РЕШЕНИЕ
№803/19.4.2021г.
гр.
Пловдив, 19.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 492 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по
пътищата.
Образувано е по
жалба на П.С.М., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0432-000014 от 06.01.2021г. на началник сектор към
ОД на МВР Пловдив, Първо РУ - Пловдив, с която на основание чл.171, т.2а,
б."б" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Жалбоподателката
излага доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт. Сочи,
че с оспорената заповед спрямо съпругът и е приложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на съсобственият им автомобил и по този начин е засегнато
нейното право да управлява автомобила по предназначение. Все в тази насока
сочи, че има СУМПС и нито тя, нито съпругът й притежават друг автомобил, който
да използват докато е прекратена регистрацията на процесния
им автомобил. Твърди, че автомобилът е притежаван в режим на СИО и не може да
бъде обект на ПАМ по смисъла на чл.171 т.2а от ЗДвП. Излага подробни доводи за
противоречие на заповедта с целта на закона, както и липсата на посочване на
начален момент на шестмесечния срок. Изрично посочва, че заповедта не й е съобщавана, а е научила за нея от
съпругът си. Иска отмяна на оспорената заповед.
В постъпила по
делото молба П.М. поддържа жалбата, като допълнително сочи, че приложение в
случая намират част от мотивите на Решение №3 от 23 март 2021г. по
конституционно дело № 11 от 2020г. Претендира разноски.
Ответникът-
Началник Сектор към ОД на МВР, Първо РУ - Пловдив, не се явява в съдебно
заседание, не се представлява. В постъпила по делото молба-становище от
началник Първо РУ - Пловдив при ОД на МВР – Пловдив е оспорена жалбата. При
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка,намери за установено следното:
За
допустимостта:
На първо място следва да се отбележи, че
кръгът на лицата, които могат да подават жалби срещу административни актове е
очертан в чл.147, ал.1 от АПК, според който активна процесуална легитимация
имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая жалбоподателката не е участник в производството по издаване
на заповедта и не е негов адресат, но със заповедта се засягат нейни права, тъй
като се прекратява регистрацията на лек автомобил ХОНДА ЦР В с рег. № **** за
срок от 6 месеца и се отнемат: СРМПС и два броя регистрационни табели. Процесният автомобил е СИО, видно от представените от жалбоподателката удостоверение за сключен граждански брак с
А.О.М. и свидетелство за регистрация на лекия автомобил. Ето защо с
постановяване на процесната заповед пряко и
непосредствено се засягат правата на жалбоподателката,
които тя има върху общата вещ, изразяващи се в правото и да ползва автомобила
според предназначението му, т. е. за нея е налице правен интерес от обжалване процесната заповед. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за правото на жалба, за наличието на която съдът е
длъжен да следи служебно. С право на жалба се ползват лицата, чиято правна
сфера се засяга неблагоприятно от оспорения административен акт, защото
прекратява или ограничава съществуващи субективни права, създава нови или
разширява съществуващи правни задължения. В настоящия случай жалбоподателката търпи неблагоприятните последици настъпили
в следствие на издаване на процесната заповед, поради
което за нея е налице правен интерес от оспорването на заповедта.
Доколкото заповедта не е връчвана на П.М.,
а само на съпругът й, а и от друга страна жалбоподателката
твърди, че е узнала за нея на 15.02.2021г., следва да се приеме, че жалбата е
подадена в предвидения от закона срок. И като подадена срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол жалбата е допустима.
По същество:
С процесната
заповед № 21-0432-000014 от 06.01.2021г. Началника на сектор
към ОД на МВР Пловдив, Първо РУ - Пловдив, е наложил принудителна
административна мярка на А.О.М., в качеството му на собственик на МПС,
изразяваща се във "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от шест месеца“. Като правно основание за издаването й,
административният орган е посочил разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от Закона
за движение по пътищата.
За да наложи на тази мярка, ответният
орган е съобразил, че на 06.01.2021 г., около 20:00 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището
на ул. "Гоце Делчев" и ул.“Тодор Александров“, посока юг-север,
лицето А.О.М. е управлявал л. а. ХОНДА ЦР В с рег. № ****, с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. В заповедта е
посочено, че пробата е извършена с Дрегер Алкотест мод 7410+ №ARSM№0099 установена концентрация на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух 1.05% промила
За нарушението бил съставен АУАН № АА607713 от 06.01.2021г. на С.Ч.– полицейски
инспектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив.
При така установената факти се налагат следните правни изводи:
Според нормата
на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се
налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и
се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП,
е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с
АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.
При произнасянето
на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона
срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
Съобразно нормата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171, т.1 ,2 ,2а, 4, т.5,
б."а", т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е
издадена от компетентен орган - началник сектор към ОД на МВР
Пловдив, Първо РУ - Пловдив. Служебно известни на съда са Заповед
№ 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР – Пловдив за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП и заповед № 8121з – 1524 от
09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за
контрол по Закона за движение по пътищата.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити
/по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай административният орган е приел, че е
налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, принудителна
административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство се прилага на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца
до една година.
Видно от съдържанието на
оспорената заповед като фактическо основание е посочено, че А.О.М. е управлявал
МПС собственост на него и на съпругата му П.М., с концентрация на алкохол в
кръвта 1.05 промила. Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. При тази законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката, е установено по надлежен ред управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което не се оспорва от
страните.
В тежест на жалбоподателката е да обори фактическите констатации, което
в настоящото производство не е направено. След като контролните органи са
констатирали фактите пораждащи необходимостта от налагане на ПАМ и при
положение, че заповедта за прилагане на ПАМ се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 от ГПК, която не е оборена
от оспорващата, правилно е наложена ПАМ за установеното нарушение. Оспореният
акт съдържа в себе си фактически и правни основания за издаването му и е
постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Относно възражението на жалбоподателката по отношение на началото на посочения в
заповедта срок за който се налага ПАМ, следва да се посочи, че при липса на
изрично посочване на начална дата на прекратяване на регистрацията на ППС, като
такава следва да се приеме датата на издаване на заповедта, а именно
06.01.2021г. Срокът на мярката определен
от административният орган е в минимума визиран в нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП, поради което съдът намира, че наложената принудителна административна
мярка е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на същия -
осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Противно на доводите, изложени в жалба, ирелевантно за законосъобразността на издадената заповед за
прилагане на ПАМ е обстоятелството, че процесното МПС
е в режим на СИО между водача и жалбоподателката.
Законодателят не е предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само
съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от възможността за управлява същото,
нито пък че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична
собственост. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, сключило
граждански брак или придобило МПС в дялова съсобственост, може да го управлява
в нарушение на императивните законови изисквания и без риск от приложението на
конкретната ПАМ, каквато очевидно не е целта на закона. Приложената превантивна
ПАМ не засяга правото на собственост на автомобила, а ограничава използването
му за определен срок, респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на
управление на МПС. И това е логично, тъй като именно с превозното средство е
извършено нарушението, чието преустановяване ПАМ цели чрез спирането му от
движение. Правният ефект от налагане на ПАМ за съсобственика на ППС, който не е
неин адресат е опосреден и предизвикан от поведението
на другия съсобственик, несъобразено със задължение да не препятства
упражняването на правата върху общата вещ. Отношенията между съсобствениците,
свързани с ограниченията в ползването на съсобствената
вещ, като последица от поведението на един от съсобствениците, и евентуалните
щети (вреди или пропуснати ползи), нанесени от един съсобственик на друг,
следва да се уреждат по гражданскоправен ред.
Диференциран подход при прилагането на
мярката по чл.171, т.2а ЗДвП е недопустим, тъй като би поставил в
дискриминационно положение едноличните собственици на автомобили - участници в
движението, което е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред
закона и ще доведе до неравно третиране. Макар и конституционно гарантирано,
правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по
изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени
интереси - каквито без съмнение са осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението.
Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно
придвижване е залегнала в чл.17, ал.5 и чл.35, ал. 1 КРБ и е приложима, когато
следва да бъдат защитени националната сигурност, народното здраве, правата и
свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни
или общински интереси. Следователно законодателно установеният превес на
обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Поради това личният
интерес на съпруга-съсобственик няма приоритет спрямо обществения, защото
последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да
се съобразява с основната цел на закона.
Следва да се има предвид, че ПАМ по чл.171,
т.2а ЗДвП не цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат - подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и
обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от ПТП.
Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение, чрез препятстване възможността за движение по пътищата на
ППС, макар и то да остава под властта на неговия собственик/собственици.
Противното би означавало МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за
участие в движението, при което се губи възпиращият ефект на ПАМ (в този смисъл
Решение № 9230 от
5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2017 г., VII
о.).
В заключение напълно
неоснователно е позоваването на жалбоподателката на Решение №3 от 23 март 2021г. по конституционно дело № 11 от 2020г.,
тъй като същото касае разпоредбите на чл.171,
т.1, б.„д“ и чл.171, т.2, б.„к“ от ЗДвП.
От
изложеното се налага извод
за правилно и законосъобразно наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца, при условията на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.М., ЕГН **********,***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0432-000014 от
06.01.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Пловдив, Първо РУ - Пловдив, с
която на основание чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП е постановено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: