Р
Е Ш Е Н И Е
№481 25.03.2010 година ГРАД БУРГАС
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
16.03.2010 г.
В
публично заседание, в следния състав:
Председател
: Диана Ганева
Секретар:М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Д.Ганева
НАХД №737 по описа за 2010 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава 28-ма от НПК.
Образувано е по
повод постановление на прокурор при районна
прокуратура – гр.Бургас, с което се прави предложение М.Б.Р. ***, с ЕГН **********
да бъде освободена от наказателна
отговорност и да й бъде наложено административно наказание за това, че за
времето от 7.03.2008г. до 15.12.2009г. като родител е оставила лице, намиращо
се под родителски грижи –детето Т.М.Р., без надзор и достатъчно грижа в село
Винарско, област Бургас и с това е създала опасност за неговото физическо и
душевно развитие-престъпление по чл.182, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание не се явява представител на районна прокуратура – гр. Бургас и не
изразява становище по отношение на наказанието и неговия размер.
Обвиняемата
Р. дава обяснения по така повдигнатото й обвинение, признава се за виновна и
моли наложеното наказание глоба да бъде в минимален размер.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата
Р. е майка и законен представител на Т.М.Р,
роден на *** ***, чийто баща е неизвестен.
На 6.03.2008 г.
обвиняемата посетила дома на свидетелката Р.М. в с.Винарско, с която се
познавали отдавна. Двете разговаряли и обвиняемата й споделила,че повода да дойде
в с.Винарско е, за да остави детето си Т. при баба му, както и за да изтегли
пари от банкомата, намиращ се в селото. Между двете не е имало уговорка детето
на обвиняемата да бъде оставено за известно време при свидетелката М.. На
следващия дена, а именно 7.03.2009г. , около 9.00 часа сутринта, М. отишла до
магазина. На връщане видяла детето на Р. оставено само в двора до вратата на
дома й. До детето имало закачена чантичка с банкоматна карта, два памперса и
талон за имунизация. Свидетелката М. потърсила обвиняемата, но не я намерила ,
тъй като се указало, че е заминала за Гърция. Марчева прибрала детето в дома си
и се грижила за него един месец, тъй като нямало на кого да го остави. През този един месец обвиняемата не потърсила
детето си, при което били уведомени полицията и социалните работници към
Дирекция „Социално подпомагане”. От обясненията на Р., дадени на досъдебното
производство, се установява ,че същата е имала уговорка със свидетелката М. да
гледа детето Тодор за един месец , а Р. да и изпраща издръжка, но не го е
направила, не се е заинтересувала за детето си и не е положила необходимите
грижи за него, с което е създала опасност за живота и здравето му.
С оглед на
горната фактическа обстановка съдът намира, че действително с извършеното обвиняемата
Р. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.182, ал.1 от НК, а именно, че
за времето от 7.03.2008г. до 15.12.2009г. като родител е оставила лице,
намиращо се под родителски грижи –детето си Т.М.Р, без надзор и достатъчно
грижа в село Винарско, област Бургас и с това е създала опасност за неговото
физическо и душевно развитие, поради което и обвиняемата Р. следва да бъде призната за виновна в
извършването на това престъпление, като й бъде наложено съответното наказание.
От субективна
страна, деянието е извършено от обвиняемата Р. при пряк умисъл като форма на
вината, .
За
престъплението по чл.182, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода” до една година или “пробация”, както и “обществено порицание”. Обвиняемата
Р. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От деянието не са настъпили
имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на нормата по чл.78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба”, която норма е с императивен характер и е задължителна за
съда.
При определяне
размерът на наказанието, съдът прецени сравнително високата степен на
обществена опасност на деянието, ниската обществена опасност на дееца, която не
е осъждана, искреното й съжаление за извършеното и материалното й положение,
поради което и намира за справедливо на обвиняемата Р. да бъде определено
наказание глоба в размер, индивидуализиран към минималния, а именно 500 лв..
По
този начин, с така определеното и наложено наказание, съдът намира, че в
максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието и обвиняемата Р. ще
се поправи и превъзпита.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА М.Б.Р. – родена на ***г***, живуша в с.******
българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, неосъждана ,
безработна, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че за времето от
7.03.2008г. до 15.12.2009г. като родител е оставила лице, намиращо се под
родителски грижи –детето си Т.М.Р, без надзор и достатъчно грижа в село
Винарско, област Бургас и с това е създала опасност за неговото физическо и
душевно развитие - престъпление по чл.182, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и я НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в
размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред Бургаски окръжен съд в 15-дневен срок от днес
за обвиняемата Р. и от получаване на
съобщението за Районна прокуратура – гр.Бургас.
СЪДИЯ
:/П/
Вярно
с оригинала:
Мария
Милева