Р Е Ш Е Н И Е
№……/.….07.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова ,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 15 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от В.Ж.С. от гр.Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.226 КЗ
/отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, да
заплати на В.Ж.С. сумата от 30000лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на сестра й Ж.Ж.С., починала на 10.01.2014г.,
в резултат на настъпило ПТП на 09.01.14г., причинено от Ж.К.С.при управление на
МПС – л. а. „Шевролет“ модел Калос с рег.№ В **** СТ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.01.14г. до окончателното изплащане на сумата. С допълнителна молба
в срока по чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на иска с правно основание чл. 226 КЗ /отм/ като претендира осъждане на ответника да му заплати
сумата от 60000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано
от 10.01.14г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2014г.
, по път ПП-1-4 в посока от гр.Варна-гр.София, след разклона за гр.Антоново,
водачът на л. а. „Шевролет“ модел Колос с рег.№ В **** СТ Ж.К.С.поради
несъобразяване с пътните условия губи контрол над автомобила и се удря в
крайпътно дърво, при което водачът загива, а пострадалата пътничка Ж.С. е
откарана в болница, където умира на 10.01.14г. Сочи, че към момента на ПТП л.
а. „Шевролет“ модел Калос с рег.№ В **** СТ, е имал действащ договор за
застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица № 22113001216290 със срок на
валидност от 06.05.13г. до 05.05.14г. Твърди, че внезапната загуба на сестра й
била съкрушителна за нея. Сочи, че същите са имали изключително силна връзка,
същата винаги я подкрепяла и й помагала, живеели в едно домакинство и все още
не можела да преодолее загубата й. С допълн.
искова молба оспорва изложените в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявеният иск по основание и размер. Оспорва материалноправната
легитимация на ищцата, като счита, че не се установява твърдяната близост и
особена връзка, различна от обичайните такива, съставляващи основание за
получаване на обезщетение наред с най-близките й роднини. Оспорва механизма на
ПТП и вината на водача, както и причинно-следствената връзка между ПТП и
вредите. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, изразяващо се в неизползването на обезопасителен колан. Оспорва и
началния период на търсената мораторна лихва като прави възражение за изтекла
погас.давност. С допълнителения отговор поддържа възраженията си като счита за
приложима разпоредбата на §96,ал.3 от ПЗР на ЗИД на КЗ / ДВ бр.101/18г./.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения препис на
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3/13.01.14г. се установява факта
на настъпило ПТП на пътя ПП-1-4, след разклона за гр.Антоново, с участие на л.
а. „Шевролет“ модел Калос с рег.№ В **** СТ, управляван от Ж. К. С., който
факт не се оспорва от страните по делото.
В същият като причина е отразено, че при движение с несъобразена скорост с
пътните условия в зоната на ляв завой водача С. губи контрол над автомобила,
излиза извън пътното платно вдясно по посока на движението и се блъска в
крайпътно дърво. От приложения протокол за ПТП е видно, че при така настъпилото
ПТП са починали Ж. С. и Ж.С..
По делото е приет за безспорен между
страните и факта на наличието на застр.полица № 22113001216290/26.04.13г. ГО на
автомобилистите, валидна за периода 06.05.13г.-05.05.14г., сключена за л. а. „Шевролет“
модел Калос с рег.№ В **** СТ / приложена към приетото по делото ДП № 4/14г. на
РУП Омуртаг/ .
Съгласно приложеното по делото удостоверение за родствени връзки от 19.07.18г. на община Варна, се установява, че ищ. В.Ж.С. е сестра на Ж.Ж.С. , поч. 10.01.14г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита
на св.П. С. и св.Б.Б., които показания
съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза, кредитирано от съда като обективно и пълно, се установява, че л.а. Шевролет Калос , управляван от Ж.С., при движение
със скорост близка до максимално
позволената навлиза в мокър участък от асфалтовото покритие при
извършване/завършване изпълнението на ляв завой, вследствие на което губи
управление над автомобила, излиза със странично плъзгане в дясно от платното и
реализира завъртане , след което
настъпва удар с крайпътно дърво в областта на предна лява врата, след което се
завърта обратно и се установява в откритото положение. Дава се заключение, че
процесния автомобил е оборудван с 5 колана за безопасност , като в случая с
оглед действащите инерционни сили над телата в автомобила , те са били
неефективно предпазени от използваните предпазни колани в горната част на
телата. Сочи се, че вследствие на ПТП Ж.С. е получила тежка черепно-мозъчна
травма с много фрагментно счупване на черепния покрив в лява теменно-слепоочна
област и черепната основа в областта на средната черепна ямка, кръвонасядане на
меките черепни обвивки, травматичен кръвоизлив, контузия на мозъка, мозъчен
оток, която травма е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
смъртта. Дават заключение, че тези травматични увреждания са резултат на удар с
или върху твърд тъп предмет, притежаващ значителна енергия, като при наличните
деформации на купето на автомобила и посоката на удара поставения
обезопасителен колан не е предотвратил удара на главата в лявата греда и тавана
на автомобила.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със
сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”,
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ обект на застраховане по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди.
В настоящия случай безспорно по делото се
установява, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица №22113001216290/26.04.13г,
валидна за периода 06.05.13г.-05.05.14г. за л.а. Шевролет Калос с рег.№ В **** СТ, сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД и собственика на
автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника
по иска.
В настоящия случай съдът приема за безспорно установен
факта на настъпило ПТП на пътя ПП-1-4, след разклона за гр.Антоново, с участие
на л. а. „Шевролет“ модел Калос с рег.№ В **** СТ, управляван от Ж. К. С., в резултат на което е настъпила смъртта на Ж. С. и Ж.С..
С оглед на това и предвид
установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, съдът намира,
че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата
вреди от деликта.
Ищцата В.Ж.С. безспорно се явява сестра, на починалото при ПТП лице Ж.С..
С ТР
№1/21.06.18г. по т.д.№1/16г. на ОСГНТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Прието е още, че с оглед традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съотв. бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, но за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В конкретния случай за установяване на вредите,
претърпени от ищцата, чието обезщетяване се
претендира с предявените искове, съответно техния вид и обем, са ангажирани гласни
доказателства – показанията на св.П. С.. От показанията на свидетелката се установява,
че двете сестри са били изключително близки, израстнали заедно, като Ж.я
гледала като „втора майка“, споделяли си всичко и дори когато тя заминала да
работи в чужбина се чували постоянно, а отпуските прекарвали заедно. Сочи, че
след смъртта на сестра си ищцата го преживяла много тежко, спряла да ходи на
училище и минала на индивидуално обучение, не искала да излиза, не искала да
вижда никого, посещавала психиатри и психолози, като даже към момента
състоянието й било нестабилно. Съдът кредитира тези
свидетелски показания, тъй като са основани на непосредствени възприятия
относно фактите, до които се отнасят, като не са представени основания за съмнение в тяхната достоверност. Въз основа на така събраните гласни доказателства съдът прави извода, че
между ищцата и починалата нейна сестра е съществувала силна и хармонична
връзка, като те са били привързани един към друг; отношенията им се основавали на разбирателство и взаимопомощ; съжителствали са дълго време в едно домакинство, като и
след това са продължили да поддържат постоянни контакти, като са разчитали на взаимна
грижа и подкрепа. Наред с това се установява и търпени от ищцата значителни по интензитет
и продължителност морални болки и страдания от внезапната загуба на нейния родственик, която се е отразила негативно както върху нейното емоционално състояние, така и съществено
върху начина й на живот, предвид и крехката възраст , в която се е намира тя
към момента на настъпване на злополуката. При така установената трайна и дълбока
емоционална връзка и тежестта на претърпените вреди, се налага извод, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение
на лице от разширения семеен кръг и следва да се направи
изключение от ограничението на Постановления №4/1961г.
и №5/1969г. на Пленума на ВС като се присъди обезщетение в полза на ищцата по реда на
чл.52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изходи
от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда,
така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Доколкото застрах.правоотношение е възникнало на
основание договор от 26.04.2013г., поради което и при липса на друга
договореност между страните, на основание § 22 от ПЗР на Кодекса за
застраховането (Обн., ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г) отношенията между страните следва да се уредят по правилата на част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, която не предвижда лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този посочен в §27, ал.1 от ПЗР на КЗ (отм.). В този смисъл и разпоредбата на §96 от ПЗР на
ЗИД на действащия КЗ съдът намира за неприложима в случая, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за
застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно
01.01.2016г.
Отделно от това следва да се има предвид, че с Решение от 24.10.13г. по дело С-277/12
СЕС се е произнесъл, че член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението
за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Това тълкуване на СЕС, макар и постановено по отменената Втора директива 84/5/EИО на Съвета от
30 декември 1983 година /
чл.29 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка / настоящият
състав намира, че следва да бъде съобразено при определянето на обезщетението за претърпени вреди при
пътнотранспортно произшествие, поради което и като противоречаща на правото на
ЕС разпоредбата на §96 от ПЗР на
ЗИД на действащия КЗ не следва и на това основание да се прилага в
разглежданата хипотеза.
С оглед
на така изложеното съдът намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да се репарират със сумата от 60 000 лева, който размер съответства
най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
В
писменият си отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване
на вредоносният резултат като
твърди, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан. Съобразно практиката на ВКС, постановена
по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от
24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Т.е. за да се формира извод за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съотв. за степента на това съпричиняване, то
следва да се отчете не само факта на извършено от страна на пострадалия
нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушенията са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е
тяхно следствие. В този смисъл следва да се прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за вредоносния резултат и въз основа на това да
определи обективния му принос. От събраната по делото СМАТЕ и показанията на
св.Б. безспорно се установява, че пострадалата е била с поставен предпазен
колан, като в случая предвид наличните деформации на купето на автомобила и
посоката на удара коланът не е предотвратил степента на получените тежки
травми. Предвид така установеното , отчитайки и неефективното приложение в случая на предпазния колан с оглед
избягване на вредоносния резултат, съдът
намира, че релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата се явява недоказано, а оттам и неоснователно.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм/ се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 60000лв.
Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност, както вече бе посочено, е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което
обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от делинквента вреди
и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради
това и с оглед императивната разпоредба на чл.
84, ал. 3 ЗЗД
законната лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде начислявана именно
от датата на увреждането. Във връзка с претенцията за заплащане на
законната лихва от отв.страна с отговора е въведено правопогасяващото
възражение за давност, което следва да бъде разгледано от съда. Вземането
за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя по гражданската
отговорност на деликвента, се погасява с кратката тригодишна погасителна
давност съгласно чл. 111, б."в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото ПТП,
откогато е изискуемо вземането за непозволено увреждане / в този см. са Решение
№ 67 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 323/2010 г. и Решение № 96 от
18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 610/2010 г. /. По делото няма данни, нито са
наведени твърдения да е налице спиране или прекъсване на давността. С оглед на
така установеното съдът намира, че вземането за
законна лихва върху обезщетението за периода от датата на непозволеното
увреждане – 10.01.14г. до 03.01.2016г. вкл. е погасено по давност, поради което
и в тази им част исковете следва да бъдат отхвърлени, като законната
лихва следва да бъде присъдена за периода от 04.01.16г. до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, на
ищецът се дължат разноски по делото, съобразно представените доказателства, а
именно сумата от 2500лв, представляваща д.т. и депозит за свидетел и съд.експертиза. От ищеца е направено и искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА. В представеното по делото
пълномощно и договор за правна защита липсва позоваване на някоя от
предвидените чл.38, ал.1 ЗА хипотези за предоставяне на безплатна правна помощ.
След като в представените по делото пълномощно и договор не е посочено някое от
основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказване на безплатна правна помощ, то липсва основание за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение за това производство / в този смисъл е
и Определение № 93/10.04.13г. по т.д.471/12г. на ВКС/. Ето защо не следва да се
присъжда адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 ЗАдв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ на В.Ж.С., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 60000лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
загубата на сестра й Ж.Ж.С., починала на 10.01.2014г., в резултат на
настъпило ПТП на 09.01.14г., причинено от Ж.К.С.при управление на МПС – л. а. „Шевролет“
модел Калос с рег.№ В **** СТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.16г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 10.01.14г. до 03.01.2016г. вкл. като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ на В.Ж.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2500лв /две хиляди и петстотин
лева/, представляваща направени по делото
разноски , на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: