Решение по дело №482/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 149 от 18.11.2010 г., постановена по НОХД № 982/2010 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите:

М. Х. М., от Г.М., с ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че на 04.04.2010 г. в Г.К. в съучастие като извършител със С. Г. Г. от Г.С. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в заведение „Кариоки бар" притеснявал клиенти, влезнал в саморазправа с управителя на заведението и му нанесъл удари по тялото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред- не изпълнил полицейски разпореждания на С. Г. Б. и Д. М. З.- служители на РУ”Полиция"-К., нанесъл удари, дърпал, блъскал и обиждал К. С.Г., С. Г. Б., И. Л. К. и Д. М. З., всички служители на РУ”Полиция"- К., и скъсал якето от полицейската униформа на С. Г. Б., поради което и на основание чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК му е наложил наказание „пробация" със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок 1 година с периодичност два пъти 2 седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и „поправителен труд" за срок от 10 месеца при 15% удръжки върху възнаграждението, като го е оправдал по повдигнатото обвинение за съизвършителство с подсъдимия А.К.С. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият М. Х. М. е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед от 04.04.2010 г.;

А.К.С., от Г.М., с ЕГН * за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.04.2010 г. в Г.К. в съучастие като извършител с М. Х. М. от Г.М. и С. Г. Г. от Г.С. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред- дърпал и блъскал К. С. Г., С. Г. Б., И. Л. К. и Д. М. З., всички служители на РУ”Полиция"- К., за да им попречи да задържат М. Х. М.- престъпление по чл.325 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение;

С. Г. Г. от Г.С., с ЕГН * за ВИНОВНА в това, че на 04.04.20Юг. в Г.К. в съучастие като извършител с М. Х. М. от Г.М., извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред- обиждала и се заканвала на К. С. Г., С. Г. Б., И. Л. К. и Д. М. З., всички служители на РУ”Полиция"- К., за да им попречи да задържат М. Х. М., поради което и на основание чл.325, ал.2, във вр.ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК й е наложил наказание „пробация" със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок 10 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 10 месеца и „поправителен труд" за срок от 8 месеца при 12% удръжки върху възнаграждението, като я оправдал по повдигнатото й обвинение за съизвършителство с подсъдимия А.К.С.. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимата С. Г. Г. със снета по делото самоличност е била задържан за срок до 24 часа със Заповед с рег. № 121 от 04.04.2010 г.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимите М. М. и С. Г. със следните доводи: Правото на защита на подсъдимите било нарушено, тъй като обвинението било изложено бланкетно, липсвала конкретизация на всяко едно от действията на подсъдимите, с което бил осъществен състава на престъплението по чл.325, ал.2 от НК. Друго нарушаване правото на защита се изразявало в невъзможността подсъдимите да ангажират доказателства, за деяние, в което са обвинени, но не са могли да участват, тъй като по същото време са се намирали в помещението за временно задържане на РУ”П” на М. К.. В тази връзка се сочи, че нашия НК не предвиждал процедура за отстраняване на явна и фактическа грешка в обвинителния акт.

Твърди се също, че по делото не били представени доказателства досежно твърдяното от обвинението, че подсъдимите Г. и М. са били под влияние на алкохол и какво точно е било неговото количество. Нямало данни да им е правена проба за алкохол и при това положение съда следвало да приеме твърдяното от обвинението за недоказано и неподкрепено от доказателства. Присъдата била постановена при неизяснена обективно, всестранно и пълно фактическа обстановка, както и не били изяснени действията в тяхната пълнота, последователност и цялост на подсъдимите. Изпълнителното деяние извършено от подсъдимите било описано бланкетно, без да е налице конкретизация на действията на подсъдимите, включващи се в хипотезата на правната норма на чл.325, ал.1 от НК. Не било налице и съставомерност на деянието извършено от подсъдимите по чл.325, ал.2 от НК. По делото нямало доказателства, че поведението на подс.Г. е предизвикало у някого възмущение или е било възприето, като брутално и демонстративно незачитане на обществения ред. Липсвал и умисъл за извършване на престъплението. Описаното относно съставомерността на деянието по чл.325, ал.2 от НК по отношение на подс.Г., важало и за подс.М. и оказаната от него съпротива следвало евентуално да се квалифицира по чл.269, ал.1 от НК.

Отделно от изложеното следвало да се съобрази и обстоятелството, че обществената опасност на дейците била ниска. Те ясно осъзнали обществената опасност на случилото се, осмислили го, направил изводите за себе си и се поучили, а в това именно се явявала целта на наказателната репресия, чрез налагане на наказание. В тази връзка се счита, че наложените наказания на подсъдимите се явявали ненужно строги и високи.

С жалбата се моли да бъде отменена обжалваната присъда в частта й, с която съдът е признал подсъдимите за виновни и да се постанови оправдателна такава. Алтернативно се иска, ако съдът приеме, че подсъдимите виновно са извършили деянието, то с оглед на множеството смекчаващи вината обстоятелства и личностните характеристики на дейците да се измени обжалваната присъда, като се наложат по-ниски като срок и по-малко като обем пробационни мерки.

В съдебно заседание жалбодателите лично и чрез защитника си – А.К., поддържат изцяло жалбата си.

Представителят на О. П. – К. счита жалбата за неоснователна. Предвид събраните по делото доказателства, счита, че съдът бил стигнал до правилния извод, че двамата подсъдими са виновни в извършването на престъплението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. При определяне на наказанието също така съдът бил отчел в максимална степен обстоятелствата при които е осъществено престъплението, както и личността на подсъдимите. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд като правилна и законосъобразна.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира следното:

Първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, поради което и не се налага събиране на нови от настоящата инстанция. С оглед на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка приета и установена и от първоинстанционния съд:

Около полунощ на 04.04.2010 г. подсъдимите М. и Г. заедно със техния познат С. посетили бар"Кариоки", намиращ се в Г.К. в сградата на ДЗИ. Тримата седнали на една маса в заведението, където консумирали алкохол. Всеки от клиентите имал възможност да изпълни песен на микрофон, която предварително била поръчвана при свидетеля Г.В. Подсъдимият М. М. под влиянието на изпития алкохол бил невъздържан и на няколко пъти вземал микрофона от клиентите, които в момента пеели и го давал на подс.Г., за да продължи тя да пее. Въпреки забележката, която неколкократно му направил собственика на заведението за поведението му, подс.М. за пореден път станал от мястото си, приближил се до съседната маса и издърпал микрофона от ръцете на един клиент против волята му, с намерение да го даде на С. Г. да пее. Виждайки това собственикът на заведението- св.Г.В.- отишъл при дееца М. М., направил му забележка да спазва установения ред при изпълнението на песни и се опитал да му вземе микрофона от ръката. Ядосан от това, подсъдимият М. ударил с ръка по лицето свидетеля Василев, при което станало сбутване между тях и двамата паднали на земята. Тогава свидетелите К.Н., А. П. и А.Т. извели подс.М. навън, а собственикът на заведението повикал полиция. След случилото се подсъдимата Г. отишла да плати сметката, а А.С. следвал М. М.. Последните двама се насочили към автомобила, с който били дошли в заведението и който бил паркиран в близост на улицата. А.С. останал там, а М. М. решил да влезе в бара, за да потърси подсъдимата Г., тъй като се била забавила. На входа срещнал свидетеля Г.В. и отново двамата се сдърпали. В този момент на место пристигнал автопатрул в състав свидетелите С. Б. и Д. З., които паркирали автомобила до заведението. Те слезли от колата и видели, че подсъдимият М. бил паднал пред полицейския автомобил. Св.С. Б. отишъл при дееца, представил му се и поискал да му помогне, като казал на присъстващите да се отдръпнат настрана. Въпреки предложената помощ от страна на полицейския служител, подсъдимият М. както бил на земята започнал да го рита с крака, при което свидетелят Б. се отдръпнал. Тогава деецът станал от земята, хванал последния за якето и му казал „Какво като си полицай, ти за какъв се мислиш?", след което дръпнал десния ръкав на полицейското яке на свидетеля Б., при което то се скъсало. Веднага след това тримата дейци тръгнали към автомобила си, но св.Б. им разпоредил да останат на место, за да изяснят постъпилото оплакване за нарушаване на обществения ред. Въпреки полицейското разпореждане те продължили по пътя си, а подс.М. му казал да го остави на мира, защото не бил човекът, който можел да им разреши проблема, както и че той лично щял да се погрижи от следващият ден да не бъде полицай. Тогава св.Б. се доближил до дееца М., хванал го за ръката и му казал да отиде до служебния автомобил за изясняване на случая. Последният отказал да стори това и започнал да се дърпа. При тях дошла подс.С. Г., която застанала пред полицая и го молела да остави М. М., тъй като той не бил виновен. Полицаят Б. се опитал да я заобиколи, за да отведе дееца до патрулния автомобил, но тя го спряла като застанала пред него и му пречела да стигне до автомобила. Въпреки това полицаят Б. успял да стигне до патрулния автомобил заедно с подс.М., който се дърпал и съпротивлявал. Виждайки всичко това св.Д.се обадил на дежурния за подкрепление, след което се притекъл на помощ на колегата си С. Б.. Там двамата полицаи предупредили подсъдимия М., че ще му бъдат поставени белезници и за това да се обърне и да даде ръцете си, но той отказал да изпълни това полицейско разпореждане като започнал да ги рита и бута. Чувайки за задържането на М., подс.Г. започнала да обижда двамата полицаи като ги наричала „простаци", на висок глас им се заканвала, че ще ги уволни, тъй като имала връзки с Б.Б., а подсъдимият А.С. молел полицаите да оставят М. М., тъй като той не бил виновен и нищо не бил направил. При опита на полицаите да сложат белезници на подс.М., повалили последния на земята, като св.Д. продължил с опитите да му сложи белезници. Това било изключително трудно, защото той си държал ръцете пред тялото, въртял се наляво и надясно. За целта извадил белезниците си от колана, когато подсъдимата Г. хванала ръката на св.Д., за да му попречи да ги постави на дееца М.. Тогава св.Б. я отстранил от мястото. В този момент дошли още двама полицейски служители с патрулен автомобил - свидетелите К. Г. и И. К., които се насочили към колегите си. Междувременно св.Д. успял да сложи едната гривна от белезниците на ръката на подсъдимия М.. Последният продължавал да рита с крака, надигал се нагоре, поради което св.И. К. го натиснал за врата, а К. Г. го хванал за краката. Така св.Д. успял да извади и другата ръка на подсъдимия М., след което му поставил белезниците. По това време подс.Г. дръпнала силно свидетеля К. за якето и му казала да остави М. М., защото той нищо не бил направил. Той й казал да се отдръпне настрани и да не му пречи да си свърши работата, както и я предупредил, че ще я задържи, ако не изпълни разпореждането. Първоначално тя се отдръпнала, но след това отново го дръпнала за левия ръкав като крещяла на полицаите, че били боклуци, простаци и ги заплашвала с уволнение, при което св.К. я изблъскал настрани. След като белезниците били поставени окончателно на подс.М. М., полицаите го изправили и го повели към патрулния автомобил. През това време подсъдимият ритнал с крак два пъти св.И. К., ритнал и св.Д.. Четиримата полицаи успели да качат подс.М. в патрулния автомобил на задната седалка, който през цялото време се съпротивлявал като се въртял наляво и надясно, и се опитал да изблъска св.К.. При него седнал св.Д., след което вратите на автомобила били затворени. Въпреки това подс.Г. отишла до патрулния автомобил и отворила задната му врата от страната на подс.М. и успяла с единия крак да стъпи вътре, когато св.К. я издърпал и отново я предупредил, че ще бъде задържана, ако им пречи да си изпълнят задълженията. Без да се съобрази с предупреждението, тя успяла втори път да отвори вратата на патрулния автомобил, при което св.И. К. я отвел настрани. През това време подс.М. М., който се намирал в полицейската кола ритал с крака, удрял страничното стъкло с главата си, легнал под седалката и започнал да я блъска, както и посегнал да удари свидетеля Д., но не успял. Така деецът бил отведен в ЦСМП- К. от свидетелите Д.и Б.. Там първият отново заплашвал полицаите. След това той заедно с подс.С. Г. и А.С. били задържани в РУ”Полиция"-К..

Въз основа на ‗ака приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че двамата подсъдими в съучастие като извършители са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК – извършили са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, както правилно е прието и от първоинстанционния съд.

Приетите за установени фактически обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите К.Н., А.Т., Г.В., А.П., К. Г., С. Б., И. К. и Д. Д., събрани във връзка с обясненията на подсъдимите. Напълно обосновано решаващия съд не е кредитирал обясненията на подс.М. М. и С. Г., че същите не били извършвали непристойни действия, не били отправяли обиди и закани и не били оказали съпротива на полицейските служители. Обясненията им са нелогични и се опровергават от показанията на всички посочените свидетели, които показания от своя страна са логични, еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което съдът изцяло ги кредитира. Няма противоречия в показанията на свидетелите, които да налагат подробен коментар, съпоставка и анализ на същите, както и не са установени други доказателства, които да ги опровергават или да внасят съмнение в достоверността им. От показанията на цитираните свидетели категорично се установява, че двамата подсъдими М. и Г. са се държали непристойно, невъздържано, нахално и арогантно и са отправяли обиди и закани, както и че не са се подчинили на полицейското разпореждане да останат на место за изясняване на случая. Свидетели потвърждават също така, че подс.М. е оказал съпротива при опита на полицаите да го отведат до полицейския автомобил и да му поставят белезници, поради неподчинението му на полицейските разпореждания. Същият е обиждал, нагрубявал и псувал полицаите, заплашвал ги и им се заканвал, че ще ги уволни, ритал ги е и е дръпнал ръкава на полицейското яке на св.С. Б. като го е скъсал. Безспорно също така е установено по делото от свидетелските показания, че именно оказаната упорита съпротива от страна на подс.М. е наложила пристигането на втори полицейски авто-патрул, впоследствие събарянето му за земята и намесата на дошлите на помощ още двама полицейски служители, за да успеят да му поставят белезници и да го отведат в полицейския автомобил. По категоричен начин по делото е установено също така от разпита на свидетелите – полицейските служители, както и свидетелите В. и Т., че подс.Г. е обиждала полицаите, дърпала ги е в опит да им попречи да поставят белезници на подс.М., заканвала им се е, че не знаят с кого си имат работа, че ще съжаляват за това, че ще се разправят с тях и че ще бъдат уволнени от работа, като също така е направила опит да влезе в полицейския автомобил при подс.М., въпреки отправеното й предупреждение да не прави това. Освен обясненията на подсъдимите по делото не са събрани други доказателства, които да внасят съмнение или да разколебават тезата на цитираните по-горе свидетели относно непристойното поведение на подс.Г. и оказаната от нея съпротива срещу полицейските служители. Обясненията на подс.М. и подс.Г., настоящия съдебен състав приема единствено като защитна теза, целяща оневиняването им, тъй като обясненията им, както бе посочено, освен, че се опровергават от събраните свидетелски показания, то същите са и напълно нелогични, тъй като същите не дават каквото и да било смислено обяснение, ако е нямало непристойно поведение и съпротива от страна на подс.М., то кое е наложило слагането на белезници на същия и съответно влизането в полицейския автомобил на подс.Г..

Неоснователни са твърденията в жалбата на подсъдимите, че поведението и действията им не осъществявали състава на престъплението хулиганство съпроводено със съпротива срещу орган на властта, тъй като то било предизвикано от желанието им да обяснят, че те нищо нередно не са направили. Дори да се приеме тази тяхна версия, то това не оправдава изключително невъздържаното, неприлично и арогантно поведение на двамата спрямо полицейските служители, заканите и обидите, които те са използват, непристойния тон, с който са били изричани, отказа им да се подчинят на полицейското разпореждане и съпротивата, която са оказали срещу органа на властта, в каквото именно се изразява и повдигнатото спрямо тях обвинение.

Предвид установената и приета фактическа обстановка, безспорно поведението и на двамата подсъдими съдържа всички белези на хулиганството, за което са признати за виновни и осъдени от първоинстанционния съд. Извършените от подс.М. и Г. действия са непристойни, тъй като същите са били неприлични, невъзпитани и безсрамни и се изразяват в обиди, закани и буйството, което двамата са проявили и които безспорно скандализират обществото. Грубото нарушаване на обществения ред се изразява в бруталната демонстрация против установения ред и нарушаването на обществените и лични интереси – отказа в заведението да престанат да вземат микрофона от другите посетители, впоследствие нанесените удари от страна на подс.М. над св.В., отказа да изпълнят полицейското разпореждане да преустановят заканите и обидите и да останат на место за изясняване на случая, като това им поведение засяга и нормите на нравствеността. Описаното поведение безспорно показва и явно неуважение към обществото и личността на свидетелите Г.В., С. Б. и Д. З., като антиобществения характер на тези действия се е съзнавал както от дейците, така и от другите лица, на които са станали достояние.

Именно с грубото нарушаване на обществения ред и проявеното явно неуважение към обществото се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ, санкционирано по административен ред. Непристойните действия извършени и от двамата подсъдими в разглеждания случай, нарушават в груба форма обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, като същите са били съпроводени и със съпротива срещу орган на властта, което ги квалифицира по по-тежкия състав на хулиганството – ал.2, предл.1-во на чл.325 от НК, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

При определяне вида и размера на наказанието решаващият съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на всеки от извършителите, съобразил е също и вида и характера на осъществените от всеки един от подсъдимите хулигански действия. Решаващия съд правилно е преценил също така, че и за двамата извършители са налице условията по чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства /чистото им съдебно минало, обстоятелството, че се ползват с много добри характеристични данни по местоживеене, изразеното съжаление за извършеното, трудовата им ангажираност/, при наличието на които и най-ниския размер на предвиденото в текста на закона размер на наказанието „лишаване от свобода” /по чл.325 ал.2 от НК/ би се оказал несъразмерно тежък, поради което го е заменил с наказание “пробация”. Определеното по вид и размер наказание и за двамата подсъдими, а именно за М. М. - “пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност два пъти седмично, „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и „поправителен труд” за срок от 10 месеца при 15% удръжки върху възнаграждението и за С. Г. – „пробация”, изразяваща се в: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца и „поправителен труд” за срок от 8 месеца при 12% удръжки върху възнаграждението, напълно отговаря на тежестта на извършеното от всеки от тях деяние и на целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Така определените наказания и на двамата подсъдими са под средния размер и проявата на по-голямо снизхождение би била неоправдана, още повече, че не са налице и обстоятелства, които да не са били съобразени от първоинстанционния съд при съобразяване на вида и размера на определените мерки.

По делата от общ характер фактическите рамки на произнасянето на съда по повдигнатото от прокурора обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния акт. Там следва да бъдат изложени фактическите положения, дали основание на прокурора да приеме за извършено престъплението, както и доказателствените материали в тяхна подкрепа. От него подсъдимият узнава в извършването на какво престъпление се обвинява и в тези рамки осъществява правото си на защита. В този смисъл се явяват неоснователни доводите наведени от защитника на подсъдимите, че в обвинитеÙния акт, изпълнителното деяние извършено от подсъдимите било описано бланкетно. Обвинителният акт безспорно има необходимото съдържание, отговарящо на законовите изисквания, както и в достатъчна степен – ясно и подробно, са описани фактическите данни и действия извършени от всеки един от подсъдимите. Не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила и грешката в датите на деянието описани в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, тъй като безспорно на обвиняемите им е било известно, т.е. те ясно са разбирали, за коя точно дата е следвало да се защитават, а именно – 3 срещу 4 април 2010 г, когато са били в заведението „Кариоки бар”, Г.К..

Мотивите на първоинстанционният съд отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са приети и какви са правните съображения за взетото решение, както и са изложени съображения относно установените противоречия на доказателствените материали, защо се приемат едни, а други отхвърлят. С оглед изложеното неоснователни се явяват и доводите на жалбодателите, че мотивите към първоинстанционната присъда не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.

С оглед доводите на защитника на жалбодателите, следва също така да се посочи, че представените на първоинстанционното съдебно следствие доказателства във връзка с полицейското задържане на подсъдимите, макар и да не са коментирани от районния съд, то те не променят, а напротив потвърждават фактологията въз основа, на която както първоинстанционния ,така и въззивния съд са направили изводите си за доказаността и съставомерността на извършените от М. и Г. деяния.

Настоящия състав не следва да коментира присъдата относно подс.А.С. тъй като по отношения на него, същата като необжалвана и непротестирана, е влязла в законна сила.

Или, с оглед всичко изложено, при извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото, следва двамата подсъдими да бъдат осъдени солидарно да заплатят на частните обвинители направените от тях разноски по делото, а именно адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева за всеки от тях.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 149/18.11.2010 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 982 по описа за 2010 г. на същия съд.

ОСЪЖДА М. Х. М., от Г.М., с ЕГН * и С. Г. Г. от Г.С., с ЕГН *, солидарно да заплатят на Д. М. З. от с.Д., общ.К., с ЕГН *, К. С. Г. от Г.К., с ЕГН *, С. Г. Б.от с.К., общ.Ч., с ЕГН * и И. Л. К. от Г.К., с ЕГН *, сумата от по 300 лева на всеки един от тях.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.