Решение по дело №216/2019 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 11.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на десети октомври                                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 216 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен от  Г.Т.Б., с ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К., против Л.В.Б. с ЕГН **********,***.

Ищецът твърди, че с ответницата имали сключен граждански брак от 22.09.1993г., от който брак имали един пълнолетен син. Твърди, че първоначално отношенията между двамата съпрузи били нормални, но впоследствие между тях настъпило отчуждение и проличало несходството в характерите им. Въпреки правените опити да заздравят брака си, същите се оказали неуспешни.

От 1999 се намирали във фактическа раздяла, като ищецът продължавал да живее в семейното жилище в гр. К., ул. „**********“ №*****, което придобил придобил по наследство, а ответницата заминала за К.. В момента, доколкото му било известно, тя се била установила в с. Ч., общ. Н..

С оглед изложеното ищецът счита, че бракът им е лишен от съдържание и следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския им брак като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината и да постанови след развода ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име Д.. Заявява, че с ответницата не притежават недвижими имоти придобити в режим на СИО и че на никой от съпрузите не следва да се присъжда издръжка.

Ответницата, представлявана от особения си представител адв. Р.Г. намира иска за допустим и основателен. Счита, че семейното жилище, доколкото е собственост на ищеца, следва да бъде ползвано от него, а преценката за фамилното име предоставя на съда.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 22.09.1993 г., за което е съставен Акт за граждански брак №142 от същата дата на Община К..

От показанията на свидетеля М.А. К. се установява, че е в приятелски отношения със съпрузите от около 20 години. Понастоящем продължавал да поддържа контакти само с ищеца. Ответницата  напуснала съпруга си около 2004 -2005 година и заминала за К.. Оттогава двамата се намирали във фактическа раздяла и според свидетеля бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен. Докато били заедно, съпрузите живеели в жилище, лична собственост на ищеца, находящо се в гр. К., ул. „******“ №*****. В момента там продължавал да живее Г.Б., а Л.Б. била в Б., но свидетелят не знаел къде точно.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи се от показанията на свидетеля К., че страните не живеят като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, и издръжката на детето.

Съпрузите нямат родени от брака деца, които да не са навършили пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „*******“ №*****, е лична собственост на ищеца, поради което следва да се предостави за ползване на него.

Относно фамилното име:

Съпругата не е изразила изрично  желание след развода да носи предбрачното си фамилно име. Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От анализа на разпоредбата следва, че в сега действащия Семеен кодекс (ДВ, бр.47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) е възприет принципа на запазване на фамилното име при прекратяване на брака. В случая съгласието или несъгласието на съпруга – първоначален титуляр на фамилното име, е без правно значение. Това е така защото, както при сключване на брака единият съпруг е променил фамилното си име, приемайки това на другия, без да иска съгласието на титуляра, така и в случай, като настоящия, за запазването му не е необходимо такова съгласие. При липсата на изрично заявена воля за възстановяване на предбрачното фамилно име, се запазва приетото след брака фамилно име, като съдът дължи произнасяне и служебно, съгласно нормата на чл. 326 ГПК. С оглед изложеното, след прекратяване на брака ответницата ще да продължи да носи фамилното име Б..

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС К. определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответницата следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

По делото съдът е назначил особен представител на разноски на ищеца, за което е внесен депозит в размер на 600.00 лева. Следва да бъде издаден разходен касов ордер за определеното възнаграждение в полза на адв. Р.Г..

Воден от горното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 22.09.1993 г. с Акт за граждански брак №142 от същата дата на Община К. граждански брак между Г.Т.Б., с ЕГН ********** *** и Л.В.Б. с ЕГН **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К. ул. „*******“ №*** на Г.Т.Б., с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име                         б..

ОСЪЖДА Л. В. Б. с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Р. Г. разходен касов ордер за сумата от 600.00 лв. (шестстотин лева) депозитни

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчването му.

 

Ц.Ч.

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: