№ 1475
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110201280 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Д. Й. К. чрез адв. В. П. при АК -Варна против НП № 22-0819-
000012/20.01.2022 г. на Началника на група „Административно-наказателна дейност,
отчет на пътно-транспортни произшествия и водачи на МПС“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
С депозираната жалба се навеждат твърдения, че не е осъществен съставът на
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че АНО не се е съобразил с описаната
фактическа обстановка в постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 22.12.2021 г. по пр.пр. № 13032/2021 г. на ВРП. Излага се становище,
че НП е издадено, както при нарушение на материалния закон, така и при нарушение
на процесуалните правила. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. П., който поддържа жалбата с посочените в нея основания. В заседание по
1
същество пледира НП да бъде отменено. Излага становище, че нарушението не е
доказано от субективна страна. Формира се извод, че НП е издадено след изтичане на
тригодишният давностен срок по чл. 80 ал.1 т.5 от НК, считано от датата на съставяне
на АУАН, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Твърди се, че в НП не е
посочена формата на вина, при която е прието, че е осъществено нарушението, с което
е ограничено правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че установяването на
нарушението е осъществено с техническо средство в отсъствието на нарушител и
контролен орган и всички обстоятелства относно лицето, което е управлявало
автомобила са установени в хода на извършената проверка от ВРП, като
обстоятелствата, констатирани в хода на същата и визирани в постановлението за отказ
да се образува наказателно производство по тази преписка, не са взети предвид от
АНО.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не
се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.- А. със
становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон,
като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е
неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5
от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.04.2018 г. около 11.40 ч. по път І-9, в района на с. Рудник, обл. Варна
въззивникът управлявал л.а. Пежо 806 с ДК№ СА 3236 СВ, собственост на Е.В..
Управлението на автомобила било заснето с техническо средство АТСС TFR1-M.
След като данните са систематизирани и обработени от служител в сектор“ПП“ при
ОД на МВР-Варна, било установено, че процесното МПС е със служебно прекратена
регистрация от 05.04.2019 г. на основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП, тъй като същото не е
пререгистрирано пред органите на МВР в законния двумесечен срок от прехвърляне на
собствеността с договор № 21010/19.10.2015 г. между Е.В. и В.К., нотариално заверен
при Нотариус с район на действие РС-София с рег. № 595 на Нотариалната камара.
Същевременно по жалба на В.К. с твърдение, че Е.В. не е пререгистрирала
превозното средство в законоустановения срок, е образувана пр.пр. № 13032/2021 г. по
описа на ВРП, в хода на която са снети сведения от Е.В., като в същите лицето заявило,
че в началото на 2016 г. автомобилът е предоставен за ползване на неин познат – Д. Й.
К.. В сведенията, снети от К., последният заявява, че се е договорил с Върбанова да
закупи от нея процесния автомобил за сумата от 1300 лева, като е получил ключа и
2
документите за превозното средство. В попълнена декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 06.11.2021 г. К. посочил,
че лично е управлявал л.а. Рено с ДК№ СА 32 36 СВ на 15.04.2018 г. в 11.40 ч.
Образуваната прокурорска преписка по случая приключила с постановление за
отказ да се образува наказателно производство на прокурор при ВРП от 22.12.2021 г., в
което бил формиран извод, че не са налице достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер и в частност на такова по чл. 345 ал.2 от НК, доколкото
установената форма на визираното престъпление е умисъл, докато от материалите по
преписката е установено, че К. не е съзнавал общественоопасните последици от
деянието си, а още по-малко е желаел тяхното настъпване. За да формира посоченият
извод, прокурорът е съобразил, че по преписката липсват каквито и да било данни К. да
е бил запознат с обстоятелството, че регистрацията на управляваното от него МПС е
служебно прекратена.
Въз основа на материалите съдържащи се в преписката е производство е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника като на същия е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
В хода на образуваното съдебно производство са приобщени към материалите
по делото материалите по АНП, материалите по пр.пр. № 13032/2021 г. по описа на
РП-Варна, заверено копие на протокол за използване на АТС TFR1-M от 16.04.2018 г.,
заверено копие на списък на регистрираните нарушения на максимално разрешената
скорост от ТFR, копие на снимков материал клип № 19303 за извършено нарушение на
л.а. с рег. № СА 3226 СВ, копие на електронен фиш сер.К 2370182, заверено копие на
докладна записка № ЗИ-388/2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към
предмета на доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .
Наказателното постановление НП № 22-0819-000012/20.01.2022 г. е издадено от
компетентен орган – Началник на група към Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР – Варна,
видно от заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
3
Министъра на вътрешните работи.
В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в
сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника, че правото му на защита е ограничено доколкото в НП не е посочена
формата на вина, с която е осъществено деянието. Съгласно трайната практика с оглед
гарантиране правата на наказаните лица е необходимо да бъдат описани фактите и
обстоятелствата, определящи обективните признаци на деянието. Формите на вина,
които обуславят ангажиране на административно-наказателна отговорност са
предвидени в закона и подлежат на доказване.
Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:
С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на
основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от
наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за
самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него,
като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока
на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС,
лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира
превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР,
4
като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която,
собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните
превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване
на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния
митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място,
жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, собственост на Е.В., който
последната му е предоставила за ползване. С оглед на изложеното, същият е имал
качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по
път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата 05.04.2019 г., е
било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона,
а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС
води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на
липсата на регистрация на същия.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби,
съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че жалбоподателят е осъществила
виновно вмененото й нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, въпреки направеното
възражение, че не е знаел за прекратената регистрация. Съдът намира, че след като е
приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на
проверката е имал качеството на водач на това МПС, К. е бил длъжен да се осведоми
от неговия собственик /от лицето, което му го е предоставило за управление/, дали
автомобилът има действаща регистрация, включително е имал възможност да провери
предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на
въпросното МПС и да установи какви данни са вписани досежно собственика на
автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му
предоставя автомобил, същият е следвало да се увери на какво се дължи това
несъответствие. Като не е сторил това, К. е проявил небрежност, а това обосновава и
5
вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост, а непредпазливостта се проявава в небрежност или самонадеяност.
При небрежността, наричана още "несъзнавана непредпазливост", деецът не е
съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда
собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на
същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради
което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административно- наказателната
отговорност на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да
познава закона, като всеобщо действие има правният принцип, че незнанието на закона
не оправдава никого. Независимо, че жалбоподателят не е бил собственик на
автомобила, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при
бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС
преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.
ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на водач" и др. В случая е имало достатъчно обстоятелства,
които е следвало да мотивират жалбоподателят да прояви активност, в това число да се
снабди и с необходимите пълномощия от собственика на автомобила и да установи
дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на
Министерство на вътрешните работи са уведомили или не собственика на автомобила,
че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен
ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го
освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1
от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите,
когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия според съда, незнанието на факта, че управляваният от
жалбоподателят автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на
проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.
По отношение на доводите за изтекла давност, съдът намира, същите за
неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
6
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Това означава, че по отношение на
административно-наказателните производства следва да се прилагат и разпоредбите на
чл.80 от НК. Впрочем такава е и трайната съдебна практика, затвърдена с
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на колегиите на ВАС и ВКС,
което е задължително за прилагане от съдилищата. Съгласно разпоредбата на чл.80
ал.1 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години (относно административно-наказателните
производства, при които предвидените наказания са глоби и лишаване от права).
Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, но съгласно чл.81 ал.3 от НК
независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80
от НК. В конкретния случай, това означава, че към датата на постановяване на
решението по делото, погасителната давност по отношение административно-
наказателното производство, образувано срещу жалбоподателя, не е изтекла.
Административно-наказателното производство е образувано за нарушение извършено
на 15.04.2018 година. Доколкото, както бе посочено по-горе, по отношение на
административно-наказателните производства следва да се приложи разпоредбата на
чл.80 ал.1 т.5 от НК, абсолютната погасителна давност следва да бъде в размер на
четири години и шест месеца от датата на административното нарушение. Оттук
следва извода, че абсолютната погасителна давност по отношение на административно
наказателното производство, водено срещу жалбоподателя, не е изтекла към
настоящия момент.
Поради изложеното, съдът намира, че за така извършеното нарушение
законосъобразно административно-наказващият орган е приложил санкционната норма
на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
Като взе предвид, че административните наказания са наложени в минималния,
предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същите.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не
се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не се установяват
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
сочат на неговата маловажност.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
7
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
явил в проведените съдебни заседания по делото съдът намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно
юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат присъдени в полза на
юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а именно ОД на
МВР-Варна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0819-000012/20.01.2022 г. на Началника на група
„Административно-наказателна дейност, отчет на пътно-транспортни произшествия и
водачи на МПС“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на Д. Й. К.
на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Й. К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
8
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9