№ 2689
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Г. Ш.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110149235 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане” АД срещу М. Р. Ц..
Ищецът твърди, че на 01.12.2019 г., около 00:20 часа, в гр. София, по
бул. Христо Ботев, с посока на движение от бул. Александър Стамболийски
към пл. Македония, се движило МПС марка „Киа“, модел „Сеед“, с peг. №
********, управлявано от М. Р. Ц.. На кръстовището с ул. Позитано, поради
движение с несъобразена с атмосферните условия скорост /мокра и хлъзгава
пътна настилка/, водачът на автомобила навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал правомерно движещото се там МПС марка „Опел“, модел
„Зафира“, с pег. № ********, управлявано от К. С. Ц., след което се отклонил и
се ударил в пътен знак. След настъпване на произшествието водачът на МПС
марка „Киа“, модел „Сеед“, с peг. № ********, изоставил автомобила си и
напуснал мястото на ПТП. В резултат на инцидента са били нанесени
материални щети на МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ********.
Твърди, че за инцидента е бил съставен Протокол за ПТП №
1766074/01,12.2019 г., по описа на ОПП към СДВР , в който е било поосечено,
че вина за настъпилото ПТП имал водачът на МПС марка „Киа“, модел
„Сеед“, с per. № ********, като впоследствие му е бил издаден АУАН №
150548/01.12.2019 г., по описа на ОПП към СДВР. Въз основа на същия е било
издадено НП № 19-4332-027642/03.01.2020 г., по описа на ОПП към СДВР,
влязло в законна сила на 17.04.2020 г. Сочи, че към датата на процесното ПТП,
собственикът на МПС марка „Киа“, модел „Сеед“, с peг. № ********,
управлявано от виновния водач, е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, полица №
BG/23/319000145358, валидна от 19.02.2019 г. до 18.02.2020 г. Във връзка с
нанесените имуществени вреди, на 02.12.2019 г. водачът на увреденото МПС
1
марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ********, подал уведомление за щета
в представителството на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, с което претендирал
изплащане на застрахователно обезщетение за увредения автомобил и разходи
за репатриране му, за което била представена Фактура №
**********/01.12.2019 г. на стойност 70 лв., издадена от „Елегос Авто“ ЕООД.
По повод уведомлението в дружеството била образувана щета № 0410-180-
0307-2019. С оглед нанесените щети по автомобила, „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД определило за изплащане застрахователно обезщетение в
размер на 1390,47 лв. С Платежно нареждане с бордеро № 810882/10.04.2020
г. застрахователят изплатил по сметка на собственика на увреденото МПС
сума в общ размер на 1460,47 лв., представляваща: 70 лв. - разходи за
репатриране и 1390,47 лв. - застрахователно обезщетение (70 лв. + 1 390,47 лв.
= 1 460,47 лв.). Твърди, че на длъжника е била изпратена покана за
доброволно изпълнение, но същата не била получена от него и е била върната
към подателя.
Моли съдът да осъди ответника да заплати сумата в размер на 1460,47
лв., представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение във връзка с настъпили вреди за МПС марка „Опел“, модел
„Зафира“, с peг. № ******** в резултат на ПТП, настъпило на 01.12.2019 г.,
около 00:20 часа, в гр. София, по бул. Христо Ботев, причинено от М. Р. Ц.,
който напуснал мястото на настъпилото ПТП след него, ведно със законна
лихва за периода от 20.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Не се
явява в зала.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т.1 и т.3
КЗ.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже по иска с правно основание чл. 500, ал. 1,
т.1 и т. 3 КЗ следните юридически факти: 1/ настъпването на
пътнотранспортното произшествие и деликтната отговорност на водача -
ответник при причиняване на застрахователното събитие – че ПТП е
настъпило по негова вина и в причинна връзка с поведението на ответника са
причинени щети на МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ********; 2/
наличието на валиден към датата на ПТП договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между
ищеца и ответника; 3/ плащане на застрахователно обезщетение на
собственика на увреденото МПС; 4/ че ответникът е напуснал мястото на
настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата и че посещаването на мястото на ПТП от
тях е било задължително; 5/ вид и размер на вредите; 6/ изпращане на регресна
покана до ответника за доброволно плащане на сумата преди депозиране на
исковата молба.
В тежест на ответника е да докаже,че е погасил задължението.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
2
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Препис от
исковата молба и приложенията към нея също е връчен редовно на ответната
страна /лично/. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно
заседание, получил е лично съдебното съобщение. На основание чл. 41, ал. 2
ГПК редовно е получил от определението, в което е обективиран проекта за
доклад по делото, с което е редовно уведомен за последиците по чл. 238 от
ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Налице е изрично искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има ищцовата страна. Следва да бъдат присъдени и направените
разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. №
43302/2024 г. СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 500, ал. 1, т.1 и т.3 КЗ, М. Р. Ц., ЕГН
**********, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, сумата в размер на 1460,47 лв.,
представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение във връзка с настъпили вреди за МПС марка „Опел“, модел
„Зафира“, с peг. № ******** в резултат на ПТП, настъпило на 01.12.2019 г.,
около 00:20 часа, в гр. София, по бул. Христо Ботев, причинено от М. Р. Ц.,
ведно със законна лихва за периода от 20.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Р. Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********, разноски по исковото производство в размер на 1058,42 лв. и по
ч.гр.д. № 43302/2024 г. СРС в размер на 580 лв.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото решение не подлежи на
3
обжалване.
В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от Софийски градски
съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото
поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките
за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването
на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради
особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или
чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла
да преодолее.
Да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4