Решение по дело №133/2022 на Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 298

гр. Враца, 12.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 13.07.2022 г. /тринадесети юли, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела МОНОВА, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 133 по описа на Адм. съд - Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал.1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по ЖАЛБА на К.Т.И. ***, против Решение № 1012-06-47-2/07.02.2022 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Национален Осигурителен Институт /НОИ/ – Враца, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-47/26.01.2022г. против Разпореждане № ********** на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при ТП на НОИ – Враца. С последното, на основание § 7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО вр. чл. 68 ал.1, 2 от КСО е преизчислен размера от 25.12.2021г. на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, в месечен размер от 1 217.31 лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконо-съобразност на оспорения акт, поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост, противоречие с целта на закона и при съществено нарушение на административно-производствените правила, за което се излагат съображения. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на адм. орган с указания да приложи правилно § 7е във вр. чл.70 ал.1 т.1 от КСО и преизчисляване определения размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В с.з. жалбоподателят К.Т.И. лично и чрез процесуален представител – * М.М. *** поддържа жалбата, по съображенията изложени в нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък. В писмена защита от процесуалния представител се поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като допълнително се излагат съображения да се кредитира заключението на съдебната експертиза в частта по първата задача.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез процесуален представител - * Ц. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че жалбата е и недоказана, като да не се приемат констатациите в СИЕ, тъй като въпроса е правен. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приети представените с административната преписка писмени доказателства. По искане на жалбоподателя е допусната, назначена и приета СИЕ /съдебно-икономическа експертиза/.

 

             Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             С Разпореждане № **********на жалбоподателя К.Т.И. е преизчислена пенсията от 01.07.2017г. – на месечна сума за изплащане 904.59 лв. на основание § 53 ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО и ПМС № 116/22.06.2017г. /на л.9 от делото/.

             С Разпореждане № **********отново е преизчислен и определен нов размер на пенсията от 910.00 лв. /л.10/.

             С Разпореждане № ********** му е определен размер на пенсията от 1025.08 лв. /л.11/.

             С Разпореждане № ********** отново е преизчислен и определен нов месечен размер на пенсията на жалбоподателя К.Т.И. в размер от  1 217.31 лв., считано от 25.12.2021г.,  като е посочено следното изчисление: средномесечен осигурителен доход 265.58 лв. и доход за изчисляване размера на пенсията 554.53 лв., какъвто доход е посочен и в първото пенсионно разпореждане от 2017г., както и  в последващите. Общият осигурителен стаж е определен на 38г. 1м. 20 дни без превръщане на трета категория и 75г. 11м. 06 дни, превърнат към трета категория труд, общият процент е определен на 96.81 %, съгласно чл.70 ал.1 от КСО размерът на пенсията е 536.84 лв., съгласно чл.100 КСО/2020г. така определеният размер е умножен с 1.067 и е изчислен на 1 159.34 лв., съгласно чл.100 КСО/2021г.  последният размер е умножен по 1.050 и е изчислен размер от 1217.31 лв. /л.12/. Разпореждането от 01.01.2022г. е получено на 06.01.2022г./л.12-гръб/.

             С жалба вх.№ 1012-06-47/26.01.2022г. разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ /л.13/, който се е произнесъл с оспореното пред съда решение /л.16/, с което е отхвърлил жалбата.

             В депозираната пред съда жалба /л.6/ се изтъкват съображения, че фактически неправилно е приложен  §7е във вр. чл.70 от КСО, като не са взети предвид  индексациите на пенсията през 2017г., 2018г. и 2019г. и е следвало адм. орган да включи увеличението на пенсията му с 2.364 % от 01.07.2017г., с 3.819 % от 01.07.2018г. и с 5.7 % от 01.07.2019г. Твърди се, освен това, че невключването в преизчисления размер на пенсията на увеличението за 2019г. е още по необосновано поради факта, че приложения за 2019г. процент на увеличение с 5.7% надхвърля увеличението на коефициента за година осигурителен стаж, от 1.169 от 01.07.2018г. на 1.200 от 01.07.2019г., което представлява увеличение с 2.652 %  и разликата между двата процента в размер на 3.05 пункта е изцяло изключена при определяне на размера на пенсията.

           Съгласно заключението на СИЕ, ако в размера на пенсията считано от 25.12.2021г. бяха отразени и съответните увеличения от 2017г., 2018г. и 2019г. размера на пенсията би се увеличил със 150.12 лв. по първата задача, а по втората задача, ако в преизчисляването е било включено увеличение с 3.05%, считано от 01.07.2019г., би се увеличила със 115.83 лв.

           При така установената фактическа обстановка  съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в законоустановения 14 /четиринадесет/ дневен  преклузивен срок - решението е получено на 15.02.2022г., видно от известието за доставяне/л.19/, а жалбата е предявена на 25.02.2022г. с вх.№ 2103-06-4, видно от клеймото върху нея /л.6/. По тези съображения обжалването се явява ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

            Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе  по всички основания за  незаконосъобразност на оспорения админи-стративен акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има направено искане за това. Издаденото от ответника решение  е издадено от материално и  териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е предявена в  срока по чл.117 ал.2 от КСО, което го прави валиден  административен акт. При постановяването му не е допуснато нарушение на административно-процесуалните правила, обсъдени са в оспореното решение доводите и възраженията в жалбата против разпореждането от 01.01.2022г..  Правилно е  приложен и материалният закон.

            Жалбоподателят К.Т.И. е лице с отпусната пенсия и същата е преизчислена от 25.12.2021г. съгласно изменение в КСО -  §7е от ПЗР на КСО ДВ.бр.77/2021г. Съобразно ал.1 на тази разпоредба всяка година осигурителен стаж се умножава с 1.35 % и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Съгласно ал.2 на тази разпоредба  преизчисляването  се извършва, без да се променя доходът, от който е изчис-лена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. За осигурителния стаж  правилно е изчислен процентът за определяне на размера на пенсията, общият процент е определен на 96.81 %, съгласно чл.70 ал.1 от КСО размерът на пенсията е 536.84 лв., съгласно чл.100 КСО/2020г. така определеният размер е умножен с 1.067 и е изчислен на 1159.34 лв., съгласно чл.100 КСО/2021г.  последният размер е умножен по 1.050 и е изчислен размер от 1 217.31 лв.

Като не е приложил  процента за преизчисляване на пенсията, действащ за  2017 г., административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. В тази година преизчисляването на пенсиите е ставало въз основа на  § 53 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), според ал.1 на който  от 2017г. до годината, в която процентът по чл.70 ал.1 достигне до 1.5, пенсиите не се осъвременяват по чл.100 от КСО, а всички пенсии, отпуснати с начална дата до 31 декември  на  годината, в която процентът по чл.70 ал.1 достига до 1.5, се преизчисляват ежегодно от първи юли на всяка календарна година, следваща годината, през която е отпусната пенсията.  От своя страна нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО, към която препраща цитираната разпоредба на § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., към същия момент е със следното съдържание: "Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигури-телен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на база на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени.“ С чл.11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017г. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване – 1,126 на сто. Видно от цитираните разпоредби през 2017 г. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Пре-изчислението от 01.07.2018 г. е извършено също на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г., като с  чл. 11 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. е определен процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо от КСО – 1,169. Видно от цитираните разпоредби през 2018 г. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО, макар извършените преизчисления да включват в себе си величини, получени по реда на чл. 100 от КСО. От една страна е извършено преизчисление на пенсиите, което е напълно идентично с това през предходната 2017 г., т. е. преизчисление на пенсията с по-висок процент за тежест на всяка година осигурителен стаж. В случая от 1,126 % за 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1,169% или нарастването е с 3,8%., което обхваща и двете години. Това е и приложеното през 2018 г. увеличение на пенсията на жалбоподателя, видно от приложеното Разпореждането  01.07.2018г. През 2019 г. § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен с § 3, т. 26 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 г., Oбн., ДВ, бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., но едно-временно с това с § 3, т. 25, б. "б" са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО, които са със следното съдържание:

"§ 7б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) През 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100.

(2) Размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1 юли 2019 г. с процент 5,7.

 § 7в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.“

           По този начин е изчислена пенсията на жалбоподателя К.И.  с Разпореждането от *** като първо е направено изчисление с умножаване на всяка година стаж по 1.2 процента и след това е направено увеличението с 5.7%, предвидено в §7б.

            По същата методика, без да се променя осигурителния доход,  е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с оспорваното в настоящото производство разпореждане от 01.01.2022г., като обаче е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,35% за стажа без превръщане в ІІІ категория и 1,20% за остатъка, получен от превръщането. Не се предвижда  увеличаване  на така изчислената пенсия с друг процент на увеличение, освен прилагането на нормативната уредба, с която се осъвре-менява, преизчислява и индексира съобразно приложимите нормативни разпоредби, действали от датата на отпускането й до 24.12.2021г. Изложеното сочи, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г.  за 2017г., 2018г. и  по §7в  за 2019г.,   към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията,  тъй като за всяка година пенсията е изчислявана при непроменен доход с прилагане на  съответния процент спрямо  годините на осигурителния стаж, като увеличеният процент от следващата година е поглъщал  процента от предходната, а не са събирани /за 2017г. и 2018г. са приложени едновременно, поради което процентът е 3.8/. Увеличението по §7б е еднократно и е важало само за  2019г. Посоченият в §7е процент от 1.35 за осигурителен стаж  без превръщане към трета категория труд е погълнал процента от 1.2 за  същия осигурителен стаж, който е  действал през 2019г. С оглед на това правилно пенсионният орган не е приложил това  преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.  За 2020г. и 2021г. пенсиите са осъвременени съобразно чл.100 от КСО, поради което правилно това осъвременяване е  приложено при изчисляване на пенсията на жалбоподателя. Затова и не следва да се кредитира заключението на СИЕ, тъй като спора е правен, поради което и съдът не го кредитира.

            По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същото е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което  жалбата  следва да бъде отхвърлена, като НЕОСНОВАТЕЛНА.         

           При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателя К.Т.И. *** не се дължат.

Своевременно е направено искане от процесуалния представител на  ответника ТП на НОИ-Враца  за присъждане на разноски  по делото и съдът намира, че на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, съгласно разпоредбите на чл.143 ал.3 АПК във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ  и чл. 24  от  Наредба за заплащането на правна помощ. Размера е определен от съда с оглед проведените процесуални действия по делото, в които е участвал процесуалния представител – участие в две с.з., но не представяне на отговор на жалбата и на писмена защита по същество, както и предмета, и сложността на правния спор.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Адм. съд - Враца,

 

                                            Р  Е  Ш  И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.И. ***, против Решение № 1012-06-47-2/07.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-06-47/26.01.2022г. против Разпореждане № **********. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Враца.

ОСЪЖДА К.Т.И. ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ гр. Враца разноски за  юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв.

            Решението може да се обжалва, чрез Административен съд-Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.

            На основание чл. 138, ал.1 от АПК  препис  от решението да се изпрати на страните. 

                                                           АДМ. СЪДИЯ: