№ 14851
гр. С, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110169825 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........... срещу ..., с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1575,70
лв. представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски по застраховка „........“ по щета №470421222244322 за
вреди по лек автомобил „....”, с рег. № ........, настъпили в резултат на ПТП от 12.08.2022г. в
гр. С, причинено виновно от водача на ........ с рег. № ....., застрахован по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 22.12.2022 г. до окончателното изплащане и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22,76 лв. – обезщетение за забава за периода от
28.10.2022г. до 18.12.2022г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 12.08.2022 г., при преминаване от
дясна в лява лента за движение поради стеснение на пътното платно на ....... в участъка за
бул. ....... водачът на ........ с рег. № ..... е реализирал ПТП с движещият се в същия момент лек
автомобил „....“ с рег. №........, като от удара възникват материални вреди, за които при ищеца
имало сключена имуществена застраховка „........“, обективирана в застрахователна полица
4704215203003736, валидна към датата на ПТП. Поддържа, че за процесното ПТП бил
съставен Двустранен протокол за ПТП с описание на произшествието и причинените щети.
По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета №470421222244322 г. било
определено по експертна оценка обезщетение в размер на 1550,70 лв., което е платено на
застрахования собствени, за което представя платежно нареждане от 18.08.2022 г. Посочва,
че към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на ........ с рег. № .....,
имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поддържа, че с писмо, получено от ответника на 27.09.2022 г., последният е поканен да
заплати сумата 1575,70 лева, включваща платеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски от 25,00 лв., като ответникът не е извършил плащане до
предявяване на исковата молба в съда, поради което за ищеца е налице правен интерес от
съдебно предявяване на претенцията си. Предявява претенция и за заплащане на
обезщетение за забава за периода 28.10.2022г. до 18.12.2022г. Претендира присъждане на
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника „...........” и в указания срок е
1
постъпил писмен отговор, в който последният оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП относно неговото
съдържание. В тази връзка оспорва механизма на процесното ПТП, вида, характера и
степента на уврежданията по автомобила, причинна връзка между ПТП и вредите.
Ответникът не оспорва факта, че отговорността на лицето, управлявало увреждащия
автомобил е застрахована при него, но оспорва наличието на виновно поведение на водача,
като счита, че вината за процесното ПТП е на водача на увредения автомобил. Не се оспорва
заплащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” от страна на ищцовото
дружество в твърдения размер, но се твърди същия да е завишен. Като завишени се оспорват
и претендираните ликвидационни разноски над размера от 15 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга, респ. действията с които застрахованият при ищеца водач е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
С доклада по делото за безспорно между страните е отделено обстоятелството, че към
датата на настъпване на ПТП – 12.08.2022 г. между ищеца и собственика на лек автомобил
„....“ с рег. №........, е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „........“ със срок на застрахователното покритие 26.11.2021 г. до 25.11.2022 г.,
което се установява и от приобщената застрахователна полица №
4704215203003736/26.11.2021 г.
Не е спорно и се признава от ответното дружество наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между него и водача на ........ с рег. № ..... към датата на
процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 12.08.2022 г.,
заключението на съдебно автотехническата експертиза и от събраните гласни доказателства
чрез разпита на двамата водачи се установява, че на 12.08.2022 г. около 19.00 часа в град С
водачът на ........ с рег. № ..... с прикачено към него полуремарке движейки се по ....... с посока
от ул. „........... към бул. ....... извършва маневра за престрояване в лява лента непосредствено
преди кръстовището, при което реализира ПТП с изпреварващия го в този момент от ляво
лек автомобил „....“ с рег. №......... Видно от приобщената по делото схема на организацията
на движението в процесния участък от ....... при изход към бул. ....... при самия изход има
стеснение на пътното платно в неговата дясна лента. Свидетелят К. С. – водач на лекия
автомобил посочва, че тежкотоварният автомобил е предприел маневра за преминаване в
лявата лента поради стеснението, при което е закачил дясното му огледало. Според
показанията на свидетеля Н. двете превозни средства са се движили успоредно и лекият
автомобил се е ударил в него, но самият той заявява, че не е възприел изпреварващият го от
2
ляво лек автомобил до момента на съприкосновението, след което е видял хвърчащи
пластмаси. По делото няма данни лек автомобил „....“ с рег. №........ да е навлязъл в лентата за
движение на товарния автомобил. В този пътен участък е било разрешено изпреварване,
като и двамата свидетелстват, че пътната маркировка е била с непрекъсната линия, което се
потвърждава и от схемата на организацията на движението. Видно от същата на място няма
забраняващи изпреварването пътни знаци, поради което съдът намира, че механизмът на
произшествието е именно описания от Кристиян С. в уведомлението за щета, който се
потвърждава и от заключението на САТЕ. Ответникът не доказа различен механизъм на
произшествието предвид наведените в този смисъл възражения. Съгласно заключението на
САТЕ всички увреждания по лекия автомобил се намират в пряка причинно – следствена
връзка с настъпило произшествие.
Въз основа на приетите доказателства, съдът намира за установено, че процесното
ПТП, в резултат на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца
имущество, е настъпило единствено в резултат на виновното поведение на водача на ........ с
рег. № ....., който е застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Поведението на водача е виновно, като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни. Ирелевантно е
обстоятелството, че при попълване на двустранния констативен протокол водачът на лек
автомобил „....“ с рег. №........ е попълнил колона А, тъй като от доказателствата по делото се
установи механизма на настъпилото ПТП. Съгласно заключението на САТЕ причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на ........ с рег. № ....., който е
предприел маневра навлизане в съседна пътна лента без да се е уверил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото не се установяват действия, с
които водачът на лек автомобил „....“ с рег. №........ да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. По делото не се установи предприетите от водача на лекия автомобил
действия да са били в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Страните не спорят, че ищецът е платил сумата 1550,70 лева – застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка. За това сочи и приобщеното като доказателство
платежно нареждане от 18.08.2022 г. в полза на К. М. Николов.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
При тези данни съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
3
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено,
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „....“ с рег. №........
изчислена на база пазарни цени на резервните части към датата на пътно-транспортното
произшествие с приложен коефициент на овехтяване – 0,5 възлиза на 3013,01 лева.
Претендираната от ищеца сума е в по – малък размер от установения дължим такъв, поради
което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение също се явява неоснователно. Съдът счита, че сумата 25.00 лева съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума, При това положение регресната
претенция на ищеца за заплащане на сумата от 1575,70 лева, представляващи изплатено
обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание
и размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 22.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг. Задължението на
делинквента, респ. на неговия застраховател към застрахователя по имуществената
застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за поставяне на длъжника в
забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е предявил регресната си
претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника 27.09.2022 г. Ищецът
претендира заплащане на обезщетение за забава за периода от 28.10.2022 г. до 18.12.2022 г.
за който следва да му се присъди сумата 22,76 лева.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
1171,03 лева, от които 113,03 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за вещо лице и
858,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...... ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. ....... да
заплати на .......... ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. С, ........ на основание
чл. 411 КЗ сумата от 1575,70 лв. представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „........“ по
щета №470421222244322 за вреди по лек автомобил „....”, с рег. № ........, настъпили в
резултат на ПТП от 12.08.2022г. в гр. С, причинено виновно от водача на ........ с рег. № .....,
застрахован по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.12.2022 г. до окончателното
изплащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22,76 лв. – обезщетение за
забава за периода от 28.10.2022г. до 18.12.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 1171,03 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5