М О Т И В И
към Присъда № 1 от 27.01.2015 год. по НОХД № 2/2015 год. по описа на Чирпански районен
съд
Внесен е
обвинителен акт против подсъдимия И.С.И. за това, че през
периода от 17.11.2014г. до 21.11.2014г. в с.Черна гора, обл.Ст.Загора, в
условията на продължавано престъпление е извършил следните деяния: на
17.11.2014г. в с.Черна гора, обл.Ст.Загора е отнел чужди движими вещи – пари,
сума от 1520 лв. от владението на К.Х.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои и на 21.11.2014г. в с.Черна гора, обл.Ст.Загора е отнел чужди
движими вещи – пари, сума от 36,95 лв. от владението на К.Х.К., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои или всички вещи на обща стойност
1556,95 лв. (хиляда петстотин петдесет и шест лева и 95 стотинки) от владението
на К.Х.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1,
т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29,
ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо
подсъдимия И.С.И., както
по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът
на подсъдимият в хода на съдебните прения заема становище на подсъдимия да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК.
Съдебното
следствие по делото е проведено по реда на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371,
т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова
страна да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,
като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия, събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл.373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.С.И. на роден на ***г***, български гражданин, неграмотен,
живее на семейни начала, безработен, осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият И.С.И. ***.Загора.
На 17.11.2014г. подсъдимият И.
***, където в съседство с него на ул. „Прогрес” № 2, живеел свидетелят К.Х.К.. Подсъдимият
И. решил да отиде до жилището на свидетелят К. с цел да отнеме вещи от дома му.
Излезнал от дома си и се отправил към къщата на свидетелят К.. Същата
представлявала едноетажна полумасивна сграда с приземен етаж. На южната стена
на къщата в западната й част се намирала входната врата за приземен етаж. От южната
страна на къщата в средната й част се намирало външно стълбище, водещо до
двукрила плътна дървена врата, представляваща вход към вътрешността на първият
етаж на дома. В стая, пригодена като килер, намираща се на първият етаж на дома,
в дървен сандък свидетелят К. съхранявал в кожено кафяво портмоне, пари на обща
стойност 1520 лева. Подсъдимият И. пристигайки до дома на свидетеля К.
прескочил оградата и влезнал в двора, изкачил външното стълбище и влезнал на
първи етаж през входната врата, която не била заключена. Влезнал в намиращите
се на етажа две стаи, но не открил нищо, като след това се отправил към килера.
Там видял дървения сандък, който не бил заключен. Подсъдимият го отворил и
намерил вътре кафявият кожен портфейл, в който свидетелят К. съхранявал парите
си. Взел от вътре цялата сума и напуснал дома. Отнетите пари подсъдимият И.
похарчил. Междувременно на същата дата - 17.11.2014г. свидетелят К. поискал да
вземе парите, намиращи се в кафявия кожен портфейл и установил, че същият е
празен.
На 21.11.2014г. в тъмната част от
денонощието подсъдимият И., взел решение отново да отнеме пари от дома на
свидетеля К. и отишъл до жилището му. Прескочил оградата и влезнал в двора.
Изкачвайки се по външните стълби влезнал през незаключената двукрила входна
врата на първи етаж на дома. Проверил намиращите се на етажа стаи, включително
и килера, но не открил пари. Поради тази причина решил да отиде и провери за
пари и в помещенията на приземния етаж. Влезнал през входната врата и видял, че
в една от стаите се намира свидетелят К. заедно с възрастния си баща, като и
двамата били заспали. Подсъдимият влезнал в стаята, в която те се намирали и
виждайки поставен на стол панталон, решил да провери джобовете на същия. Вътре
намерил парична сума на обща стойност 36,95 лева. Подсъдимият И. взел парите и
излезнал от стаята. В този момент свидетелят К. се събудил, при което подсъдимият
И. се скрил зад врата в коридора. Свидетелят К. станал и излезнал от стаята в
коридора, където видял подсъдимият И.. Свидетелят изгонил И. от дома си. След
това проверил в джоба на панталона си и установил, че парите му не са вътре. Свидетелят
К. сигнализирал органите на РУП Чирпан за случилото се в дома му и установените
липси на парични средства. Местопроизшествието било посетено от служители на
РУП Чирпан, които извършили оглед и съставили протокол за оглед на
местопроизшествие. С протокола за оглед на местопроизшествие от 21.11.2014г.
била иззета дактилоскопна следа.
Видно от изготвената в хода на
разследването дактилоскопна експертиза, иззетата на 21.11.2014г. в с.Черна
гора, обл.Стара Загора следа № 1 съвпадала с отпечатъка от десен среден пръст
на подсъдимия И.С.И..
С протокол за доброволно предаване
от 21.11.2014г. на РУП Чирпан, подсъдимия И. предал на служител при РУП Чирпан
следните вещи - банкноти и монети: 1 бр. банкнота с номинал 20 лв., 1 бр.
банкнота с номинал 10 лв., 1 бр. банкнота с номинал 5 лв., 2 бр. монети с
номинал 50 ст., 3 бр. монети с номинал 20 ст., 3 бр. монети с номинал 10 ст. и
1 бр. монета с номинал 5 ст. - или сума на обща стойност 36,95 лева.
Изложената фактическа обстановка
се установява от самопризнанията на подсъдимия, от събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства – обяснения на обвиняемия (л.24-25 от
ДП), показания на разпитаните свидетели (чл.33-35 от ДП), справка за съдимост
(л.28-31 от ДП), декларация за СМПИС (л.26 от ДП), характеристична справка
(л.32 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л.7-8 от ДП), фотоалбум
(л.9-14 от ДП), Протокол за доброволно предаване на РПУ Чирпан (л.17 от ДП), дактилоскопна експертиза (л.36-40
от ДП ), материали от проверка (л. 3-4 от ДП), както и от приетата в хода на
съдебното следствие - справка за съдимост на подсъдимия, като в тази насока
следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Съгласно разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Посочените доказателства подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при условията на чл.373, ал.3
от НПК.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият И.С.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние отнемане в двете му части – той е прекратил фактическата
власт на собственика, върху вещите, предмет на престъплението, установил е своя
трайна фактическа власт върху тях и се е разпоредил с вещите като със свои, така
както е намерил за добре.
От свидетелството за съдимост на
подсъдимия И.С.И. се установява, че е извършил деянието в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” и б.”б” от НК, след като е бил осъждан повече
от един път за извършени тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода, за
срок по-голям от една година, като наложените му наказания не са били отлагани
на осн.чл.66 от НК и не са изминали пет години от изтърпяване на наказанието,
съгласно разпоредбите на чл.30 от НК
От установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на
подсъдимия се налага извода, че от субективна страна, престъплението е било извършено
виновно при форма на вината - пряк умисъл.
Подсъдимият И.С.И. е съзнавал, че
отнема движими вещи, които не му принадлежат, без съгласието на собственика им,
като е имал намерение да ги присвои, което обуславя извода, че той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият И. е осъществил две деяния, осъществяващи поотделно признаците на
състав на едно и също престъпление, които деяния са били извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, следва да се квалифицират като едно продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е
изградена наказателно правната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до
десет години.
С оглед спазването на втория
принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимият, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът определи на подсъдимия И.С.И.,
вид и размер на наказанието, при приложението на чл.58а от НК, към която
препраща разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на
деянието, имотното състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете направените от подсъдимия самопризнания, както и
тежкото материалнобитово положение на подсъдимия (видно от декларации за СМПИС
на подсъдимия е, че няма други доходи, освен получаваните от съпругата му
средства за майчинство и не притежава недвижими имоти и МПС).
Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете останалите осъждания на подсъдимия, както и лошите
му характеристични данни.
Водим от изложеното, съдът наложи
на подсъдимия И.С.И., наказание три години „Лишаване от свобода”, което на осн.чл.58а, ал.1 от НК
намали с една трета, като окончателното наказание, което следва да бъде
изтърпяно от подсъдимия е две години „Лишаване от свобода” при първоначален
строг режим в затворническо заведение от закрит тип на основание чл.61, т.2 и
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът счете, че с наложеното
наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимия, ще го
мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът присъди в тежест на И.С.И. да заплати направените по делото разноски в
размер на 49,36 лева в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Чирпански районен съд.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и условията за
извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на
подсъдимият и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: