№ 9178
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110172636
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответниците АЛБ. АЛ. М. и М. Г. К. за заплащане на по ½ от следните суми:
3441,46 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. -
април 2020 г. в имот с аб. № 79030, 80,54 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. – април 2020 г., заедно
със законната лихва от 10.8.2021 г. до погасяване на задълженията, 287,46 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 19.4.2021 г. и 14,31 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2018 г. – 19.4.2021 г. След
постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда
1
да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът АЛБ. АЛ. М. е подал отговор на исковата молба, в който поддържа, че
процесните задължения са погасени чрез плащане, съгласно сключени с ищеца
споразумения. В първото открито заседание ответниците, чрез упълномощения адвокат,
оспорват количеството доставена в имота топлинна енергия, правят и възражение за
погасяване на вземанията по давност. Молят съда да отхвърли исковете. Ответникът АЛБ.
АЛ. М. претендира разноски.
Третото лице помагач поддържа, че в процесния период не е извършвало услугата
дялово разпределение в процесния имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. С определението по чл. 140 ГПК за безспорно са обявени
обстоятелствата, че за периода до 29.12.2019 г. титуляри на правото на собственост
върху процесния имот при равни дялове са били ответникът АЛБ. АЛ. М. и Д. АЛ. М.
/починал на посочената дата/, а след това – ответниците АЛБ. АЛ. М. и М. Г. К., че М.
Г. К. е единствен наследник по закон на Д.М.. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
намира осъществяването им за доказано. Следователно и предвид разпоредбата на чл. 30, ал.
3 ЗС всеки от съсобствениците дължи половината от цената на доставената в процесния
имот топлинна енергия, като задължението на починалата Д.М. е преминало по
наследствено приемство върху М. Г. К. /чл. чл. 6 ЗН/ . Предвид изложеното съдът намира
за установено съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в
имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия,
2
утвърдени от КЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответниците е от значение
единствено към доказването на размера на иска.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция,
като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С
оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в
процесния период е извършвано от „**“ ООД съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на ответниците е
имало 7 броя отоплителни тела, на които са били поставени ИРРО с радиоотчет, както и 2
броя водомери за топла вода, като е начислена топлинна енергия за отопление на имота от
отоплителните тела, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за отопление от
отоплителните тела е начислена на база реален отчет, извършен по електронен път,
показанията от който са нанесени в специализиран софтуер и коректно отразени в
подробните изравнителни сметки. За периода 2018/2019 г. топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване е начислена на база реален отчет на водомерите, като протоколите
са представени по делото и носят подпис на ответник или на лице, подсигурило достъп.
Показанията от документите за главен отчет са нанесени коректно в изравнителните сметки.
За отчетния период 2019/2020 г. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
начислена на база брой потребители – 1 лице, поради неосигурен достъп /който се
установява от представените протоколи, неоспорени от ответниците/. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е определена коректно, съобразно разпоредбите на
Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. От заключението на СТЕ /таблица № 3/ се установява, че дължимата за
процесния период цена на топлинна енергия възлиза на 3449,53 лева, Видно от
представената от ищеца ОФ за 2019 г, част от тази сума в размер на 9,66 лева е погасена чрез
плащане. Непогасена е сумата 3439,87 лева, от която всеки ответник дължи половината – по
1719,94 лева, до които суми исковете следва да бъдат уважени. За разликите до пълните
предявени размери от 1720,73 лева – отхвърлени. Представените по делото споразумения
не доказват погасяване на задълженията – едното се отнася за имот, различен от
процесния, а другото – за период, следващ процесния.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
3
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„***” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените и
документи за отчет и според СТЕ „**“ ООД е извършило услугата, като няма данни работата
да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 80,54 лева, от които всеки ответник дължи по 40,27 лева.
Възражението за погасяване на вземанията по давност е сред „възраженията срещу
иска и обстоятелствата, на които те се основават“ /чл. 131, ал. 1, т. 5 ГПК/, поради което е
следвало да бъде релевирано в преклузивния 1-месечен срок за отговор на исковата молба,
което не е сторено. Ето защо и съдът не следва да го разглежда.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/,
се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ
по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи,
тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната сметка и издаването
4
на общата фактура за 2019 г. и ОФ за 2020 г. е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното
и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответниците. Исковете за
установяване на вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част
се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/.
Ищецът е сторил разноски както следва: 126,48 лева – за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 211,18 лева – държавна такса в
исковото производство, 300 лева – депозит за СТЕ, 100 лева – възнаграждение за
юрисконсулт в исковото производство – общо 737,66 лева. Намалени съобразно
отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 624,56 лева /като
следва да се има предвид, че платената държавна такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло
недължима от ответниците, таксата по иска за цена на топлинна енергия и депозитът за СТЕ
са намалени съобразно отхвърлената част от тези искове – СТЕ е назначена само за
установяване на цената на ТЕ/. Всеки ответник дължи по 312,28 лева за разноски.
Ответникът АЛБ. АЛ. М. претендира разноски, но не е представил доказателства за
сторени такива, поради което и не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че АЛБ. АЛ. М., ЕГН ********** дължи на „***” ЕАД, ЕИК **
следните суми: 1719,74 лева, представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия в
периода май 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 79030 и 40,27 лева, представляваща ½ от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. –
април 2020 г., заедно със законната лихва от 10.8.2021 г. до погасяване на задълженията,
5
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на толинна енергия за разликата
до пълния предявен размер от 1720,73 лева, както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземания за сумите 143,73 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.9.2019 г. – 19.4.2021 г. и 7,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 01.7.2018 г. – 19.4.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М. Г. К. , ЕГН ********** дължи на „***” ЕАД, ЕИК ** следните
суми: 1719,74 лева, представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия в периода
май 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 79030 и 40,27 лева, представляваща ½ от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. –
април 2020 г., заедно със законната лихва от 10.8.2021 г. до погасяване на задълженията,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на толинна енергия за разликата
до пълния предявен размер от 1720,73 лева, както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземания за сумите 143,73 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.9.2019 г. – 19.4.2021 г. и 7,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 01.7.2018 г. – 19.4.2021 г.
ОСЪЖДА АЛБ. АЛ. М., ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 312,28 лева – разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА М. Г. К. , ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 312,28 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6