Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 08.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното
от съдията
ШИРКОВА гр.д. № 2315 по описа на съда за 2020 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
искове по реда на чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с
чл.415,ал.1 от ГПК с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1
от ЗЗД, 92 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда „*** срещу К.Г.Г.. Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. между „***бил
сключен договор аз цесия, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
*********/14.11.2015г. сключен между «***» ООД и К.Г.Г.
било прехвърлено в полза на „***ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително лихви такси и комисионни и други разноски. Твърди, че на
01.10.2018г. било подписано приложение 1, представляващо допълнително
споразумение към рамков договор за цесия от 31.01.2017г. по силата
на които „***прехвърлило вземането си произтичащо от договора за потребителски
кредит сключен с „***“ООД и ответника в полза на „*** сега ЕООД. От своя страна „***прехвърлило процесното вземане на ищеца «А.з.с.н.в. ЕАД по силата на Рамков договор за продажба на
вземания от 03.05.2019г. Твърди, че договора за цесия съдържа изрична клауза
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Твърди, че за извършените цесии длъжникът бил уведомен с писма,
изпратени с известия с обратни разписки. Твърди, че уведомителните писма са
върнати в цялост и моли съда да ги връчи на ответника заедно с преписа от
исковата молба. В случай, че ответникът не е намерен на
адреса, моли съда да вземе предвид практиката на ВКС, съгласно която фактът
кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърляне на вземането не е от значение за основателността на иска,
след като по делото безспорно се установи, че претендираното
в исковата молба задължение
не е погасено.
Ищецът твърди,
че ответникът сключил договор за потребителски кредит
с „***“ ООД, по силата на който
кредитодателят се задължил да му предостави
чрез кредитен консултант, по местоживеене сумата от 600 лева. Твърди, че по договора страните уговорили договорна лихва, която се
начислява от датата на отпускане на кредита, като подписвайки договора,
страните постигнали съгласие лихвата да е в размер на 118,34 лева, като общата
стойност на главница и договорна лихва е в размер на 718,34 лева, която се
заплаща на 60 броя равни седмични вноски всяка в размер на по 11,97
лева, като първата била платима на 23.11.2015г., а
последната на 09.01.2017г.
Ищецът твърди,
че с подписване на договора за кредит,
кредитополучателят се съгласил да заплати такса оценка на досие в размер на 30
лева, като тази такса следвало да бъде включена в месечните вноски, или е
дължима на 60 вноски по 0,50 лв.
Ищецът твърди,
че с подписване на договора, ответникът се съгласил да ползва допълнителна
услуга Кредит у дома, като кредитът му се предоставя по местоживеене и
месечните вноски се събират също по местоживеене на кредитополучателя. Твърди,
че за тази услуга 30% от дължимата сума е за разходи, свързани с организирането
на тази допълнителна услуга и предоставяне на сумата по местоживеене на
ответника. Твърди се, че тази такса е дължима при подписване на договора, но се
изплаща на равни месечни вноски, които се заплащат на падежните дати на
погасителните вноски. Сумата от 140,93 лева се дължи на равни вноски по 2,35
лева. Останалата част в размер на 328,85 лева се дължи на
равни вноски в размер на по 5,48 лева и се дължи за разходи за събиране на
седмичните вноски в дома на
кредитополучателя. Твърди, че общата сума, която
кредитополучателят е задължен да върне е в размер на 1218,12 лева, която
включва главница 600 лева, договорна лихва в размер на 118,34 лева, такса
оценка на досие 30 лева, такса услуга кредит у дома за предоставяне на кредита
на адрес на длъжника в размер на 140,93 лева и такса услуга кредит у дома за
събиране но погасителните вноски по местоживеене в размер на 328,85
лева.
Твърди, че до момента ответникът е заплатил сумата от 352,31
лева, с която са погасени главница 148,53 лева, такса кредит у дома за
предоставяне на кредита в размер на 41,51 лева и такса кредит у дома за
събиране на вноските по местоживеене на длъжника в размера на 98,64 лева, такса
оценка на досие 8,50 лева, договорна лихва на размер на 55,13 лева.
Претендира да
бъде установено, че му дължи общо сума в размер на 940,61 лева, от които сумата за главница 451,47 лева; договорна лихва 63,21 за периода 21.03.2016 г. до 09.01.2017 г.;
такса за оценка на досие 21,50 лева за периода 21.03.2016г. до 09.01.2017г.;
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя 99,42 лева за периода 21.03.2016г. до 09.01.2017г.; такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя 230,21 лева за периода
28.03.2016г. до 09.01.2017г.; обезщетение за забава 74,80 лева за периода
21.03.2016г. до 10.12.2019г. и законна лихва върху главницата от 10.12.2019г. до изплащане
на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът
чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Установява
се от представения на лист 5 от делото договор, че на 14.11.2015г. между „***“
ООД и ответника К.Г.Г. е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който кредитодателят
предоставил на ответника кредит в размер на 600 лева като в договора между
страните са уговорени такса оценка на досие в размер на 30 лева, общ размер на
фиксирана лихва в размер на 118,34 лева, представляваща 31,82 % лихва, а общо
дължимите две суми за такса и фиксирана лихва са в размер на 148,34 лева, което
представлява 48 % ГПР. Видно е, че в договора страните са договорили такса за
услуга „Кредит у дома“ в размер на 469,78 лева, като общо дължимата сума по
кредита е в размер на 1218,12 лева, която ответникът се е задължил да изплати
на 60 седмични вноски всяка в размер на по 20,31 лева и последна вноска в
размер на 19,83 лева. Установява се от договора, че първото седмично плащане се
дължи на 21.11.20156г. Установява се от приложените към исковата молба формуляр
за кандидатстване за кредит и Стандартен европейски формуляр, че същите са подписани
от страните на 13.11.2015г. Представен е и договор за прехвърляне на вземания,
сключен между Кредитодателя „***“ ООД и „***от 01.07.2017г.
Към договора е представено и Потвърждение за цесия, в което е отразено, че е
потвърдено прехвърлянето на вземанията по договора за кредит
№*********/14.11.2015г. сключен с ответника К.Г.Г.,
като е отразено вземане за главница в размер на 600 лева и остатък от дължима
сума към 01.07.2017г. в размер на 997,12 лева.
От
представен договор за цесия от 30.01.2017г. се установява, че „***в качеството
на цедент (продавач) сключил с „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ в качеството на цесионер
(купувач) договор за прехвърляне на вземания, по силата на който му прехвърлил процесното вземане от сключен с ответника договор за
кредит, като в приложението към договора, ответникът е посочен под № 516.
Представен
е и договор за прехвърляне на вземания от 03.05.2019г., от който се установява,
че „***прехвърли н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
вземането си по договора за кредит с ответника, като видно от представеното по
делото приложение, ответникът е вписан като длъжник с № 45619 и вземане в
размер общо на 914,96 лева.
Разпоредбата
на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава
възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.22 от Общите условия (лист 7)
на сключения договор, според която кредиторът има право да прехвърля, изцяло
или частично, правата си по договора без съгласието на клиента като
впоследствие информира същия. В случая се установява, че уведомлението за цесия
е изпратено на адрес, но лицето не е намерено. Съдът счита, че неуведомяването
на длъжника не води до недействителност на цесията. Правата по цесията
преминават върху цесионера със сключване на договора.
Съобщението по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД
не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не
е условие за прехвърлителното
действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията, длъжникът
може да плати на цедента и плащането да го освободи
валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна,
нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Въпреки, че ответникът не е намерен
на посочения в договора адрес, който е и негов постоянен адрес в НБД, то
преписа от исковата молба и доказателствата са връчени на назначения му особен
представител. С връчването им, съдът приема, че правата му са защитени. Отделно
от това, съгласно трайната практика на ВКС, възражението за липса на
уведомление за цесия може да се прави единствено с доказателства за плащане от
страна на длъжника, каквито по делото не са представени. В този смисъл е
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о.,
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК. В представените три
договора за цесия са налични приложения към тях, от които се установява, че
вземането по договора за кредит с ответника е прехвърлено.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответникът е заплатил по кредита общо сумата от 352,31 лева, от
която е платил на „Провидент Файненшъл“
сумата от 221 лева и на „Изи Асет
Мениджмънт“ в размер на 131,31 лева. От заключението се установява, че са
погасени 17 пълни вноски и една вноска
частично. С така внесената сума, ответникът е погасил главница в размер на
148,53 лева, договорна лихва в размер на 55,13 лева, такса оценка на досие в
размер на 8,50 лева и такса кредит у дома в размер на 140,15 лева.
В заключението си вещото лице е
установило, че на ответника са начислени задължения в размер на 451,476 лева
главница, договорна лихва за периода 21.03.2016г. – 07.01.2017г. в размер на
63,21 лева, други такси в размер на 351,13 лева, включващи такса оценка на
досие в размер на 21,50 лева и такса услуга Кредит у дома в размер на 329,63
лева.
Съдът приема, че претенцията за
главница е основателна. В заключението си вещото лице е установило, че на
ответника е начислена неизплатена главница в размер на 451,47 лева.
По отношение на претендираната лихва
за забава в размер на 74,80 лева за
периода от 21.03.2016г. до 10.12.2019г, съдът счита, че искът е основателен
изцяло до размера, в който е предявен.
По отношение на претенцията за
договорна лихва в размер на 63,21 лева за периода 21.03.2016г. до
09.01.2017г., съдът счита, че такава лихва се дължи за целия срок на договора,
тъй като вземането е прехвърлено след изтичане на договора. Предявеният иск се
явява основателен изцяло до предявения размер. За целия период, за който се
претендира договорна лихва, страните са били обвързани то сключения между тях
договор за заем.
Спорно по делото е налице ли са неравноправни клаузи в договора, които не
пораждат задължения за кредитополучателя като нищожни, какви суми са заплатени
по тях и с оглед направеното възражение за прихващане от страна на особения
представител на ответника какви задължения остават за ответника.
По отношение на допълнителната
услуга „Кредит у дома“, съдът приема следното: Установява се от договора, че при
главница в размер на 600 лева, съгласно сключения договор за потребителски
кредит (буква „Д“) е уговорена такса за услугата „Кредит у дома” в размер на 469,78
лева. Посочено е, че тази услуга се предоставя по избор на клиента и се дължи
за 1. домашната доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и 2. седмично
домашно събиране на вноските по кредита. В разпоредбите на чл.25 и чл.26 от
общите условия е посочено, тази такса се дължи, макар и в намален размер от 30%
(чл.26), дори и в случаите на пълно предсрочно погасяване на кредита, както и
при отказ от услугата. Съдът приема, че договорената такса за услуга „Кредит у
дома” е свързана с извършването на плащанията по договора и е отделно
уговорена. Същата не се включва в размера на годишния процент на разходите –
чл.19, ал.3, т.3 от ЗПК, поради което за нея принципно не намират приложение
ограниченията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Поради това и не следва да се
съпоставя годишния процент на разходите
с размера на законната лихва. Но за тази клауза в договора на общо
основание (чл.24 ЗПК) важат правилата на чл.143 – чл.148 ЗЗП. Според чл.143,
т.14 вр.чл.146, ал.1 от ЗЗП за неравноправна, нищожна
се приема такава клауза в потребителския договор, която налага на потребителя
да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни
своите такива. По тази причина съдът счита, че чл.25 и чл.26 от договорните
разпоредби (с характер на общи условия), чието тълкуване налага извода, че
таксата за услугата „Кредит у дома” се дължи дори и когато тя не е била
предоставена на клиента, съставляват неравноправни и следователно нищожни
клаузи, за което съдът е длъжен да следи служебно. Безспорно е, че кредиторът
има право да начислява и събира от длъжника и предвидените в договора такси. При
преценка дали една клауза е неравноправна и следователно нищожна, следва да се
установи естеството на конкретното вземане. В случая се касае за такса, която
представлява възнаграждение на кредитора за извършена от него дейност или
услуга и която се дължи отделно от главницата, възнаградителната
и мораторната лихви по договора. Дали се дължи тази
такса зависи от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши
дейността, да предостави услугата, за която се дължи тя. Таксата, за разлика от
възнаградителната лихва, не съставлява възнаграждение
за кредитора и не следва да се превръща в основен източник на печалба за него. Тази
такса следва да бъде пропорционална на сумата по кредита. Видно е, че в случая
за кредит с главница от 600 лева, таксата за услугата „Кредит у дома“ е в
размер на почти същата сума – 470 лева. Липсва съразмерност и пропорционалност,
а това я превръща в средство за неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, в действителност придобива характер на втора, скрита възнаградителна лихва. По тези съображения, тъй като се
касае за договорена между страните нищожна клауза, за ответника не възниква
задължение за заплащане. Поради това и претенцията за такса кредит у дома за предоставяне на кредита по адрес в размер
на 99,42 лева и за услуга кредит у
дома за събиране на погасителните вноски от адреса на ответника в размер на 230,21 лева се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Същото се отнася и за претенцията за
услуга „Оценка на досие“. Съдът счита, че
уговорката за такса за оценка на досието, също е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.10а, ал.4
от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл.3 от договора като
задължителна. Според тази клауза таксата се начислява за "услуги по оценка
на досието на клиента", платима е при подписване на договора, но е
включена в седмичните вноски за улеснение на клиента. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй
като е неясна- не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи
въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като
такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.21, ал.1 от ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на
досието предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на
кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл.16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на досие, на практика прехвърля
върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и води до
неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Поради това и съдът приема, че претенцията за такса „оценка на досие“ в размер
на 21,50 лева се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С оглед направеното от ответника
чрез особения му представител възражение за прихващане, съдът счита, че
внесените суми в общ размер на 148,65 лева, с които ищецът е погасил 8,50 лева
такса „Оценка на досие“ и 140,15 лева услуга „Кредит у дома“, следва да бъдат
приспаднати от дължимите договорна лихва в размер на 63,21 лева и лихва за
забава в размер на 74,80 лева. След като с недължимо платената сума в размер на
148,65 лева се приспаднат договорна 63,21 лева и законна 74,80 лева, то остава
недължимо платена сума в размер на 10,64 лева, която следва да бъде приспадната
от дължимата главница. Така претенцията за главница в размер на 451,47 лева се
явява основателна до 440,83 лева.
В заключение следва да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 440,83 лева.
Претенциите за договорна
лихва в размер на 63,21 лева за периода 21.03.2016г.-09.01.2017г., лихва за забава в размер на 74,80 лева за
периода 21.03.2016г. – 10.12.2019г. следва да бъдат отхъврлени
като неоснователни поради погасяване чрез плащане.
Претенциите за 21,50 лева такса за оценка на досие и
за 329,63 лева такса за услуга „Кредит у
дома“ са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени поради това, че са основани на нищожни клаузи в
договора з кредит.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част на исковете. Исковете са предявени до общия размер 940,61
лева, а са основателни до общ размер 440,83 лева. Ищецът е претендирал разноски
по списък, като за настоящето исково производство, ищецът е претендирал юрк.възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът счита, че с оглед характера на
производството, както и обстоятелството, че делото е разгледано в едно съдебно
заседание, то юрк.възнаграждение следва да бъде
определено на 100 лева. Така разноските в исковото производство са в общ размер
на 755 лева, от които : държавна такса 125 лева, депозит за особен представител
300 лева, депозит за вещо лице 230 лева и юрк.възнаграждение
в размер на 100 лева. Съобразно уважената част на исковете, ответникът следва
да заплати на ищцовото дружество разноски в исковото
производство в размер на 353,84 лева и в заповедното в размер на 35,15 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Г.Г. с ЕГН **********
***, че дължи н.
“А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда***, главница в размер на 440,83 лева, ведно със законната лихва считано
от 10.12.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №7921/2019г по описа на РС Плевен, като за разликата до
451,47 лева отхвърля иска като погасен чрез прихващане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда***, против К.Г.Г. с ЕГН **********
*** искове да бъде признато за установено, че К.Г.Г. дължи н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, договорна лихва в размер на 63,21 лева за периода 21.03.2016г.
- 09.01.2017г., лихва за забава в размер на 74,80 лева за
периода 21.03.2016г. - 10.12.2019г. поради погасяването им чрез прихващане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда***, против К.Г.Г. с ЕГН **********
*** искове да бъде признато за установено, че К.Г.Г. дължи н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, сумата
от 21,50 лева такса за оценка на досие и сумата от 329,63
лева такса за услуга „Кредит у дома“ като НЕОСНОВАТЕЛНИ
поради нищожност на клаузите в Договора за кредит.
ОСЪЖДА К.Г.Г. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ
н. “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда***, разноски в исковото производство в
размер на 353,84 лева и в заповедното в размер на 35,15 лева
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: