Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София 24.03.2021
г.
Софийски
градски съд в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Албена
Ботева
Членове: 1. Невена Чеуз
2. Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия
Свилен Станчев В.ч.гр.дело № 2954
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 336 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.П.Д. чрез пълномощник
адвокат Б., срещу постановление за разноски от 26.11.2020 г. по изп. дело №
20201110402327 на ДСИ при СРС, потвърдено от същия орган с отказ от 08.12.2020
г. по молба на длъжника за освобождаване от разноски по изпълнителното
производство. Жалбоподателката, която е длъжник по изпълнението, чрез
пълномощника си излага доводи за недължимост на възложените ѝ разноски по
изпълнението, тъй като не е дала повод за завеждането на изпълнителното дело.
Прави твърдение за спазване от нейната страна на режима на лични отношения на
взискателя Г. З. с дентето Л.З., който режим е предмет на изпълнителното дело.
Прави искане за отмяна на постановлението за разноските и възлагането на
разноските по изпълнението на взискателя, и алтернативно за намаляване на
разноските за адвокатски хонорар от 600 лева на 200 лева.
Взискателят Г. Т. З. чрез
пълномощник адвокат С., с писмени възражения по чл. 436 ал. 3 от ГПК оспорва жалбата.
Съдебният изпълнител в мотиви по чл.
436 ал. 3 от ГПК обосновава законосъобразност на действията по определяне на
разноските.
Жалбата е подадена в срока по чл.
436 ал. 1 от ГПК, от страна по делото и чрез адвокат – пълномощник в изпълнителното
производство. Предвид липсата на друга уговорка в пълномощното съдът приема, че
същото дава правомощия и за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Поради
това съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Изпълнителното дело е образувано на
основание изпълнителен лист от 12.08.2020 г. в изпълнение на влязло в сила
решение № 139630 от 12.06.2019 г. по гр. дело № 5900/2019 г. на СРС 89 състав
за определяне режим на лични отношения на бащата Г. Т. З. с детето Л.Г.ев З.. С
поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е възложил на длъжника –
майката С.П.Д. разноските по изпълнителното дело в общ размер на 624 лева и
таксата по чл. 53 от Тарифата за държавните такси по ГПК в размер на 78 лева. С
обжалваното постановление за разноски от 26.11.2020 г. разноските по
изпълнението са конкретизирани, както следва: държавна такса 24 лева,
адвокатско възнаграждение 600 лева и пропорционална такса 78 лева. В мотивите
по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител обосновава възлагането на
разноските в тежест на длъжницата с неспазване на режима на лични контакти с
детето, което се установявало от приложените от взискателя заявления и сведения
до РПУ, неоспорени от длъжницата.
Съдът не споделя доводите на
съдебния изпълнител. На първо място, представените документи, изхождащи от
взискателя, не удостоверяват и не могат да удостоверят неизпълнение от
длъжницата на режима на лични отношения. Това са частни документи, обективиращи
твърдение на техния издател – взискателя по делото, и те нямат доказателстевна
стойност за истинността на тези твърдения. Неоспорването изрично на твърденията
от длъжницата не ги превръща в доказателство – според съвременното право
мълчанието не е знак на съгласие. На второ място, взискателят сам твърди в
молбата си за образуване на изпълнителното дело, че към момента (т.е. очевидно
към момента на молбата за образуване) длъжницата спазва режима на лични
контакти. Това твърдение е признание от страна на взискателя, че към момента на
образуването на изпълнителното дело длъжницата не е дала повод за неговото
завеждане. Според твърденията на самия взискател, отказите за лични контакти с
детето са били по време на обявеното извънредно положение – кореспонденцията е
от дата 02.04.2020 г., 10.04.2020 г. и 24.04.2020 г., а сигналите до РУ на МВР
с твърденията за неизпълнение на режима са на 10.04.2020 г. и 27.04.2020 г.
Обявеното извънредно положение е фосмажорно обстоятелство, което, с оглед
запазване здравето на детето, изключва
неправомерността на отказа на майката да изпълнява определения режим на лични
отношения през този период. Взискателят сам сочи „карантината“ (очевидно имайки
предвид извънредното положение) като препятствие – „обективни причини“, поради
които не е поискал да се образува изпълнителното дело. Горното се отнася и за
действията, които са предмет на изпълнение, по време на обявеното извънредно
положение. Като довод за искането си за образуване на изпълнително дело
взискателят сочи опасенията си, че с оглед нарастналите случаи от заразени от
Ковид-19, поради които според него длъжницата щяла да създава „спънки“ за
личните контакти на взискателя с детето. Предполаганото от взискателя поведение
на длъжницата не е основание да се приеме, че последната е дала повод за
завеждането на изпълнителното дело. В тази връзка съдът следва да отбележи, че принципът
на особена закрила на децата, прогласен в чл. 2 т. 4 от СК и задължението на
родителите по чл. 123 ал. 1 от СК да упражняват родителските права в интерес на
детето ги задължава да се въздържат от всякакви действия, които поставят в
опасност физическото здраве на детето.
Поради изложените съображения съдът
намира, че длъжницата не е дала повод за завеждането на изпълнителното дело и
сторените до момента разноски не следва да се възложат в нейна тежест.
Аргументите на съдебния изпълнител относно предполагаемата продължителност на
изпълнителното дело също не са относими към въпроса чие поведение е станало
повод за образуването на производството. Показателен е фактът, че след връчване
на поканата за доброволно изпълнение, по делото не е извършено нито едно
действие по осъществяване на режима на лични отношения чрчез съдебния изпълнител,
което да е налагало други разноски за взвискателя, включително и за адвокатска
защита и съдействие.
Изцяло незаконосъобразно е начислена
такса в размер на 78 лева по чл. 53 от Тарифата. Таксата се начислява, когато
предмет на изпълнението е парично вземане, а предмет на настоящото изпълнително
дело е осъществяване на режим на лични отношения с дете.
С оглед на изложеното, следва
обжалваното постановление да се отмени и направените по изпълнителното дело
разноски да останат за сметка на взискателя.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отменя постановление за разноски от
26.11.2020 г. по изп. дело № 20201110402327 на ДСИ при СРС, потвърдено от същия
орган с отказ от 08.12.2020 г. по молба на длъжника за освобождаване от
разноски по изпълнителното производство, и вместо него постановява:
Направените разноски в размер на 24
лева такса за образуване на изпълнително дело и 600 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, са за сметка на взискателя Г. Т. З..
Отменя определената държавна такса
по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК в размер на 78 лева.
Разноски по настоящото производство
не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.