РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20222100101568 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от
Първа инвестиционна банка АД, ЕИК831094393, със седалище гр. София,
район Младост, бул. Цариградско шосе№111П, чрез старши юрисконсулт
Мирослав Димов, с която са предявени искове за осъждане на ответниците Т.
М. Х., гражданин на ****, роден на **********г. в гр. Н. и С. Д. Х.- гражданин
на ****, родена на **********г. в гр. Х., и двамата с адрес *****, да заплатят
солидарно на ищеца сумата в общ размер на 22 659,24 евро, от които 15636,18
евро-просрочени и непогасени вноски за главница по договор за кредит
№51КР-АА-2723/27.08.2007г., дължими за периода 01.07.2009г.-01.09.2022г.,
2898,49 евро-непогасена договорна лихва за периода 01.10.2019г.-01.09.2022г.,
дължима на основание чл.9 от договора за кредит, сумата в размер на 3950,37
евро-обезщетение за забава за просрочени плащания по главницата в периода
21.09.2019г.-20.09.2022г., 174 евро-разноски за подновяване на ипотека, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2022 до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 27.08.2007г. е сключил с ответниците договор за
банков кредит№51КР-АА-2723/27.08.2007г, като при подписване на договора
същите са били представлявани от пълномощник Кепитъл фейненшъл
пъртнърс България ЕООД. Поддържа, че по силата на договора им е
предоставил кредит в размер на 27 800 евро за закупуване на подробно описан
в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. Поморие. Посочва, че в
чл.9 от договора кредитополучателите се съгласили да заплащат на банката
годишна лихва в размер на годишния EURIBOR плюс надбавка от 2,12 пункта.
Съгласно чл.9.1 от договора годишната договорна лихва следвало да се
заплаща периодично в размери и с падежи, подробно описани в погасителния
план. В чл.9.2 от договора било предвидено точният размер на лихвата да се
изчислява от банката за всеки лихвен период на падежа на съответното
лихвено плащане, посочено в погасителния план. Излага, че съгласно чл. 23 от
договора кредитополучателите дължат всички разходи по оценка, заличаване,
1
подновяване и заличаване на ипотеката, учредена като обезпечение за
вземанията на банката по договора. Съгласно чл.5 от договора разрешеният
кредит следвало да се усвоява еднократно след учредяване на договорено
обезпечение, като в чл.22 страните уговорили като обезпечение учредяването
на законна ипотека върху недвижимия имот, който се придобива със
средствата от кредита. Допълва, че на 13.09.2007г. чрез пълномощник Роза
Кирева-Иванова ответниците придобили със средствата от кредита по договор
за покупко-продажба недвижимия имот в гр. Поморие, като за обезпечение
вземанията на банката по кредита била учредена законна ипотека, подновена с
молба за подновяване вписването на ипотека, вписана в Службата по
вписванията-Поморие, вх.рег.№2295/13.09.2017г., том 2, акт 92. Ищецът
излага, че след учредяване на обезпечението по договора за кредит е
предоставил уговорената сума в кредит на кредитополучателите, като
предоставеният кредит е изцяло усвоен на 26.10.2007г. по сметка, открита на
името на първия ответник. Според изложеното в исковата молба кредитът е в
просрочие, считано от 01.07.2009г., общо 4831 дни към 20.09.2022г. Пояснява,
че общият размер на просрочената главница към предявяване на исковата
молба е 15636,17 евро, като не са погасени на падежа 159 вноски за главница
съгласно погасителния план , дължими на падежи в периода 01.07.2009г.-
01.09.2022г., просрочената договорна лихва включва 173 вноски в размер на
20 545,20 евро за сборен период 01.05.2008г.-01.09.2022г. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
Т. М. Х. в преклузивния срок.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначените на
ответницата С. Д. Х. по реда на чл. 48, ал.2 от ГПК особени представители
адв. Д. Дунев и адв. Б. Костадинов от БАК. С отговора е направено
възражение, че ОС Бургас не е международно компетентен да разгледа спора,
като считат за приложимо право чл.17 вр. чл.18пар.2 от Регламент
/ЕС/№1215/2012г. от 12.12.2012г., съгласно който компетентен е съдът по
обичайното местоживеене на потребителя. Намират, че не е налице изрично
споразумение, сключено след възникване на спора или явяване на ответника
пред съда, сезиран с иска.
Възражението за прекратяване на производството по делото поради
липса на компетентност на българския съд е оставено без уважение с влязло в
сила определение №2745 от 25.10.2024г. на БОС. С посоченото определение
съдът е намерил възражението на процесуалните представители на
ответницата за прекратяване на производството по делото поради липса на
международна компетентност на БОС за неоснователно. По отношение на
приложимото право за преценката кой съд е международно компетентен да
разгледа предявените искове е относима датата на предявяване на исковата
молба -21.09.2022г. Споразумението за оттегляне на Обединеното Кралство
от ЕС е публикувано в Официален вестник на ЕС на 31.01.2020г. Съгласно
споразумението правото на Съюза ще продължи да се прилага за Обединеното
Кралство и на територията му за “преходен период”, продължаващ до 31
декември 2020 г. Следователно в настоящия случай, предвид предявяване на
исковата молба след преходния период по споразумението е неприложим
Регламент /ЕС/№1215/2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, като
2
приложение следва да намери КМЧП. Международната компетентост на
българския съд произтича от разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от КЧМП,
съгласно която спорът може да бъде разгледан от българския съд когато
ищецът е юридическо лице, регистрирано в Република България. Съгласно чл.
16, ал. от КЧМП българските съдилища са компетентни по искове на
потребител освен в случаите по чл. 4 и когато той има обичайно
местопребиваване в Република България и са налице условията по чл. 95, ал. 2
от кодекса, като двете хипотези са алтернативни – за да се разгледа спора от
българския съд е необходимо или да е налице компетентност по чл.4 или
ответникът да има обичайно местопребиваване в Република България.
Предвид обстоятелството, че е налице едната алтернативна хипотеза,
българският съд е международно компетентен да разгледа спора.
Назначените на ответницата С. Д. Х. по реда на чл. 48, ал.2 от ГПК
особени представители адв. Д. Дунев и адв. Б. Костадинов от БАК по
същество в отговора на исковата молба оспорват исковете. Считат за
неравностойна клаузата на чл.9 от договора за банков кредит, определящ
размера на договорната лихва, като се излагат подробни доводи. Нямало
доказателства за приобщаване на общите условия на ищеца по делото.
Оспорва се и надлежното връчване на изявление от банката на ответницата за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от
ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.422 от ГПК,
съединени при условията на евентуалност с искове по чл.430, ал.1 и 2 вр. 432
от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ , които са
допустими.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложен договор за банков кредит№51КР-АА-2723 от
27.08.2007г., сключен между Първа Инвестиционна Банка АД от една страна и
кредитополучателите Т. М. Х. и С. Д. Х., по силата на който банката е
продоставила на кредитополучателите сумата от 27800 евро кредит за покупка
на жилищен имот, находящ се в туристически комплекс „Поморие Брийз“-гр.
Поморие, при годишен лихвен процент, формиран съгласно чл. 9 от договора
от годишен EURIBOR плюс надбавка 2,12 пункта.
В чл. 9, т.1 от договора страните са постигнали съгласие дължимата
лихва да се заплаща от ответниците периодично в размер и на падежи,
подробно описани в погасителния план-приложение №1 към договора. В
конкретната хипотеза ищецът не се е възползвал от правото си да увеличи
едностранно лихвения процент при действието на договора.
БОС счете за неоснователно възражението на процесуалните
представители на ответницата за наличието на неравноправно клауза в чл.9 от
договора за кредит. В случая годишната възнаградителна лихва се
начислява като сбор от два компонента - EURIBOR плюс надбавка от 2,12
3
пункта и по ясен и недвусмислен начин е определен начина на формиране на
дължимата по договора променлива възнаградителна лихва, на базата на
конкретни компоненти. От друга страна размерът на пазарния индекс
EURIBOR изобщо не зависи от поведението на банката, поради което клаузата
не е неравноправна, не нарушава изискването за добросъвестност и не
създава нееквивалентност между правата и задълженията на насрещните
страни, произтичащи от договора.
Предвидено е в чл. 16 от договора ползваният от кредитополучателите
кредит да се погасява по разплащателна сметка на равни месечни
погасителни вноски, всяка една с падеж и в размер, определи в погасителния
план-Приложение №1, представляващ неразделна част от договора, с краен
срок за погасяване на кредита 01.11.2027г.
Установява се по делото, видно от изслушаното заключение по
назначената съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Т. Д.,
неоспорено от страните, че предоставеният кредит е изцяло усвоен от
кредитополучателите на 26.10.2007г., когато е преведен по сметка на
ответника Т. Х., като кредитът е в просрочие, считано от 01.07.2009г.и към
датата на предявяване на исковата молба -21.09.2022г. не е погасена сборната
главница с настъпили падежи в периода 01.07.2009г.-01.09.2022г. в общ
размер на 15 636,17евро и възнаградителна лихва в общ размер на 20 545,20
евро, дължима за периода 01.05.2008г.-01.09.2022г.
По отношение на уговорката на чл.11 от договора, предвиждаща
санкционирането под формата на наказателна надбавка от 20 пункта при
недостиг на авоар по разплащателната сметка, съдът намира, че възлагането й
в тежест на неизправните кредитополучатели не нарушава изискването за
добросъвестност, както и равновесието между правата и задълженията на
кредитора и кредитополучателите. Вещото лице е посочило в заключението,
че обезщетението за забава за просрочени плащания по главницата по чл.11 от
договора за периода 21.09.2019г.-20.09.2022г. възлиза на 3950,37 евро. На
09.09.2017г. ищецът е извършил разноски в размер на 174 евро за подновяване
на ипотеката.
Преклудирани като непредявени в срока за отговор на исковата молба са
въведените от ответницата възражения за погасяване на част от процесните
вземания по давност.
Съдът приема, че не са налице основания за солидарна отговорност на
ответниците за процесните задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 121 от
ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между двама или
повече длъжници възниква само когато е уговорена. По делото, въпреки
указаната доказателствена тежест на ищеца, същият не успя да установи, че
ответниците към сключване на договора за кредит са се намирали в
граждански брак. С оглед на това и предвид липсата на изрична уговорка в
договора за солидарна отговорност на кредитополучателите отговорността им
за главното и акцесорните задължения следва да бъде разделна.
4
При горните мотиви ответниците следва да бъдат да осъдени да
заплатят на ищеца при условията на разделност сумата в общ размер на
22 659,24 евро, от които 15636,18 евро-просрочени и непогасени вноски за
главница по договор за кредит №51КР-АА-2723/27.08.2007г., дължими за
периода 01.07.2009г.-01.09.2022г., 2898,49 евро-непогасена договорна лихва за
периода 01.10.2019г.-01.09.2022г., дължима на основание чл.9 от договора за
кредит, сумата в размер на 3950,37 евро-обезщетение за забава за просрочени
плащания по главницата в периода 21.09.2019г.-20.09.2022г., 174 евро-
разноски за подновяване на ипотека, като искането за солидарното им
осъждане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 9425,18 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. М. Х., гражданин на ****, роден на **********г. в гр. Н. и
С. Д. Х.- гражданин на ****, родена на **********г. в гр. Х., и двамата с адрес
*****, да заплатят при условията на разделност на Първа инвестиционна
банка АД, ЕИК831094393, със седалище гр. София, район Младост, бул.
Цариградско шосе№111П, сумата в размер на 15636,18 евро-просрочени и
непогасени вноски за главница по договор за кредит №51КР-АА-
2723/27.08.2007г., дължими за периода 01.07.2009г.-01.09.2022г., 2898,49 евро-
непогасена договорна лихва за периода 01.10.2019г.-01.09.2022г., дължима на
основание чл.9 от договора за кредит, сумата в размер на 3950,37 евро-
обезщетение за забава за просрочени плащания по главницата в периода
21.09.2019г.-20.09.2022г., 174 евро-разноски за подновяване на ипотека, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2022 до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на
ответниците.
ОСЪЖДА Т. М. Х., гражданин на ****, роден на **********г. в гр. Н. и
С. Д. Х.- гражданин на ****, родена на **********г. в гр. Х., и двамата с адрес
*****, да заплатят на Първа инвестиционна банка АД, ЕИК831094393, със
седалище гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе№111П сумата от
9425,18 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския Апелативен съд.
5
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6