Р
Е Ш Е
Н И Е
/неприсъствено/
№586 19.02.2020г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17952 по описа на ПРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда,
член 222, ал. 3 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът, чрез
пълномощника си адв. П. е предявил против „Коев” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1, представлявано от ***.
Т. К. обективно съединени искове за осъждане на ответниковото дружество да му
заплати следните суми: сумата от 11 518,65
лева - неплатено трудово възнаграждение за периода м. август 2018г. до м.
октомври 2019г. вкл.; мор. лихва върху всяко неизплатено ТВ в общ размер на
694,43 лева от падежа на всяко вземане – 25 число на месеца, следващ
месеца на изработването до датата на
исковата молба; обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 1864,10 лева,
обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ в размер на 932,05 лева, законна лихва и
разноски.
Ищецът твърди да е работил по
ТПО с ответника, като е полагал труд за посочените периоди на длъжността *****,
като ТПО било прекратено със заповед от 19.09.2019г. на осн. член 327, ал. 1,
т. 2 от КТ.
Твърди да са му останали неплатени
трудови възнаграждения, като се твърди, че поради забавеното им плащане му се дължи мораторна лихва от 25
число на месеца, следващ месеца на
изработването до датата на исковата молба, както и не му били платени
обезщетението при уволнение по член 222, ал. 3 от КТ и обезщетение при
прекратяване на ТПО без предизвестие. Ето
защо моли да се осъди ответника да му ги заплати. Претендира се законна лихва върху всяка главница, считано от постъпване на
исковата молба в съда – 04.11.2019 г. до окончателното погасяване и разноските
по делото.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника на 12.11.2019 година, чрез управителя на дружеството на
адреса му на управление, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил.
Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на 14.01.2020 година,
като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
В първото съдебно
заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е
насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях
отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно
заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Б. П. е поискал на основание чл.
238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че
в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства
– трудов договор и справка за дължими работни заплати, може да се направи
извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се
постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, в
предявените след изменението им размери, като се осъди ответника да заплати на
ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира
направените по делото разноски за адв. възнаграждение, за които представя списък. Същите, видно от договора за правна защита и
съдействие, възлизат на сумата от 1100 лева, платено адв. възнаграждение изцяло
и в брой. С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на
ответника.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 635,31
лева, от които 460,75 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 КТ, 50 лева (петдесет
лева) - ДТ за иска по чл. 245, ал. 2 от КТ, 74,56 лева ДТ за иска по член 222,
ал. 3 от КТ и 50 лева ДТ по иска по член 221, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Коев”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет
№ 1, представлявано от ***. Т. К. да заплати на Г.П.Б. с ЕГН ********** следните
суми: сумата от 11 518,65 лева -
неплатено трудово възнаграждение за периода м. август 2018г. до м. октомври
2019г. вкл.; мор. лихва върху всяко неизплатено ТВ в общ размер на 694,43 лева
от падежа на всяко вземане – 25 число на месеца, следващ месеца на изработването до датата на исковата молба
– 04.11.2019г.; обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 1864,10 лева,
обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ в размер на 932,05 лева, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба – 04.11.2019г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1100 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Коев” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1, представлявано от ***. Т. К. да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 635,31 лева държавна такса върху уважените
искове.
Решението не
подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда
на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./А.Т.
Вярно с оригинала.
К.К.