РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. София , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002336 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК .
С решение №2343, постановено на 23.12.2019г. по т.д.№3129/2017г.
Софийски градски съд е признал за установено по иск с правно основание
чл.439 ГПК, че Военномедицинска академия не дължи на „Химпродукт 13“
ЕООД сума в размер на 91 559,57 лв., представляваща част
от неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения/, на основание
издаден изпълнителен лист на 15.12.2015 година от СГС по т.д.№ 7697/2015г.,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20177860402015 по
описа на ЧСИ М. М. и е отхвърлил иска за разликата над уважената сума
от 91 559, 57 лева до пълния претендиран размер от 274 630, 83 лв.,
представляваща -неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения,
неустойка/ и 33 038,56 лв. - разноски по издадения изпълнителен лист, като
неоснователен; осъдил е „Арена И.Т.“ЕООД на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да
заплати на Военномедицинска академия сумата 147 688,95 лв., получена от
1
това дружество без основание.
Недоволен от така постановеното първоинстанционно решение в
отхвърлителната му част е останал ищецът,който в законоустановения срок
подал въззивна жалба срещу него с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Счита,че изводът на съда за неоснователност на
възражението му за нищожост на договора за цесия поради противоречие с
добрите нрави е направен без да бъдат обсъдени доводите му,че цесията е
сключена от кредитора на болницата „Арена И.Т.“ЕООД въпреки течащите
между страните преговори за постигане на споразумение и знанието му,че
болницата е финансово затруднена, без да съобрази факта,че тя е държавно
учреждение и по този начин се ощетява държавния бюджет. Сочи като
аргумент и процесуалното бездействие на „Химпродукт 13“ЕООД и „Арена
И.Т.“ЕООД по време на процеса.Като основание за нищожност поради
нарушение на добрите нрави въззивникът счита и липсата на цена на договора
за цесия, респ. – липса на еквивалентност на престациите на страните по
него.Необоснован, според въззивника, е и изводът на съда ,че вземането по
договора за цесия съответства на вземането по изпълнителния лист, въпреки
липсата на ангажиран като доказателство по делото самия договор за цесия,
което освен че препятства съпоставката на двата документа и пречи да се
установи кой е подписал договора от страна на „Арена И.Т.“ЕООД и дали е
бил надлежно упълномощен да представлява това дружество. По изложените
съображения въззивникът е поискал решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната му част,като бъде признато за установено,че болницата не дължи
заплащане на „Химпродукт 13“ЕООД и на сумата 147 668,95 лв.Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззиваемите „Химпродукт 13“ЕООД и „Арена И.Т.“ЕООД не са се
ангажирали със становище по въззивната жалба, нито са я оспорили в
съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима.
Софийски апелативен съд, произнасяйки се по реда на чл.269 ГПК и
2
като взе предвид данните по делото , констатира следното:
Ищецът Военномедицинска академия е предявил
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
недължимост към „Химпродукт 13“ ЕООД /в качеството му на цесионер/ на
сумата 274 630, 83 лв., представляваща неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и др./ и сумата 33 038,56 лв. разноски, които е
осъден да плати на „Арена И.Т.“ЕООД /цедент/ , съгласно издаден
изпълнителен лист от 15.12.2015 г. по т.д.№ 7697/15 г. на СГС, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20177860402015 по описа на ЧСИ
М. М.. Искът е основан на твърденията, че ищецът е бил в правоотношение с
„Арена И.Т.“ЕООД по сключен между тях борсов договор за доставка на
горива и масла; възникнал между тези страни правен спор,свързан с
изпълнението на договора е бил разрешен с решение на Борсовия арбитраж
при ССБ, постановено по ВАД № 12/2015г. , въз основа на което е бил
издаден изпълнителният лист; след приключване на съдебното дирене в
арбитражното производство ищецът извършил плащане на задълженията си
по изпълнителния лист, като на „Арена –И.Т.“ ЕООД е заплатил в периода
27.04.2016 г. - 30.09.2016 г. суми, възлизащи в общ размер 143 688, 95 лв., с
други 4000 лв. е погасил задължение на същото дружество към НАП , а след
30.09.2016г. /когато е бил уведомен за извършена между това дружество и
„Химпродукт 13“ЕООД цесия/ – в полза на последния – на сума в размер на
91 559, 57 лв. Доколкото цесионерът „Химпродукт 13“ЕООД е бил
конституиран по изпълнителното дело като взискател, искът за недължимост
на вземането в пълния му размер е предявен срещу него,а „Арена И.Т.“ЕООД
е конституиран като трето лице,срещу което е предявен в условията на
евентуалност – обратен осъдителен иск за връщане на платена без основание
в полза на това дружество сума в размер на 147 688,95 лв. Ищецът се е
позовал на нищожност на договора за цесия сключен между двете дружества
на 17.03.2016 г., поради сключването му в нарушение на закона - чл. 43 ЗОП
/отм./, доколкото борсовият договор е бил сключен между него и „Арена
И.Т.“ЕООД след проведена процедура по чл. 90 ал.1 т.11 ЗОП /отм./, а
вземанията по обществени поръчки не могат да бъдат прехвърляни, нито
страните - заменяни. Допълнително е релевирал нищожност на договора за
цесия,поради противоречието му с добрите нрави, позовавайки се на водени
3
между болницата и дружеството-кредитор преговори за сключване на
споразумение за разсрочване на задължението,поради финансови затруднения
на болницата, по време на които и въпреки направено от ВМА изявление за
прекратяване на договора, последният е прехвърлил вземането си на
„Химпродукт 13“ЕООД. Допълнително е навел възражение,че вземанията по
изпълнителния лист не са идентични с прехвърлените с договора за цесия.
Ответниците „Химпродукт 13“ЕООД и „Арена И.Т.“ЕООД не са
ангажирали техен представител,който да изрази становище по предявените
срещу тях искове.
При постановяването на решението си съдът е приел за установени
твърденията на ищеца,че между него и „Арена И.Т.“ЕООД е сключен
соченият борсов договор след проведена процедура по ЗОП/отм./, по който
ВМА е останала задължена със сума в размер на 239 248,52 лв.,
представляваща неплатена цена на горива и масла и 35 382,31 лв.неустойка за
забава, които суми е била осъдена да заплати с арбитражното решение, заедно
с присъдени в полза на „Арена И.Т.“ЕООД 20 448,36 лв. разноски; за сумите
бил издаден на 15.12.2015г. изпълнителен лист,в който били включени и
разноските по издаването му - 590,20 лв. държавна такса и 12 000 лв.
адвокатско възнаграждение; въз основа на същия било образувано
изпълнително производство; по същото взискателят е бил заменен от частния
му правоприемник „Химпродукт 13“ЕООД , комуто вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени с договор за цесия,сключен между двете
дружества на 17.03.2016г.,за който ищецът е бил уведомен по реда на чл.99
ал.3 ЗЗД на 23.03.2016г. Прието е въз основа на заключение на вещо лице,че в
периода 27.04.2016г. – 23.11.2016г. ищецът е извършил плащания към двете
дружества,с които е погасил свои задължения в общ размер на 239 248,52 лв.,
от които към „Арена И.Т.“ЕООД – 147 688,95 лв. /извършени в периода
27.04.2016г. – 27.07.2016г./ и към „Химпродукт 13“ЕООД – 91 559,57 лв.,
платени на 27.10.2016г. и на 23.11.2016г., като неплатени са останали
вземането за неустойка в размер на 35 382,31 лв. и разноските по
арбитражното дело и по издаването на изпълнителния лист. Направеното от
ищеца възражение за нищожност на договора за цесия съдът е намерил за
ирелевантно, обосновавайки се с това,че с договора се прехвърля само
възможността цесионерът да получи дължимата по основния договор
4
престация и независимо дали договорът за цесия е валиден или не, за
длъжника се поражда задължението да плати на цесионера от момента на
уведомяването му, а по делото са налице данни , че ищецът е бил уведомен за
прехвърлянето на вземането по изпълнителния лист и следователно е бил в
известност от 23.03.2016г. на кого трябва да плати. Въпреки това съдът е
изложил мотиви и в посока на неоснователност на възражението на ищеца за
нищожност на договора за цесия. По наведеното от него основание –
противоречие със закона - чл.43 ал.1 ЗОП/отм./ съдът се е позовал на
въведената през 2014г. разпоредба на чл.42а ЗОП/отм./, приложима и към
процесните правоотношения, с която е прието за допустимо прехвърлянето на
парични вземания, произтичащи от договор за обществена поръчка, както и
на съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК , с която при действието на
новата разпоредба на чл.42а ЗОП/отм./ е отречено цесията да представлява
способ за промяна на страните по договора по смисъла на чл.43 ал.1 ЗОП
/отм./, водещ до нищожността й поради противоречие с императив на закона.
Като неоснователно е преценено и възражението за нищожност на цесията,
поради противоречие с добрите нрави, доколкото в договора за цесия липсват
конкретни /посочени и от ищеца/ клаузи,които биха могли да се приемат като
нарушаващи общоприетите морални норми по смисъла на задължителната за
съдилищата съдебна практика - ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСТК
на ВКС. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, съдът е
приел,че ищецът е признал действието на цесията,като на това основание е
изпълнявал и закривал свои задължения към „Химпродукт 13“ЕООД. Чрез
съпоставка на съдържанието на изпълнителния лист и уведомлението за
цесията съдът е достигнал до извод за съответствие между присъдените и
цедирани суми по вземанията.Доколкото ищецът е бил надлежно уведомен за
цесията,съдът е посочил,че той е знаел на кого трябва да изпълнява,поради
което изпълнението след 23.03.2016г. на цедента, вместо на цесионера, не е
породило желаното правно действие да погаси вземанетията. Поради това е
отказал да приеме,че с платената след посочената дата в полза на цедента
„Арена И.Т.“ЕООД сума от 147 688,95 лв. е погасена тази част от
задълженията на ищеца по изпълнителното дело, но доколкото сумата е
получена от това дружество без правно основание, отхвърляйки иска по
чл.439 ГПК, съдът е уважил обратния срещу третото лице осъдителен иск за
неоснователно обогатяване.
5
Настоящият състав на Софийски апелативен намира въззивната жалба
срещу така постановеното първоинстанционно решение в частта,с която е
отхвърлен частично отрицателният установителен иск срещу „Химпродукт
13“ЕООД за неоснователна. В тази връзка напълно споделя изложените от
състава на Софийски градски съд мотиви, към които препраща с оглед
дадената му с разпоредбата на чл.272 ГПК процесуална възможност.
Наведените във въззивната жалба оплаквания и доводи не биха могли да
обусловят различен от посочения правен резултат,поради тяхната
неоснователност.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства,
представляващи водена между страните по борсовия договор
кореспонденция, ищецът е бил в неизпълнение на негови парични задължения
към „Арена И.Т.“ЕООД от 2014г.,както самият той е направил признание в
едно от писмата си. По този повод между страните са разменени взаимно
писма, съдържащи волеизявления за прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение на всяка от насрещните по него.Видно от протокол,
съставен на 23.02.2016г., представителят на ВМА е изразил намерение да
погаси задължението си на три вноски, но под условие,че насрещната страна
чрез надлежен неин пълномощник подпише прекратителен анекс към
борсовия договор, което няма спор, че не се е осъществило. С
писмо,постъпило в деловодството на ВМА на 16.03.2016г., вследствие на
липса на постигнато между страните споразумение и след предходно
отправени писма, съдържащи даден срок за доброволно изпълнение на
задълженията, кредиторът е заявил, че счита договора за прекратен при
условията на чл.87 ЗЗД. Без да има повече задължения към ищеца, същият е
сключил договора за цесия, прехвърляйки съществуващите , валидно
възникнали и изискуеми, останали неплатени задължения на ВМА към него
на „Химпродукт 13“ЕООД, за което надлежно е уведомил ищеца по реда на
чл.99 ал.3 ЗЗД с писмо, входирано в деловодството на болницата на
23.03.2016г. Тези действия на кредитора, разполагащ с безспорно просрочени
вземания към ищеца, освен че не биха могли да се отразят на валидността на
самия договор за цесия, доколкото съдът я преценява с оглед съдържанието
на включените в него клаузи /респ. тяхното именно противоречие с добрите
нрави/, не могат да бъдат определени и като недобросъвестни, тъй като, като
6
носител на правото на вземане, той разполага с възможност да се разпорежда
с него по всяко време, а още повече – в случай, че прецени, че същото е
несъбираемо за него. Обстоятелството, че длъжникът, който е разпоредител с
бюджетни средства, е финансово затруднен, също е ирелевантно за
валидността на договора, още повече,че законът и не предвижда
освобождаването му от отговорност в този случай /чл.81 ал.2 ЗЗД/. Поради
това доводите на ищеца за нищожност на договора за цесия поради
противоречието му с добрите нрави не могат да бъдат споделени като
основателни.
Наведеното във въззивната жалба твърдение за липса в договора за
цесия на цена на прехвърленото вземане и поради това – нееквивалентност на
престациите, не е било въведено своевременно и поддържано в
производството пред първата инстанция, правото да се релевира такова в
настоящия процес е преклудирано, поради което настоящият състав не дължи
произнасяне по основателността на този довод.
Процесуалното бездействие на ответника по делото не е предпоставка
искът да бъде уважен изцяло без съдът да извърши дължимата преценка за
неговата основателност в съответствие със закона и със събраните по делото
доказателства.
Видно от уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД, ищецът е информиран
надлежно от цедента,че следва да изпълни паричните си задължения по
изпълнителния лист от 15.12.2015г. не на него , а на цесионера, като същите
са подробно описани по размер и произход, така както са отразени и в
изпълнителния лист. Предвид тази констатация, която е направена и от
първоинстанционния съд, от обстоятелството, че самият договор за цесия не е
представен по делото, не могат да бъдат направени правнорелевантни изводи
срещу дължимостта на задълженията към „Химпродукт 13“ЕООД.
Евентуално несъответствие между действително прехвърлените с договора
вземания и тези по изпълнителния лист /както хипотетично се домогва да
внуши въззивникът/ би било релевантно само в случай,че сумите на
вземанията по изпълнителния лист, които цедентът би могъл да е задържал за
себе си, се претендират от него,а не от цесионера, какъвто не е настоящият
случай.
7
Доколкото от данните по делото е категорично установено, че ищецът е
бил уведомен за цесията на 23.03.2016г. /чрез входирането в деловодството на
ВМА на уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД/, направените от него плащания на
лице, което след тази дата вече не е било носител на прехвърлените вземания
по изпълнителния лист, са неспособни да погасят задълженията. Поради това
и правилно съдът е отказал да признае по реда на чл.439 ГПК, че ищецът не
дължи на цесионера – взискател сума до размер на платеното на третото лице
– 147 688,95 лв. Постановеното в този смисъл решение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2343, постановено на 23.12.2019г. по т.д.
№3129/2017г. о описа на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлил
предявения от Военномедицинска академия срещу „Химпродукт 13“ЕООД
иск с правно основание чл.439 ГПК за разликата от 91 559, 57 лева до
пълния претендиран размер от 274 630, 83 лв., представляваща -
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения, неустойка/ и 33
038,56 лв. - разноски по изпълнителен лист от 15.12.2015 г. от СГС по т.д.№
7697/2015г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20177860402015 по описа на ЧСИ М. М., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на основания за допустимост на
касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8