№ 478
гр. Казанлък, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510100701 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „К.Й.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
В.И., чрез пълномощника юриск. К.К., съдебен адрес за призовки и
съобщения: ****, против Н. Й. А., ЕГН **********, с адрес: ****.
Процесуалният представител на ищеца твърди, че на ****.2018 г. между Н. Й.
А., ЕГН ********** и „К.Й.“ ООД, в качеството му на небанкова финансова
институция, отпускаща заеми, бил сключен договор за паричен заем № ****
при параметри, подробно посочени в чл. 3 от същия. Неразделна част от
сключения договор за заем били и Общи условия в сила от 20.12.2017 г. (ОУ),
регламентиращи общите правила, при които ищецът извършвал дейност по
предоставяне на заеми. Заемателят се запознал с клаузите на ОУ и се съгласил
с тях, като за първото свидетелствал неговия подпис, положен под всяка
страница от тях, а за второто - чл. 12 от договора за заем. Поръчителят също се
запознал с клаузите на ОУ и се съгласил с тях, като се подписал под всяка
страница от тях. Неразделна част от договор за паричен заем № ****
съставлявал и Погасителен план, в който било направено описание на
падежните дати и размера на дължимите погасителни вноски по него. Твърди,
че към датата на подаване на настоящата искова молба дължимата сума по
договор за паричен заем № **** била в размер на 995,71 лева. Същата
представлявала сбор от непогасения остатък от главницата и договорната
лихва. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н. Й. А.,
ЕГН **********, да заплати на „К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, сумата в общ размер 995,71 лева, представляваща
1
задължение по договор за паричен заем № ****, включващо: непогасен
остатък от главница - 867,32 лева; договорна лихва - 128,39 лева за периода от
31.08.2018 г. до 29.04.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на настоящия иск в съда до окончателното изплащане на
задължението. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка
IBAN: ****. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор.
Страните са редовно призовани за датата на съдебното заседание.
Ищцовото дружество е депозирало становище по исковете, а ответникът не се
яви и не взе становище по исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните
на ****.2018 г. Н. А. е сключил договор за паричен заем № **** с „К.Й.“ ООД
- гр. Х.. Дружеството е предоставило в заем на ответника сумата 1000 лв.
срещу задължение за последния да я върне, заедно с възнаградителна лихва
върху нея – общо 192,13 лв. на 10 погасителни вноски, всяка в размер на
119,21 лв., в срок до 29.04.2019 г. В договора изрично е посочено, че с
полагането на подписа си Н. А. удостоверява, че е получил заемната сума в
размер на 1000, 00 лв. Настоящият съдебен състав, като взе предвид
съдържащото в договора за заем изявление на ответника А., намира, че
същият има сила на разписка за получаването на договорения заем от
ответника. Обстоятелството, че заемната сума е била получена от А. се
потвърждава и от представения разходен касов ордер № 360/****.2018г. С
оглед на това съдът намира, че се установява възникването на облигационно
заемно правоотношение между страните, че задължението на дружеството за
предоставяне на заема е изпълнено.
Видно от погасителен план към договор за заем № ****/****.2018г.,
подписан от заемодателя и заемателя, четвърта графа, са отразени 10 броя
погасителни вноски, с падеж от 30.07.2018 г. до 29.04.2019 г. всяка в размер на
192 лв., включваща вноска и неустойка при липса на обезпечение.
В молба 10206/17.07.2024 г. ищцовото дружество е признало, че с
платежни документи №№ 10248242/30.07.2018 г.; 10294721/10.08.2018г. и
10087632/31.08.2018г. със сумата 342 лв. ответникът е погасил: 132,68 лв. –
главница; възнаградителна лихва в размер на 63,74 лв. и 145,58 лв. неустойка.
Ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора, е действал
извън рамките на своята професионална дейност, т. е. страните имат
качествата на кредитор и потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
2
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Относно действителността на договора за паричен заем:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало - чл. 6 ГПК. Съдът не само може, но е и длъжен да
провери действителността на договора: при нарушение на добрите нрави; при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя; при нарушаване на
императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в
страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се
изисква събиране на доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 9 ЗПК.
Съдът следва да извърши проверка налице ли е основание за нищожност
на договора за паричен заем, дори и без довод от страните и следва да следи
служебно за нея.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е особена недействителност с оглед на последиците, визирани в
чл. 23 ЗПК, а именно че, когато договорът за заем е обявен за недействителен,
отговорността не отпада изцяло, но заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. Представеният по делото договор за
потребителски кредит е в писмена форма, на хартиен носител, всички
елементи към договора – погасителен план и общи условия, са представени в
еднакъв вид, формат и видимо с шрифт не по-малък от 12, съобразно
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за
потребителски кредит следва да е посочен годишният процент на разходите и
общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. Целта на цитираната разпоредба на чл.
11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
3
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи.
Видно от чл. 3, ал. 5 от процесния договор в него е посочен годишен
процент на разходите в размер на 48,185 %, а в т. 12 и общият размер на
всички плащания по договора в размер на 1192,13 лв., включващ главница и
възнаградителна лихва, като видно от договора се приема, че именно
възнаградителната лихва формира ГПР. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. В посочената величина, като
глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с правоотношение. Нарушение е налице, т. к. в договора е посочено
единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика кои
компоненти точно са включени в годишния процент на разходите и как се
формира в размер на 48,185%. Така потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Поради това в договора трябва да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място посоченият в договора ГПР от 48,185% и общата
сума на плащанията от 1192,13 лв., не съответстват на действителните. Това е
така, тъй като още при самото му сключване е предвидено уговорената в чл. 8
неустойка в размер на 727,87 лв. да се плаща разсрочено във времето
(предвидена изначално в погасителния план), заедно с месечните вноски,
които ще възлизат на 192 лв. Изискването за предоставяне на две кумулативни
обезпечения – гарант, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2, т. 1 ОУ, както и с
още едно избрано от заемателя обезпечение: ипотека, особен залог, банкова
гаранция или с ценна книга, издадена в полза на заемодателя, съдържа
множество изначално поставени ограничения и конкретно определени
параметри, които предвид броя им на практика правят задължението
неизпълнимо. За потребителя се създава значително затруднение, относно
представяне обезпечение на физическо лице – поръчител, т. к. същият следва
да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
4
трети лица. От изначалното предвиждане неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, следва, че тя води единствено до скрито оскъпяване на
кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавка към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, като
нейният размер от 727,87 лв. е значителен при размер на предоставения заем
1000 лв.. Така, при плащането на всички задължения, се получава едно
допълнително възнаграждение. Ето защо, посоченият в договора годишен
процент на разходите от 48,185% не отговаря на действителния такъв, след
като стойността на допълнителните плащания, които не са включени при
изчисляването му надвишават главницата. При това положение
действителният ГПР би надхвърлил установената в чл. 19, ал. 4 ЗПК горна
граница.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената
и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че не са спазени посочените
изисквания на ЗПК, поради което договорът за паричен заем е
недействителен. Имайки предвид последиците и съгласно чл. 23 ЗПК,
ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви, неустойки и други разходи по кредита.
С оглед гореизложеното съдът приема иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за доказан по
основание и размер от 867,32 лв., до който размер предявеният иск следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва като последица. А иска с правно
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от
128,39 лв. за периода 31.08.2018г. до 29.04.2019г. заплатена договорна лихва
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът е отправил искане,
представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 100, 00 лв.
– държавна такса. Следва да се присъдят и за юрисконсултско
възнаграждение. Разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да
бъдат определени съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г. /, вр. с чл. 37 от
ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при
5
което се дължи такова от 100,00 лв. По съразмерност съдът определя в полза
на ищеца разноски в размер на 174,21 лв..
Мотивиран от горното, КРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Й. А., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на
„К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от В.И., чрез пълномощника юриск. К.К., съдебен адрес за
призовки и съобщения: ****, сумата от 867,32 лв., представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № ****/****.2018 г., ведно
със законната лихва от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от В.И., чрез
пълномощника юриск. К.К., съдебен адрес за призовки и съобщения: ****
против Н. Й. А., ЕГН **********, с адрес: ****, иск с правно основание чл.
240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 128,39 лв. –
договорна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 29.04.2019 г. по договор за
паричен заем № ****/****.2018 г.
ОСЪЖДА Н. Й. А., ЕГН **********, с адрес: ****, основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Й.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от В.И. сумата от 174,21 лв. –
разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6