Разпореждане по дело №1070/2020 на Софийски градски съд

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

          Днес, 16.03.2020г., Веселина Ставрева, съдия-докладчик при СГС, НО, 5-ти състав, като се запознах с материалите по Н.Ч.Д.№1070/2020г. по описа на СГС и с постъпили докумнети от ДМПСЕС при Министрество на правосъдието, ведно с такива по чл.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (Обн. ДВ. бр.45 от 07.06.2019г., в сила от 01.01.2020г.) /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ спрямо лицето Г.Г.Н., намирам, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, а са налице основанията по чл.44, ал.1 от НПК за повдигане на спор за подсъдност с Окръжен съд - Пазарджик.

Производството е образувано пред ОС - Пазарджик на база на удостоверение, издадено на основа на документи от Провинциален съд – Хановер по влязла в сила присъда, с която българският гражданин Г.Г.Н. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години в идеална съвкупност за няколко престъпления. Видно от материалите по делото, и в частност цитираното Удостоверение, лицето се намира в немски затвор като е изразило желание да доизтърпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в РБългария.

С протоколно определение от 09.03.2020г., постановено по горепосоченото дело, съдът на осн. чл.7, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е прекратил производството и е изпратил делото на Софийския градски съд по компетентност с аргумент, че лицето Г.Г.Н. не живее в страната, тъй като се намира извън пределите й – във ФРГермания – гр.Хановер.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да признае съдебни актове за налагане на наказание “Лишаване от свобода“ или на мерки, включващи „Лишаване от свобода“, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице. Компетентността принадлежи на Софийския градски съд само в случаите, когато местоживеенето на лицето в Република България е неизвестно или то не живее в страната (чл.7, ал.2 от цитирания закон). Във връзка с местоживеенето на санкционираното лице следва да се отбележи, че в удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено от чуждата държава, като „последен известен адрес“ е посочен адрес в гр.Септември, ул.„********

Видно от съпроводителното писмо от ДМПСЕС при Министрество на правосъдието към Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008г. за прилагането на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, горепосоченият български гражданин желае да излежи наказанието „Лишаване от свобода“ в родната си страна, именно поради което и документите са изпратени на Окръжен съд - Пазаржик.

В хода на производството, Окръжният съд в гр.Пазарджик е изискал справка от НБД „Население“, според която лицето Г.Г.Н. има постоянен и съвпадащ с него настоящ адрес на територията на гр.Септември, където очевидно не пребивава, тъй като се намира на територията на ФРГермания.

Тези категорично установено според съдията-докладчик факти не обуславят местна компетентност на Софийски градски съд, тъй като не насочват към липса на обичайно местопребиваване на лицето на територията на обл.Пазарджик, а фактическо неприсъствие на лицето по обективно изложените по-горе съображения.

Разпоредбите на ЗПИИСАННЛСМВЛС не съдържат легална дефиниция на понятието „местоживеене“, но съгласно §1, т.5 от ДР на цитирания закон "Държава по местоживеене на лицето" е държавата, с която лицето има трайна фактическа връзка с оглед на съществуващите там семейни, социални или икономически отношения. Тълкувайки смисъла на закона и логиката лицето да изтърпи наказанието с най-малко бюрократични спътки за него, в близост до семейството си и социалната си среда, съдът намира, че местоживеенето на лицето категорично може да се свърже с пост. и/или настоящ адрес на лицето, и по-скоро с второто. В случая той категорично е установен да е на територията, обслужвана от Окръжен съд – Пазарджик. Отделно от това съгласно чл.48, ал.7 от Кодекса за международно частно право, под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Безспорно от доказателствата по делото не може да се установи каквато и да било връзка на Н. с територията на гр.София, дори и наказанието му да бъде изпълнявано на територията на РБългария, като напротив в документите от чуждата държавасе съдържат доказателства да пребивава при майка си в гр.септември на посочения по-горе адрес. Следва да се посочи, че по логиката на Окръжния съд – Пазаржик, всички дела по посочения по-горе специален закон би трябвало да се разглеждат от Софийски градски съд, тъй като в преобладаващите случаи, които разглежда закона, лицата са осъдени и са започнали изтърпяване на наказанието в чуждата държава.

Предвид наведените по-горе факти, настоящият съдебен състав счита, че делото пред него следва да бъде прекратено като неподсъдно нему като бъде повдигнат спор за подсъдност пред ВКС на основание чл.44, ал.1 от НПК за определяне на компетентния да разгледа делото съд.

Така мотивиран и на осн. чл.44, ал.1 от НПК,

 

                      Р А З П О Р Е Ж Д А М:

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производството по Н.Ч.Д.№1070/2020г. по описа на СГС, НО, 5-ти състав.

ПОВДИГАМ СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ с Окръжен съд – гр.Пазарджик за определяне на компетентния да разгледа делото съд.

ИЗПРАЩАМ делото на ВКС за определяне на съда, на който делото е подсъдно.

Разпореждането не може да се обжалва и протестира.

 

Съдия-докладчик: