У. за
настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получила.
Твърди, че
настъпилата смърт не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
На следващо
място, в условията на евентуалност, ответникът твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналата П. У.. Твърди, че същата е имала
обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно
и да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на ПТП. Налице
било съпричиняване, тъй като загиналата без да се огледа предприела пресичане,
като не се е съобразила с разстоянието от приближаващото МПС и неговата скорост
на движение и е попаднал в опасната зона на спиране на лекия автомобил. С
поведението си У. нарушила разпоредбите
на чл. 113, ал. 1 и чл. 114, от Закона за движение по пътищата.
Счита, че с
оглед поведението на пострадалата, неправилното и движение по пътното платно,
приносът на починалата за настъпване на вредоносния резултат е преимуществен и
е поне 90%.
С оглед
гореизложеното, тъй като ищцата сама била поставила живота и здравето си в
опасност, размерът на обезщетението за неимуществени вреди следвало да бъде
значително намален.
Ответникът
оспорва твърденията в исковата молба, че ищцата търпи посочените неимуществени
вреди. Не били представени каквито и да е доказателства в тази насока. Твърди,
че дъщерята и починалата не са живеели в едно домакинство приживе и срещите
помежду им са били спорадични. Посочва, че не същестгвува основание в закона,
въз основа на което съдът да презюмира действително преживените неимуществени
вреди. При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно
и главно доказване от страната, която претендира обезщетение.
Оспорва
предявените искове и по размер, тъй като претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди било силно завишено и недоказано. Твърди, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с прогласения в
разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите принцип за
справедливост, със съдебната практика в сходни случаи, със социално -
икономическата обстановка в страната.
Ответникът
намира исковете за изцяло неоснователни и недоказани. Неоснователно било и
искането за присъждане на лихва. Оспорва началния момент, от който се
претендира законна лихва, а именно датата на настъпване на събитието. Във
връзка със заведената доброволна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от името на ищцата, в ЗАД „А.“ била образувана преписка, по които
не били представени всички необходими документи, с оглед установяване на
претенцията по основание и размер. Същите не били предоставени на
застрахователя, предвид което той не е изпадал в забава и лихва не се дължи.
Оспорва
претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва като погасена по давност. Оспорва иска за законна лихва като
неоснователен, като акцесорен на главния.
Оспорва
претенцията на ищцата за присъждане на разноски за правна защита - адвокатско
възнаграждение, като неоснователна, като твърди, че такива разноски не са
действително направени и това обстоятелство не било удостоверено. При условията
на евентуалност, оспорва по размер адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищцата като прекомерно завишен съобразно фактическата и правна
сложност на защитата, необходима за образуване и представителство по делото.
При условията на евентуалност, оспорва претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като неоснователна и недоказана.
Оспорва
дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
обезщетенията, тъй като в периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. -
обезщетение за забава не се дължи, предвид императивната разпоредба на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, съгласно, който в периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г. лихва за
забава между частноправни субекти не тече.
Предвид
изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Евентуално, в случай че съдът счете същите за
основателни, моли да бъде намален размера на претендираните обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди. Моли съдът да отчете и наличието на
значителен принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Моли, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди да се вземат предвид всички релевантни
обстоятелства, съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Претендира
направените по производството съдебно-деловодни разноски, включително и
възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Постъпила
е допълнителна
искова молба, с която с оглед обстоятелството, че ответното дружество
признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието
на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек
автомобил, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да обяви това
обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва
всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни
и недоказани.
Счита, че
неоснователно ответникът оспорва механизма на процесното ПТП, както и вината на
водача на л.а.“Б.“ М.Б..
Посочва, че
механизмът не бил част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като
такъв не подлежал на доказване в настоящето производство. Представеният по
делото Констативен протокол за ПТП, представлявал официален свидетелстващ
документ и се ползвал с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. Доколкото протоколът за ПТП бил изготвен от органите на
полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползвал с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице
факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП -
мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила. Предвид и факта, че
вината се предполагала до доказване на противното, с оглед установената
презумпция за вина, счита, че не било в тежест на ищцата да доказва
обстоятелства от механизма.
Оспорва
твърдението на застрахователното дружество, че събитието за водача на л.а. се
явявало „случайно“, като посочва, че за доказване на виновно и противоправно
поведение на водача на увреждащия л.а. Б., с исковата молба били представени
доказателства и направени доказателствени искания.
Отделно от
това, посочва, че в гражданското право, за да се приеме, че има вина по см. на
чл.45 от ЗЗД не се изисквало същата да е установена с влязла в сила присъда по
наказателно дело. Напротив, тази презумпция била въведена в гражданското право
за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство
да не приключило с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското
производство можело да не се обори установената презумпция за вина. Присъдата
имала действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те можели да са различни от нарушенията на правилата за движение,
установени от гражданския съд.
Счита за
неоснователни възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата. В подкрепа на същото ответникът не представял
никакви доказателства, а от представените писмени такива нямало данни, от които
да се направи извода, че пострадалата е извършила нарушения, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. При
наведени от ответника такива възражения, същите подлежали на доказване в
настоящото производство от него при пълно и главно доказване. Нещо повече,
видно от представения към ИМ Констативен протокол за ПТП, пешеходната е
пресичала правомерно - на пешеходна пътека.
Счита за
неоснователно оспорването, което ответното дружество прави в отговора на
исковата молба на причинно - следствената връзка между ПТП и вредоносния
резултат, като в тази връзка ищцата била направила съответните доказателствени
искания.
Счита за
неоснователно оспорването на предявения иск за неимуществени вреди по отношение
неговия размер. В случая искът бил съобразен от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата, а от друга
страна - с лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид.
По отношение
възражението на ответника за претенцията за лихви за забава, посочва, че при
деликт лихви за забава се дължали от датата на непозволеното увреждане. В тази
връзка моли да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение възниквало с настъпването на застрахователното събитие, покрито от
ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма била чл. 429, ал.3 КЗ, в която
било уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице.
Постъпил е допълнителен отговор, с който
ответникът поддържа становището си, че претенциите на ищцата са неоснователни.
Посочва, че
по случая е образувано досъдебно производство, за което към момента няма данни
да е приключило, т.е. няма данни вината за настъпване на процесното ПТП да е на
застрахования в ЗАД „А.“ водач. В тази връзка, прави искане за спиране на
настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК, тъй като воденото
за процесното ПТП наказателно производство не е приключило съм настоящия момент
и няма окончателен съдебен акт досежно вината и механизма на ПТП. Счита, че в
интерес за изясняването на обективната истина по настоящия съдебен спор би било
спирането му до постановяване на окончателен съдебен акт в наказателното
производство. Горното било необходимо, тъй като произнасянето по тези въпроси
от страна на наказателния съд се явявало преюдициален въпрос, необходим за
правилното произнасяне на съда по настоящите граждански искове, като присъдата
е задължителна за гражданския съд - чл.300 от ГПК.
Заявява, че
поддържаме изцяло становището си и твърденията, които е изложил в отговора на
исковата молба. Счита, че направените от ищцата възражения в допълнителната искова
молба са изцяло бланкетни и същите не отговарят на обективната действителност.
Поддържа
възраженията си досежно недопустимостта на иска, по съображения изложени в
отговора на исковата молба.
Не възразява
да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на събитието, сключена
между ЗАД „А.“ и М.В.Б..
Относно
аргументите на ищовата страна за неоснователност на наведените от ответника
възражения относно механизма на процесното ПТП, намира същите за бланкетни и
голословни. Счита за правилни констатациите на процесуалния представител на
ищцата относно обстоятелството, че Констативния протокол за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с материална доказателствена
сила. В тази връзка обаче, счита за важно да отбележи, че обвързващата
доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождавал съда от задължението
да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства като
автотехническа експертиза, свидетелски показания, писмени доказателства.
Протоколът за ПТП нямал обвързваща съда материална доказателствена сила относно
наличието или не на виновно поведение на участвало в ПТП лице. Именно в тази
връзка ответното дружество било направило доказателствени искания в подкрепа на
наведените от него възражения относно механизма на събитието и вината на водача
на В.. Заявява, че поддържа всички направени доказателствени искания. Твърди,
че пешеходката У. била предприела пресичане на платното на движение на разклона
за с. Д.С., общ. П.Б., на място, необособено за целта, без пешеходна пътека,
същата се била движела в тъмната част на деня с тъмни дрехи и с действията си
се явява единствена причина за настъпилия пътен инцидент. В тази връзка счита
за изцяло подвеждащи и неотговарящи на обективната действителност твърденията
на процесуалния представител на ищцата в допълнителната искова молба, че
събитието било настъпило на пешеходна пътека.
Поддържа и
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като излага подробни съображения.
Поддържа и
всички останали наведени с отговора на искова молба възражения.
Поддържа
възражението за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 02.12.2019 г. около 18:12 ч., по път
1-6, 296 км, общ. П.Б., обл.С.З., се е движил л.а. „Б.“ с peг. № СТ *** ВА,
управляван от водача М.В.Б.. При приближаване към пешеходна пътека, не
пропуснал и блъснал преминаващата по нея П.С. У., която в резултат на удара е
починала на място.
За лек
автомобил марка „Б.“ с peг.
№ СТ *** ВА, управляван от М.В.Б. е налице валидна застрахователна полица № BG/11/119000211257 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на валидност от 10.01.2019 г. до 09.01.2020
г. със ЗАД ,,А.‘‘ АД.
В изпълнение
на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата Г.У. е предявила претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД “А.“ АД, получена от застрахователя
на 30.06.2020 г., по която е образувана преписка
по щета № 10020100101672 Н без да е изплатено застрахователно обезщетение.
От
заключението на съдебно-автотехническа експертиза се установява следното:
ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието, на прав, хоризонтален участък от пътя, покрит с гладък асфалт, без неравности. Движението е двупосочно. Пътното платно се състои от две ленти за движение разделени с непрекъсната разделителна линия - Ml, като двете ленти са широки по 4 м. Северно и южното от платно за движение се намират асфалтови уширения за автобусна спирка. Налична е пешеходна пътека тип М8.2.
Налична е следната пътна маркировка:
Вертикална маркировка:
-пътен знак „Д17“ -„Пешеходна пътека“ - намиращ се на около 20 м западно от ориентира
-пътен знак „Д11“ -„Начало на населено място“ (Д.С.)
-пътен знак „В26“ -„Забранено е движението със скорост по висока от означената“ - 50 км/час
-пътен знак „А40“ - „Участък с концентрация на ПТП“
-пътен знак „В24“ - „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“
Пътните знаци се намират на около 300 м източно от мястото, където е възникнало ПТП.
Хоризонтална маркировка:
-,,М1“ - „Единична непрекъсната линия“ разделяща лентите за движение
-„М8.1“ - „Пешеходна пътека“
Опасността за водача на л.а. Б. от техническа гледна точка възниква, когато
пешеходката е върху платното за движение.
Тъй като в материалите по делото няма данни каква е била скоростта на
пешеходката, вещото лиже дава изчисления при различни варианти.
При бавен ход 2,9 км/ч отстоянието на автомобила от мястото на удара е
227,33 м; при спокоен ход – 3,8 км/ч отстоянието на автомобила от мястото на
удара е 175,37 м; при бърз ход – 4,9 км/ч отстоянието на автомобила от мястото
на удара е 135,39 м; при спокойно бягане – 6,8 км/ч отстоянието на автомобила
от мястото на удара е 97,42 м; при бързо бягане – 9,5 отстоянието на автомобила
от мястото на удара е 69,75 м
Опасната зона за спиране на л.а. Б. не се влияе от скоростта на движение на
пешеходката. Опасната зона за спиране при скорост на движение 107 км/ч е 91 м. Опасната
зона за спиране при скорост на движение 50 км/ч е 29 м. ПТП е възникнало в
тъмната част на денонощието. Видимостта за водача е била ограничена от
светлините на фаровете. Зоната на осветеност на фаровете обхваща цялата ширина
на платното за движение. В материалите по делото няма данни на дълги или на
къси светлини се е движил водачът на МПС.
Водачът на л.а. Б. е нямал техническата възможност да предотврати
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие при наличната си скорост
на движение от 107 км/ч при движение на къси светлини на фаровете, тъй като So
= 91 м > L0CBK = 50 м.
Водачът на л.а. Б. е имал техническата възможност да предотврати
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие при наличната си скорост
на движение от 107 км/ч при движение на дълги светлини на фаровете, тъй като So
= 91 м < Ьосвд = 100 м.
Водачът на л.а. Б. е имал техническата възможност да
предотврати настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие при скорост
на движение от 50 км/ч при движение на къси и дълги светлини на фаровете, тъй
като So
= 29 м < Ь0СВк = 50 м и So = 29 м < Ьосвд
= 100 м.
Относно възможността П. У. да възприеме наличието на МПС и да предотврати
настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, вещото лице посочва,
че няма данни в материалите по делото пешеходката да е имала ограничена
видимост към приближаващия от дясната й страна автомобил. Автомобилът се е
движил с включени светлини на фаровете и пострадалата е имала техническата
възможност да възприеме наличието на МПС. Далечината на видимост за нея зависи
от зрителните й функции: острота на зрението, праг на контрастната
чувствителност, бързина на различаване, цветова чувствителност и неговата
адаптация към различната осветеност. При едни и същи обективни условия различните
индивиди имат различна възможност на виждане, в зависимост от свойствата на
техните зрителни функции и е трудно да се посочи конкретно разстояние. От
техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за пешеходката, ако преди да
навлезе на платното за движение се съобрази с разстоянието на приближаващите се
превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Механизмът на ПТП е следният:
На 02.12.2019 год., около 18:15 часа, по
първокласен път ПП 1-6, в посока от гр. Казанлък към гр. Калофер със скорост на
движение от 107 км/ч и опасна зона за спиране от 91 м се е движил л.а. Б. с per. № СТ *** ВА, управляван от М.Б.. По същото
време пешеходката П. У. в зоната на км. 296 - източно от разклона за с. Д.С.,
общ. П.Б. е предприела пресичане на платното за движение в посока от юг на
север. На около 21,50 м западно от ориентира и на около 1,70 м южно от
северната граница на платното за движение е настъпил удар между МПС и
пешеходката. Мястото на удара е в северната пътна лента, на около 5 м преди
източния край на маркирана с пътна маркировка пешеходна пътека. За лек
автомобил БМВ първоначалният удар е бил в областта на предната челна централна
част, в областта на предната броня, а за пострадалата - в долен десен крайник.
В резултат на удара тялото на пешеходката е контактувало с предния капак на
МПС, като първо е пропаднало върху него, последвало е плъзгане и достигане на
главата до предното челно стъкло. В резултат на закъснителното движение на
автомобила, тялото е било отхвърлено и е изпаднало на пътната настилка.
Последвало е плъзгане и търкаляне на тялото по пътната настилка, след което се
е установило в покой на мястото, където е описано в протокола за оглед на ПТП и
нанесено в мащабната скица. След удара автомобилът е продължил напред в процес
на спиране и се е установил в покой така, както е описан в протокола за оглед и
нанесен в мащабната скица.
Технически правилно е при избора на скорост на движение водачът да се
съобрази с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, с вертикалната и хоризонталната пътна маркировка, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Техническите причини за възникване на ПТП са:
- субективните действия на водача на л.а. Б., който не се е съобразил с
ограничението на скоростта на движение от 50 км/ч, както и с наличието пътен
знак „Пешеходна пътека“ в района на ПТП. При движение в тъмната част на
денонощието, със скорост на движение от 107 км/ч и опасна зона за спиране от 91
м, водачът се е поставил пред невъзможност да спре преди мястото на удара.
ПТП не би възникнало, ако водачът е управлявал МПС със скорост на движение
50 км/ч, тъй като опасната зона за спиране в този случай е 29 м и водачът би
имал техническата възможност да спре преди мястото на удара при движен
Ударът между МПС и пешеходката е настъпил в северната пътна лента. По
дължина на пътното платно - на около 21,50 м западно от ориентира „О”. По
ширина на пътното платно - на около 1,70 м южно от северната граница на платното
за движение. Мястото на удара се намира на около 5 м източно от източния край
на маркирана с пътна маркировка пешеходна пътека.
В района на ПТП е налична е следната пътна маркировка:
Вертикална маркировка: пътен знак „Д17“- „Пешеходна пътека“; пътен знак
„Д11“- „Начало на населено място“ (Д.С.); пътен знак „В26“- „Забранено е
движението със скорост по висока от означената“ - 50 км/час; пътен знак „А40“ -
„Участък с концентрация на ПТП“; пътен знак „В24“ - „Забранено е изпреварването
на автомобили и мотоциклети с кош“. Хоризонтална маркировка: „М1“ - „Единична
непрекъсната линия“ разделяща лентите за движение; „М8.1“ - „Пешеходна пътека“.
В съдебно заседание вещото лице извършило съдебномедицинската експертиза
пояснява следното: посочва, че няма обективни находки за спирачни следи преди
мястото на удара, което е пет метра източно от източния край на пешеходната
пътека. Дори пострадалата да е пресичала пешеходната пътека, не би не би
указало значение, тъй като водачът е задействал спирачната система едва след
като е възприел удара. Уточнява, че дори водачът да е възприел отстрани вляво,
напречно на посоката на движение пешеходката, безспорно със скорост от 107 км/ч
ще настъпи удар, като ще се измести само мястото на удара на запад.
От показанията на свидетелката З.К.се установява, че ищцата е била в много
близки отношения с майка си. Прекарвала е отпуските си и почивките в с. Д.С.,
където е живяла пострадалата. По време на майчинството си е била през по-
големият период при майка си. Отделно майка и е помагала в грижите за детето,
като често е гостувала в гр. С.. Имали са ежедневна кореспонденция през
останалото време. Имали са отношения на взаимност и подкрепа. Посочва, че
ищцата все още не е приела загубата на майка си и след смъртта и е била в много
тежко състояние, като почти не е говорела.
От показанията на свидетеля Д.Д./кмет на с. Д.С./ се установява, че същият
е извикан на мястото на инцидента. Описва пострадалата като харизматична, дейна
жена, с уважение в селото, тъй като е била дълги години детска учителка и се е
ползвала с авторитет. Описва отношенията на ищцата с майка и като много близки
и топли, като в годините са полагали взаимни грижи и са прекарвали доста време
заедно. Пострадалата е помагала в отглеждане на внучето. Твърди, че ищцата е
приела много тежко загубата на майка си и все още е в шок. Сочи, е почита всеки
повод свързан с годишнини и помени и е силно травмирана при посещение на
Гробищния парк.
От показанията на М.Б. се установява, че същият е управлявал процесния
автомобил. Не посочва с каква скорост се е движил, дали е бил на къси или дълги
светлини, както и каква е била пътната настилка. Твърди, че след като е възприел удара е
спрял. Твърди, че не е видял предупредителни табели за пешеходна пътека, като и
дали е била осветена, за да си спомни откъде е пресичала пешеходката.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП
– 02.12.2019 г. за лек автомобил марка „Б.“ с peг. № СТ *** ВА, управляван от М.В.Б. е налице валидна застрахователна полица № BG/11/119000211257 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на валидност от 10.01.2019 г. до 09.01.2020
г. със ЗАД ,,А.‘‘ АД.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е
предявила претенцията, която е получена от застрахователя с обратна разписка на
30.06.20020 г. за изплащане на обезщетения пред ЗАД ,,А.‘‘
АД и е представила всички документи, с които разполагат.
По случая е заведена щета с щета № 10020100101672 Н без да е
изплатено застрахователно обезщетение, по която застрахователят е изискал документи. Не е осъществено плащане по
същата. Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Доколкото няма постановена
присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза техническите причини
за настъпване на ПТП са субективните действия на водача, който при избора на
скорост на движение не се е съобразил с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Водачът не се е съобразил със значението
предупредителния пътен знак „Пешеходна пътека“, не е бил
достатъчно внимателен и предпазлив приближавайки обозначена и маркирана
пешеходна пътека, не е възприел своевременно пресичащата П.С. У., не е намалил
скоростта си на движение и не е спрял преди мястото на удара. Според вещото
лице водачът е управлявал процесния автомобил със скорост от 107 км/ч при максимално
допустимата скорост в пътния участък от 50 км/ч., като по този начин опасната зона за
спиране е 29 м и водачът не е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара при движение.
С оглед изложеното съдът намира, че с това поведение водачът на лекия
автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено,
че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и са длъжни при движението си да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да
контролират във всеки момент ППС, което управляват. Водачът на лек
автомобил марка „Б.“ с peг.
№ СТ *** ВА е нарушил и разпоредбата на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, тъй като е управлявал процесния автомобил със скорост от 107 км/ч.
при максимално допустимата скорост в пътния участък от 50 км/ч.
На следващо място ударът е настъпил на около 5 м източно от източния край на
маркирана с пътна маркировка пешеходна пътека, поради което водачът е следвало
да съобрази наличието на пешеходна пътека, движението по същата, и да намали
скоростта толкова, че да може да спре при необходимост, което същият не е
сторил и по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите
нарушения на водача на л. а. „Б.“ с peг. № СТ *** ВА, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В случая, съдът взе предвид, изключително близките отношения
между ищцата и нейната майка, с която са
поддържали постоянни и топли отношения. Привързаността била силна и взаимна, съществували
отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и
дете, силна духовна близост и уважение. Чувството на безпомощност пред
безвъзвратното отнемане на майката е непреодолимо и скръбта е неизмерима и
причинява неимоверни страдания. Съдът счита, че несъмнено загубата на родител и
то по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и
прави преждевременната му загуба особено тежка. Връзката “майка – деца” освен
кръвна е и емоционална и житейски предполага, че физическата загуба на майката
би причинила в най-голяма степен страдания на нейните деца.
Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от
ищцата болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищците вследствие на смъртта на тяхната майка е в размер на по 180 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за
съпричиняване от страна на вредоносния резултат от
пострадалата П.С. У., изразяващо се в нарушение на
изискванията на чл.114 от ЗДвП, като твърди, че починалата не се е съобразила с
преминаващите автомобили, стояла е с гръб към пътното платно, на ръба на
тротоара, като така сама се е поставила в опасност. В условията на
евентуалност, твърди, че същата е предприела пресичане на пътното платно в
момента, в който се е приближил процесния автомобил, като не се е огледала.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването
на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за
настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
114 от ЗДвП на пешеходците е забранено: да навлизат внезапно на платното за
движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост и да
извършват търговия и услуги на платното за движение.
В настоящия случай е установено, че пострадалата П.С. У. е пресичала
пътното платно на около 5 м източно от източния край на маркирана с пътна маркировка
пешеходна пътека., където е и мястото на удара според заключението на
назначената по делото автотехническа експертиза.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Според уточненията, дадено от вещото лице в съдебно
заседание дори пострадалата да е пресичала пешеходната пътека, не би не би указало
значение, тъй като водачът е задействал спирачната система едва след като е
възприел удара. Уточнява, че дори водачът да е възприел отстрани вляво,
напречно на посоката на движение пешеходката, безспорно със скорост от 107 км/ч
ще настъпи удар, като ще се измести само мястото на удара на запад.
Поради това съдът приема, че възражението за
съпричиняване е неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
ищцата претендират лихва за забава от датата на уведомяване на ответното
дружество – 30.06.2020 г. От представените доказателства се установява, че
действително на 30.06.2020 г. ответното дружество е уведомено за настъпване на
застрахователното събитие. Следователно съдът като съобрази горепосочените
разпоредби приема, че 30.06.2020
г. е датата, на
която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и
от този момент следва да се начислява лихва за забава.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗАД “А.“ АД следва да заплати на Г.Д.У. обезщетение в
размер на 180 000 лв. частичен иск от 200 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно страдание вследствие смъртта на
нейната майка П.С. У., настъпила при ПТП на дата 02.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 30.06.2020 г. до окончателното и изплащане.
По отговорността за разноски:
В договара за правна защита и съдействие
е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. –
3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., като адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 5 130 лева.
Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при
спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К.
за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищците е в размер 6 156 лева
с ДДС.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД “А.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, сумата от
3 200 лв. за държавна такса, както и сумата от 200 лв. за възнаграждения на
вещи лица, платена от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД “А.“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. ***да заплати на Г.Д.У. с ЕГН ********** ***
сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени от смъртта на нейната майка П.С. У., настъпила при ПТП на дата 02.12.2019
г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 30.06.2020 г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД “А.“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. ***да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен
адрес:***, офис № 10 адвокатско възнаграждение в размер на 6 156 лева с ДДС за осъществена
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ЗАД “А.“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. ***да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 3 200 лв. за
държавна такса, както и сумата от 200 лв. за възнаграждения на вещи лица,
платена от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :