РЕШЕНИЕ
№ 3511
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330113143 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М. П. Ц., ЕГН **********, с адрес с.
***, ул. „***“ № *, против „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51,
вх. а, ет. 9, офис 20, с която е предявен иск за признаване за установено, че
сключеният между страните Договор за потребителски кредит № *** г. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК и
чл. 143, ал. 1 вр. чл. 147 ЗЗП, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.
5 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 11 и чл. 19, ал. 4
вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 вр. чл. 147 ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за
потребителски кредит № *** г., по който ищецът, като кредитополучатал, е
следвало да върне на ответника – кредитодател, сумата от 2460 лв., за срок от
12 месеца, от които 2000 лв. получена в заем сума, при ГЛП от 23% и ГПР –
49,11 %. Посочено е, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечавал с
поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на кредитора.
Съгласно чл. 1.6. от Договор за гарант ищецът следвало да заплати сумата от
1540 лв. на 12 месечни вноски. Изложени са съображения за
недействителност на клаузата на чл. 5 от Договора. Поддържа се, че е налице
тристранно споразумение между ищеца, ответника и Фератум Банк, сключено
под формата на договор за кредит и договор за гарант, което целяло
заобикаляне изискванията на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед
характера на кредита като бърз и начина на кандидатстване и отпускане – на
1
интернет страницата на ответника, не можело да се приеме, че на ищеца била
предоставена възможност да вземе обмислено решение, вкл. и за избора на
гарант. Поддържа, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и
чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Твърди клаузата да е нищожна поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, доколкото сумата от 1540 лв. неправилно
не била включена в ГПР, поради което потребителят бил въведен в
заблуждение относно действителната стойност на разходите. Развива
съображения в тази насока и сочи съдебна практика, вкл. и на СЕС.
Аргументира още, че предвид невярно представената информация относно
общите разходи по кредита, процесната клауза е неравноправна по смисъла на
чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО. Счита, че е налице и нарушение на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като клаузата предвиждала заплащане на такса за
усвояване на кредита. По тези съображения моли за прогласяване
нищожността на клаузата в чл. 5 от Договора основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл.
11 и чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 вр. чл. 147 ЗЗП.
Депозирана е и молба от ищеца с вх. № 49293/31.08.2021 г., с която
прави уточнение, че искът следва да се счита предявен за прогласяване
недействителността на целия договор за потребителски кредит, а в условията
на евентуалност на клаузата в чл. 5 от Договора. Твърди, че договорът е
недействителен поради нарушение на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в ГПР не било включено възнаграждението по договора за гарант,
не бил ясно установен механизмът на начисляване на ГПР, нямало ясно
разписана методика за неговото формиране, не бил и посочен действително
прилагания от кредитора размер на ГПР, отново поради невключването на
вземането по договора за гарант в ГПР по кредита. Развива съображения в
тази насока и цитира съдебна практика. Поддържа аргументите си от исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Фератум България ЕООД“, с който се оспорва иска като неоснователен.
Твърди и излага съображения, че сключването на договор за гаранция не е
задължително условие за сключване и отпускането на кредита. Поддържа, че
клаузата на чл. 5 от договора е индивидуално уговорена, доколкото
наличието и зависи от избора, който потребителят е направил при подаване на
заявка за кредит и след като се е запознал със съответните му възможности.
Оспорва твърденията за наличие на заблуждаваща търговска практика от
страна на ответника и за нарушение на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че не е налице
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като договорът за гаранция се сключвал с
друго лице – „***“ (***), и възнаграждението за гаранта не следвало да се
включва в ГПР по кредита. Поддържа, че са спазени изискванията на чл. 5
ЗПК и преди сключването на договора на потребителя е предоставена цялата
необходима информация относно съдържанието на споразумението, вкл. и за
разходите и задълженията си по кредита. Сочи, че посочения ГПР от 49,11 %
съответствал на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не надвишавал пет
пъти размера на законната лихва, а при изчисляването му не следвало да се
включва възнаграждението по договора за гаранция. Поддържа още, че
доколкото потребителят не бил упражнил правото си да се откаже от
2
договора в 14-дневен срок от сключването му, то можело да се приеме, че той
е разбрал и приел клаузата на чл. 5 от Договора. Моли за отхвърляне на иска
и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищеца М. П. Ц., като
кредитополучател, и „Фератум България” ЕООД, като кредитодател, Договор
за предоставяне на потребителски кредит №*** от ***г., ведно с
приложенията към същия - Погасителен план, Общи условия, Преддоговорна
информация и Стандартен европейски формуляр. С договора за кредит на
ищеца е предоставен паричен заем в размер от 2000 лв., със срок на заема 12
месеца, при фиксиран ГЛП по заема 23 %, и посочен ГПР от 49,11 % и обща
дължима сума – 2460 лв. Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с
поръчителство от „Фератум Банк“ ЕАД в полза на ответното дружество.
Наличен по делото е и Договор за гаранция (поръчителство) от*** г.,
сключен между М. П. Ц. и „Фератум Банк“ ЕАД, с който дружеството се е
задължило срещу възнаграждение от 1540 лв. да стане поръчител по договор
за предоставяне на потребителски кредит № *** от*** г. Уговорено е, че
възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, съгласно представен
погасителен план и по сметка на „Фератум Банк“ ЕАД.
В хода на съдебното дирене е изслушано заключение по СТЕ, според
което при кандидатстване за кредит при ответното дружество, потребителят
има възможност да избере една от две възможности - „Гаранция от Фератум
банк“ или „Личен гарант/Поръчител“. Вещото лице е посочило и че
дружеството е сключвало договори за кредит при предоставен личен гаранта
от потребителя. От заключението по тази експертиза се установява е
спазването на техническия ред за сключването процесния договор за кредит,
съобразно правилата на ответното дружество.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Между ищеца Ц. и „Фератум България” ЕООД е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***от *** г., при което ищецът е имал качеството на
кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между
ищеца и „Фератум Банк“ ЕАД е сключен Договор за гаранция
(поръчителство) от ***г. И при двата договора М. В., в качеството му на
потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради
което приложение в случая намерат правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите
норми на ЗЗД.
В тази насока следва да се отбележи, че съдът споделя изложените
аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Двата договора – за
кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория
3
обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на
заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен
това изрично в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се
обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на кредитора.
Предвид това съдът намира, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по
договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия.
Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. Видно от заключението на
вещото лице при кандидатстването за кредит при „Фератум България” ЕООД
потребителят е длъжен да посочи обезпечение на кредита под формата на
поръчителство. Следователно сключването на договора за гаранция е условие
за отпускане на кредита. Действително, потребителят може да избере и личен
гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да
не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с
„Фератум Банк“. За отбелязване е още, че „Фератум Банк“ е посочен за
възможен поръчител от самия кредитор „Фератум България” ЕООД, поради
което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на
поръчителство от „Фератум Банк“ и в частност с възмездния характер на
договора за гаранция. Т.е. насочвайки потребителя към въпросното
дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които
потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит,
поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит,
но също така са и известни на кредитора още при сключването му.
По изложените съображения съдът приема, че разходите по
обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по
кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това,
потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума,
която следва да плати по договора - тя не е в размер на 2460 лв., защото
същата се завишава с възнаграждението за поръчителство в размер на 1540
лв., и реалните разходи по кредита, които ще направи – при главница от 2000
лв., дължима за срок от 12 месеца, длъжникът е следвало да плати сума от
общо 4000 лв., в която се включва освен чистата стойност на кредита, но още
и договорна лихва от 460 лв. и възнаграждение на поръчителя от 1540 лв. В
тази връзка и без ползването на специални познания е видно, че посочения в
договора годишен процента на разходите от 49,11 % не съответства на
действително приложимия между страните, тъй като сумата която длъжникът
следва да върне за една година е двойно по-голяма от получената. Последното
мотивира извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до
недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.
С оглед на горното искът се намират за основателен и като такъв ще се
4
уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за
правна защита и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на адв. М. М. следва да се присъди сумата от 402,20
лв. адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по
настоящото дело. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва
да заплати сумата от 98,40 лв. за държавна такса по настоящото дело по
сметка на Районен съд Пловдив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. П.
Ц., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № *, против „Фератум
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. а, ет. 9, офис 20, че сключеният
помежду им Договор за потребителски кредит № *** г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. а, ет. 9,
офис 20, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. М. М. от ПАК, с
адрес на кантората гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 402,20 лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо на за оказана правна
помощ на ищеца по настоящото дело.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. а, ет. 9,
офис 20, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Пловдив сумата от 98,40 лв. - дължима държавна такса за
настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5