№ 225
гр. Пазарджик, 18.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседА.е на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВА.НА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от ИВА.НА ИГН. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20245200500188 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Ч. Д. Д., редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява лично.
Жалбоподателката П. П. Д., редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява лично.
За двамата жалбоподатели се явява адв. А. Ж. Т., с пълномощно по
делото.
Ответникът и жалбоподател по насрещната въззивна жалба „****** АД,
редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпраща законен
представител. За него се явява адв. М. З. М., редовно упълномощен за
настоящата инстанция.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
доколкото стрА.те са редовно призовА. за днешното съдебно засадение,
поради което и на основА.е чл. 142, ал. 1 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1292 от 30.11.2023г., постановено по гр.дело №
2070/2022г. по описа на РС – Пазарджик е осъден Ч. Д. Д., ЕГН ********** от
град ********* на основА.е чл.59 ЗЗД, да заплати на „****** АД, ЕИК ***,
1
седалище и адрес на управление: ****** представляван от изпълнителния
директор доктор К.Т. сумата от 7 776 лева с ДДС, представляваща
обезщетение за ползване без правно основА.е за времето от 01.02.2020 г. до
31.05.2022 г. на площ от 60 кв.м в двора на ищеца, представляващ поземлен
имот с идентификатор 5155.507.268 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008 г.,
върху която е разположено притежаваното от него помещение с площ от 60
кв.м., представляващо част от метален павилион с обща площ от 171 кв.м.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 30.06.2022г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен искът за сумата над 7776 лева до претендирА.я размер от 8100
лева, като неоснователен и недоказан.
С решението са осъдени Ч. Д. Д., ЕГН ********** и П. П. Д., ЕГН
**********, двамата от ******** на основА.е чл.59 ЗЗД, да заплатят на
„****** АД, ЕИК ***,седалище и адрес на управление: ****** представляван
от изпълнителния директор доктор К.Т. сумата в размер на по 5573 лева или
общо 11146 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно
основА.е за времето от 01.02.2020 г. до 31.05.2022 г. на площ от 86 кв.м, в
двора на ищеца, представляващ поземлен имот с идентификатор 5155.507.268
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени
със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008 г., върху която е разположено
притежаваното от тях в режим на СИО помещение с площ от 86 кв.м.,
представляващо част от метален павилион с обща площ от 171 кв.м., ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 30.06.2022 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен искът за сумата над 5573 лева до претендирА.я размер от по 5805
лева за всеки от ответниците, като неоснователен и недоказан.
С решението са отхвърлени предявените от Ч. Д. Д. и П. П. Д. насрещни
искове с правно основА.е чл.124 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗС, във връзка
с чл.82 ЗС, за приемане на установено по отношение на „****** АД, че: Ч. Д.
Д., е придобил по давност на основА.е чл.79, ал.1, във връзка с чл.82 от ЗС,
чрез владение на търговско помещение с площ от 60 кв.м. - сладкарница,
обозначено на скица от 18.06.2002 г. по букви ГДЕЖ, осъществено в периода
от 05.09.2001 г. до 05.09.2011 г., правото на собственост върху 60/125339
идеални части от поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 по КККР на
гр. Пазарджик; както и че Ч. Д. Д. и П. П. Д. са придобили в режим на СИО по
давност на основА.е чл.79, ал.1, във връзка с чл.82 от ЗС, чрез владение на
търговско помещение с площ от 86 кв.м. - цех за производство на закуски,
обозначено на скица от 18.06.2002 г. по букви АБВЖ, осъществено в периода
от 05.09.2004 г. до 05.09.2014 г., правото на собственост върху 86/125339
идеални части от поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 по КККР на
гр. Пазарджик.
С решението е осъден Ч. Д. Д. да заплати на „****** АД сумата в общ
размер на – 2085,96 лева, представляваща сторени по делото разноски, по
предявените срещу него искове с правно основА.е чл.59 ЗЗД, съразмерно на
уважената част, осъдена е П. П. Д. да заплати на „****** АД сумата в общ
2
размер на – 998,91 лева, представляваща сторени по делото разноски, по
предявения срещу нея иск с правно основА.е чл.59 ЗЗД, съразмерно на
уважената част, както и са осъдени Ч. Д. Д. и П. П. Д. да заплатят на „******
АД сумата в размер на 1260 лева, разноски за защита по предявените
насрещни искове и сумата в размер на 1133,41 лева разноски в
производствата по чл.390 ГПК.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответниците
Ч. и П. Д. чрез процесуалния им представител адв. Т. срещу частта от
първоинстанционното решение, с която са отхвърлени предявените насрещни
искове за приемане на установено по отношение на дружеството – ищец, че
ответниците са придобили по давност идеални части от поземления имот,
както и в частта, с която са уважени исковете с правно основА.е чл. 59, ал. 1
ЗЗД. Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда, че ответниците
и техните праводатели е следвало да демонстрират спрямо ищцовото
дружество промяна на намерението си за своене на съответните идеални
части от процесния недвижим имот, тъй като след изтичането на сроковете, за
които било учредено правото на ползване на земята, установената от
праводателите на ответниците фактическа власт върху процесния имот,
считано от 28.06.1999г., съотв. от 14.04.2000г. е останала без правно
основА.е, поради което приложение намирала презумпцията на чл. 69 от ЗС и
същите имали качеството на владелци, а не на държатели на съответните
ид.части от процесния недвижим имот. В тежест на ищцовото дружество било
да ангажира доказателства за прекъсване на владението на ответниците, като
неправилно първоинстанционният съд приел, че „****** АД е владяла
частите от поземления имот под процесните помещения чрез отдаването им
под наем, тъй като с облигационното отношение не се установява или отрича
фактът на владението. Незаконосъобразно съдът се бил позовал и на
разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ, тъй като същата касаела придобиване на
реална част от урегулиран поземлен имот, а исковата претенция се отнасяла
за придобити по давност идеални части от поземлен имот. В жалбата се
твърди, че съдът не се е произнесъл по възражението на ответниците по чл.
270, ал. 2 ГПК за нищожност на Решение № 799/29.07.2020г. постановено по
гр.дело № 1996/2018г. по описа на РС – Пазарджик, а единствено е посочил,
че липсват предпоставките за прогласяването му за нищожно. Сочат се
доводи, че при постановяването на това решение, съдът е излязъл извън
правораздавателната си власт. По отношение исковете по чл. 59 ЗЗД се
твърди, че същите били частично уважени, макар да не били доказА. всички
елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване и по-
конкретно без ищцовото дружество да е доказало както своето обедняване,
така и обогатяването на ответниците. Сочи се, че с уважаването на исковете
по чл. 59 ЗЗД само въз основа на Решение № 799/29.07.2020г. постановено по
гр.дело № 1996/2018г. по описа на РС – Пазарджик и преди произнасяне по
възражението за нищожност на това решение, първоинстанционният съд бил
допуснал процесуално нарушение. Приемайки, че липсва правно основА.е за
ползване на частта от поземления имот, върху която се намират процесните
помещения, съдът не бил съобразил факта, че имотът представлявал обща
3
част по смисъла на чл. 38 от ЗС, тъй като помещенията били прехвърлени без
за всяко от тях да бъде учредено и право на строеж върху поземления имот,
поради което била възникнала етажна собственост и дворното място
придобило характер на обща част за всички разположени в него сгради и
постройки. С жалбата се обжалва и решението в частта за разноските по
отношение на отхвърленото възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по насрещните искове и за определения размер на разноските
за обезпечителното производство, като се излагат подробни съображения в
тази връзка. С горепосочените доводи се иска отмяна на решението в
обжалвА.те части и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове с правно основА.е чл. 59 ЗЗД, да бъдат уважени
насрещните искове за придобиване по давност на идеални части от процесния
поземлен имот, както и да бъде прогласено за нищожно Решение №
799/29.07.2020г. постановено по гр.дело № 1996/2018г. по описа на РС –
Пазарджик.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „****** АД, с който изцяло се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излагат се подробни съображения във връзка с всяко едно от
възраженията, направени във въззивната жалба. Прави се искане за
отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалвА.те му части. Претендира се присъждане на разноски във
въззивното производство.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от „******
АД, чрез адв. М., срещу частта от първоинстанционното решение, с която са
отхвърлени исковете по чл. 59 ЗЗД за сумата над 7776 лева до претендирА.я
размер от 8100 лева срещу ответника Ч. Д. Д. и за сумата над 5573 лева до
претендирА.я размер от по 5805 лева срещу всеки от ответниците Ч. Д. Д. и
П. П. Д.. В насрещната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната му част и постановяването му
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се
в допусната противоречивост на мотивите на съда при определяне размера на
обезщетението, като първоначално същият е приел, че основата за
определянето му е средната пазарна цена за ползване на части от имот като
процесния, а впоследствие е приел, че това следва да бъде сторено според
справедливата пазарна наемна цена. В приетото по делото заключение по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза вещото лице било посочило два
различни метода за изчисляване на основата за определянето на
обезщетението с различни стойности на пазарния наем в лева за кв.м., като
при смесването им била получената посочената от експерта „справедлива
пазарна наемна цена“, която неправилно била възприета от съда при
определяне на дължимото обезщетение, вместо да бъде взета предвид
средната стойност по пазарните свидетелства в размер на 5,70лв/кв.м, при
която предявените искове биха били доказА. в пълен размер. С тези доводи се
иска да бъде отменено решението в обжалвА.те му части и да бъде
постановено ново, с което исковите претенции с правно основА.е чл. 59 ЗЗД
да бъдат уважени в пълен размер, както и да бъдат присъдени разноски във
4
въззивното производство по насрещната въззивна жалба.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на насрещната
въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, излагат
подробни съображения във връзка с възраженията, направени в нея и се иска
да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалвА.те му части
да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано по насрещната въззивна жалба.
В срок е постъпила и частна жалба от Ч. Д. Д. и П. П. Д. чрез адв. Т.
срещу Решение № 116 от 30.01.2024г., постановено по гр.дело № 2070/2022г.
по описа на РС – Пазарджик в производство по чл. 248 ГПК, в частите му, с
които са осъдени жалбоподателите да заплатят допълнителни разноски в
размер на 382,24 лева за производствата по чл.390 ГПК и е оставена без
уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските по насрещния иск. Изложени са съображения за недопустимост на
обжалваното решение в частта, с която съдът е присъдил разноски в размер на
1515,65 лева за производствата по чл.390 ГПК над пределите на поисканото
от ищеца увеличение в размер на 1432 лева или за сумата в размер на 83,65
лева, като в посочената част се иска същото да бъде обезсилено. В останалата
обжалвана част се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение и се моли същото да бъде отменено и да бъдат
присъдени разноските за производството по чл. 390 ГПК в намален размер,
както и да бъде намалено поради прекомерност претендираното адвокатско
възнаграждение за защита по насрещния иск с правно основА.е чл. 79 от ЗС.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, излагат подробни
съображения във връзка с възраженията, направени в нея и се иска да бъде
отхвърлена, а решението в обжалвА.те му части да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за защита срещу частната жалба.
Адв. Т.: Уважаеми окръжни съди, не оспорвам така направения доклад
по делото. Поддържам от името на доверителите ми въззивната жалба.
Поддържам частната въззивна жалба. Оспорвам насрещната въззивна жалба и
поддържам отговора на насрещната въззивна жалба. Нямаме доказателствени
искА.я както правилно е посочено в разпореждането за насрочване на делото
и към настоящия момент като не считаме, че има новооткрити, които могат и
следва бъдат допуснати като доказателства за събиране в настоящото
производство.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съди, поддържам отговора против
въззивната жалба. Поддържам и всичките мотивирА. подробно отговори
против частната жалба. Поддържам насрещната въззивна жалба. Моля да се
присъдят разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
5
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗА.Я:
Адв. Т.: Уважаеми окръжни съди, моля да уважите въззивната жалба.
Моля да уважите и частната въззивна жалба касаеща Решението установено
по реда на чл.248 от ГПК. Моля да присъдите на доверителите ми разноски за
настоящото и за първоинстанционното производство. Прилагам списък на
разноските с доказателства за плащането и за уговорения размер на
възнаграждението за настоящата инстанция. Представям и подробни писмени
бележки по съществото на спора. Същите мога да ги кача електронно в
системата.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съди, аз Ви моля да отхвърлите въззивната
жалба. Също така Ви моля да отхвърлите и частната жалба по съображенията
изложени в отговора срещу нея. Моля също така да уважите насрещната
въззивна жалба с подробно изложените съображения в нея ведно с
присъждане на сторените по делото разноски в настоящата въззивна
инстанция. Ако позволите ще маркирам едно обстоятелство във връзка с
насрещния иск, а то същото касае обстоятелството, че се твърди начало на
давностното владение - 2000 година в обстоятелствената част, а в петитума
септември месец 2000 г. се пледира когато има промяна на собствеността
относно поземления имот във връзка с регистрацията на представляваното от
мен дружеството в Търговския регистър, а именно аз се чудя поради каква
причина е изтеглено с една година назад началния момент на давностното
владение по отношение на обекти индивидуална собственост, т.е. не от 2000
г., а от 2001 г. септември месец. Респективно изтичаща давност септември
месец 2011 г. А другото давностно владение по отношение на частта от
имотът на доверителя ми от помещението СИО септември месец 2004 г. и
намерих отговор в следното, че ако това, което е твърдяно като начало на
давностно владение септември месец 2000 г. се изчисли би следвало по
отношение на двата имота давността като материално правно
правоотношение да е изтекла в 2010 г., а и имотите са придобити съответно:
2011 г. 2014 г. Това възражение го правя с този довод като си позволявам да
го вметна на внимА.ето на уважаемия съд, тъй като ние сме изложили, че не е
налице хипотезата на чл.82, а именно правоприемство относно давностното
владение, тъй като предмет на сделката въобще не е била земя, за да се
присъединява давностно владение – това е било първият аргумент. А сега
излагам още един аргумента, който касае респективно дори допустимостта,
дали е налице активна легитимация въобще да се предявява давностно
владение. Освен другите факти и обстоятелства, които касаят наемните
правоотношения на болницата и получаване на наем, т.е е владяна чрез
държателите на съответните помещения. След качване на писмените бележки
от страна на колежката ще представя и аз писмени бележки с акценти. Моля
да ми бъде предоставен по- дълъг срок за предоставяне на писмени бележки,
считано от качването им в системата, ако това е възможно, с оглед
фактическата и правна сложност на казусите, които са поставени за
разглеждане. Представям списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Адв. Т.: Правя възражение за адвокатския хонорар по т.3 от списъка.
6
Считам, че същият е прекомерно висок.
Адв. М.: По писмените бележки ще взема становище относно
направеното възражение за прекомерност.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезА.я за приключили.
ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Предоставя на адв. М. десетдневен срок за представяне на писмени
бележки, считано от качване на писмените бележки от адв. Т. в системата.
Протоколът се изготви в съдебно заседА.е, което приключи в 10:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7