Решение по дело №996/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ................

 

гр. Кюстендил, 27.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 996 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация Перник” АД, ЕИК ********* и адрес гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” против Р.В.И. с ЕГН **********.

В исковата молба се сочи, че с оглед депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК против заповед за изпълнение по ЧГД №4192/2018 г. по описа на ПРС за "Топлофикация - Перник" АД бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна била налице облигационна връзка, като ответникът бил абонат на топлопреносното дружество. Въпреки че ползвал предоставените му услуги не заплатил своевременно стойността на същите. Сочи се също, че договорът бил сключен при общи условия, валидни и за ответника като собственик на имота в топлоснабдената сграда. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължало и обезщетение в размер на законната лихва. В случая искът бил предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника.

Ето защо се поддържа искане за установяване по съдебен ред на задълженията на ответника за сумата в размер на 1489,42 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), от които главница в размер на 1327,07 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник, ул. „Б. Г.“, бл.**, вх. *, ап. **, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 162,35 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от 1327,07 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила правото си на отговор. Сочи, че исковата претенция е неоснователна. Твърди, че между страните по делото няма облигационна връзка. Липсвало решение на етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа. Оспорва приложимостта на Общите условия към договора и твърди, че в процесния период не е ползвал услугите, доставяни от ищеца. В дължимата сума била включена и такса за дялово разпределение, без тези суми да са заявени като самостоятелен иск и не са били предмет на издадената заповед за изпълнение. Сумите били начислени произволно и по Методика, която била отменена. Оспорва се представеното извлечение от сметка, както и счетоводните записвания по повод процесното вземане. Смята, че не дължи и лихва за забава, доколкото била начислена върху прогнозни сметки.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът оспорва същата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: 

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 4192/2018 г. на ПРС по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът следвало да заплати сумите 1489,42 лв., в т.ч. главница в размер на 1327,07 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник, ул. „Б. Г.“, бл.**, вх. *, ап. **, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 162,35 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от 1327,07 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в размер на 29,79 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Тя била връчена на длъжника на 06.02.2019 г., като на 20.02.2019 г. било депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а в едномесечния срок от съобщаването – на 04.04.2019 г. заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество.

 

 

 

 

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

  

 

 

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.

По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Настоящите искове са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

По основателността:

За съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС  - Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; Решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени там, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната собственост, са и мотивите на ТР № 2/25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. ОСГТК на ВКС.   

 

 

В т.см. е и чл. 3, ал. 1 от Общите условия, съгласно който купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване.

             

 

 

 

От изложеното се налага извод, че качеството на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. 

В случая не е бил спорен размерът на вземането и начинът, по който е било формирано, но ответната страна е поддържала категорично, че не е собственик на имота в процесния период. В т.см. ищецът не е ангажирал доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест за това, а според нормите на процесуалния закон недоказаният факт се счита за неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в т.см. Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Не е индиция в за това и представеното извлечение, с характер на частен свидетелстващ документ, обективиращ изгодни за издателя му факти. Доколкото е неподписано от него същото не притежава формалната доказателствена сила за обстоятелството, инкорпорираното в него удостоверително изявление да е направено именно от субекта, сочен като негов издател (арг. a contrario от чл. 180 ГПК).

По делото не се установява изобщо дали ответникът е притежавал и/или владял процесното жилище, респ. на какво основание. Не е представена молба за откриване на партида, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Перник. Не е представен договор по чл. 138, ал.1 от ЗЕ, нито предхождащото го решение на общото събрание на собствениците или на титулярите на вещно право на ползване за етажна собственост, в съответствие с чл. 133, ал. 2 ЗЕ. При това положение съдът намира, че отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността на ответника за плащане на цената за доставената топлинна енергия до жилище в гр. Перник, ул. „Б. Г.“, бл.**, вх. *, ап. **.

При горните съображения претенцията се възприема за неоснователна и недоказана и като такава ще бъде оставена без уважение.

При този изход на делото неоснователна е и акцесорната претенция за установяване на вземането за лихва за забава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По отговорността за разноски:

На осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски в размер на 350 лв., съгласно приложения списък и доказателствата за извършването им на л. 10 от делото.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответната страна следва да се присъдят сторените такива, но доказателства за извършването им не са ангажирани, заради което и такива не му се следват.

Поддържаното още с исковата молба възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно по отношение на адвокатския хонорар, изплатен в хода на исковото производство, доколкото договореното и изплатено такова е в размер на 350 лв., а минималният размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) е в размер на 334,26 лв.

 

 

 

 

           Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът

                                                          Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „Топлофикация-Перник“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ Република, против Р.В.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответната страна има задължения към ищеца в размер на 1489,42 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), от които главница в размер на 1327,07 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник, ул. „Б. Г.“, бл.**, вх. *, ап. **, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 162,35 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от 1327,07 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 13.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми в производството по ч.гр.д. № 4192/2018 г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ Република, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.И. с ЕГН **********, с адрес *** настоящото производство деловодни разноски в размер на 334,26 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

След влизане в сила на този съдебен акт ч.гр.д № 04192/ 2018 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи по него и заверен препис от решението.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: