№ 4707
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110204630 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „****“ АД с ЕИК ********, подадена чрез
адв. Г. Д., срещу наказателно постановление /НП/ № Р-10-25/07.02.2022 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /***/,
ръководещ управление „*********”, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 7,
предл. първо от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/
на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер
на 10 000 /десет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл.
212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
при неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се
фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган
/АНО/, като се застъпва тезата, че дружеството не е извършило вмененото му
нарушение. Твърди се, че не е дадена правилна правна квалификация на
нарушението и неправилно е определен размерът на наложената на
дружеството имуществена санкция. Излагат се и съображения за маловажност
на случая. Към съда се отправя искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Претендира се присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят „****“ АД - редовно призован се
1
представлява от адв. Д. с представено пълномощно, който в хода на
съдебните прения моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление по съображения, по същество идентични с изложените в
жалбата. Застъпва тезата за маловажност на нарушението. Излага
допълнителни съображения в писмен вид. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна - заместник-председателя на ***, ръководещ
управление „*********”, редовно призована се представлява от юрк. Слабов с
представено пълномощно, който пледира за потвърждаване на наказателното
постановление. Счита, че процесното нарушение не представлява маловажен
случай. В допълнение представя писмени бележки. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за
присъждане на юрисконсултско такова.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Към месец юни 2021 г. дружеството - жалбоподател „****“ АД било
публично дружество, вписано под № ******* в регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за
Комисията за финансов надзор, воден от ***.
Въз основа на извършена проверка на постъпилите в *** годишни
финансови отчети за дейността за 2020 г. било установено, че „****“ АД не е
представило в законоустановения срок до 31.03.2021 г., както и към
27.05.2021 г. годишен финансов отчет за 2020 г. със съдържание съгласно чл.
100н, ал. 4 от ЗППЦК. Поради това било открито производство по издаването
на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна
административна мярка.
С Решение № 342-ПД от 27.05.2021 г. заместник - председателят на ***,
ръководещ управление „*********”, приложил принудителна
административна мярка по чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК спрямо „****” АД, с
която дружеството било задължено в срок до пет работни дни от получаване
на решението за прилагане на принудителна административна мярка да
представи в *** чрез e-Register, на основание чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК
годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г. със съдържание, посочено
в разпоредбата на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК. Посоченото решение
дружеството - жалбоподател получило на 31.05.2021 г.
От извършена проверка на постъпилите в *** годишни финансови
отчети за дейността за 2020 г. било установено, че на 04.06.2021 г. „****“ АД
е представило в *** годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г.,
съдържанието на който обаче не отговаряло на изискванията на чл. 100н, ал. 4
от ЗППЦК, тъй като не били предоставени заверен от регистриран одитор
финансов отчет по Закона за счетоводството, доклад на одитора, както и
декларация от одитора, заверил ГФО за дейността на дружеството. На
29.06.2021 г. „****“ АД отново подало в *** годишен финансов отчет за
дейността си за 2020 г., като с него предоставило заверен от регистриран
одитор финансов отчет по Закона за счетоводството и доклад на одитора, но
2
отново липсвала декларация от одитора, заверил ГФО за дейността на
дружеството.
При извършена справка на наличната в *** информация свидетелят М.
П. Ч. - главен експерт в отдел „**********“, Управление „*********“ при ***
установила, че срокът за изпълнение на приложената принудителна
административна мярка е изтекъл на 07.06.2021 г., като наличният към тази
дата годишен финансов отчет за дейността на „****“ АД за 2020 г. -
представен в *** на 04.06.2021 г., не бил със съдържание по чл. 100н, ал. 4 от
ЗППЦК, каквото било изискването на Решение № 342 - ПД от 27.05.2021 г. на
заместник-председателя на ***, ръководещ управление „*********”. Поради
това свидетелката М. П. Ч. приела, че като не е представило в *** годишен
финансов отчет за дейността си за 2020 г. със съдържание съгласно
изискванията на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК, в частност с него да са
представени заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за
счетоводството, доклад на одитора, както и декларация от одитора, заверил
ГФО за дейността на дружеството, на 08.06.2021 г. в гр. София дружеството-
жалбоподател „****“ АД е извършило нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл.
212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, тъй като не се съобразило с принудителна
административна мярка по чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, приложената
спрямо него с Решение № 342-ПД от 27.05.2021 г. на заместник -
председателя на ***, ръководещ управление „*********”.
За установеното нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от
ЗППЦК и в присъствието на двама свидетели и упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател свидетелят М. П. Ч. съставила срещу „****“ АД
акт за установяване на административно нарушение № Р-06-722/10.08.2021 г.
Актът бил предявен за запознаване на представителя на дружеството -
жалбоподател, който го подписал без възражения и получил екземпляр от
него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и от заместник - председателя на
***, ръководещ управление „*********” било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 7, предл.
първо от ЗППЦК на „****“ АД било наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на
чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Препис от наказателното
постановление бил връчен на жалбоподателя на 11.03.2022 г., а на 25.03.2022
г. жалбата срещу него била изпратена по пощата до наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетеля М. П. Ч., заповед № З-181/12.07.2021 г. на
заместник-председателя на ***, ръководещ управление „*********“,
разпечатки от водения от *** регистър по чл. 30, ал. 1, т. 3 от З*** по
партидата на „****“ АД, разпечатки от единната система за предоставяне на
информация по електронен път - e-Register, администрирана и поддържана от
***, относно постъпила по електронен път информация, заведена с вх. № 10-
05-3163/04.06.2021 г. и № 10-05-3560/29.06.2021 г. по описа на ***, писмо от
*** с изх. № *******-2/28.05.2021 г., ведно с приложения, известие за
доставяне, писмо от *** с изх. № *******-5/05.08.2021 г., както и останалите
3
писмени доказателства, съдържащи се по административнонаказателната
преписка.
Съдът кредитира изцяло събраната по делото доказателствена
съвкупност като еднопосочна и безпротиворечива, установяваща в пълнота
релевантната фактология.
Показанията на свидетеля М. П. Ч. са обективни, последователи и
логични и намират опора в останалия доказателствен материал, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Именно свидетелят Ч. е извършила проверка на
дружеството - жалбоподател относно изпълнението на приложената
принудителна административна мярка и е установила, че в срок до 07.06.2021
г. включително дружеството не се е съобразило със същата в нарушение на
чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, тъй като не е представило в
*** годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г. със съдържание по чл.
100н, ал. 4 от ЗППЦК, към който да са приложени заверен от регистриран
одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, доклад на одитора, както
и декларация от одитора, заверил ГФО за дейността на дружеството.
Съдът кредитира изцяло и представените и приети по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства, които са обективни и съществено допринасят за
изясняване на релевантната фактология. От представеното решение № 342-
ПД от 27.05.2021 г. на заместник - председателя на ***, ръководещ
управление „*********“ се установява характерът на приложената спрямо
дружеството-жалбоподател ПАМ и срокът за изпълнение на задължението.
От приложената заповед № З-181/12.07.2021 г. на заместник - председателя на
***, ръководещ управление „*********” съдът извлече информация относно
материалната компетентност на актосъставителя М. П. Ч..
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т.
1.1.4 на представената заповед № З-181/12.07.2021 г. на заместник -
председателя на ***, ръководещ управление „*********” свидетелят М. П. Ч.
е оправомощена да съставя АУАН за нарушения на ЗППЦК, а
компетентността на АНО следва от изричната разпоредба на чл. 222, ал. 1 от
ЗППЦК.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - и двата акта съдържат всички
изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /в сила към
датата на съставянето им/, извършеното нарушение е описано ясно, точно и
изчерпателно, посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му
4
е дадена и съответна на фактическото описание правна квалификация. При
съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
от ЗАНН. Спазена е и процедурата по съставяне на АУАН, доколкото същият
е съставен в присъствието на представител на дружеството и на двама
свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. АУАН е подписан от актосъставителя,
свидетелите и представител на дружеството - жалбоподател, като на
последния е връчен екземпляр от акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК когато
установи, че емитент не е изпълнил задължението си да разкрие публично в
законоустановения срок информацията по чл. 100н, 100о, чл. 100с, ал. 1, чл.
100ф2 и чл. 111а, комисията, съответно заместник-председателят, може да
задължи емитента в определен срок да предприеме конкретни мерки,
необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните
последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите.
Разпоредбата на чл. 221, ал. 6 от ЗППЦК предвижда, че в случай на
несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл.
212, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 8 и чл. 212а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и 3, чл. 212а¹ и чл.
212а² извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5 000
до 20 000 лева, а при повторно нарушение - от 10 000 до 50 000 лева.
Санкцията за това нарушение по отношение на юридически лица е
предвидена в чл. 221, ал. 8, т. 7 от същия закон.
От доказателствата по делото се установява безспорно, че по отношение
на жалбоподателя „****“ АД с Решение № 342 - ПД от 27.05.2021 г. на
заместник-председателя на ***, ръководещ управление „*********”, е била
приложена принудителна административна мярка по чл. 212а, ал. 1, т. 2 от
ЗППЦК, с която дружеството е било задължено в срок до пет работни дни от
получаване на решението да представи в *** чрез e-Register, на основание
чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г.
със съдържание, посочено в разпоредбата на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК. На
31.05.2021 г. посоченото решение е било надлежно връчено на представител
на дружеството, което е следвало да се съобрази с приложената принудителна
административна мярка в срок до 07.06.2021 г. включително.
Съгласно чл. 100н, ал. 4, т. 1 и т. 3 от ЗППЦК годишният финансов
отчет за дейността съдържа заверен от регистриран одитор финансов отчет по
Закона за счетоводството, както и доклад на одитора; декларация от одитора,
заверил годишния финансов отчет за дейността на дружество емитент на
ценни книжа, с посочване на неговите имена и адрес за кореспонденция,
удостоверяваща, че: а) финансовият отчет, съставен съгласно приложимите
счетоводни стандарти, отразява вярно и честно информацията за активите и
пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента; б)
информацията, отнасяща се до сделките със свързани лица, е надлежно
оповестена и разкрита съгласно приложимите счетоводни стандарти; в)
информацията, отнасяща се до съществените сделки за публичното
дружество за съответния отчетен период, е надлежно разкрита в
приложенията към финансовия отчет.
Според чл. 214, ал. 2 от ЗППЦК решението за прилагане на
принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение,
независимо дали е обжалвано. Това означава, че наложената принудителна
5
административна мярка е задължителна за изпълнение от дружеството в
указания срок, независимо дали е обжалвано решението. Следователно
дружеството е следвало да изпълни приложената принудителна
административна мярка в указания срок. В случая не са представени
доказателства Решение № 342 - ПД от 27.05.2021 г. на заместник-
председателя на ***, ръководещ управление „*********”, да е обжалвано по
административен или съдебен ред, съответно да е отменено. Следователно
решението за прилагане на принудителна административна мярка е влязло в
сила и е преклудирана възможността да се релевира инцидентно негова
незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на
ЗАНН правнозначим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на
приложена принудителна административна мярка.
От формираната по делото доказателствена съвкупност се установява,
че на 04.06.2021 г. дружеството е представило в *** годишен финансов отчет
за дейността си за 2020 г., но същият не е отговарял на изискванията на
чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК, тъй като не съдържал заверен от регистриран
одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, доклад на одитора, както
и декларация от одитора, заверил годишния финансов отчет за дейността на
дружество емитент на ценни книжа. Безспорно се установява, че в указания
срок до 07.06.2021 г. също не е бил представен в *** годишен финансов отчет
за дейността на „****“ АД за 2020 г. със съдържание съгласно чл. 100н, ал. 4
от ЗППЦК, поради което правилно АНО е приел, че на 08.06.2021 г. /деня,
следващ изтичането на срока/ дружеството - жалбоподател „****“ АД, като не
се е съобразило с приложената принудителна административна мярка, е
осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение на чл.
221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК.
Неоснователни са изложените в жалбата твърдения, че „****“ АД не е
извършило вмененото му административно нарушение. От доказателствата
безспорно се установи, че в указания срок дружеството не се е съобразило с
приложената принудителна административна мярка, тъй като подаденият от
него на 04.06.2021 г. годишен финансов отчет за 2020 г. не е съдържал всички
изискуеми от закона реквизити, като до 07.06.2021 г. също не е представен
ГФО за 2020 г. със съдържание съгласно чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК.
С оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическо лице, въпросът за
субективната страна на деянието не следва да се обсъжда.
Съдът намира, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, поради изключителната важност на обществените
отношения, регулирани от ЗППЦК, свързани със сигурността на търговията с
ценни книжа и защита на инвеститорите в публични дружества, предлагащи
ценни книжа. Така описаното нарушение е застрашило обществените
отношения, защитавани от една страна с разпоредбата на чл. 100н, ал. 4 от
ЗППЦК, изискваща представяне на пълен и точен ГФО от публичните
дружества, а от друга страна неизпълнението на приложената принудителна
административна мярка затруднява упражняването на надзорните
правомощия на ***, целящи защита на интересите на инвеститорите в
публични дружества, предлагащи ценни книжа. Констатираното нарушение
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо други
6
административни нарушения от същия вид. Нарушението е формално, поради
което не следва да се прави преценка за наличието или значителността,
респективно за липсата или незначителността на настъпили вредни
последици от същото, като смекчаващо отговорността обстоятелство, което
да влияе и върху цялостната преценка за обществената опасност на това
деяние. В случая АНО е установил, че на 29.06.2021 г. /след изтичане на
указания срок за изпълнение на ПАМ/ дружеството - жалбоподател отново е
представило в *** годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г., който е
съдържал заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за
счетоводството и доклад на одитора, но не и декларация от одитора, заверил
годишния финансов отчет за дейността на дружество. Поради това АНО е
приел, че предписанието на заместник-председателя на ***, ръководещ
управление „*********“, не е изпълнено от санкционираното дружество и
към 04.02.2022 г. Съдът се солидализира с този извод на АНО, като
същевременно намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
представил изискуемата декларация, която била инкорпорирана в текста на
съставения от одитора доклад. Разпоредбата на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК
императивно урежда отделните съставни части на съдържанието на ГФО на
публичните дружества, като от текста й е видно, че декларацията от одитора,
заверил годишния финансов отчет за дейността на дружеството, е посочена в
т. 3 на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК като отделен елемент от съдържанието на
ГФО, различен от доклада на одитора по чл. 100н, ал. 4, т. 1 от ЗППЦК.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че извършеното съставлява
нарушение, разкриващо типичната обществена опасност за нарушенията от
този вид, и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в конкретиката на
настоящия случай.
Неизпълнението на издадената принудителна административна мярка
подлежи на санкциониране по реда на чл. 221, ал. 6 от ЗППЦК, като
санкцията за юридически лица е предвидена в чл. 221, ал. 8, т. 7 от същия
закон, който предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 10
000 до 50 000 лева при първо нарушение. Следователно правилно АНО е
определил относимата санкционна разпоредба и е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в минималния размер от 10 000 лева, която е
справедлива, обоснована и годна да постигне целите на административното
наказание по чл. 12 от ЗАНН.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението се
явява безспорно доказано, а наложеното наказание е справедливо, с оглед на
което съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
Комисията за финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото. Що се касае до
искането на представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото, същото следва да бъде оставено без уважение.
7
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-25/07.02.2022 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „*********”, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 7,
предл. първо от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/
на жалбоподателя „****“ АД с ЕИК ******** е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА „****“ АД с ЕИК ******** да заплати на Комисията за
финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София - град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8