№ 1446
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100901704 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 266 ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Т. ЕВП” ООД, твърди, че на 06.02.2007 г. сключил с ответника - „Б.” ЕАД,
договор, по силата на който се задължил да извърши проектиране на строеж „Оптична
кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен““, което проектиране включва
отделни дейности, сред които в т. 3.1.3 от договора са посочени и дейностите по изготвяне
на документация за имотите, засегнати при строителството. Ответникът поел насрещно
задължение да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа, което е разделено
според различните видове дейности, които се включват в изпълнението на цялостната
работа. Ищецът заявява, че изпълнил част от възложените му дейностите по изготвяне на
документация за имотите, засегнати при строителството, като изпълнената част е в размер на
75 %, за което му се следва възнаграждение в размер на 75 % от общо уговорената сума за
този вид дейности, а именно от 34 020 лв. с включено ДДС. До момента ответникът не е
заплатил тази сума. Той е изпаднал в забава изпълнението на това задължение, поради което
в негова тежест е възникнало и задължение да заплати на ищеца неустойка за забава, която е
уговорена в т. 11.2. от договора в размер от 0, 1 % от неплатената сума за всеки ден забава.
За периода от 19.09.2019 г. до 18.09.2022 г. размерът на дължимата неустойка за забавено
плащане на част от неплатеното в срок задължение за заплащане на възнаграждение в
размер на 33 020 лв., възлиза на сумата от 36 156, 90 лв. Ищецът посочва, че по заведени от
него частични искове срещу ответника е постановено съдебно решение, което е влязло в
сила и с което са уважени следните искове: - иск за присъждане на сума в размер от 1 000
лв., представляваща частична претенция от общата такава в размер на 34 020 лв. –
възнаграждение за изпълнение на възложените дейности по т. 3.1.3. от договора за изработка
1
от 06.02.2007 г.; – иск за присъждане на сума в размер от 1 000 лв., представляваща частична
претенция от дължимата съгласно т. 11.2. от договора неустойка. Счита, че това решение се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите вземанията факти, която
съдът е длъжен да зачете. Поради изложеното ищецът моли „Б.” ЕАД да бъде осъдено да му
заплати сумата от 33 020 лв., представляваща неплатената част от дължимото
възнаграждение за извършени дейности по изготвяне на документация за имотите, засегнати
при строителството на „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен““,
които дейности са възложени за изпълнение с договор, сключен на 06.02.2007 г., както и
сумата от 36 156, 90 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението
за заплащане на възнаграждение от 33 020 лв., начислена за периода от 19.09.2019 г. до
18.09.2022 г., дължима съгласно т. 11.2. от договора, сключен на 06.02.2007 г. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът - „Б.” ЕАД, оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване
по давност на предявеното вземане за заплащане на възнаграждение, както и на акцесорното
спрямо него вземане за неустойка за забава. Заявява, че ищецът не е изпълнил описаната в
исковата молба работа, за която претендира заплащане на възнаграждение. Прави
възражение за нищожност на клаузата на т. 11.2. от процесния договор, в който е уговорена
дължимостта на неустойката за забава, тъй като противоречи на добрите нрави. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в
производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от
ответника по сключен между тях на 06.02.2007 г. договор за изпълнението на задължение за
извършване на част от дейностите, възложени с този договор, които са такива по изготвяне
на документация за имотите, засегнати от изграждането на строеж „Оптична кабелна
магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен““ /дейности, които се сочи да са възложени с
чл. 3.1.3 от договора/. Задължението за изготвяне на документация, доколкото е свързано с
постигане на определен трудов резултат, е такова, което е характерно за договор за
изработка, поради което предявеният в процеса главен иск следва да се квалифицира по чл.
266 ЗЗД. За да бъде уважен този иск, на първо място, следва да се докаже, че между страните
по спора е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът е поел задължение да
извърши описаната в исковата молба работа, а ответникът е поел насрещно задължение да
заплати възнаграждение за това в претендирания размер, който е от 33 020 лв.
При отговора на въпроса дали по делото се доказва, че между страните по спора са
2
възникнали облигационни отношения от сочения от ищеца договор за изработка, съдът
взема предвид, че от събраните в производството писмени доказателства се установява, че е
налице влязло в сила съдебно решение, постановено на 29.09.2020 г. по гр.д. № 87342/2017
г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 71-ви състав. С него „Б.” ЕАД е осъдено на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 и сл. ЗЗД да заплати на „Т. ЕВП” ООД сумата от 1
000 лв. - част от вземане в общ размер от 34 020 лв., представляваща неплатена част от
възнаграждение за извършени от ищеца услуги по договор от 06.02.2007 г. с предмет
проектиране на строеж „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен““,
дължимо по т. 3.1.3 от договора и споразумение от 10.12.2015 г. към договора, ведно със
законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното плащане.
При съобразяване на диспозитива на влязлото в сила решение съдът намира, че то е
постановено по предявен от „Т. ЕВП” ООД срещу „Б.” ЕАД частичен осъдителен иск с
предмет вземане, което е възникнало от сключен на 06.02.2007 г. между посочените правни
субекти договор за изработка и което е такова за получаване на възнаграждение за
извършена работа на част от дейностите, възложени за изпълнение по този договор, които са
тези по т. 3.1.3 от него. Същото вземане, но в друга негова част, е предмет на предявения в
настоящия процес между същите страни главен осъдителен иск съгласно заявените от ищеца
правопораждащи факти и петитум – то също е вземане за възнаграждение, което е
възникнало от договора, сключен на 06.02.2007 г., между „Т. ЕВП” ООД и „Б.” ЕАД, и се
дължи за извършване на дейности, възложени с чл. 3.1.3. от този договор. Ето защо следва
да се заключи, че по приключеното съдебно производство и по настоящото предмет на
разглеждане е съществуването на едно и също вземане, като доколкото и двата иска са
заявени като частични, то по двете дела са предявени различни части от това спорно право,
което „Т. ЕВП” ООД счита, че е възникнало за него към „Б.” ЕАД.
По въпроса какви са субективните и обективни предели на влязлото в сила съдебно
решение по отношение на предявен като частичен иск и съответно по какъв начин това
решение обвързва съдът, разглеждащ последващо предявен друг частичен иск, имащ за
предмет друга част от същото спорно право, са дадени задължителни за съдилищата
указания с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г., постановено по тълк.д. №
3/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че когато съдът уважи предявен
частичен иск, силата на пресъдено нещо на това решение ще важи между страните по този
иск, които са страни и по делото, образувано за разглеждане на по-късно предявения втори
частичен иск за същото спорно право, и ще се разпростре върху предмета на делото, т.е.
върху установеното с решението материално право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото, като тя обхваща всички елементи от фактическия състав на
това материално право, включително и факта, от който то произтича, т.нар. правопораждащ
факт. С оглед на това силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен по-рано
заведен като частичен иск за дължимост на парично вземане, което произтича от сключен
договор, ще обхване както факта на съществуване на това вземане до предявения за
разглеждане размер, така и факта на съществуване на договора, от който то е възникнало,
3
който е въведен в приключилия процеса като правопораждащ факт.
Като се вземе предвид изложеното, трябва да се заключи, че силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила съдебно решение, постановено на 29.09.2020 г. по гр.д. №
87342/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 71-ви състав, важи в отношенията
между страните по разрешения спор „Т. ЕВП” ООД и „Б.” ЕАД, които са и страни в
настоящото производство и те са обвързани от нея. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо на това решение обхващат съществуването на факта, че между „Т. ЕВП”
ООД, като изпълнител, и „Б.” ЕАД, като възложител, на 06.02.2007 г. е сключен договор с
предмет проектиране на строеж „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ
„Чирен““, както и на факта, че по силата на този договор в тежест на „Т. ЕВП” ООД е
възникнало задължение по чл. 3.1.3 от него да изготви документация за имотите, засегнати
от проектирания строеж на оптичната кабелна магистрала. Настоящият съдебен състав е
длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, която обвързва
страните по спора и да приеме описаните факти за установени по задължителен начин в
техните отношения и като такива за доказани в процеса.
При съобразяване на задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019 г., постановено по тълк.д. № 3/2016 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдът намира също така, че влязлото в сила решение, с което е уважен един частичен
иск се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение съществуването на
предявената част от спорното право, като тя не обхваща въпросите за възникването и
съществуването на непредявената част от спорното право, поради което и съдът,
разглеждащ следващ частичен иск, е длъжен сам въз основа на събраните в образувания
пред него процес доказателства да се произнесе дали се установява, че предявеното парично
вземане е възникнало и съществува до размера, до който то е предявено във втория процес,
като в него ответникът може да противопостави на ищеца всички свои правоизключващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения по отношение на останалата част от
вземането, която не е била предмет на предявения частичен иск, който е уважен с влязло в
сила решение. Това означава, че влязлото в сила съдебно решение, постановено на
29.09.2020 г. по гр.д. № 87342/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 71-ви
състав, се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение на възникването и
съществуването в полза на „Т. ЕВП” ООД на вземане към „Б.” ЕАД за получаване на
възнаграждение за извършване на работи, възложени със сключения на 06.02.2007 г. договор
за изработка, до предявения в приключилия процес размер от 1 000 лв., но тази негова
задължителна сила не обхваща въпроса за възникването на това вземане за разликата над
сумата от 1 000 лв. до пълния размер, до който се твърди, че е възникнало от 34 020 лв., т.е.
за размера от 33 020 лв. Следователно настоящият съдебен състав трябва да направи
самостоятелни правни изводи въз основа на събраните в процеса доказателства дали се
установяват тези факти, при които вземане за възнаграждение за извършената работа до
посочения размер от 33 020 лв. възниква по силата на сключения договор за изработка.
За да възникне задължението на възложителя „Б.” ЕАД да заплати на изпълнителя „Т.
4
ЕВП” ООД възнаграждение за извършената работа, освен сключването на договора за
изработка и това, че с него на изпълнителя е възложено извършването на действията, за
които претендира възнаграждение, които факти се доказаха в процеса от влязлото в сила
съдебно решение, следва да бъде установено и това че изпълнителят е извършил
уговорената работа, че тя е приета от възложителя, както и че възложителят е поел насрещно
задължение по договора за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
След като задължителната сила на влязлото в сила решение не се разпростира върху
въпроса за възникване за „Т. ЕВП” ООД на вземане към „Б.” ЕАД за получаване на
възнаграждение за извършените работи за размера от 33 020 лв., то трябва да се приеме, че
тя не обхваща и факта на извършване от изпълнителя „Т. ЕВП” ООД на такова количество
от възложените дейности по изготвяне на документация за засегнатите от строителството на
проектирания строеж имоти, за които е уговорено да се дължи възнаграждение в размер на
33 020 лв. Осъществяването на този факт, доколкото е изрично оспорен от ответника,
подлежи на установяване в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване с
всички допустими доказателства, като съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта за
това пада върху ищеца, който черпи благоприятни от неговото настъпване правни
последици.
За да се произнесе по това дали ищецът е изпълнил действията, възложени му с чл.
3.1.3 от договора от 06.02.2007 г., съдът трябва първо да определи какви са те по вид и обем,
като изходи от постигнатото между страните съгласие в съдържанието на сделката. По
делото е представен писмения договор за изработка, сключен между спорещите страни на
06.02.2007 г. При тълкуване на клаузите от неговото съдържание се налага изводът, че с него
дружеството „Т. ЕВП” ООД е поело задължения да извърши срещу получаване на
възнаграждение различни действия, които се включват в изпълнението на цялостната
работа, възложена с този договор, която е тази по проектиране на строеж „Оптична кабелна
магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен““. Тези действия са основно фактически,
каквито са действията по кадастрално заснемане на газопровода и съоръженията към него,
нанасянето им в кадастъра, изготвяне на документи за имотите, които ще бъдат засегнати от
изпълнението на строежа, издирване на собствениците на тези имоти, изготвяне на
инвестиционен проект за строежа, както и предприемане на действия за неговото
одобряване от специализираните контролни органи и издаване на разрешение за строеж.
Осъществяването на този вид действия по възлагане е характерна престация за договора за
изработка. Някои действия, които се възлагат за извършване с процесния договор, обаче,
които са тези по сключване на договори със собствениците на засегнатите от изпълнението
на строежа имоти за уговаряне на обезщетения за тяхното ползване, са правни и тяхното
възлагане е характерен елемент на договора за поръчка. Следователно сключеният на
06.02.2007 г. договор има комплексен характер. Доколкото с влязлото в сила решение,
постановено на 29.09.2020 г. по гр.д. № 87342/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 71-ви състав, цялото парично вземане на „Т. ЕВП” ООД към „Б.” ЕАД за получаване
сума в размер от 34 020 лв., част от което е предявено в този процес, е квалифицирано като
5
възнаграждение, дължимо по договора за изработка и предвид това, че съгласно
задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г.,
постановено по тълк.д. № 3/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС, силата на пресъдено нещо
на решението, с което е уважен предявен като частичен иск, обхваща и правната
квалификация на цялото спорно право, част от което е предмет на този иск, то настоящият
съдебен състав трябва да зачете тази обвързваща сила на решението и да приеме, че
правопораждащ предявеното вземане факт е извършването само на тази част от възложените
с процесната сделка действия, които са характерни за договора за изработка, а не тези,
характерни за договора за поръчка, и да се произнесе дали този вид действия са извършени.
При тълкуване на клаузата на чл. 3.1.3 от договора във връзка с уговорките на чл. 5.4.
и чл. 5.11. от него, в които е конкретизирано задължението по чл. 3.1.3., съдът счита, че
волята на страните е за ищеца по силата на тази сделка да възникне задължение да изработи
документация за имотите, които ще бъдат засегнати от строителството на оптичната кабелна
магистрала от район Ботевград до ПГХ „Чирен“, с обхват и съдържание на тази
документация, посочени в Приложение № 2 към договора, както и да издири собствениците
на земеделските земи, засегнати от строителството и да преговаря с тях за сключване на
договори за условията, при които тези земи ще се ползват при строителството. Приложение
№ 2 към сключения договор не е представено от нито една от страните по делото и не е част
от събраните доказателства, поради което съдът не може да установи какво е точното
съдържание на задължението, което ищецът се е съгласил да поеме с процесния договор в
частта, касаеща обхвата и съдържанието на документацията, която този субект се задължава
да изготви за засегнатите имоти. Това означава, че в производството не е доказано какво е
постигнатото между страните по процесния договор за изработка съгласие относно
конкретните изисквания, на които трябва да отговаря документацията за засегнатите имоти,
която е възложено да бъде изготвена, поради което съдът ще се произнесе по въпроса дали
се установява, че ищецът е изпълнил това задължение, единствено въз основа на това дали
са представени доказателства, че някакви документи относно тези имоти са съставени, без
значение какъв е техният вид и съдържание.
По делото от страна на ищеца не са представени никакви писмени документи, които
са изготвени от него в изпълнение на сключения договор за изработка и които касаят имоти,
които се предвижда да бъдат засегнати от строителството на оптичната кабелна магистрала
от район Ботевград до ПГХ „Чирен“. Не са представени нито документи, съдържащи
някаква информация за засегнати от проектирания строеж имоти, като например
информация за техния брой, местоположение и статут, нито документи, установяващи
лицата, които притежават право на собственост върху тях. В производството по искане на
ответника са приети като писмени доказателства документи, които касаят имотите,
засегнати от изпълнението на проектирания строеж на оптична кабелна магистрала, които
представляват списъци на засегнатите имоти и шест броя договори, сключени със
собственици на засегнатите имоти. Ответникът обаче твърди, че тези документи са
съставени не от ищеца, а от трето за процеса лице, като същите са и твърденията на ищеца,
6
направени чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, проведено на 08.11.2023
г. Това означава, че от посочените писмени документи също не се доказва, че изпълнителят
„Т. ЕВП” ООД е извършил някаква част от възложените му с процесния договор за
изработка действия по изготвяне на документация за засегнатите от проектирания строеж
имоти.
По делото не се доказва и твърдението на ищеца, че всички съставени от него
документи относно засегнатите имоти са предадени в оригинал на ответника, поради което
той няма възможност да ги представи, а това може да бъде направено само от ответника.
Това е така, защото няма ангажирани никакви доказателства за установяване на този факт.
Той не се доказва от приетото като доказателство писмо от 15.05.2007 г., намиращо се на л.
213 от делото, в което е посочено, че се съставя от ищеца и с него се изпраща до ответника
изработения проект на строежа, съдържащ няколко различни части. Този документ обаче не
съдържа изявление за изпращане на документи, отнасящи се до засегнатите от строежа
имоти. В представените от ищеца протоколи от 14.11.2007 г. и от 08.02.2008 г., намиращи се
на л. 214 и л. 215 от делото, е удостоверен факта по предаване на ищеца на конкретни
документи, които представляват части на изготвен инвестиционен проект, а не предаването
от ищеца на ответника на документи, касаещи засегнатите от проектирания строеж на
оптична кабелна магистрала имоти. В съдържанието на писмо от 29.06.2012 г., съставено от
ищеца до ответника, намиращо се на л. 217 от делото, също не е записано, че се съставя за
предаване на документи, които касаят засегнати от проектирания строеж имоти. Ето защо и
на поведението на ответника по непредставяне по делото на документи относно засегнатите
имоти не може да се придаде доказателствено значение при прилагане на чл. 161 ГПК.
В производството ищецът не е ангажирал и никакви доказателства за това, че е
извършил конкретни действия по издирване на собствениците на засегнатите имоти и че е
преговарял с тях за сключване на договори за постигане на съгласие относно дължимото
обезщетение за ползване на имотите по време на строителство.
За доказване извършването от ищеца на действията, възложени с чл. 3.1.3 от договора
за изработка от 06.02.2007 г., по делото е представено становище, намиращо се на от л. 13 до
л. 15 от делото на СГС. Този документ е подписан от управителя на едно търговско
дружество – „Г.“ ООД, като в съдържанието му е удостоверено настъпване на определени
обстоятелства от обективната действителност, които са наличието на конкретен брой
подготвени договори със собственици/ползватели за обезщетение за нанесени щети върху
поземлени имоти, които се засягат от строителството на оптичната кабелна магистрала от
район Ботевград до ПГХ „Чирен“. Следователно този документ има характер на частен
свидетелстващ такъв. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална
доказателствена сила по отношение настъпването на удостоверените в него факти, само
когато тези факти са неизгодни за неговия издател и тя важи в гражданския процес
единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не са го
подписали. Приетото като доказателство в производството становище обаче не носи
подписа на нито една от страните в процеса – нито на ищеца, нито на ответника, на който
7
този документ се противопоставя, а само на трето за спора юридическо лице. След като
становището не е подписано от представител на ответното дружество, на което то се
противопоставя в процеса и за което удостоверените в него обстоятелства са неизгодни, то
трябва да се приеме, че то не е негов издател и този документ не се ползват спрямо него с
материална доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства. Ето защо от
писменото становище на „Г.“ ООД не се доказват никакви факти относно извършването от
ищеца на действия по подготовка на определен брой договори, които да бъдат сключени със
собствениците на недвижими имоти, които се засягат от проектирания строеж. Трябва да се
посочи, че по делото няма представени доказателства, които да установяват направено от
ответника изявление за съгласие с фактите, чието настъпване е удостоверено в
съдържанието на описаното становище. Такова изявление не е обективирано в писмо с изх.
№ 24-00-4551/ 29.09.2016 г., което е съставено от „Б.” ЕАД и е адресирано до дружеството
„Г.“ ООД. Това е така, защото от посочената в становището дата на неговото изготвяне е
видно, че то е съставено през месец март 2017 г., а цитираното писмо е съставено много по-
рано - на 29.09.2016 г., поради което няма как в него да се съдържа изявление за съгласие с
констатациите, направени в становището от трето за процеса лице. В писмото от 29.09.2016
г. се съдържа изявление на ответника за това, че е прегледана, одобрена и приета
експертиза, направена от „Г.“ ООД, която е представена с писмо, получено от ответника на
26.09.2016 г., която експертиза няма как да се съдържа в представено по делото становище,
защото, както се посочи, то е съставено много по късно – едва през месец март 2017 г.
Извършването от ищеца на действия по изготвяне на документи за засегнатите от
проектирания строеж имоти, както и за издирване на собствениците на тези имоти и
подготовка сключването на договори с тях за обезщетяването им, не се доказва и от
изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената основна съдебно-
техническа експертиза, защото те се основават изцяло на констатациите, направени в
становището на „Г.“ ООД от месец март 2017 г., което обаче съгласно правилата на
гражданския процес няма доказателствена сила срещу ответника относно отразените в него
факти.
След като от ищеца, който носи доказателствената тежест, не са представени
доказателства за това, че е изпълнил каквото и да е количество от дейностите, възложени му
за извършване с чл. 3.1.3. от договора от 06.02.2007 г., то за тази страна са неблагоприятните
последици от това и съдът следва да приеме, че посоченият факт не се е осъществил.
Предвид всичко изложено, се налага крайният извод, че по делото не се доказа, че
тази част от работата, възложена с договора за изработка, сключен на 06.02.2007 г., между
ищеца и ответника, която е описана в исковата молба, е извършена от ищеца. С оглед на
това трябва да се заключи, че за ответника „Б.” ЕАД не е възникнало задължение по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца възнаграждение за извършване на тази работа съгласно
уговореното в сключения между страните договор, защото то възниква само ако
възложената работа е изпълнена. Това прави предявеният осъдителен иск с правна
квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
8
По иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
След като главното вземане за заплащане на възнаграждение за извършената работа в
размер на 33 020 лв. по договора от 06.02.2007 г. не е възникнало за ищеца към ответника,
то за ищеца не е възникнало и акцесорното спрямо него вземане за присъждане на неустойка
за забавено плащане на това възнаграждение. Това прави и акцесорният иск по чл. 92, ал. 1
ЗЗД неоснователен и като такъв той също трябва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се
следват. Те са в размер на 150 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено
от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от
юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. ЕВП” ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, срещу „Б.” ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. ****, искове, както следва: иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Б.” ЕАД да заплати на „Т. ЕВП” ООД сума в размер на 33 020
лв. /тридесет и три хиляди и двадесет лева/, представляваща част от цялото вземане в
размер на 34 020 лв. - неплатена част от възнаграждение за извършена работа, дължимо за
изпълнени действия по изготвяне на документация за имотите, които ще бъдат засегнати при
строителството на проектиран строеж „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до
ПГХ „Чирен““, които дейности са възложени за изпълнение с чл. 3.1.3. от договор, сключен
на 06.02.2007 г., между „Т. ЕВП” ООД и „Б.” ЕАД, както и иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Б.” ЕАД да заплати на „Т. ЕВП” ООД сума в размер на 36 156, 90
лв. /тридесет и шест хиляди сто петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/,
представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждение от 33 020 лв., начислена за периода от 19.09.2019 г. до 18.09.2022 г.,
дължима съгласно чл. 11.2. от договор, сключен на 06.02.2007 г., между „Т. ЕВП” ООД и
„Б.” ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. ЕВП” ООД да заплати на „Б.” ЕАД
сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски по
делото.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10