№ 121
гр. Габрово, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велемира Димитрова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Гражданско дело №
20224200100463 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 07.12.2010г. по
ч.гр.д № 1948/2010г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, издаден в полза на „Банка ДСК”
ЕАД срещу солидарните длъжници А. Л. К., Р.М. К.а и К.А. К., е образувано изпълнително
дело №102/2011г. по описа на ЧСИ З.В. с рег. № ***, с район да действие Габровски
окръжен съд против А. Л. К..
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Банка ДСК” ЕАД от 27.01.2011г.
С молба от 23.01.2012г. ответникът по делото „МАКРОАДВАНС" АД е поискал да
бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание Договор за
покупко-продажба на вземания / цесия/ от 21.11.2011г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД.
Едва на 24.08.2015г. взискателят прави искания по отношение на длъжника за
справка за наличие на трудов договор и налагане на запор на възнаграждението му. В
резултат е изпратено запорно съобщение от 09.09.2015г., получено на 12.09.2015г. от
„Паралел” ЕАД, в качеството му на работодател. Тоест от образуване на изпълнителното
дело на 27.01.2011г. до 24.08.2015г., за период повече от 2 години, не са искани и не са
предприемани изпълнителни действия спрямо длъжника А. Л. К..
Основанието за прекратяване на изпълнителното дело, установено с разпоредбата на
чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не
е поискал предприемането на изпълнителни действия. Тъй като действия по принудително
изпълнение, предприети след прекратяване на делото са незаконосъобразни и не
произвеждат ефект, ищецът прави изрично възражение за погасяване на задълженията му по давност.
Заявява, че паралелно със срока по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК е текъл и срокът на
1
погасителната давност на вземането. Извършените след изтичане на двугодишния срок
изпълнителни действия са незаконосъобразно извършени, поради настъпилата „перемпция".
В резултат на бездействието на кредитора - взискател в продължение на повече от две
години, горепосоченото изпълнително дело е прекратено по право - ех lege, на основание чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК - по аргумент от т. 10 на Тълкувателно решение по Тълкувателно дело
№ 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 26.06.2015г. Всякакви евентуални
изпълнителни действия или искания за такива от взискателя, извършени след перимирането
на изпълнителното дело са невалидни, недопустими и незаконосъобразни и поради това не
се отразяват на течението на давностния срок, не го спират и не го прекъсват, като са
лишени от правна релевантност. Взискателят не може да иска изпълнение по вече
прекратено изпълнително дело. С прекратяването на изпълнителното производство, всички
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право —т. 10 от Тълкувателно решение
по Тълкувателно дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 26.06.2015г.
С оглед на горното според ищеца давностният срок е текъл и е изтекъл, като не е бил
прекъсван или спиран от датата на последното действие по изпълнение, досега.
Изпълняемите права, удостоверени в изпълнителния лист и предмет на изпълнителното
дело, са погасени по давност, която е изтекла още на 28.01.2018г.
По изложените съображения се прави искане съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника - „Макроадванс" АД, с ЕИК *********, че
ищецът А. Л. К., с ЕГН:**********, не дължи сумите, както следва: 38 303.66 лева -
главница; сумата от 4 946.35 лева - лихва за периода от 25.04.2010г до 05.12.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.20Юг до окончателното й плащане,
за които е издаден изпълнителен лист от 07.12.2010г. от Районен съд гр. Севлиево в полза
на „Банка ДСК" АД, на основание Заповед за изпълнение №1226 от 07.12.2010г. по ч.гр.д
№1948/2010г по описа на Районен съд гр. Севлиево и предмет на изпълнително дело
№102/2011г. при частен съдебен изпълнител, с per. № *** на КЧСИ, З.В., с район на
действие Окръжен съд Габрово.
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.
В установения от закона срок е постъпил отговор от ответника „Макроадванс" АД,
който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Ответникът не оспорва, че вземането му в качеството му на частен правоприемник
(цесионер) на „Банка ДСК" ЕАД, понастоящем „Банка ДСК" АД, произтича от Договор за
кредит за текущо потребление, сключен между А. Л. К. , в качеството му на
кредитополучател и „Банка ДСК" ЕАД. Поради неизпълнение на посочения Договор,
Банката се е снабдила със Заповед № 1226 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 07.12.2010 г. и Изпълнителен лист от 07.12.2010 г. по
описа на PC -гр. Севлиево по ч.гр.дело № 1948/2010 г., съгласно които А. Л. К., Р.М. К.а и
К.А. К. са осъдени солидарно да заплатят обективираните в него суми.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение от страна на
2
„Банка ДСК" ЕАД, понастоящем „Банка ДСК" АД, е образувано изпълнително дело №
102/2011 г. по описа на ЧСИ З.С.П.-В., с per. № *** на КЧСИ.
Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност, на което ищецът основава
претенцията си.
Заявява, че по изпълнителното дело са поискани и извършени следните изпълнителни действия
спрямо ищеца А. К.:
27.01.2011 е образувано изпълнително дело № 102/2011 г. по описа на ЧСИ З.С.П.-В.,
като с молбата за образуване са искани изрични действия - налагане на запори върху
трудовите възнаграждения на длъжниците, банковите им сметки;
23.01.2012 г. „Макроадванс" АД е депозирало молба за конституирането му като
взискател по дело;
24.08.2015 г. е депозирана молба за извършване на справка и налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника А. К.;
09.09.2015 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца „Паралел"
ЕАД;
от 29.09.2015 г. до 28.12.2016 г. са постъпвали суми от наложения запор върху трудовото
му възнаграждение;
07.04.2017 г.- е депозирана молба за извършването на справка за трудови договори и
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;
25.04.2017 г. - е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника А. К.
-„Хитачи Енерджи България" ЕООД;
- от 19.01.2018 г. до 18.01.2023 г. - са постъпвали суми от наложения запор на ищеца
върху трудовото му възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и във връзка с твърдението в исковата молба за наличието
на т.нар. „перемпция", настъпила в периода от 27.01.2011 г. - 24.08.2015 г., което от своя
страна довело до изтичането на погасителна давност ответникът се позовава на Решение № 37
от 24.02.2021 г. по ГД № 1747/2020 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Счита, че дори
изпълнителното дело да е било перемирано, не образуването на новото искане в отделно
дело няма значение за прекъсването на давността. Образуването на изпълнително дело не е
предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва
предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.
С оглед на това в случай, че съдът счете, че по изпълнително дело № 102/2011 при ЧСИ З.В. е
налице период от над две години, то ако последното безспорно прекъснало сроковете действие е молбата
за образуване от 27.01.2011 г., с която са искани изрични действия, то с последващите молби на
взискателя от 24.08.2015 г. с искане за извършване на справка и налагане на запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника, който е наложен на 09.09.2015 г., и от 07.04.2017 г., давността е била
прекъсвана, независимо, че по делото е налице перемпция и независимо, че въз основа на последващите
молби на взискателя не е образувано формално ново изпълнително дело. Така и с оглед на описаната
хронология по-горе в периода от 27.01.2011 г. до дата на подаване на исковата молба в съда-02.12.2022 г.
3
не е налице период повече от пет години, през които да няма изпълнителен способ, който да е прекъснал
давността.
Ответникът се позовава на това, че преди Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, което обсъжда материята на изпълнителното производство, по - точно как настъпва
т.нар. „перемпция" и от кога започва да тече погасителната давност е било в сила Постановление на
пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980 г., което също третира въпроса на прекратяване на
изпълнителното производство. ППВС е било задължителна съдебна практика на всички съдилища на
територията на страната по приемането на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС.
В настоящия случай давността е започнала да тече преди приемането на Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, поради което от образуването на изпълнителното дело (
27.01.2011 г.) до 26.06.2015 г. /влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/2013 г./,
давността за задължението е била спряна. От 26.06.2015 г. започва да тече нова давност,
която е била прекъсвана с всяко валидно искано и предприето действие, съгласно
посочените в тълкувателното решение. След 26.06.2015 г. и изхождайки от описаната
хронология в т.1 по-горе са искани и извършени действия, като към дата на стартиране на
настоящото производство не е налице изтекла погасителна давност.
Ответникът оспорва и твърдението на ищцовата страна, че с прекратяването на
изпълнителното производство всички предприети действия се обезсилват по право.
Настъпването на перемпция е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но с това не се заличава ефекта от вече предприетите принудителни
действия, които са прекъсвали давността за изпълняемото право. По изложените съображения се прави
искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск от страна на
А. Л. К..
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00
лева като представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
Изпълнително дело №102/2011г. по описа на ЧСИ З.В., с per. № *** на КЧСИ и с
район на действие Окръжен съд Габрово е образувано на 27.01.2011г. по молба на „Банка
ДСК” ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 07.12.2010г. издаден по ч.гр.д № 1948/2010г.
по описа на Районен съд гр. Севлиево, срещу солидарните длъжници А. Л. К., Р.М. К.А и
К.А. К.. С молбата за образуване на делото са искани изрични действия - налагане на запори
върху трудовите възнаграждения на длъжниците, банковите им сметки, притежаваните
МПС, както и налагането на възбрани върху притежаваните недвижими имоти. На осн. чл.
18 от ЗЧСИ, взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да извършва справки за
имущественото състояние на длъжниците и да предприема съответни изпълнителни
действия.
Видно от приложеното изпълнително дело, първото предприето изпълнително
действие е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К.А. К.,
получавано от „Хринад” ООД. По запора са извършени удръжки през м. февруари 2011г. и
4
месец март 2011г., видно от преводното нареждане от 27.04.2011г. / л. 42 от делото/.
На 23.01.2012 г. като взискател по делото е конституирано „Макроадванс" АД в
качеството му на цесионер по сключен договор с „Банка ДСК” ЕАД.
На 12.10.2012г. по изпълнителното дело е наложен запор върху пенсията получавана
от длъжника Р.М. К.а. Запорът е изпълняван до 01.01.2013г.
На 17.10.2013г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на Р.М. К.а.
На 12.09.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Л.
К., получавано от „Паралел” ЕАД – Севлиево Запорът е изпълняван до м. ноември 2016г.
На 26.04.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Л.
К., получавано от ”АББ България” ЕООД, чиито правоприемник е „Хитачи Енерджи
България” От 19.01.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск запорът се изпълнява като по
изпълнителното дело постъпват суми.
Междувременно с постановление от 07.10.2022г. по молба на взискателя
„Макроадванс" АД, изп. дело №102/2011г. по описа на ЧСИ З.В. е прекратено по отношение
на длъжниците Р.М. К.А и К.А. К. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
На 17.10.2022г. е вдигнат запора върху пенсията на Р.М. К.А.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира следното от правна
страна :
Изпълнително дело №102/2011г. по описа на ЧСИ З.В. е образувано на 27.01.2011г. в
периода на действие на ППВС No 3/18.11.1980 г., поради което до отмяната на последното с
Тълкувателно решение No 2/26.06.2015г. по т.д. No 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погасителна
давност за вземането предмет на изпълнителното дело не е текла, съгласно приетото с ТР №
3/2020г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.
В този период обаче по отношение на длъжника А. К. е текъл и е изтекъл
двугодишния срок за настъпване на перемпция , съгласно чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като
взискателят не е предприемал действия по изпълнението спрямо този длъжник.
Конституирането на „Макроадванс" АД като взискател по делото в качеството му на
цесионер не представлява същинско изпълнително действие. С оглед на това по отношение
на К. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, считано от
28.01.2013г. На тази дата е престанала да съществува пречка за изтичането на погасителната
давност за вземането.
Следващото изпълнително действие по отношение на А. К. е предприето от
взискателя на 24.08.2015г., когато е поискано налагането на запор върху трудовото му
възнаграждение получавано от „Паралел” ЕАД – Севлиево. Към тази дата по отношение на
длъжника, както бе посочено по-горе е било перемирано производството по изп. дело
№102/2011г. по описа на ЧСИ З.В., но не е била изтекла погасителната давност за вземането
по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано делото. Това е така, понеже
от 28.01.2013г., когато е перемирано изпълнителното дело, е започнала да тече нова
5
погасителна давност.
Съгласно възприетото в Решение №37/24.02.2021г. по гр. д. №1747/2020 на ІVг.о. на
ВКС, както и в други решения на ВКС „Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все
още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила
по воденото на изпълнителните дела.”
С оглед предприетите след 26.06.2015г. изпълнителни действия от взискателя
„Макроадванс" АД спрямо длъжника А. Л. К., всяко от които прекъсва погасителната
давност, към датата на предявяване на настоящия иск, както и към датата на устните
състезания давността не е изтекла и продължава да съществува вземането по изпълнителен
лист от 07.12.2010г. издаден от Районен съд гр. Севлиево в полза на „Банка ДСК" АД, на
основание Заповед за изпълнение №1226 от 07.12.2010г. по ч.гр.д №1948/2010г по описа на
Районен съд гр. Севлиево.
По изложените съображения предявеният иск с основание чл. 439 от ГПк следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответното дружество
направените по делото разноски в размер на 360.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 439 от ГПК предявен от А. Л. К. ЕГН********** с
адрес с. ***** и съдебен адрес гр. София, ул. ******- чрез адвокат М. Р., САК против
„МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК201127485 със седалище и адрес на управление гр. София,
район Средец, ул. „Г.С.Раковски” № 147, с искане да бъде признато за установено, че
ищецът А. Л. К. НЕ ДЪЛЖИ сумите, както следва: 38 303.66 лева - главница; сумата от 4
946.35 лева - лихва за периода от 25.04.2010г до 05.12.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.12.210г до окончателното й плащане, за които е издаден
изпълнителен лист от 07.12.2010г. от Районен съд Севлиево в полза на „Банка ДСК" АД, на
основание Заповед за изпълнение №1226 от 07.12.2010г. по ч.гр.д №1948/2010г по описа на
6
Районен съд гр. Севлиево и предмет на изпълнително дело №102/2011г. при частен съдебен
изпълнител, с per. № *** на КЧСИ, З.В., с район на действие Окръжен съд Габрово, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Л. К. ЕГН********** с адрес с. ***** и съдебен адрес гр. София, ул.
******- чрез адвокат М. Р., САК ДА ЗАПЛАТИ на „МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК201127485
със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Г.С.Раковски” № 147,
направените по делото разноски в размер ан 360.00 лева / триста и шестдесет лева/, на осн.
чл. 78 ал.3 от ГПК
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
7