Решение по дело №1145/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Л. И. К., [ЕГН], с адрес: гр. Панагюрище, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Р. К., със съдебен адрес: гр. Панагюрище, [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0310-000125 от 17.11.2023 год., издадена от Е. С. К. - младши автоконтрольор към РУ – Панагюрище към ОД на МВР – Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца и са му отнети СРМПС № ********* и една регистрационна табела с № ***.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

От ответната страна при депозиране на административната преписка, чрез пълномощника главен юрисконсулт П., е представено писмено становище, в което развива доводи за неоснователност и необоснованост на жалбата. Позовава се на разпоредбите на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН, с оглед на които заповедта е обоснована и кореспондира с фактическите обстоятелства и изискванията на материалния закон, а също така не са нарушени административнопроизводствените правила и целта на закона. Също така се сочи, че актът е издаден от материално и териториално компетентен орган, упълномощен по надлежния ред с нарочна заповед. Моли се за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява. От неговия процесуален представител адв. Колибанеков е депозирана молба с вх. № 534 от 19.01.2024 год. поддържа жалба и представя заверени копия от: Свидетелство за регистрация на ППС Част 1 от 06.11.2023 год. на мотопед, задвижван от електродвигател, с регистрационен № ***, собственост на жалбоподателя и Технически данни за мотопеда от производителя. Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като с оглед представената техническа характеристика на производителя на ППС мотопедът се определя като превозно средство от категория L1 и се приравнява на велосипед с двигател, за който следва да се притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Моли за отмяна на обжалваната ЗППАМ и присъждане на разноски.

Ответникът – Е. С. К. – младши автоконтрольор към РУ – Панагюрище към ОД на МВР – Пазарджик се явява лично. Оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Пазарджик.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Пазарджик, като се запозна с доводите на жалбоподателя, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че на 17.11.2023 год., в 11:45 часа, в гр. Панагюрище, на кръстовището на [улица]и [улица]Л. И. К. е управлявал собствения си мотопед „Енгтиан Тх1“, с регистрационен № ***, без да притежава свидетелство за управление на ППС. На същата дата Е. С. К. – младши автоконтрольор от РУ – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик, в присъствието на един свидетел, е установил нарушение на чл. 150 от ЗДвП – лицето управлява процесното ППС без да е притежава свидетелство за управление. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510+“, с фабричен номер ARNJ – 0057, като уредът е отчел „0“ промила алкохол. Със съставянето на АУАН е иззета 1 брой регистрационна табела с номер *** и СРМПС № ********* и актът е връчен на К. на 17.11.2023 год.

Впоследствие на 17.11.2023 год. е издадена процесната ЗППАМ от Е. С. К. – младши автоконтрольор от РУ – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик, в която са обективирани същите фактически действия по установяване на нарушението и е посочен резултатът от липсата на употреба на алкохол при изпробване водача с техническо средство „Дрегер 7510+“, с фабричен номер ARNJ – 0057. В заповедта е посочено, че жалбоподателят управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП и на осн. чл. 22 от ЗАНН на Л. И. К. е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца и са му отнети СРМПС № ********* и една регистрационна табела с № ***. Оспорената заповед е връчена на адресата й, лично срещу подпис, на 17.11.2023 год., видно от удостоверяване на това обстоятелство в разписката, представляваща неразделна част от оспорвания акт.

По делото са приложени копия от СРМПС № ********* от 06.11.2023 год., част II, на мотопед с рег. № ***, номер на рама/шаси № R41TH2010NA101487, модел „Енгтиан ТХ01“, с електродвигател, номер на рама/шаси R41TH2010NA101487, категория на превозното средство – L1e-B, с две оси и с възможност за двама пътника, собственост на Л. И. К. и от справка за нарушителя К.. От последната се установява, че жалбоподателят няма издавани административни актове и наказателни постановления по ЗДвП, освен цитираните по-горе АУАН и ЗППАМ.

Във връзка с компетентността на издателя на оспорения ЗППАМ е представена Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, в която в т. 1.7. е оправомощил служителите, заемащи длъжността „младши автоконтрольори II – I степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОД на МВР – Пазарджик да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Заповедта, оправомощаваща различните длъжностни лица от ОД на МВР – Пазарджик, да издават ЗППАМ е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, представена в настоящото съдебно производство от страна на оспорващия.

От страна на жалбоподателя са представени копия от: Договор за покупко-продажба на МПС от 01.11.2023 год., сключен в гр. Хасково между продавача „Байт 1“ ЕООД, с представител Я. Ч. и купувача Л. К., за „електрически скутер“, марка „ENGTIAN“, тип „THO1“, рама № R41TH2010NA101487, двигател № YT72V202210223; Свидетелство за регистрация на ППС, Част 1, от 06.11.2023 год. на мотопед, задвижван от електродвигател, с регистрационен № ***, рама № R41TH2010NA101487, категория на превозното средство – L1e-B, собственост на Л. И. К., както и технически данни за мотопеда от производителя, на немски език, без да са представени в превод на български език. Последните следва да се изключват от кръга на доказателствения материал, предвид че същите съдебното производство се води на български език и документи, представени на чужд език, трябва да трябва да бъдат придружени с точен превод на български – по арг. на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от АПК.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168, ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Пазарджик прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

От представените писмени доказателства по делото по несъмнен и недвусмислен начин се установява, че оспорената заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган, съгласно Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик. В този смисъл същата не страда от порок, по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно приложението на материалния закон:

Според посочената, като правно основание за прилагане на процесната ЗППАМ, разпоредба на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП (в приложима редакция), за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че лицето Л. И. К. е управлявал собствения си мотопед на 17.11.2023 год., без да е правоспособен водач на МПС. Пътното превозно средство е с електрическо задвижване на мотора и категорията му в свидетелството за регистрация е определена като „L1e-B“. В тази връзка следва да се разгледа съдържанието на нормата на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно че за нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на различни категории: 1. категория L – моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Съгласно чл. 4, т. 1 „Категории превозни средства“ от Регламента, към превозните средства от категория L спадат дву, три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност. Съгласно т. 2 от същия регламент за целите на регламента се прилагат следните категории и подкатегории, описани в приложение I: а) превозно средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се разделя на следните подкатегории: i) L1e-А превозно средство (велосипед с двигател); ii) L1е-В превозно средство (двуколесен мотопед);.

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че процесното ППС е категория L - двуколесен мотопед с електрически двигател, който е с обем 45 cm3. Това превозно средство, съгласно Приложение 1 - Класификация на превозните средства от Регламента, представлява леко, двуколесно, моторно превозно средство с две колела и задвижване с двигател, посочено в член 4, параграф 3 и обем на двигателя по-малко от 50 cm3, ако конфигурацията за задвижване на превозното средство включва двигател с вътрешно горене с принудително запалване, и максимална конструктивна скорост на превозното средство по-малко от 45 km/h.

Предвид цитираната по-горе правна норма на чл. 150 от ЗДвП се установява, че за да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, ППС трябва да се управлява от правоспособен водач. Изключенията, въведени с тази разпоредба са се отнасят за превозни средства, които са индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. В параграф 6, т. 18б (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 год., в сила от 7.07.2020 год.) от ЗДвП е дадена легална дефиниция на „Индивидуално електрическо превозно средство“. По смисъла на същата това е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания. Следователно електрическият мотопед не попада в класификацията на параграф 6, т. 18б от ЗДвП за „Индивидуално електрическо превозно средство“, а също така не се установява да е учебно превозно средство.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че с оглед действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че собственият на жалбоподателя мотопед марка „ENGTIAN“, тип „THO1“ е МПС, за което водачът му следва да притежава категория „АМ“ по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 4 на Регламент (ЕС) № 168/2013, за каквато категория Л. К. не притежава правоспособност да управлява, видно от приетата по делото справка за нарушител/водач и което обстоятелство не е спорно между страните. Оттук може да се направи заключение за установено наличието на фактическото основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

С оглед горното съдът намира оспорената заповед за издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, предвид липсата на основания по чл. 146, т. 4от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за издаването й, както и редът за нейното обжалване. В този смисъл същата не страда от порок, по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК

С обжалваната ЗППАМ е наложена на К. принудителна административна мярка от вида на оспорената по делото и се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност и изрично е посочил, че прекратяване на регистрацията на ППС е за срок от шест месеца. Разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност, при спазване принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото ЗППАМ е законосъобразен административен акт, вследствие на което жалбата, подадена срещу процесния е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, приета от Министерския съвет, а не към Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100,00 до 200,00 лева. Настоящото дело не представлява фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик, VII – и състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л. И. К., [ЕГН], с адрес: гр. Панагюрище, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0310-000125 от 17.11.2023 год., издадена от Е. С. К. - младши автоконтрольор към РУ – Панагюрище към ОД на МВР – Пазарджик, с която му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Л. И. К., [ЕГН], с адрес: гр. Панагюрище, [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 (сто) лева.

Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се изпрати на страните по делото.