Решение по дело №244/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по жалба на Н.И.Н. с ЕГН **********,***, чрез адв. И.З., срещу Принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство с рег. № В****РС, наложена с Констативен протокол от 24.01.2023г., съставен от инспектор репатриране към Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна. С жалбата оспорената ПАМ се атакува като нищожна, поради некомпетентност на органа, който я е наложил. Алтернативно се твърди, че същата е незаконосъобразно наложена поради липса на материалните предпоставки за това съобразно приложимата правна регламентация. Изложени са конкретни възражения: автомобилът не бил паркиран в „синя зона“ нито на паркомясто, за което е заплатен служебен абонамент; не бил паркиран и в противоречие на място, където действат съответните забранителни или предупредителни знаци и други. Настоява се съдът да постанови решение, с което да уважи жалбата. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебноделоводни разноски в полза на оспорващия Н. И. Н..

В съдебно заседание оспорващият се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски.

Ответникът – Инспектор репатриране към общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Становище по съществото на правния спор е изразено в писмо до съда с.д. № 1985/ 08.02.2023 г. (л. 7 от делото), с което жалбата се оспорва като неоснователна.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е принудителна административна мярка /ПАМ/– преместване на лек автомобил марка Мерцедес, рег. № В****РС, цвят – черен, без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, във връзка с което е съставен констативен протокол /КП/ № 058024/24.01.2023г., издаден от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие /ОП/ „Общински паркинги и синя зона“. Видно от съдържанието на протокола, репатрирането е извършено на 24.01.2023 г. в 13,25 ч., след като е установено, че описаният лек автомобил е паркиран на ул. „Т.“пред № 51 в гр. Варна, в зоната на действие на пътен знак (ПЗ) № В27 ("Забранени са престоят и паркирането") и табела Т17 ("Табела с текст"). В КП е посочено, че автомобилът се репатрира на основание чл.171, т.5, б. „А“ и б. „Б“ от ЗДвП във връзка със Заповед № 4957/ 26.11.2019 г. на кмета на Община Варна. В мястото за забележки е вписан ръкописен текст „броня, врата“. Протоколът е подписан от инспектор „Репатриране“ М. Я. в присъствието на Г. П. (шофьор) и И. М. (вписано е „сап“, вероятно сапанджия), членове на екипа по репатриране на автомобили в ОП „Общински паркинги и синя зона“.

От ответника ведно с административната преписка е представен дубликат от касов бон, издаден от ОП „Общински паркинги и синя зона“ в 14,35,07 ч. на 24.01.2023 г. за репатриране на МПС за сумата от 51 лева. Представена е и декларация, подписана от Т. С. Х. на 24.01.2023 г., в която същата е декларирала, че е получила от наказателния паркинг МПС марка Мерцедес с рег. № В****РС, собственост на Н. И. Н.. В декларацията Х. е посочила, че има претенции относно състоянието, в което получава автомобила – сочи, че същият  се връща със спукани балони на предните две гуми.

От снимков материал, съдържащ се в приложения от ответника електронен диск, е видно, че на ул. „Тракия“, точно срещу страничен вход/изход към задния двор на Специализираната болница по акушерство и гинекология „Проф. д-р Д. Стаматов“ - Варна, в началото на тухлен зид, преди кръстовището с улица „Дойран“, има разположени вертикално ПЗ № В27 "Забранени са престоят и паркирането" и табела Т17 "Табела с текст" със съдържание „Зона, контролирана от техническо средство тип „Паяк““. Репатрираният автомобил е бил паркиран малко след описаните знаци, отстрани на детска градина № 12 „Ян Бибиян“, преди кръстовището с ул. „Дойран“.

С протоколно определение от проведеното на 19.04.2023 г. открито съдебно заседание съдът е задължил ответната страна да представи в 7-дневен срок извадка от Генералния план за организация на движението на територията на Община Варна в частта за ул. „Т.“ № ** и № ** ведно със заповедите, въз основа на които са поставени посочените в КП от 24.01.2023 г. пътни знаци № В27 и Т17. С писмо с.д. № 6960 от 09.05.2023 г. са представени извадки от Генералния план за организация на движението на територията на Община Варна в конкретната част (л. 28 и 29 от делото).

По настояване на жалбоподателя и за изясняване на фактите и обстоятелствата, релевантни за изхода на правния спор, съдът е допуснал по делото да бъдат разпитани двама свидетели – Т. С. Х. и Х.Я. Д..

От обясненията на свидетеля Т. С. Х., намираща се във фактическо съжителство с жалбоподателя, се установява, че на 24.01.2023 г. тя е управлявала автомобила с рег. № В****РС и го е паркирала до детското заведение, за да вземе детето си оттам. Преди това, на кръстовището с бул. „Цар Освободител“, се уверила, че за конкретния участък от улицата няма поставен пътен знак, забраняващ спирането, престоя и паркирането на автомобили. Улицата пред детската градина е „Дойран“. Паркирала автомобила вдясно на пътното платна, на съседна улица на ул. „Дойран“, където се намирали и други автомобили. Според свидетелката, тази улица се казва „Тракия“. Твърди, че се е забавила в детската градина около 10 минути. След като излязла с детето си от детското заведение, установила, че от всички намиращи се на улицата автомобили липсва единствено паркираният от нея. Веднага след това отишла да прибере колата от наказателния паркинг, находящ се под Аспарухов мост.

Показанията на св. Т.С. Х. се потвърждават от гласните показания на втория свидетел – Х. Я. Д.. Същата се спомня, че на 24.01.2023 г. е придружавала св. Х. до детската градина като нейната цел била да посети намиращият се в близост хипермаркет. Спомня си, че улицата, на която Х. паркирала автомобила, е в непосредствена близост до детската градина, която посещава нейното дете, и че същата се явява пресечка на бул. „Цар Освободител“.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорената принудителна административна мярка, за която е съставен КП № 058024/24.01.2023 година. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП законодателят предоставя възможност на собствениците или на администрацията, управляваща пътя, да определя длъжностни лица, които да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В настоящия случай участъкът от ул. „Тракия“, на която е бил паркиран репатрирания автомобил на 24.01.2023 г. и спрямо него е наложена ПАМ, безспорно е общинска собственост – по аргумент от § 7, т. 4 ЗМСМА, т. е. собственикът на улицата разполага с нужните правомощия да определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителната мярка. Собственикът на улицата - общината, чрез своя орган на местното самоуправление - общинският съвет, е предоставил на кмета на общината правомощието да определи длъжностните лица, които да прилагат принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП - чл. 5 от Наредбата за принудително преместване на ППС с техническо средство „паяк“ на територията на Община Варна. На посочените основания кметът на Община Варна със Заповед № 4957 от 26.11.2019 г., е определил длъжностните лица, които могат да налагат ПАМ, сред които е и инспектор „Репартриране“ при ОП “Общински паркинги и синя зона“. Предвид това установяване, съдът приема, че принудителната административна мярка - преместване на моторно превозно средство /МПС/ без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, наложена от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна – М. Д. Я., и обективирана в Констативен протокол № 058024 от 24.01.2023 година, е наложена от компетентен орган. От това следва извод, че изложените в жалбата доводи за нищожност на ПАМ поради некомпетентност на органа, който я е наложил, са надлежно опровергани от ответника, поради което следва да бъдат отхвърлени.

За налагането на принудителна административна мярка – принудително преместване на МПС, в разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП законодателят е посочил изрично в четири пункта – букви „А“, „Б“, „В“ и „Г“, хипотезите, при които се налага ПАМ „преместване на паркираното пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, какъвто е разглеждания случай. В съставения при репатрирането на автомобила констативен протокол са посочени две основания – по б. „А“ и по б. „Б“ на т.5 от чл. 171 от ЗДвП. Според хипотезата по б. „А“, ППС се премества, когато то е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване“. С нормата на б. „Б“ от същата правна новела са предвидени три отделни хипотези, в които може да се приложи същата ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните в закона предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

Както вече се посочи, в настоящия случай административният орган налага ПАМ на основание чл. 171, т. 5, б. „А“ и б. „Б“ от ЗДвП. Настоящият състав на Административен съд – Варна намира за неправилно и незаконосъобразно в акта, с който се налага ПАМ, да бъдат посочени едновременно две различни хипотези за извършено нарушение. Това представлява нарушение на административнопроизводстените правила, особено в случаи като разглеждания, когато в административния акт не се съдържат конкретни факти и мотиви за осъществен състав на нарушение. Това съждение на съда намира опора в разпоредбата на чл. 172, ал.1, изречение първо от ЗДвП, което гласи, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "А", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Тоест когато ПАМ се налага при наличието на хипотезата на б. „А“, законодателят предвижда за това да бъде издадена мотивирана заповед, което не се отнася за останалите три хипотези от същата т.5 на чл. 171 от ЗДвП – букви „Б“, „В“ и „Г“. При тези хипотези не се изисква издаване на мотивирана заповед, от което може да се направи извод, че при тях липсва изискване за конкретна форма на акта, с който се налага ПАМ, както и това, че тя може да се наложи и с конклудентни действия. В настоящия случай липсва издадена нарочна мотивирана заповед на органа, което сочи на нарушение на цитираната правна норма, ако се приеме, че ПАМ е наложена на основание буква „А“ на т.5 от чл. 171 от ЗДвП.

В допълнение към горното следва да се отбележи, че от представените от ответника извадки от Генералния план за организация на движението на територията на Община Варна, одобрен със Заповед № 1424/ 17.04.2018 г. на кмета на Община Варна, е видно, че по протежението на цялата ул. „Т.“не е предвидено поставянето на пътни знаци № В27 и Т17. Такива знаци е предвидено да се поставят на кръстовището на ул. „Т.“с перпендикулярната на нея ул. „Дойран“, която е еднопосочна, от което следва извод, че тези знаци се отнасят за автомобилите, движещи се от това кръстовище в югоизточна посока, към ул. „Брегалница“ и ул. „Битоля“, но не действат за автомобилите движещи се по ул. „Тракия“.

Горното обосновава и още един извод, а именно, че разположените на ул. „Т.“пътни знаци № В27 и Т17 срещу входа/изхода към задния двор на Специализираната болница по акушерство и гинекология „Проф. д-р Д. Стаматов“ – Варна, са поставени в нарушение на Генералния план за организация на движението на територията на Община Варна. Тази констатация е от съществено значение за изхода на настоящия правен спор доколкото не следва да се счита за нарушение на ЗДвП неспазването на пътен знак или знаци, които не са съобразени с начина, по който е организирано движението в конкретното населено място или пътен участък. Противното би обезсмислило създаването на планове за организация на движението.

Освен горното, в КП от 24.01.2023 г. е посочено, че автомобилът е паркиран на ул. „Т.“пред № 51, а в депозирания от ответника отговор на жалбата с.д. № 1985/ 08.02.2023 г. е посочено, че е паркиран пред № ** на същата улица. От картата на гр. Варна с улици и адреси, общодостъпна в интернет, е видно, че посочените адреси се намират след кръстовището на ул. „Т.“с ул. „Дойран“, в задънения участък (тупик). Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. От това следва, че независимо дали автомобилът на оспорващия Н. Н. е бил паркиран от св. Х. пред № 51 или пред № ** на ул. „Тракия“, намиращите се в началото на ул. „Тракия“, малко след отбиването от бул. „Цар Освободител“ пътни знаци В27 и Т17, са загубили правното си действие и не е налице нито една от посочените в КП хипотези.

Оплакванията в жалбата за нанесени по автомобила щети по време на репатрирането му до наказателния паркинг, са неотносими към спора за законосъобразност на ПАМ, поради което няма да бъдат коментирани в мотивите на настоящото решение.

Горните разсъждения навеждат на извод за основателност на жалбата, с оглед на което оспорената ПАМ следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на Н.И. Н. за присъждане на разноски в негова полза. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди Община Варна да заплати в полза на Н.И.Н. разноски в размер на 610 (шестстотин и десет) лв., от които държавна такса 10 (десет) лв. и адвокатско възнаграждение 600 (шестстотин) лева. Банковата такса за извършения превод на държавната такса за образуване на делото по съществото си не представлява разноски по делото, поради което сума в размер на 1 (един) лев не се присъжда.

Разпоредбата чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /доп., бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. /, изключва от касационен съдебен контрол първоинстанционни съдебни решения по оспорване на мотивирани заповеди по чл. 172, ал. 1 от АПК, с които се прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "А", т. 6 и 7, като решенията са окончателни. Сред така изчерпателно изброени хипотези в чл. 172, ал. 1, към която препраща ал. 5 на чл. 172 от ЗДвП, не попада решение на административния съд срещу административен акт, с който се прилага ПАМ принудително преместване на паркирано в нарушение на правилата за движение превозно средство без знание на неговия собственик по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "Б" от ЗДвП, каквото е едно от основанията, посочени при налагане на процесната ПАМ. Тъй като чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е разпоредба, която ограничава право на съдебна защита пред касационна инстанция, същата не може да се тълкува разширително. Предвид изложеното, настоящото съдебно решение подлежи на касационно оспорване пред Върховния съд на Република България на общо основание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 предп. второ от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Н.И.Н. с ЕГН **********,***, Принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство с рег. № В****РС, наложена с Констативен протокол от 24.01.2023г., съставен от инспектор репатриране към Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н.И.Н. с ЕГН **********,***, сума в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: