Р Е Ш Е Н И Е
№ 453
гр.
Русе, 16.03.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6992 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от К.Й.П.-***, в която се твърди, че на 01.11.2015г. около 13:00 отивала
към цветарският магазин, разположен на входа към лятната градина на хотел „***“
в гр. **. Движела се по тротоара и попаднала на неравност – разместени и
изронени плочки. Паднала на дясната си страна. За да стане от земята й
помогнала продавачка от цветарският магазин в близост до който паднала. Бил й
донесен стол, на който да седне и вода. След това дошли съпругът й и нейна
приятелка, с които посетила Спешно отделение, където й направили рентгенова
снимка и се установило счупване на десният й лакът. Бил й поставен временен
гипс, а след проведена консултация със специалисти ортопеди в гр. *** станало
ясно, че поради съпътстващи заболявания няма да може да й бъде направена
операция и затова й бил поставен гипс, който носела около 2 месеца. След
махането му провела няколко курса на рехабилитация и санаториално лечение. Ищцата
твърди, че в момента на падането и след това изпитвала уплаха и силни болки.
Дълго време имала нужда от ежедневна помощ при обличане, събличане, обуване и
къпане. Разчитала на своя съпруг и близки, за да й помагат. До средата на
2016г. не можела да държи нищо с дясната си ръка, включително не можела и да
пише. Понастоящем също имала проблеми при писане и боравене с дясната си ръка -
изпитвала болки в лакътната става.
Твърди се още, че
на 14.03.2018 год. излизайки от кантората си в гр. ** на ул. „***“ № **, и
придвижвайки се до тротоара на отсрещната страна, ищцата попаднала в неравност
на тротоара, вследствие на което паднала напред в цял ръст. Ударила десният си
крак, китката на дясната ръка, прехапала си езика. Работещи в кантората й
помогнали да стане. Върнала се там и след като се успокоила отишла на лекар. В
резултат на това падане получила оток в дясната китка, болки в лакътната става
и дясната китка, нараняване на лицето, контузна рана на долната устна и език.
Болките и ограниченията при движение на дясната й ръка продължили и след
второто падане.
Тъй като тротоарите
са общинска собственост и съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата тяхното
изграждане, ремонт и поддържане в границите на урбанизираните територии се организирало
от съответната община, ищцата счита, че именно Община Русе е отговорна за
настъпилите два инцидента и съответно дължи обезщетяване на претърпените от нея
неимуществени вреди от двете падания, чийто размер определя на 7000лв. за
първото и 1000лв. за второто падане. С оглед на това се моли да бъде
постановено съдебно решение, с което ответната община да бъде осъдена да й
заплати двете суми, ведно със законната лихва от датите на двата деликта.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за недоказаност и неоснователност на
предявените искове. Твърди се, че от представените по делото доказателства не
се установяват твърдените в исковата
молба причини за настъпването на двата инцидента. Също така се оспорва и
размерът на претендираните суми за обезщетяване на настъпилите вреди, които не
били съобразени с принципа на чл. 52 ЗЗД и се явявали прекомерни. Прави се и
възражение за съпричиняване по отношение настъпването и на двете събития. Моли
се да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърлят изцяло
предявените искове, а в условията на евентуалност да се присъдят суми
по-малки от претендираните.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна по първоначално предявеният иск следното:
От представените по
делото писмени доказателства (медицински документи – СМУ, амбулаторни листи и
епикризи) и от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза
се установява, че ищцата е получила следните телесни увреждания : 1. Счупване
на дясна лакетна кост, в близкия край, контрактура на лакетна става; 2.
Повърхностно нараняване на езика, кръвонасядане на лигавицата на долната устна,
одраскване на дясна предмишница, отток на дясна гривнена става, охлузване на
дясно коляно, охлузвания на дясна подбедрица. Според заключението на вещото
лице, двете групи увреждания могат да бъдат получени при падане от собствен
ръст, както е описано в исковата молба, по т.1 на 01.11.2015г., а по т.2 на
14.03.2018г.
По отношение на
уврежданията от група 1, обичайният възстановителен период според заключението
е около 4-6 месеца. Въз основа на представената медицинска документация вещото
лице е посочило, че към 2018г. не е било настъпило пълно функционално
възстановяване на дясната лакътна става, като е налице ограничения в движенията
флексия-екстензията и в проно-супинацията (F 0-30-120; R: 20-60; при норма F 0-0-145; R: 90-0-90). Въпреки липсата на
доказателства за актуалното състояние на дясната лакътна става на ищцата, след
като същата не е била напълно функционално възстановена 2,5г. след инцидента,
не би могло да се очаква и занапред да се постигне спонтанно пълно
възстановяване. При счупвания като установеното при ищцата, вещото лице е
посочило, че обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването
им и продължават със значителен интензитет до обездвижване на крайника, след
което намаляват и постепенно отшумяват в рамките на няколко денонощия. Болки
със значителен интензитет се усещат и в периода на раздвижване на крайника,
след отстраняване на имобилизацията. Болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер могат да се усещат за различен период от време, който е
индивидуален, в рамките на месеци и години, особено при физически натоварвания
и промяна на атмосферните условия.
По отношение на
втората група увреждания, вещото лице е посочило, че пълното им възстановяване
отминава за около 1-2 седмици. Обичайната болка при тях е с по-нисък
интензитет, същата е в областта на уврежданията и е най-силна непосредствено
след получаването им. По отношение на уврежданията по езика е обичайно да има
болка и неприятно усещане при хранене в рамките на няколко денонощия. Оттока на
дясната гривнена става сочи за наличието на травма в ставата, която може да е
свързана с болки в тази област за различен период от време, който е
индивидуален и в рамките на дни, седмици и месеци.
Вещото лице е дало
заключение, че по делото няма данни въз основа на които да се приеме, че
придружаващите заболявания на ищцата (захарен диабет, дислипидемия, дискова
херния и др.) имат отношение към претърпените от нея два инцидента.
Според заключението
на експертизата, няма представени медицински документи, които да сочат, че по
отношение счупването на дясната лакетна кост на ищцата се е налагало
извършването на оперативна интервенция, както и че неизвършването на такава е
довело до непълно възстановяване.
Свидетелката В.Т.Х.установява,
че е лекар кардиолог и близък приятел с ищцата. В деня на инцидента
свидетелката била заедно с ищцата и съпругът й, отивали на гости на тяхна обща
позната. Свидетелката и съпругът на ищцата се отбили в хранителния магазин на
пиацата на х-л „***“. Излизайки от магазина видели ищцата на отсрещния тротоар
да стой изплашена и притеснена на един стол и им казала „аз се спънах и паднах
и счупих дясната си ръка“. Състоянието на ръката й според свидетелката
действително сочело за счупване. Самото падане свидетелката не видяла, но й
направило впечатление, че състоянието на тротоара било „ужасно“, имало много
разбити плочки и на различни нива. Близката продавачка на цветя видяла ищцата
паднала на земята и се притекла да й предостави помощ и й донесла стол да
седне. Ищцата била обута с равни обувки. Посетили Спешно отделение в болницата
и действително било констатирано счупване. Свидетелката като специалист
кардиолог и запозната със здравословните проблеми на ищцата консултирала
състоянието й с лекуващите ортопеди. Поради прием на специфични лекарства за
исхимична болест и поставени й стентове на сърцето се наложило да се пристъпи
към консервативно лечение на счупването, тъй като оперативното лечение налагало
спиране на приеманите медикаменти, което поставяло под риск функционирането на
сърцето. Ищцата престояла 2-3 месеца с гипс, а след това провеждала дълго време
рехабилитация, около 2-3 месеца. През цялото това време ищцата изпитвала болки,
дискомфорт и стрес, била и психически травмирана заради състоянието си,
непрекъснато трябвало да си служи само с едната ръка. Имала и продължавала да
има ограничения във функцията на дясната ръка.
Свидетелят Л.А.Г,
съпруг на ищцата, установява, че в деня на първия инцидент с нея, се намирал
заедно със свидетелката Х.в магазина до х-л „***“, а съпругата му била отвън.
Когато излезли я видели да стои на един пластмасов стол в близост до магазин за
цветя, до входа за лятната градина на хотела. Жената от цветарския магазин я
заливала с вода и им казала, че сигурно си е счупила ръката и изпитва силни
болки. Свидетелят попитал ищцата къде е паднала и отишъл да разгледа плочките
на мястото. Те били от много години, „изядени от времето“. Него ден ищцата била
обута с равни обувки, нямала проблем с придвижването и ходенето. След инцидента
посетили болницата, където гипсирали ръката й. Когато се прибрали в къщи
съпругата му изпаднала в „психически срив“. Вечер не можела да спи, страх я
било да отиде до баня, тоалетна, тъй като нямало да има как да се хване и щяла
да падне. Не можела сама да се облича и съблича, което наложило тяхната дъщеря
да идва постоянно, за да й помага. В продължение на половин година ищцата не
можела да си ползва дясната ръка, с гипс стояла около повече от 2 месеца. След
това ходела на рехабилитация в Първа поликлиника, което продължило също над два
месеца. Към момента дясната й ръка не се била възстановила напълно, състоянието
й позволявало все пак да носи нещо по-леко – хляб, бутилка мляко. Състоянието
на ръката й се отразило и на работата й като нотариус, пишела с дясната си ръка
и поради счупването имала затруднения в движенията.
Свидетелят не бил
присъствал на втория инцидент с ищцата. Въпросния ден тя му се обадила и той
отишъл в кантората й. Физиономията й била същата като първия път, изпитвала притеснение
за състоянието на ръката си, включително, че няма да се оправи и ще осакатее.
Обяснила му, че паднала на тротоара срещу кантората и била ударила ръката и
коляното си.
Свидетелката Н.Н.П.
установява, че работела като деловодител в кантората на ищцата до м. март
2019г. Била запозната със станалите два инцидента с ищцата. При първия случай
се наложило да носи гипс на ръката си, а при втория случай, през месец март
2018г., докато била в кантората, свидетелката чула вик и се обърнала към
улицата. Бюрото й било до прозореца и видяла на отсрещния тротоар ищцата
паднала да лежи. Отишла да й помогне и видяла, че е много уплашена, а устата й
била окървавена. Свидетелката й помогнала да се надигне и да се приберат в
кантората. Ищцата се оплаквала от силни болки в десния лакът и дясното коляно. Оплаквала
се, че езикът й е отхапан и подут. Известно време след това видимо страдала,
трудно вървяла и трудно се хранела. Свидетелката видяла, че на мястото на което
ищцата била паднала, тротоарните плочки били надигнати и „явно там била
паднала“. Мястото се намирало точно зад гърба на Съдебната палата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 31 ЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, в това число и
тротоарите, се осъществяват от общините. В чл. 48 т.2 б. „б“ ППЗП е вменено
задължение на Общините да организират дейностите по поддържането на тротоарите
в градовете. С оглед на това и на основание чл. 49 ЗЗД, ответната община отговаря
за вредите, причинени от неизправното положение на тротоарите на територията на
гр. Русе, където са настъпили двата инцидента.
В конкретния случай,
от свидетелските показания и на тримата свидетели се установява, че на мястото
на двата инцидента тротоарните плочки са били изронени и надигнати, т.е.
състоянието на тротоарите не е било изправно и е предполагало повишен риск от
настъпване на инциденти с придвижващите се по тях пешеходци, стъпвайки на
неравни повърхности и/или спъването в такива, ако не ги забележат. Съвкупният
анализ на доказателствата по делото дават основание да се приеме, че именно
установените от свидетелите неравности по тротоарите са довели до падането на
ищцата на два пъти по описаните в исковата молба начини. Въпреки, че липсват
преки доказателства за точния механизъм по който са получени нараняванията
(никой от разпитаните свидетели не е видял самото падане), няма основание да се
приеме, че същото се дължи на друга причина, различна от спъване в неравности
на тротоарите, каквито безспорно е имало. На първо място установените по ищцата
наранявания според заключението на вещото лице биха могли да се получат по
описания в молбата начин. На следващо място разпитаните свидетели пресъздават
непосредствено изложеното от ищцата след инцидентите като причина за тяхното
настъпване, състоянието й, включително и мястото, където е била паднала.
Липсват каквито и да е доказателства по делото, които да опровергават
твърденията в исковата молба и събраните в тяхна подкрепа свидетелски показания
и заключението на вещото лице относно механизма на получаване на телесните
увреждания. Поради това следва да се приеме, че предявените искове са доказани
по основание.
Размерът на дължимите
обезщетения за неимуществените вреди за всеки един от двата инцидента следва да
се определи от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. В този смисъл,
понятието справедливост няма абстрактен характер, то е свързано с преценка на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. Съдът като съобразява начина на получаване на
уврежданията, възрастта на пострадалата, вида и характера на телесните увреждания,
значителния интензитет на причинените болки и страдания особено при първия
инцидент, промяната в начина й на живот за продължителен период от време след
него, продължаващите болки и към момента, обстоятелството, че не е настъпило пълното
възстановяване на движението на десния лакът, както и предвид упражняваната от
ищцата професия, свързана с необходимостта да използва дясната си ръка, приема,
че справедливият размер за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди съответства
на претендирания с исковата молба, а именно – 7000лв. за инцидента със
счупването от 01.11.2015г. и 1000лв. за втория случай на 14.03.2018г. с
по-леките наранявания.
Ответникът е
направил възражение за съпричиняване от ищцата на претърпените неимуществени
вреди, тъй като с поведението си тя е създала предпоставка за настъпването на
деликта или е улеснила механизма му.
Съгласно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, вредата в частта, за която е спомогнало и поведението на
пострадалия, не е вреда, причинена пряко и непосредствено от деликвента,
доколкото и двете страни са станали причина за настъпване на вредата. Следващото
се обезщетение за увредения се намалява, защото сам той, независимо дали
виновно или не, с поведението си е допринесъл за крайния резултат. Деяния едновременно
на деликвента и на увредения са в причинно следствена връзка с вредоносния
резултат.
Съобразявайки
установената фактическа обстановка и спецификата на двата инцидента с ищцата,
съдът приема, че възражението за съпричиняване е доказано. Не би могъл да бъде
изключен изцяло приносът на ищцата за падането й. И в двата случая събитията са
станали в светлата част на денонощието и тя е имала възможност да наблюдава
състоянието на пътя и тротоара, съответно да подбере внимателно местата по
които да стъпва и да се придвижва. Изронването на част от тротоарните плочки
или тяхното изместване, надигане и пр. биха могли да доведат до спъване на
пешеходец, но във всички случаи ако същият не положи необходимото внимание за
безопасното си придвижване. Няма основание да се приеме, че в двата случая
ищцата не е могла да забележи неравностите (прим. едва след стъпване върху
елемент от тротоарната настилка, той е пропаднал, преместил се е и пр. и е
довел до падането й) и да съобрази
поведението си с тях, още повече, че е била обута с равни обувки и не е имала
здравословен проблем, който да затруднява безопасното й придвижване. Със сигурност
ищцата е преминавала през двата участъка многократно преди инцидентите и не е
падала (живее и работи от дълги години в района), а състоянието на тротоарните
настилки е било същото или подобно. Действително ответникът следва да поддържа
по такъв начин тротоарите, че условията за настъпване на инциденти като
процесните два да бъдат сведени до минимум, но с оглед естеството на
задължението на ответника, не би могло да се очаква постигането на идеална
среда за придвижване на пешеходци, без никакви неравности и препятствия, които
да не налагат полагането от тяхна страна на каквото и да е внимание за
собствената си безопасност. Поради това не би могло да се приеме, че
поведението на ищцата не е допринесло за настъпването на двата деликта. Предвид
особеностите на инцидентите, настоящият съдебен състав приема, че
горепосочените справедливи обезщетения следва да бъдат намалени на половина,
поради равния принос на двете страни за настъпване на установените по делото
неимуществени вреди.
По изложените
съображения предявените искове следва да бъдат уважени за сумите от 3500лв. и
съответно за 500лв. и отхвърлени до пълния предявен размер от 7000лв. и 1000лв.
поради уваженото възражение за съпричиняване.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят и
половината от направените от нея разноски за настоящото производство в размер
на 160лв. за заплатена държавна такса и 100лв. депозит за вещо лице.
На осн. чл.38, ал.1
т.3 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата адв. К.К. *** адвокатско възнаграждение в размер на 438лв. (половината от
определеното по чл. 7, ал.2 т.3 Наредба №1/2004г. на ВАС).
На основание чл.
78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част от исковата претенция или сумата от 200лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Русе, Булстат: *********, с
адрес гр. Русе, пл. „Свобода” №6, представлявана от кмета Пенчо Милков да заплати на К.Й.П. - Г.ЕГН********** с адрес *** сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, в резултат от падане поради неравност по тротоарна настилка
в гр. Русе на 01.11.2015г. и сумата от 500лв. обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, в резултат от падане поради неравност по
тротоарна настилка в гр. Русе на 14.03.2018г., ведно със законната лихва върху двете
суми, считано от посочените две дати на деликтите, до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на обезщетения за двата
деликта за сумите над 3500лв. до 7000лв. и от 500лв. до 1000лв.
ОСЪЖДА Община
Русе, Булстат:
*********, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” №6, представлявана от кмета Пенчо
Милков да заплати на К.Й.П. - Г.ЕГН**********
с адрес *** сумата от 260лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община
Русе, Булстат:
*********, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” №6, представлявана от кмета Пенчо
Милков да заплати на адвокат К.К. ***
сумата от 438лв. дължимо адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1 т.3 ЗА.
ОСЪЖДА К.Й.П. - Г.ЕГН********** с адрес *** да
заплати на Община Русе, Булстат:
*********, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” №6, представлявана от кмета Пенчо
Милков сумата от 200лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: